3. ИЗЧАДИЯТА НА ЗВЯРА

(Пророческо видение за другия Исус в отстъпилите църкви)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако мога само с две думи да ти предам какво представлява всичкото възможно битие на изчадията на звяра, то тези думи са:
Власт и богатство!
Няма нищо друго, вън от тези думи, за което да мислят поклонниците на дявола. Няма нищо друго, което толкова силно да ги мотивира да вършат зло след зло и мерзост след мерзост. Ето затова аз бях вътрешно подготвен и убеден, че видението от моя Господ, свързано с гъбичките и микробите, непременно ще се свърже по някакъв начин с властта и богатствата, които дяволът дава на собствените си изчадия.
А сега нека да ти предам думите, които Исус изговори на сърцето ми, миг преди да ми даде видението с изчадията на звяра. Ето какво ми каза Той:
“Когато погледнеш на Мен и на делата, които върша, то можеш ли да Ми кажеш с кои части на Тялото Си Аз бях силен да извърша Волята на Отец Ми, Който е на небесата?”
Погледнах на моя Господ, а отговорът блестеше отсред Него. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! С Твоите нозе Ти вървя по Пътя от Йордан до Голгота и призова всички ни да Те последваме, като се отречем от себе си. С Твоите ръце Ти извърши делата на Божието благовестие. Понеже Ти докосваше с тях човеците, раздаваше Благост и Милост, утеха и опрощение, чудеса и изцеление. Така щото с нозете Си Ти извървя Пътя до Небето, а с ръцете Си даваше Живот…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това отново ми проговори, като казваше:
“Да, така е! Аз съм Пътят, и Истината, и Животът. И никой не може да отиде при Отца, освен чрез Мене.
Но защо чрез Мене? И какво от Моето е нужно на всички вас?”
“О, Господи! Нужни са ни Твоите нозе, понеже са нозе на Святост и чистота. Нужни са ни и Твоите ръце, понеже те са ръце на Любов и саможертва! И аз зная, че дяволът най-много мрази нозете Ти и ръцете Ти. И именно тях той прикова на Голготския Кръст, понеже те донесоха най-големи загуби на проклетото му царство…”
“Именно нозете и ръцете Ми! Именно тия части на Тялото, чрез които Истината от Сион блести, а мракът не може да я схване. Помисли тогава! Няма ли лукавият да атакува нозете и ръцете Ми? Няма ли да измисли начин, тъй щото да спре Божието благовестие и да го замени с мерзост, която докарва запустение?”
“Разбира се, че би го сторил, Господи!”
“Знай тогава, че дяволът атакува нозете и ръцете Ми чрез гъбички и микроби. Тъй щото поразените от гъбичките и микробите престават да бъдат Тяло на Христос и се превръщат в тяло на Антихрист. И Аз ще ти покажа всичко това във видението, в което ще те заведа точно сега…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видение. И този път аз отново виждах опушената и обгорена земя, понеже през нея беше преминала втората димна пелена от смърт. А докато аз гледах със свито сърце, Господ вдигна ръката Си и посочи към една от долините, като ми казваше:
“Нека слезем в тази долина. Понеже дяволът е направил от нея блатно тресавище. А това блатно тресавище се е напълнило с гъбичките на звяра…”
Ето, че ние тръгнахме към долината. А когато я приближихме, очите ми видяха златни тронове, поставени всред самото блато. Тия тронове блестяха твърде съблазнително. Украсени с рубини и диаманти, перли и сапфири, те сякаш казваха на всеки, който би ги погледнал:
“Ела и седни на нас. Ела и владей! Ела и управлявай! Ела и бъди цар!”
