6. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНАТА ЧАША НА СЪБЛАЗЪНТА

(Или как дяволът прави завет на блудство със сърцата на поклонниците си)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли ще бъде пресилено, ако ти кажа, че целият ми съзнателен живот за Господ премина в пиенето на Неговата Чаша и в благодатно изпълване с Духа на Новия Завет. В крайна сметка – ако сме в Заветни отношения с Исус, то тогава Христовата Чаша наистина би станала сърдечен прицел на всичката ни вяра. Колкото повече Господ даваше видения на сърцето ми и ме изпълваше със Святия Си Дух, толкова повече разбирах, че да пия Неговата Чаша е нещо повече от това да отида на църква и да взема Господна вечеря. Моля те да не ме разбираш превратно. Защото всичко е въпрос на вяра. Една е вярата, с която човек ще вземе Господното причастие, а съвсем друга е вярата, с която ще последва Исус до мястото, наречено Гетсимания, за да изпие Чашата на Христовото страдание.
Една от най-големите трагедии в църквите на последното време е липсата на онази вяра, с която християните да поискат да пият Чашата на Христовото страдание. По тази причина намаляха не просто ходатаите и застъпниците пред Бога, но и самото понятие Жертва и Принос изгуби смисъла си. И тогава Господната Чаша се превърна в един ритуал, лишен от Дух и Истина. Ритуал, при който човеците се събират да си пийнат винце, да хапнат малко хлебец, да се помолят на езици, да си поизмият краката, да ги избършат с чисти кърпи, да се поздравят в Името на Исус, а след това да си отидат по домовете. На какво се дължеше това абсолютно отстъпление от Завета на Господа? И защо християните решиха в сърцата си, че Исус много се впечатлява от ритуалите им и зачита виното, хляба и миенето на нозете? Ами че то и езичниците пият вино, ядат хляб и си мият краката. Не трябваше ли нещо да различава християнина от езичника? Не трябваше ли Христовият последовател да върши онова, което езичникът не може да извърши?
Истината е, че на този свят се търкаля един зар на лукавството и съблазънта. И върху петата от стените на този зар има поставена златна чаша. Чаша, с която дяволът съблазнява. Чаша, с която лукавият мами и привлича сърцата към себе си. И най-страшното за едно сърце се случва тогава, когато то размени Чашата на Исус за чашата на дявола.
Виждаш ли, братко мой, ако е било въпрос да се пие вино, то всеки може да отиде до магазина, да си купи една бутилка и да си я изпие в къщи. Но не такъв пример ни остави нашият Господ. Той ни заповяда като Негови последователи да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си и така да Го последваме. Но какво значи да се отречем от себе си?
Как да се разбира тази заповед? Ето как:
Да излеем от чашите си всичко, което не е било Исус Христово, за да може Господ да ги напълни с Дух от Духа Си, и с Кръв от Кръвта Си. И когато видим чашите си пълни с Неговия Дух и Неговата Кръв, едва тогава да пием. Моля те да не гледаш към никакви земни чаши, били те стъклени, порцеланови или пластмасови. Защото чаша пред Божиите очи е твоето сърце! То е, което трябва да се напълни! То е, което трябва да пострада в страданията на Исус, за да се зарадва премного, когато бъде поставено в Христовата Слава.
Кърви ли сърцето ти, братко мой, за да се ражда наистина Христовото Спасение в сърцата на мнозина други човеци? Действа ли в теб Христовата Смърт, за да се яви при младенците Христовият Живот? Угнетяван ли си всеки ден от дявола, понеже с плодовете на Правдата, която вършиш, се спасяват човешки сърца и се развързват човешки души? Убиван ли си всеки ден заради Исус, за да се изпълнят в Дух и Истина стиховете от апостолското послание в живота ти:
“…защото, както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане“)…” (Римляни 8:36)
Разбираш ли тогава, че против тази най-свята привилегия, която сме призвани да извършим в живота си, ще се явят съблазните и лукавствата на дявола? Защото тъмните зеници на лукавия не искат да гледат чаши, пълни с Христовия Дух и с Христовата Кръв. Тъмните зеници на лукавия не искат да гледат Истинско и Свято поколение на Новия Завет. И ето затова против всички църкви ще дойдат съблазни, чрез които Сатана ще иска да подмени Христовата Чаша със своята собствена чаша.
