ВЕЧНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ОБНОВЛЕНИЕТО I – II ГЛАВА

2. НОВИЯТ НЕБЕСЕН ЧОВЕК – ПОКЛОННИК НА БОГА

Ето първата прекрасна картина, която се разкри пред очите ми. Аз виждах стотици хиляди Небесни човеци, облечени в бели мантии, които бяха коленичили пред Тронната Зала на Всемогъщия Отец. Главите на поклонниците бяха обърнати с погледи надолу, към самата повърхност, която беше излята от нежен планински кристал. Самите поклонници бяха толкова единомислени и съвършено съединени в Духа на Отца, щото сякаш, че говореше един човек с множество гласове. Устните на Небесните човеци изговаряха думите на молитва, която гласеше:
“Достоен Си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти Си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено…” [ (Откровение 4:11)]
Гледайки всичко в самото видение и аз самият понечих да коленича сред поклонниците на Отца. Но Исус вдигна ръката Си, като ми каза:
“Ти непременно ще се поклониш на Моя Отец. Защото няма никой, който да е влязъл в Тронната Зала и да не е изпълнен с преклонение пред Бога. Но Аз искам твоето преклонение да бъде лишено от всякакво чувство на ритуал. Защото тази е разликата между земните и Небесните човеци. За земните поклонението е ритуал, а за Небесните – животворяща нужда и постоянен копнеж.
Виж нуждата и копнежа! Виж защо всички Мои братя искрено обичат Моя Отец и Му се покланят…”
След думите на Исус с очите на сърцето ми стана чудо. Защото те прогледнаха и видяха невидимото в самото поклонение. Понеже аз вече виждах огнените нозе на Отца, стъпили над цялото пространство на Тронната Зала. Тогава забелязах, че всеки от поклонниците бе коленичил пред Бога именно за това – да почувства огъня от нозете на Отца. И колкото повече Небесните поклонници стояха в присъствието на Отеческите нозе, толкова повече самият огън на Отца се разгаряше в сърцата им. И аз, изцяло пленен от онова, което виждат очите ми, дочух Гласа на Исус, Който ми казваше:
“Аз съм Пътят, и Истината, и Животът. И за да вървиш по Този Път са ти нужни нозете на Онзи, Който Ме е пратил. Понеже Той е, Който чрез Духа Си научава праведните на Собствените Си пътища. Сега разбираш ли, момчето Ми, че Отец Ми иска поклонници в Дух и Истина, за да паднат пред нозете Му и да пламне в сърцето им онзи огън, който всякога ще им показва пътищата към Дома на Отца. И ето това е поклонението – да целунеш със Свята изповед и смирено сърце Съвършено чистите нозе на Създателя си! Именно тогава – с поклонението и любовта в сърцето ти – нозете на Отец Ми ще станат и твои нозе…”
След думите на моя Господ аз нямах по-силна жажда и желание от това, да целуна с устните си нозете на Отца. Затова паднах на коленете си. И като наведох главата си към Святия огън, който гореше над нежния планински кристал, тихо казах думите на псалома:
“Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и учи ме; защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден. Помни, Господи, благите Си милости и милосърдията Си защото са от века. Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си. Господ е благ и праведен, затова ще научи грешните на пътя Си. Ще води кротките с правда, и ще научи кротките на пътя Си. Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност към ония, които пазят завета Му и изявлението Му…”  (Псалом 25:4-10)
Така усетих как самият огън от нозете на Отца влезе в духа ми и го запали. А след това и собствените ми нозе пламнаха от допира на Божията Любов, а аз с огромно вълнение казах на Исус:
“Господи мой! Какво е това блаженство? Каква е тази най-превъзходна пълнота, която получих? Та аз никога не съм бил докосван така от Огъня на Отца. А за моите братя и сестри дори не знам…”
Исус се усмихна на думите ми и каза:
“Ти никога не бе докосван така, защото никога в поклонението не си търсил да целунеш с искрена молитва нозете на Отца Ми.
Но ето, казвам ви:
Първият белег на небесните човеци е Духът на Поклонението!
С този белег вие всякога ще укрепвате нозете си, за да вървите в Господните пътища! А ако някой не върви в господните пътища, то такъв никога не се е покланял на Отец Ми в Дух и Истина, нито е бил посочен, за да има достъп сред чедата на Божието благоволение!”
След тези думи Исус се обърна към мен и докосна гърба ми с ръката Си, като каза:
“А сега нека те заведа на следващото видение. Защото там, където е Поклонението, непременно идва и Хвалението…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s