Точно в този миг Господ ми даде знак да внимавам, понеже съблазънта на троновете вече беше пленила сърцата на неколцина човеци. И те, запленени от блясъка на златните тронове и от всичката им красота, нагазиха с краката си в тресавището, за да стигнат до троновете. А тогава отсред самата тиня на блатото по нозете им полазиха хиляди гъбички. И като се впиха в пръстите и петите, и в глезените и прасците им, започнаха мигновено да се размножават. Но човеците, заети да гледат на троновете и да се доберат, за да седнат на тях, не обърнаха никакво внимание на гъбичките. Напротив! Колкото повече се приближаваха до златните тронове, толкова по-голямо удоволствие и щастие се изписваше на лицата им. Така, в крайна сметка, те се добраха и седнаха на троновете. И тогава извикаха във възторг:
“Ние сме царе, царе, царе! Ние сме господари, господари, господари! И нашият господ е цар на царете и господ на господарите!”
Докато човеците се възторгваха шумно от получената власт и златните тронове, положението с краката им ставаше твърде страшно. Понеже гъбичките вече разяждаха краката им с кървящи язви и гноясали мехури. И самите им нозе, обезобразени от атаката на гъбичките, вече бяха станали напълно безполезни. Тези хора бяха под проклятие, за което не знаеха. Те бяха обречени само да седят, но да не могат да се изправят от златните си тронове.
Но нещата не спряха дотук. Понеже, искат или не, човеците усетиха промяна в краката си. И като се наведоха над демоничните си поражения, започнаха да чоплят кървящите язви и да стискат гноясалите си мехури. А когато някоя от язвите им започнеше обилно да кърви, те с нов възторг извикваха:
“Благословен да е господ!!! Той отново и отново потвърждава присъствието си в нозете ни…”
И когато някой от гноясалите мехури се пукнеше, и зелената гной излезеше навън, те с радост възклицаваха:
“Той отново помазва нозете ни! Той отново ни потвърждава като негови царе довека…”
Без да мога повече да гледам на ужаса във видението, аз извърнах главата си към Исус, като Му казвах:
“Ах, Господи мой! Отгде у тия човеци се яви тая голяма измама? И защо те нямат очи да видят, че дяволът вече е осакатил нозете им с язвите и мехурите от гъбичките?”
В отговор Господ ми проговори с голяма скръб, като казваше:
“Всичко е поради властта им! Властта ги е заслепила. И блясъкът на троновете им е отнел способността да виждат Истината. Истината, че са станали човеци-гъбички. Човеци, които никога няма да тръгнат по Пътя, за да намерят Истината, и като се покорят на Истината, да получат Живота.
Но ти сега си спомни какво стори твоят Господ в Деня на Пасхата Си. Не изми ли нозете на учениците Си? И не ги ли утвърди, за да тръгнат по Пътя Му? Как тогава някои ще смятат, че вървят, когато не вървят, но седят? И ако някой не може да стане, за да тръгне след Мене, то не е ли поради гъбичките на звяра? Не е ли поради измамата, че им подобава трон на земята, когато трябва да се подвизават за трон на небесата?
Ти видя ли Ме някога седнал на трон на земята? Видя ли някога нозете на Човешкия Син да имат покой и да спрат да вървят?
Но ето, по причина на това, че тия никога не са възлюбили нозете на Сина, дяволът ги намери и съблазни. И като ги съблазни, ги направи царе. И като ги направи царе, осакати ги, за да не могат никога да станат от престолите си, но да се закрепяват на тях с цената на всичкото нечестие в нозете си…”
“Но какво е нечестието на гъбичките, Исусе?” – попитах аз. А Господ ми отговори:
“Гъбичките са нечестивите помисли на звяра. Помислите на самия Антихрист. Това са помисли за власт, власт и още власт. Оня, който копнее за власт, не обича да върви. Той обича да седи. А на един, който седи, краката му стават излишни, понеже той никога няма да стане доброволно от трона си. И за свидетелство на цялата Ми Църква, Аз сега ще сваля сандалите от нозете Си и ще ти ги дам със заръката да ги дадеш на един от тия царе в блатото. За да ги обуе, да се изправи, да стане и да Ме последва до Хълма Господен.
Ето, момчето Ми. Вземи сандалите Ми!”
Исус вече събуваше сандалите от нозете Си и ми ги подаваше, когато аз с ужас си помислих, че трябва да нагазя в същото това блато. Това ме накара да кажа на Господа:
“Ах, Спасителю мой! Как ще премина през блатото? Няма ли тогава гъбичките да нападнат и моите нозе?”
