1. ВИДЕНИЯТА С БЕЛЕЗИТЕ В НОВОТО НЕБЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная с каква духовна храна си поддържал Живота на Исус в сърцето си. Аз не зная кой и как ти е проповядвал Небесното Царство на Исус. Но смея да твърдя, че всички ние сме като слепци. И без мощната ръка на Небесния Пастир ще останем в плен на старото творение и тление. Още повече, когато са мнозина онези, които ръкопляскат на стари проповеди от стария свят, обещаващи им старо битие.
Не разбираш ли, че времето на всичко това приключва?
И тази противна земна гравитация в думите на мнозина проповедници не е нищо друго, освен измамна мрежа, създадена от дявола, за да задържи земните в земното. Аз никога няма да прибягна до други думи, освен до тези, които излизат от устата на моя Господ и на тези, с които Святият Дух ме вдъхновява при писането на Небесните откровения. Но искам да знаеш, че първо е откровението, визията, впечатлението. Чак след това споделеният опит.
Как ти намираш собственото ми наблюдение, че въпреки изобилието от видения и откровения аз самият се намерих като чужденец сред Небето?
Това наистина действа смиряващо. Защото разбираш колко малко си познавал Господаря си и Неговите пътища. Ето затова те моля от цялото си сърце да не живееш със самочувствието на знаещ и просветен. Защото не аз, но Господ ще те изобличи, че все още си сляп и не си видял всичко. Ето така се чувствах аз до моя Господ в небесните места. Затова Му казах:
“Исусе! Смили се над грешната ми и бунтовна душа! Защото аз живея в пръст и се движа сред пръст. Не намирам, че съм достоен за да ме облечеш с величието на виденията, които ще ми дадеш…”
А Исус, като се усмихна на думите ми, каза:
“Някога Отец Ми се обърна чрез пророка Си и заяви на онези, които търсят Лицето Му:
“Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, потомство на приятеля Мой Авраама. Ти, когото взех от краищата на земята, и повиках от най-далечните й страни, и ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! ще ти помогна, да! ще те подпра с праведната Си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, ще се засрамят и смутят; съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, и няма да ги намериш; ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, и като че не са били. Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, твоят изкупител, Светият Израилев…” (Исайя 41:8-14)
Не сте ли вие днес потомството на Авраам? Не сте ли неговите чеда, които се упражняват в същия образец на вярата, която беше и у него и у вас? Не вървите ли и вие към същия Хълм на Святост и себеотричане, както вървя той? Защо тогава се съмняваш, че съм силен да ви изкупя? И ако Отец Ми промисля за вас новото Небе и новата Земя, то би ли създал Той обиталища, ако няма кой да ги обитава? Би ли извършил Обновление на всичко, ако няма обновени от ръката Му?
Виж първото, което ще ти покажа преди новото Небе. Защото именно това наблюдават днес очите на Отец Ми…”
След думите на Исус пред очите ми се появи видение. То бе толкова смущаващо и шокиращо, че в първия миг извърнах главата си към Господ. Но Исус настоятелно посочи с пръст към видението, като каза:
“Това е Истината, момчето Ми! Тя се приема такава, каквато е!”
Погледнах отново видението. Така видях множества от червеи, които пълзяха по ръба на висока Канара. Над Канарата небето бе мрачно, тъй че студен и свиреп вятър духаше върху самата нея. И като гледах усилието на вятъра, разбрах, че целта му бе именно тази – да издуха червеите, които пълзяха по Канарата. Но тогава забелязах, че всеки от червеите се сви на топка, а тялото му започна да се покрива от пашкул. И твърде скоро очите ми вече наблюдаваха пашкули по самата Канара. А Исус ми каза:
“Ето в такъв пашкул искам да влезете всички вие. Защото само така ще устоите на последните атаки на дявола…”
“А какво е самият пашкул, Господи!”
“Това са вашите вяра, надежда и любов, свързани в пълното отстояване на Моето Учение, тъй че вие сте тленните, а пашкулът – нетленен. Забелязваш ли тогава, че всички на тази Канара се облякоха в пашкулите си? Те знаеха, че са тленни, но предпочетоха Господ да вижда в тях нетленното. Те знаеха, че са смъртни, но поискаха Аз да видя в тях безсмъртното. Спомни си тогава какво ви писа Моят Апостол Павел за тленното и нетленното и за смъртното и безсмъртното…”
Дори не беше нужно да отварям библията си, защото Светлината в устните на Исус вече ми изявяваше апостолските думи. Затова казах на Господа:
“Исусе, ето писаното от Апостола Ти:
“Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно”…” (I Коринтяни 15:51-54)
“Виж тогава как ще продължи видението. Защото Аз ще му дам развитие…”
След думите Си Господ се отдалечи от мен. И като застана над самата Канара и вдигна ръцете Си, се извиси към Небето. Само след миг на мястото, където Спасителят се скри от очите ми, се отвори Светла Врата. Тогава – в ослепителна Слава и великолепие се появи моят Господ. И като протегна ръцете Си надолу, извика:
“Възлезте тука!”
В следващия момент Святият Дух отклони погледа ми от Исус, за да наблюдавам пашкулите по самата Канара. Ето, че пашкулите се разтвориха и от тях излетяха пеперуди със снежнобели крила. Те полетяха нагоре, към Господ. А самият Небесен вятър на Духа ги издигна твърде бързо до Вратата на Небето. Всъщност, скъпи ми братко, чрез това удивително видение Исус ми разкриваше великата тайна на Обновлението. Тайна, при която мъртвото бива погълнато от Живота, тленното – от нетлението, а смъртното – от безсмъртното. Тогава видението се прекрати и Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Във всеки от вас живее Моето божествено зачатие, което Святият Дух е родил в сърцата ви. Сега важното за вас е да устоите в пашкула и никак да не се откривате за ледения вятър на Злото. Защото, ето, той скоро ще се прекрати и Аз ще протегна ръце от Небето, за да прибера Моите Небесни братя и сестри, които всякога са се опазвали, за да вършат дела, чисти като Моите.
Виж тогава Новото Небе, из чиито обиталища сега ще те разведа, за да видиш Белезите на Небесните хора. Защото Отец Ми създаде това отечество за всички, които Ме любят и всякога вършат Неговата Воля…”
След последните Му думи усетих необикновено силен тласък, а духът ми излетя нагоре като снаряд. И само след един много кратък миг се намерих сред великолепието и красотата на новото Небе. Поради специфичното изявяване на самите видения аз получих и подтик от Святия Дух да ги обособя като отделни глави. Затова ще продължа с първата от тях.