4. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНАТА ОГЪРЛИЦА НА СЪБЛАЗЪНТА

(Или за отделянето на човеците в гордостта на дявола)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След написването на видението, свързано със златната корона, дяволът засили твърде много жестоките си отмъщения върху мен. Една остра и непоносима болка сграбчи главата ми, сякаш че бях хванат от клещите на менгеме. В такова състояние наистина е невъзможно не просто да се пише, но дори да се мисли. Ето защо аз силно се надявах на някакъв благодатен промеждутък от Божие благовремие, който да уловя и да продължа писането на тази пророческа книга.
Междувременно в сърцето ми нахлуха много размисли относно златната огърлица на съблазънта, която е изключително свързана с гордостта на дявола. Опитах се да си спомня какво ми беше коствало като Божий слуга, за да вляза в духовна конфронтация с поколението на онези нечестиви, които носят огърлицата на гордостта. И тогава с болка признах в сърцето си, че нечестивите не просто, че останаха такива, но се закоравиха в измамата на греха още повече. Дотолкова, че вече да не забелязвам тях, а самият дявол, амбициран да ги задържи в измамата на своето нечестие.
Това е страшно, братко мой!
Страшно е да си помислиш, че в древността Божият Гняв е постигал нечестивите дори когато са отхвърлили само едно изречение на Божий пратеник, а днешните високомерни, надути и арогантни пастори не се трогват от сто и тридесет пророчески книги, които викат против всичката дяволска съблазън в църквите им.
Защо ли е така? Защо, десет години по-късно, храмовете са пълни с търговци, а библейските академии са пълни с човеци, желаещи духовно затъпяване и изродяване? Защо, десет години по-късно, името на Божия пророк продължава да бъде покрито от всичката помия и позор на помрачени съвести и манипулирани сърца? Защо, десет години по-късно, в паметта на сърцето ми и в спомените на душата ми няма нито един случай на дълбоко и очистващо покаяние, с което поне един хулител да беше почукал на вратата на дома ми, за да дири прошка за злите си думи и дела против Божия пророк? Защо, десет години по-късно, няма нито един пастор на нито една църква, който да е заклеймил насилието и разрушителните войни, които води политическата върхушка на Америка под одобрението на тамошните църковни лидери? Защо, десет години по-късно, нито един пастор не скъса дипломата си и не се отказа от привилегиите си, заплатата си и угодниченето пред църковните синедриони? Толкова много въпроси “защо”, а отговорът е само един:
Защото не е възможно никакво покаяние за поколение, което се има за праведно в собствените си очи, а гордостта на дявола като верижка окръжава шията му!
Знаеш ли, че преди няколко месеца през тази година, аз имах уникалната привилегия да бъда свидетел на видения, които все още не са се случили, но непременно ще се случат. Това бяха видения, в които моят Господ събра златни брънки от най-святите места в Божието Царство, където някога Сатана се беше подвизавал като засеняващ херувим. И той, който при създаването си, беше влюбен в тези брънки, и обичаше Бога и Отца с всичката сила на сърцето си, взе че се изроди. Изроди се дотолкова в бунта и беззаконието си, щото намрази всичките златни брънки на Божия Суверенитет. И според както истинно ми го потвърди Господ Исус, ще има миг в тъмното битие на дявола, когато ангелът на Отеческия Суверенитет ще го посети с тези брънки (именно това са виденията от “Веригата и Присъдата”). И като ги постави върху кристалния поднос на Отеческата Правда, ще призове нечестивия да се поклони на брънките и да признае падението си, помрачението си и безмерното си лукавство. А тогава старовременната змия, с притисната от Божията Истина челюст, непременно ще изплюе всичката си отрова върху всичките златни брънки.
Защо ще го направи? Не би ли било по-добре за дявола да коленичи пред брънките и да признае, че е извратен и нечестив? Не би ли било по-добре с всичкото си поведение да търси умилостивение и смекчаване на Божията присъда върху него? Разбира се, че би било добре! Но аз не говоря за каещия се грешник, влязъл в Храма да се помоли!