На тия мои думи Господ се усмихна, като каза:
“Не бой се и върви! Понеже оня, който търси трон на небесата, не може да бъде омърсен от тресавищата на земята…”
С вълнение взех Господните сандали в ръцете си и тръгнах към златния трон на един от човеците, станал цар. И ето, че когато нозете ми започнаха да стъпват в самото тресавище, Самият Свят Дух ме въздигна, тъй щото вървях на метър над тинята, без никак да мога да падна, нито да потъна. Така, приближил се до златния трон на земния цар, аз протегнах към него сандалите на Исус, като му казвах:
“Човече, Господ ме прати до тебе! За да ти дам Собствените Му сандали. Понеже, ето, Той те чака да станеш от тоя земен трон и да Го последваш на Хълма. А така, чрез тебе, да Го последват всички, над които владееш…”
В отговор на думите ми, царят на трона ме изгледа с презрение, като ми казваше:
“Какво човече съм ти аз, бе? Ти началства и власти не зачиташ ли? Респект от божий наместник нямаш ли? Отгде се взе и отгде идеш, та да ми даваш наставления от господа? Не съм ли аз тоя, чиито наставления ти трябва да слушаш?”
В тоя миг Духът изпълни устните ми, тъй щото проговорих на човека, като му казвах:
“Над колкото и човеци да владееш, пак Господ има човеци по Собствения Си Избор, над които не е дал да бъде властвано от нито един земен цар, но само и единствено от Небесния Цар. Аз имам Цар и Господар над сърцето си и върша онова, което Той ми заповяда. И ако ти признаваш Властта и Името на Тоя Цар, приеми сега сандалите Му, които Той ти дава чрез пророка Си. И като ги обуеш на нозете си, стани да Го последваш…”
Думите ми сепнаха високопоставения на трона, явно никак несвикнал да получава подобни отговори от който и да било. И ето, че той протегна ръцете си, като ми казваше:
“Дай тогава сандалите и изчакай да ти явя мнението си…”
С дълбоко убеждение, че Господните сандали няма никак да го ползват, аз му ги подадох. И той, като се наведе от трона си, понечи да обуе единият от сандалите, когато гъбичките от десния му крак мигновено реагираха. Язвите започнаха да кървят, а гнойните мехури да се пукат. А когато сандалът само за миг докосна крака му, човекът като избезумял надигна главата си и хвърли сандалите в лицето ми, като изкряска:
“Що за глупост? Що за безумие? Да тръгна по Път, който ме прави слуга, когато съм помазан за цар? Да търся трон на Небето, който не виждам, когато имам трон на земята, който виждам? Да вървя по някакъв път, когато мене господ ме е направил не да вървя, но да седя?
Махни се отпред мене, който и да си! Взимай си сандалите и се махай отпред трона ми!”
Дочули крясъците му, царете от съседните тронове побързаха да го успокоят, като му казваха:
“Не бой се, понеже няма кой да те отмести от мястото ти. Тоя със сандалите се прицели в трона ти и чакаше само да станеш, за да седне той. Но нашия господ знае как да опази царете си довека! Амин, така е!”
С най-огромно облекчение аз хванах сандалите на Исус, които високопоставеният метна в лицето ми. И като побързах да се оттегля от блатното тресавище, приближих се до Исус и Му подадох сандалите, като Му казах:
“О, Господи мой! Тоя цар се държа като звяр. Като един, който владее и скърца със зъби и вижда себе си над всички останали. Като един, който не иска да е слуга, но всякога иска да е цар…”
В отговор Господ отново обу сандалите Си, като ми казваше:
“Ето такова е първото от поколенията на звяра:
Несменяемите църковни величия, които седят на троновете си, докато умрат. Човеците-гъбички, които сами дават на дявола да унищожи краката им, за да седят на троновете си и никога да не могат да станат от тях.
