КЪМ СЪРЦЕТО ТИ
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз благодаря на моя Господ и Бог за привилегията да ти дам това пророческо слово. Аз прекланям коленете си пред Този, с Чиято Милост ще бъдат опазени всички, които уповават на праведното Му Име. Защото времето, в което живеем, е пълно със стотици белези на смъртта. Смърт, която поглъща душите, като ненаситно чудовище. Смърт, която е вкарала в сърцата на жертвите си ненаситен копнеж към самата нея. Смърт, която е превърнала много човеци в самодоволни и екзалтирани консуматори на греха и гнилотата.
Преди две хиляди години нашият Спасител предупреди, че ще настъпят усилни времена. Не че по Неговото време на земята времената не бяха усилни, но че действително в последното време дяволът ще умножи силата си. Днешното време е именно такова. Време, в което душите на човеците са заприличали на прилепи и къртици. Прилепи, които търсят пещерите на всяко тъмно съзнание, за да останат увиснали в мрака с очи, обърнати към ада. Къртици, които с неспирна похот дълбаят надолу в пръстта, за да се срещнат с вдъхновителя си. А в такова време на прилепи и къртици за праведните не е останало нищо друго, освен да мобилизират всичката сила на сърцето и ума си, за да устоят. Защото на този свят не му е останало много време. Той вече агонизира всред пипалата на заблудата. Той вече загнива. И именно със самото му изгниване идва времето на най-голямото зло. Времето, когато дяволът ще въплъти себе си в човека на греха и в сина на погибелта, за да представи себе си за Бог…
Помисли тогава – ако този свят върви към най-страшната си погибел, то няма ли заедно с дявола да си отидат и всички негови човеци?
Разбира се, че ще си отидат! Защото всякога са приемали света за собствен дом и място на мечтите си. На тях им е харесвал духа на света, вървежа на света, атмосферата на света. А съдържанието на тази книга не е за такива човеци. Тя е за другите, които са странни в очите на света. Тя е за онези, родени от Бога човеци, които знаят, че този свят не е техният дом и че тук те са само чужденци и пришълци. А когато си чужденец и пришълец, то тогава (ако действително помниш коя е родината и отечеството ти) в сърцето ти ще има една носталгия, един копнеж по Дома, в който си роден и на който принадлежиш.
Никога няма да забравя как преди много години Исус даваше на духа ми копнеж по Сион. Тогава, докоснат от Благодатната Му ръка, преживях съновидения, в които летях. Не зная дали това бяха послания от бъдещето или просто пориви на духовния ми човек. Но със сигурност зная, че Исус ми даваше да видя новото Небе и новата Земя. Защото в едно от тези съновидения, които запомних до най-малки подробности, виждах как една светла звезда буквално разряза небосвода като с бръснач. И мъждукащите край нея звезди се разбягаха настрани, за да се отвори пред очите ми един прекрасен и безкраен свят. Свят на Светлина и Любов. Свят на красота и съвършенство. Колкото повече светлата звезда слизаше към мен (или аз се издигах към нея) толкова повече тя изгубваше очертанията си на звезда. За да видя в края на самия си сън, че това беше Небесният Ерусалим. А самата Светлина излизаше от Един, Който седеше на Славния Си Престол всред центъра на Небесния град. По-късно, в друго съновидение Исус ме докосна, за да полетя насън. И очите ми видяха широко разпространена Земя. Всичко в тази Земя беше много по-различно от това, което знам за нашата планета. Защото земята в съня ми беше с много повече континенти и климатични пояси. Цветовете, с които тя се отразяваше в космоса, нямаха земен аналог, с който да ги сравня. Така аз летях над самата Земя и всичко в мен искаше това да не свършва и да не свършва…
Аз не зная, скъпи ми братко, дали ти си имал такива преживявания и такова докосване от Бога. Но е истина, че онова, което Исус ми даде да видя, не беше от този свят. Това бяха послания от Неговия свят, от Дома на Отца, в който има много обиталища. Но не в това е въпросът. Въпросът е друг, а именно – каква е нашата представа за бъдещето. И как Господ ни е предупредил, за да изпълни и засили надеждите ни?
Защо вярваме в Исус? И къде ще отидем един ден?