Не, братко мой! Размислите ми касаят хилядолетния Божий противник, който (според както ми потвърди Господ) продължава да пада пред Божието Лице. Мислил ли си ти за това? Мислил ли си какво означава фактът, че един Небесен херувим, изхвърлен от Хълма Сион и запокитен надолу, продължава да пада? “Ама как ще пада, след като е вече паднал?” – би попитал някой. А аз ще отговоря така:
Падането на Сатана не е толкова надолу, или още по-надолу!
Дяволското падение е падане на един дух пред Божиите очи! Защото колкото повече той продължава бунта и съпротивата си, толкова повече пада и пада! И колкото повече пада, толкова по-страшна става скоростта на падението му, което ще приключи с безпримерен и невероятен трясък в огненото езеро!
Какво тогава да кажа не за Сатана, а за тези, в които той се е вкопчил, за да не бъде сам в падането си? Няма ли всичките белези на дяволското падение да станат белези и на тия, които падат с него? Та можеш ли, падайки с черния дух надолу, да имаш миг на покой, в който да погледнеш, че пред теб стои пратеник от Сион с пророческо слово, дадено за твоето покаяние?
Нищо подобно, скъпи ми приятелю!
За арогантните вавилонски пастори, споделили дяволското падение, книгите на служение “Мория” са като мигновено проблеснали искрици, които те не са могли да видят, поради гигантската скорост, с която са падали и продължават да падат надолу.
“Но как ги е дръпнал Сатана, братко?” – ще попита някой. А аз ще отговоря така:
Дръпнал ги е именно със златната огърлица, на която Господ Исус ще ви направи свидетели във видението, което предстои. Дръпнал ги е със собствената си гордост и арогантност, които е направил да бъдат тяхна гордост и тяхна арогантност! И понеже в духовния си смисъл огърлицата значи отделяне, то нека вече да ти покажа видението от Залата на Божия Яростен Гняв, за да ти стане ясно всичко. Аз отново бях в присъствието на моя Господ, когато Той с властен и ревнив Глас ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Употребих всичките години на младостта ти, за да говоря на сърцето ти и да дам Святи и Огнени послания на Моята Църква! Употребих всичката ти ревност и вяра, всичката ти любов и дълготърпение, за да призовавам човеци на покаяние и възвръщане към Завета Си! Но ето, че при всичкото Ми призоваване, поколението на дяволското нечестие не се смути от думите Ми, нито от виденията Ми, нито от всичките Ми сериозни предупреждения!
Те отхвърляха пророческите книги от Хълма Мория и посочваха библиотеките си, натъпкани с теология и демонични свидетелства! Те се пъчеха и се биеха в гърдите, като безумни маймуни, и не даваха да се каже дума против нечестието им и против всичката дяволска съблазън в църквите им! Те силно и шумно се смееха, когато против търговията им дойде Святата Ми Заповед, наречена “Изгони търговците от Храма”! Те побързаха да хвърлят помия и позор върху името ти, когато против нечестието им дойдоха съдебните процеси против Езавел, Корей и Мамон! Те пускаха видео-магнетофоните си и съзерцаваха бляскавите спектакли на американското тщеславие и стотиците шоу програми на продажните евангелисти! А след това, като биеха отново гърдите си, казваха в скришното на сърцата си:
“Да отхвърли ли Бог такива святи лидери? Да нарече ли Бог такива евангелисти слуги на дявола, само защото си продавали книгите и печелили пари? Не, няма да повярваме на тоя никаквец Главчев! Ако тази търговия печели такива баснословни суми и Божиите лидери са богати, то е, понеже такава е Волята Му!”