И ако някой от вас би казал, че не ги е виждал, то такъв е станал сляп приживе, поради блясъка на църковните тронове и съблазънта на демоничната власт. Но ако друг иска наистина да Ме последва, то такъв нека остави всяко блато и всяко тресавище, без да се страхува от който и да е земен авторитет. И като приеме образ на слуга, нека Ме последва. Защото само така можете да опазите нозете си от човеците-гъбички. От тия поклонници на Антихриста, които са готови на всичко заради земната власт.
Но ти сега Ме последвай отново във видението, което ти давам. Защото ако са толкова страшни гъбичките на звяра, то колко ли по-ужасни ще са микробите му…”
Отново вървях след моя Господ във видението, когато забелязах как от дупките на земята изпълзяха змии. И ето, че всяка от змиите изплюваше от устата си по един сребърник и го правеше да блести отдалеч. А по всеки от сребърниците започнаха да пъплят стотици микроби. Така, в самото видение отново се появиха човеци, които забелязаха сребърниците. И като ги вдигнаха в ръцете си, заподскачаха весело, като казваха:
“Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет! Я какво чудо! Господ наистина ни благославя изобилно…”
Едва вдигнали първите сребърници, човеците забелязваха нови и нови. И като се наведоха, вдигнаха и тях. А когато джобовете им вече бяха претъпкани от сребърници, аз забелязах, че всички ония микроби от дяволските користи вече бяха полепнали по ръцете им. И самите микроби, като се пъхаха под ноктите им и в порите на кожата им, започнаха да предизвикват възпаления. Отначало – малки като пъпки, а впоследствие – като болезнено сърбящи ранички. Това накара човеците да започнат усърдно да се чешат поради сърбежите. Но с всяко почесване, сърбежите им ставаха все по-непоносими, тъй щото накрая без всякакво съмнение попитах Исус:
“Господи мой! Не нападнаха ли микробите ръцете на тия човеци, само за да се превърнат в краста? И не са ли това поражения от алчността и сребролюбието? Не са ли алчността и сребролюбието дяволска краста, която сърби толкова повече, колкото повече чешеш раничките, плъзнали от нея?”
“Точно така е, момчето Ми! Именно това е дяволската краста, която е най-страшната атака срещу ръцете на Тялото. Кажи Ми тогава какви са ръцете на Човешкия Син? Даващи или взимащи? Щедри или грабещи?”
“О, Исусе! Твоите ръце са даващи и щедри! И Самият Свят Дух, Който ни дава от Твоето, е даващ Дух!”
“А могат ли ръцете на човеците-микроби да бъдат даващи?
Могат ли ръцете, поразени от краста, да престанат да я чешат?
Впрочем, нека сега да те изпратя при човеците-микроби с двете монети на Добрия Самарянин. Иди при някой от тях! И като го призовеш да покаже на света всичката Моя Благост и Милост, виж как той ще ти отговори…”
След тези Свои думи Исус бръкна в Мантията Си и извади два динара, пламнали в Неговия Огън и блестящи от Неговата Светлина. И аз, като взех с вълнение монетите, завтекох се към човеците, които продължаваха да събират сребърници в долината. Така, приближил се до един от тях, аз му казах с всичката си възможна любов:
“Човече, Господ Исус ме изпрати до тебе. Изпрати ме с вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите. Изпрати ме с копнежа на Неговия Апостол Павел, който заръча на всички ни в “Деянията”:
“Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема…” (Деяния 20:33-35)
Имаш ли тия Павлови ръце, човече? Имаш ли ръцете, които искат да са по-блажени, нежели по-благословени?
