ВЕЧНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ОБНОВЛЕНИЕТО I – III ГЛАВА

3. НОВИЯТ НЕБЕСЕН ЧОВЕК – ХВАЛИТЕЛ НА БОГА

Братко мой! Едва ли мога със земни думи да пресъздам Небесни реалности. Но смело мога да потвърдя, че блаженството на Небесния човек превишава многократно което и да е състояние на земния човек. Защото, оковани от затвора на себичната и смъртна плът, ние все още не знаем какво е духът ни да пие от великата свобода на Небесните чеда. То е все едно да сравниш червея с птица. Той има своята среда. Тя също. Той пълзи и си проправя път сред недружелюбна и корава пръст. А тя – само да разпери криле и вече е горе – освободена от съпротивата на пръстта.
Ето приблизително такава е разликата, братко мой! Защото колкото пръстта е по-плътна от въздуха, толкова затворът е по-голям. Но аз имам за теб прекрасна новина. И тя е, че вътре в теб живее една птичка и Исус вижда нейния порив. И не само, че го вижда, но съвсем скоро ще строши затвора на плътта, за да извика птичката при Себе Си и да й даде най-прекрасното, най-вълнуващото и най-освобождаващо битие.
Битието на Небесния човек!
В това битие има нещо, което без водителство и мъдрост от Исус човек не може да опише и пресъздаде. И това нещо е Хвалението на Небесните човеци.
Аз отново бях във видение, което ми даваше Господ. И в това видение очите ми виждаха стотици хиляди танцуващи и пеещи човеци. Те пееха някаква бърза песен, а със самото й изпълнение около хвалителите беше слязъл Духът на хвалението. Той приличаше на постоянно гонещи се цветове на Дъгата, които преливаха един в друг. Докато се чудех какво общо имат цветовете с хвалението, Исус се приближи към мен, като ми каза:
“Аз зная, че ти никога не си виждал така ясно Небесно хваление. Затова искам да ти го обясня. Забелязваш ли цветовете на Дъгата, които изявяват и Самия Дух на хвалението?”
“Да, Исусе! Всичко това е чудно и прекрасно, но аз не мога да си го обясня и не зная как да свържа цветовете с музиката…”
А Исус се усмихна и продължи:
“Знай тогава от твоя Господ, че в хвалението са положени цветовете на Живота. И самото хваление е затова – за да придаде на Живота цвят…”
Все още не разбирах чудните думи от устата на Исус. Но Той продължи да ми говори, като казваше:
“Представи си един свят от светлина и тъмнина. И Светлината е Божия, а тъмнината – на дявола. Представи си още един свят от бяло и черно. И бялото е Божие, а черното – на дявола.
Би ли живял в такъв свят? Би ли живял в свят без цветове, който има само светлина или само тъмнина, само бяло или само черно?”
“Господи, бих живял в света на Светлината и бялото. Но от всичко, което Ти ми показваш на новото Небе, аз виждам, че тук е празник от всички цветове на Дъгата. И това ме кара да мисля, че е във Волята на Отца да придаде на Живота цвят. В противен случай животът би бил скучен…”
“Именно скучен, Стефане! А какво правят човеците, когато искат да избягат от скуката? Не търсят ли разнообразие? Не търсят ли нещо красиво за очите си или щастливо за душите си?”
“Да, Исусе! Така постъпват. И аз съм убеден, че именно богатото разнообразие на творението от цветове и багри влияе на душите ни…”
“Точно така, момчето Ми. Но Аз нека отново те върна на Хвалението. Защото именно в него Отец Ми е събрал цветовете на Вечния Живот. Затова наблюдавай какво ще се случи при самото Хваление и как самите цветове ще стигнат до Престола на Отца…”
Така аз отново се върнах към видението, за да наблюдавам Небесното Хваление. То все така продължаваше с някаква бърза песен, която караше хвалителите да танцуват. Но ето, че Духът на Хвалението тръгна към Престола на Отца, а тогава самото Хваление се промени в друга, по-бавна песен. И колкото повече хвалителите се приближаваха към Тронната Зала на Бога, толкова по-бавно и плавно цветовете на Дъгата преливаха един в друг. Накрая, когато цялото множество от хвалители вече влизаше в Залата на Бог Отец, стана така, че цветовете на Дъгата мигновено се превърнаха в ослепителна Светлина, която прегърна цялото множество. И ушите ми чуха най-чудната Небесна симфония, която някога бях слушал. Музиката на тази симфония караше духът на слушащия да се слее с Духа на Бога и да потърси най-вътрешното на Сърцето Му. В тази симфония си даваха среща тържеството и Любовта, мирът и радостта, насладата и красотата. А Исус, като наблюдаваше онемялото ми сърце, тихо каза:
“Сега разбра ли видението? Сега разбра ли, че Отец Ми е Вечна Светлина? А една Вечна Светлина, която люби всички, които е осветила, непременно ще им даде пътища към Себе Си. Тя ще се смили над сътворените и ще им даде цветовете на Живота. А когато в Любов към Отца вие съберете цветовете на Живота и ги изявите с Духа на Небесното Хваление, то тогава Святият Дух, Който създава Дъгата, ще приеме цветовете и отново ще ги превърне във Вечна Светлина. За да се слави и хвали от всичко и всички Онзи, Който изпълва всичко във всички. И ето, казвам ви:
Да хвалиш Бога ще рече да събереш всички цветове на Живота, който Той ти е дал! И като ги отдадеш на Святия Дух с радост в сърцето си, да се извисиш към Вечната Светлина!
И ето затова, момчето Ми, Божиите думи са светли, а Божието Хваление – цветно…”
“А как да разбера, Господи, другото знамение при това Хваление? Защото докато бяха далеч от Тронната Зала хвалителите пееха бърза песен и танцуваха. А колкото повече приближаваха до Престола, толкова и песента ставаше по-бавна…”
Исус се разсмя със сладък Глас. А после каза:
“Има ли дете, което да не обича Баща си? Има ли дете, което като види Баща си отдалеч, да не се затича към Него? Така, докато е далеч, то тича бързо, за да Го прегърне. Но колкото повече детето приближава до Баща си, толкова и крачките на нозете му стават по-бавни. А накрая, когато е в прегръдките на Баща си, детето вече не тича. То просто се радва и сърчицето му се разтапя, понеже вече е усетило нежното докосване от Бащините ръце. И ето така Моите винаги знаят с какво Хваление се пробиват облаците на нечестието или с какво Хваление се притихва в прегръдката на Отец.
Затова казвам на всички ви:
Вторият белег на новият небесен човек е Хвалението!
С този белег вие всякога ще имате достъп до Престола на Отца Ми и ще бъдете блажени да се радвате във всички цветове на Вечния Живот!
А сега нека да те заведа нататък. За да видиш следващото видение. Защото там, където има Поклонение и Хваление, там ще има и Свещенослужение…”

Вашият коментар