Как мислиш, верни ми приятелю? Дали в Божието Слово има предупреждения и доказателства, че Сатана би успял с подмяната? Нека ти напомня най-категоричното предупреждение и най-точното доказателство, че дяволската съблазън наистина е успяла в предназначението си:
“Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудстване. И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята…” (Откровение 17:4)
Виждаш ли, че блудницата Вавилон държи именно златна чаша, пълна с мръсотии и нечистотии от блудството й с дявола? И нима си въобразяваш, че тази духовна проститутка наляво и надясно ще тръби по целия свят:
“Вижте ме, хора! Аз съм проститутката, която блудствах с дявола! Скоро отворете сърцата си, за да изсипя в тях съдържанието на чашата си!”
Нищо подобно, братко мой! В очите на целия свят тази блудница е самата Църква на Господ Исус Христос. Лежащият в лукавия свят няма просветени от Бога очи, за да я разпознае като блудница. Лежащият в лукавия свят протяга ръце, за да я прегърне и така да се сбъдне писаното:
“…защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош…” (Откровение 18:3)
Как тогава светът е интерпретирал чашата в ръцете на блудницата?
Отговорът е: Светът е бил съблазнен и излъган, за да припознае дяволската чаша като Христова!
Но ако светът се съблазнява, то да вземе ли и Небето да се съблазни от дявола? Нищо подобно! Защото Апостол Йоан продължава в следващия стих, като казва:
“И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й;…” (Откровение 18:4)
Разбираш ли сега, че когато един Божий слуга пие Чашата на Христовото страдание, а сърцето му кърви и призовава към покаяние, то най-естествено за блудницата ще бъде именно това – да му се поругае, да го похули и да го опозори. В противен случай мнозина биха напуснали блудницата и биха отишли да споделят Чашата и Духа на Божия Пророк. Но кой е оня, който ще иска да страда, когато в църквите има кикотене, падане по гръб и всякакви сладки користи и поощрения? Кой е оня, който ще даде доброволно да му прободат ръцете, но да ги прослави като даващи ръце? Кой е оня, който ще даде доброволно да му прободат нозете, но да ги прослави като нозе, направили прави пътеките на Господ? Кой е оня, който доброволно ще предаде гърба си на бичуване от пасторите на римския дух, и главата си на поругание с тръните и бодилите на всичкото чародейство и религиозно отрицание? Нека ти кажа, братко мой, че това ще бъде всеки, който се е нарекъл Исус Христов и желае да споделя и пие от Чашата на Божия Син, а не от съблазънта на лукавия. Затова нека и аз да продължа с непосредствените думи, които Господ ми проговори в Залата на Божия Яростен Гняв. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Аз и Отец Ми ти наложихме злострадание, каквото даваме на малцина слуги, и велика мисия, с каквато се натоварват великите в Божието Царство. И сега какво повече да свидетелствам за теб, след като сърцето ти е в рани, а главата ти кърви от болезнените тръни на дяволското отмъщение? Ти наистина понесе и преживя много заради Мен. Но думите Ми са само още една причина да повдигнеш главата си като победител и триумфиращ воин от Сион! Защото ти пи и изпи Чашата Ми, слуго Мой! И не просто я изпи, но много пъти Аз доливах в нея нови и нови страдания, които понесе заради Мене! Затова и наградата ти в Небето е извънредно голяма. Не само на теб, но и на всички, които приеха да пият страданието Ми заедно с тебе, като те почитаха, обичаха и благославяха, както подобава на пратеник Господен.
Ето, за пети път в тази пророческа книга Аз те издигнах в Залата на Божия Яростен Гняв. И като ти посочвам петата от сферите, казвам ти:
Иди и извади с ръката си Божия Меч, който е забит в златната чаша на лукавството и съблазънта!”
Послушал Исус, аз пристъпих до петата сфера, като хванах дръжката на Меча и го вдигнах с ръката си. А тогава по протежението на Меча заблестяха думите от Асафовия псалом, които гласяха:
“Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, издигат устата си до небето, и езикът им обхожда земята. Затова отбиват се при тях людете Му; и вода с пълна чаша се изпива от тях. И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?” (Псалом 73:8-11)
Докато още четях правдивите стихове, Исус се приближи зад гърба ми и ме докосна с ръката Си, като казваше:
“Стефане! Много са днес нечестивите човеци, при които се отбиват людете Ми, за да пият от съблазнителните чаши на сърцата им! Те са, които се присмиват на свидетелствата ти! Те са, които говорят горделиво, издигат устните си до небето, а езиците им обхождат земята. Те са, които си мислят, че нечестието им не се вижда, нито се знае от Бога. Те са, които никак не вярват, че Всевишният знае за беззаконието им. Но Аз ти казвам, че те са, които са се излъгали и съблазнили в скришното на сърцата си, а никак не са усетили подмяната на Христовата с дяволската чаша.