Ако имаш тия ръце, то протегни ги! За да сложа в тях двете монети на Господ Исус, Който е Добрият Самарянин за душите ни. Защото с тези монети ще бъдеш утвърден да даваш, както дава Бог…”
Невярващ нито на дума от онова, което му казвах, човекът просто се изсмя, а след това добави:
“Ако имаш да ми даваш нещо, дай ми и аз ще го взема. Но за ръцете ми нищо не казвай, понеже не ти, но господ е, който ме е благословил…”
И понеже аз се бавех, като мислех дали изобщо да му дам двата динара на Исус, човекът отново протегна краставите си ръце, като каза:
“Дай ми де! Дай, каквото ще ми даваш…”
Накрая, като се реших, аз протегнах ръката си и я разтворих, а в нея заблестяха всичката възможна Божия Благост и Милост. А човекът, без много да мисли, сграбчи монетите, като бързаше отново да ги прибере в джоба си. Но ето, че Божият Огън от монетите нападна на микробите и на всичката краста по ръцете му, тъй щото човекът ги хвърли в нозете ми, като ми изкрещя:
“Какви са тия монети, след като от тях нямам никаква полза, нито съм на печалба? И какво значи това, че някой ще ме кара да бъда блажен, след като съм още на земята? Глупак си ти, за да ми даваш такива монети! И още по-голям глупак си да ги задържиш. Ако имаше малко акъл в главата си, щеше да разбереш, че благословенията са за земята, а блаженствата – за небето. Но ти, понеже си извратен, искаш и другите да извратиш, за да се лишат от благословенията си…”
В следващия миг човекът започна страстно да чеше ръцете си, тъй че по раничките му изби кръв. И като ме погледна с презрение, протегна едната си ръка и сви пръстите си, като ми казваше:
“Бог е направил пръстите на тая ръка да се свиват. И като се свиват, да вземат всичко, което намерят. А ти, безумният, на какво ме учиш?”
В отговор на човека, аз протегнах ръката си с двете монети на Самарянина, като му казвах:
“Бог е направил пръстите на тая ръка да се разтварят и даряват. Защото който разтваря ръката си, той отваря и сърцето си за Исус, но който свива ръката си, той свива и сърцето си за Исус. Защото там, на Кръста, дяволът не прободе свитите, но разтворените ръце на Исус. И ако ти не можеш да търпиш моите думи, то и аз не мога да търпя твоите…”
В следващия миг, разбрал, че няма да постигна никакво съгласие с краставия, аз просто се обърнах, а той отново изкрещя зад гърба ми:
“Ходи тогава беден и отритнат! Ходи нещастен и неблагословен! И нека най-сетне господ ти даде да разбереш, че такива като теб, които нямат дял на земята, нямат дял и на небесата…”
Ето, че аз отново се приближих до Исус. И като Му подадох двете монети, със скръб Му казах:
“Господи мой! Презира се Учението Ти за блаженството! И никой от тия човеци-микроби с ръце, поразени от краста, няма никога да разтвори ръцете си, за да дава…”
“И не би могло да бъде другояче! Защото става въпрос за човеци-микроби. За човеци, предадени на духовна нечистота. Защото измежду нечестивите помисли на дявола, микробите са най-нечестиви. Те превръщат човеците в сребролюбци, грабители, търговци и предатели. Затова днес казвам на цялата Си Църква:
Излезте изсред човеците-микроби, и отделете се!
И не се допирайте до нечистотата им!
Крастата им да не пожелаете, и лъжеучението им да не слушате. Благата им да не поискате, и от благоденствието им да се не съблазните. Защото тия човеци-микроби отдавна са похулили Божия Свят Дух, Божията Благост и Божията Милост, Божията Щедрост и Божието състрадание.
Ето, предупреждавам ви:
Ръце, които не искат да се разтворят за даване, свидетелстват на сърце, което не иска да се отключи. А в заключени сърца Аз никога няма да вляза. И против тях довека ще свидетелстват думите на Апостола Ми Йоан:
“От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята, но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?” (1 Иоаново 3:16-17)
Братко мой! Искрено се надявам веднъж завинаги сърцето ти да се е погнусило от човеците-гъбички и човеците-микроби. Защото техният дял е днес и сега. Днес и сега, когато трябва да изработваме вечния си дял на Небето. Днес и сега, когато трябва да се отречем от всичко нечисто и отвратително, за да стане собственият ни живот като една Небесна изповед. Изповедта, че ако Исус за нас е всичко, то всичко друго извън Него е нищо!
Нищо са златните тронове, нищо са парите! Нищо е властта, нищо е богатството! А всичкото нищо днес Бог е направил да споходи и обогати всичките нищожества!
Амин и Амин!