Мнозина вярват, че Небето е създадено за тях. Но дали те са създадени за Небето? И само за Небе ли ни говори Святата Библия на Отца? Не казва ли Божият пророк за намерението на Отец с думите:
“Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум. Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; защото, ето, създавам Ерусалим за радост, и людете му за веселие…” (Исайя 65:17-18)
Не затвърждава ли тази истина и Христовият Апостол, който ни пише в посланието си:
“А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда…” (II Петрово 3:13)
И не завършва ли цялата Библия с видението на Апостол Йоан, който в двадесет и първа глава ни пише:
“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си…” (Откровение 21:1-2)
Сам се убеждаваш, че Господ създава ново Небе и нова Земя. И аз не зная дали съм видял в съновиденията си същото, което е видял и Йоан, но в едно съм сигурен. А то е, че този свят не е моят дом и с него нито започват, нито приключват надеждите на човешките чеда. И понеже до края на този свят е останало твърде малко, а мнозина от нас не са подготвени за новото, то и затова Господ ме докосна с Благодатта Си, за да се излеят тези видения. Защото с тях Верните на Исус наистина ще бъдат утвърдени, за да участват в Обновлението, което Отец скоро ще заповяда. Защото ако смъртта на този свят има белези, то и това Обновление има Белези. И ако ти платиш цената, за да положиш в сърцето си Белезите на Обновлението, то тогава в самия миг на Обновлението ще се намериш сред новите, на които принадлежат Славата и Вечния Живот.
Няма да скрия от теб, че както желанието на един алпинист е да стъпи на някой от Хималайските осемхилядници, ако не и на самия Еверест, така сред копнежите на сърцето ми всякога е стояло желанието да видя новото Небе и новата Земя. А Исус, Който вижда помислите на сърцата, винаги е знаел моите копнежи. Понеже именно Той ги е положил в мен. Но е трябвало да мине време. Време на израстване и проглеждане. Време на изтрезняване и събуждане. Време на посвещение и освещение. Време на пълно смирение и покоряване пред Волята на Отца. Така в моя живот “осемхилядниците” не закъсняха. И Исус с огромна Милост, Благост и Любов показа на сърцето ми най-жадуваните и сладки видения. Аз ще се радвам, ако ти вече си бил запознат с тях, защото така ще ти бъде по-лесно да разбереш и посланието на тази книга. Затова нека започна с непосредствените думи, които Господ говори на сърцето ми, за да ме подготви за виденията, описани тук. Ето какво ми каза Той:
“Смири съвършено сърцето си пред Мен и бъди внимателен да видиш и запишеш всичко, което ще ти покажа. Защото Аз скоро ще дойда в Славата Си, за да взема при Себе Си всички, които са участвали в Обновлението. Тогава Моите ще царуват с Мен хиляда години. А след хилядата години Отец Ми ще прекрати всичко старо, за да се явят новото Небе и новата Земя. Едни от вас ще отидат на новото Небе, други – на новата Земя, а трети – във външната тъмнина, където е огненото езеро, което гори с жупел.
В тази книга Аз ще ти дам да видиш новото Небе и новата Земя, както и духовен поглед върху всички Белези на Обновлението, които вие днес трябва да изработите в сърцата си. А след като те разведа из новото Небе и новата Земя ще ти дам да видиш и огненото езеро, което е във външната тъмнина.
Блажени онези, които искат да чуят Гласа Ми и приемат Моите насърчителни и изобличителни думи в тези видения и пророчества. Защото такива наистина ще покажат в Дух и Истина, че този свят не е техният дом, но сърцата им пребъдват с Мен в небесните места…”
След последните Си думи Господ простря ръката Си към главата ми и от докосването Му духът ми се издигна в Светлите селения на Святия Дух. Всичко, което Исус ми показа там, аз видях и записах в тази книга. За да бъде укрепено и насърчено сърцето ти с една нова надежда, която идва от Вечността, за да те заведе във Вечността. Тръгни по пътеката към тази надежда, за да събереш всичките Белези на Обновлението и сърцето ти да ликува и тържествува в изпълнението на апостолските думи:
“За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново…” (II Коринтяни 5:17)
Амин и Амин!