Затова ти сега последвай Божия Меч и запиши на книга всичко, което сърцето ти ще види в тъмното битие на Сатана…”
Отново пристъпих с нозете си в гъстия като смола мрак на дяволското битие, а Божият Меч ме понесе надолу. И ето, че съвсем скоро очите ми видяха хвърленият зар на лукавството и съблазънта. Този път той беше обърнат към ада със стената си, в която измамливо светеше златната му чаша. Докато гледах чашата, дяволът изрева отсред нея, като казваше:
“Духове на чашата, явете се пред стената ми! И като напълните ръцете си с чаши от златната ми чаша, идете та подменете Завета на Христос с моя завет, и Чашата на Неговата Кръв и страдание, с чашите на моите блудства и чародеяния!
Всяко място, което не се пази от Духа на Йеова, ваше е – не го пропускайте! Всяко място, където не гори Огънят на Христовия Завет и не текат водите на Духа Му – ваше е, не го подминавайте!”
Чули гласа на господаря си, духовете на чашата се надигнаха като черен облак от огнените дълбини на пъкъла, като се приближиха до стената му. А тогава Сатана с голяма страст в гласа си повторно им изкрещя:
“Сърце да не оставите непокварено, и земна църква да не оставите несъблазнена! Чувате ли ме! Искам съблазън в лукавството и лукавство в съблазънта! Искам семето ми, виното ми и всичката ми мъдрост да бъдат умело забъркани в чашите, с които ще измамите човеците! Не търсете малките, но големите! Не търсете овцете, но водачите! Защото слепите водители непременно ще доведат овцете при мене…”
Ето че под самата стена на сатанинската съблазън стана стълпотворение от твърде много демони. Те бяха многократно повече, отколкото бях виждал под другите стени. Така демоните взимаха златни чаши в ръцете си и бързаха да отлетят, за да извършат мисиите си. А и този път Божият Меч трепна в ръката ми, тъй че последвахме един от сатанинските пратеници. Така съвсем скоро видях църковна сграда, а Мечът направи да преминем през стената й. И ето, че очите ми забелязаха празен салон и сцена, на която имаше амвон и пастор, подпрян на него. Явно, че службата вече беше свършила, а пасторът беше останал и след нея. Скръстил ръцете си, той се молеше, като казваше:
“О, господи! Толкова много намаля църквата, че вече съм напълно отчаян. Преди няколко години вярващите не се събираха в този салон, а сега половината стои празен! О, да би напълнил отново църквата ми, боже! Да би върнал разпиляното и събрал отпадналите! Какво ли не бих дал това да се случи! Сърцето си бих пожертвал! Да, сърцето!”
Докато пасторът произнасяше последното изречение, отсред самия амвон изскочи демонът на сатанинската съблазън. И като изгледа пастора с поглед, в който се четеше укор, каза му:
“Докога църквата ти ще служи за съблазън? Докога и ти няма да се покаеш, че плашиш хората с гонение, страдание, и дори смърт? Такава ли е чашата господна? Такава ли е волята му за вас?”
“О, вестителю небесен! Вършил съм всичко по словото, но хората много намаляха!”
“Не, не си вършил всичко по словото!” – пресече го демонът. А след това му заповяда, казвайки:
“Извади чашата на сърцето си и пий! А след това ми кажи какъв е вкусът на изпитото!”
Послушал демоничната заповед, пасторът извади чашата, по чието дъно имаше едва няколко капчици. И като я надигна, канеше се да пие. Но тогава духът на съблазънта го прекъсна, казвайки:
“Да не си посмял! Не разбра ли, че те провокирам, за да ти покажа в какво не стоиш както трябва? Та нали ако още веднъж пиеш от тази чаша, аз ще си тръгна с обвинение против тебе, а сам господ ще слезе от небето и ще вдигне светилника, който е бил поставен над тебе! Но наместо това се покай, понеже господ е толкова благ към тебе! И той сега ме прати с неговата чаша, като заповядва да пиеш от нея! Ето, вкуси и опитай, че господ е благ!”
С треперещи пръсти пасторът взе златната чаша от демонските ръце, и я надигна до устните си, като отпи от нея. А след това, замаян и възхитен се облиза, като казваше:
“Вкусно, сладко, чудесно! По-прекрасен вкус от този никога не съм отпивал! Толкова благост, толкова успехи, толкова велики дела, които ни въвеждат в бъдещия век! Но защо, вестителю небесен, досега съм пил от онова вино, което отблъскваше хората и оредяваше редиците на църквата ми!”
В отговор демонът ловко взе чашата от пастора, като му казваше:
“Никой не налива ново вино в стари мехове! Твоето сърце е останало старо и е взряно в старовременната църква, която няма нищо общо с последното ново поколение и последната нова църква на Исус!”
“Но как така?” – удиви се пасторът – “Нали учението е едно?”
А демонът с преправен глас и изключително лукавство му отговори, казвайки:
“Какъв пастор си, ако не помниш думите на господа? Не каза ли той, че книжник, учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо? Къде е новото ти на тебе? Не остана ли само със старото, за да оредява църквата ти?”
“Но какво да сторя, за да ми дадеш господната чаша?” – извика отново пасторът. А демонът с рязък глас му каза:
“Извади старата и я счупи, понеже господ вече не благоволи в нея! А вместо нея аз ще ти дам новата чаша, с която църквата ти отново ще се напълни. Дотолкова, че скоро ще трябва да мислиш за десетократно по-голяма зала!”
След тези думи на демона пасторът категорично извади старата чаша от сърцето си. И като замахна, строши я в нозете си, като казваше:
“Доволно дълго търпях страдание и мъки, в които господ не е благоволил! Време е за новото!”
Думите му накараха демонът да се усмихне и да му каже:
“Коленичи в славата на господа и пристъпи до мене. Аз сега ще те миропомажа и ще ти дам да проповядваш и да пиеш от новата чаша на господа!”
Чул думите на демона, пасторът коленичи в нозете му. А тогава демонът разтвори мантията си и започна да мастурбира върху главата на съблазнения, като му казваше:
“Чашата господна всякога да пазиш в сърцето си, и от виното му в нея всякога да пиеш! Помислите ти всякога да бъдат угодни на моя бог и от него да се не отречеш довека! Кажи “Амин” на думите, с които господ те запечатва като служител на новото му движение!”
“О, амин, амин, господи!” – извика с възторг пасторът. А тогава видението мигновено се промени. Понеже виждах въпросния нечестивец, изправен на огромна сцена в една от най-елитните зали. Той крещеше на вярващите, казвайки им:
“Ще се радваме ли, божии люде! Ще пеем ли на името му! Нека се радваме, нека пеем, нека скачаме, нека се смеем! Той ни даде всичката радост на света! Той ни даде всичкото благоденствие на света! Той ни даде всичкия успех на света! Той заслужава нашето хваление и поклонение!
О, алелуя!”
Омагьосани от думите му, хилядите пееха и танцуваха, а върху гърбовете им пееха и танцуваха демони, уриниращи в златните им чаши. И ето, че от състрадание към сърцето ми, понеже погнусата ми беше достигнала върховен предел, Божият Меч прекрати видението. И тогава по протежението му заблестяха светли думи, с които Мечът Ми казваше:
“Иди и кажи на всичките си братя и сестри, че слугата не е по-голям от Господаря си, нито ученикът от Учителя си.
Вашият Господар и Учител е Христос!
Гоненият заради Правдата!
Мразеният заради Правдата!
Убитият заради Правдата!
Всички, които са Негови, ще бъдат гонени, мразени и убивани, за да пият от Неговата Чаша и да се уподобят в Неговите страдания! Но ако някой не е гонен заради Правдата, нито убиван заради Истината, то е защото е бил съблазнен да размени Чашата на Господното Страдание и на Христовия Завет, за златната чаша на сатанинското благоволение, блудство и чародеяние! Не разменяйте Господната Чаша, Божии люде! Претърпете Господното страдание, за да бъдете от поколението на усъвършенстваните праведници, и на светиите, които се уподобиха в живот, подобен на Христовия, и в смърт, подобна на Христовата!”
След тези последни думи Мечът ме въздигна в Залата на Божия Яростен Гняв и в присъствието на Исус. А моят Господ, като погали главата ми, с развълнуван Глас ми проговори, казвайки:
“И този път Аз заповядах стената на твоя камък да влезе в сблъсък със стената на хвърления зар! Но ти удържа, слуго Мой! Удържа с Моя Дух в сърцето си! Удържа с Моята Твърдост и с Моя Огън! Ето, казвам на всичките Божии чеда, че Чашата Ми и до този миг стои в Гетсимания и чака да бъде пита и изпита!
Идете там и я изпийте!
Идете отпосле до Кръста Ми и я напълнете отново!
Отново и отново, за да бъдете от поколението на Петър и Павел, Яков и Йоан, Сила и Варнава! Отново и отново, докато Сатана разбере, че от камъка на всеки от вас го гледа Огненото Лице на Всемогъщият от Сион! Отново и отново, докато на Сватбата Ми се явят най-усърдните Ми виночерпци от създанието на света! Тия са Моите думи против златната чаша на лукавството и съблазънта!”