И колкото повече дипломираните вълци и хитрите лисици се биеха в гърдите, за да отхвърлят тебе, слугата Ми, в когото положих Сърцето Си, толкова повече върху твоята глава се струпваха тръните на религиозната омраза и демонично отмъщение. И толкова повече върху техните шии се стягаше огърлицата на сатанинската съблазън! А знаеш ли докъде води стягането на една огърлица? Води до това, че стегнатите с нея, се подкарват като безумни говеда на заколение, а пътят им към дълбочините на ада е едно непрестанно викане на “Алелуя” и “Амин”! Затова ти сега пристъпи към третата от сферите. И като извадиш Божия Меч в ръката си, слез с него в тъмното битие на дявола. За да чуеш думите, които той говори на духовете на огърлицата, и да видиш колко съдбоносна е огърлицата за тия, върху чиито шии бъде сложена…”
Огнените думи на моя Господ ме накараха да Му се поклоня, а след това да пристъпя към третата сфера и да извадя Божия Меч в ръката си. И ето, че когато го извадих, върху неговото протежение заблестяха думите от Асафовия псалом, които гласяха:
“Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха…” (Псалом 73:6)
А тогава Исус отново проговори, като ми казваше:
“Тръгвай, слуго Мой! Лети с Меча Ми и виж нещата, за които трябва да свидетелстваш на Моята Църква!”
Хванал Меча в ръката си, аз полетях след него през гъстия и смолист мрак на сатанинското битие. И ето, че когато стигнахме земята, аз отново видях хвърленият зар на лукавството и съблазънта. Този път той беше обърнат със стената на огърлицата си към ада. И ето, че дяволът извика отсред камъка, като казваше:
“Явете се пред мене, духове на огърлицата! И като напълните шепите си с огърлици от огърлицата ми, скоро идете та съблазнете човеците, които са ми предадени от Гнева на Небесния Бог!”
Дочули гласа на господаря си, духовете на огърлицата се надигнаха като черен облак от дълбините на ада. И като застанаха под стената на сатанинския камък, започнаха да пълнят шепите си с огърлици, които се сипеха от златната дяволска огърлица. Това накара Сатана отново да изреве, казвайки:
“Бъдете усърдни, духове мои!
Здраво затегнете гордостта и арогантността ми в сърцата човешки! За да види Небесния Бог, Който толкова силно мразя, че както аз няма да се трогна от веригата на пратеника Му, така и човеците, които са ми предадени, няма никак да се трогнат – нито от пророци, нито от който и да е човек, който е под тях!”
След последните думи на дявола, Мечът в ръката ми трепна, тъй щото ние полетяхме след един от духовете на огърлицата. Така, летели известно време след него, се приближихме до богата къща, като влязохме през една от стените й. А тогава очите ми видяха пастор, който имаше твърде недоволно изражение. Той беше разтворил вестник върху бюрото си, а едновременно с това държеше телефонна слушалка в ръцете си. И ето, че пасторът изкрещя в слушалката, като казваше:
“Какви снимки си ми направил, за бога? Та на тях ясно личи един дрипльо в обкръжението ми! Кой го е допуснал на конференцията и как се е намерил в обектива ти, а? Не ти ли казах да внимаваш как снимаш и да следиш какво пускаш в редакцията на вестника? Как сега да покажа този вестник на американските ни приятели? Как да ги убедя, че сме църква на просперитета и държим на доктрините, когато ти ме подкопаваш така? Непременно да кажеш да изкупят целия тираж на вестника! Чуваш ли, целият…”
След тези думи, пасторът затръшна с яд телефона си. И като удари с юмрук по вестника, извика силно, казвайки:
“Докога, господи? Докога простаци, бедняци и всякакви дрипльовци ще напират около мене? Гнус ме е от тях! Миришат и са много противни! О, да би ме издигнал високо, високо, високо! Там, където няма да има помен от тая паплач! Всичко бих ти дал, господи! Да, всичко бих ти дал!”
Докато той още говореше, вестникът пламна, а отсред самия пламък изскочи пратеникът на Сатана. И като държеше златната огърлица в ръцете си, с преправен и гальовен глас каза на човека:
“Искаш ли твоето битие никога да не се пресече с битието на простолюдието, нито да търпиш зловонието на бедността и сиромашията му?”
“О, искам, божий пратенико! Ти си отговор на молитвите ми!” – извика прехласнат пасторът. А тогава демонът протегна напред ръка, като му казваше:
“Сложи тази златна огърлица на шията си и тя ще те направи да бъдеш заобиколен само от достойни за божието сърце поклонници!”
“Но какво ще се случи с останалите?” – попита развълнуван пасторът.
А демонът му отговори, казвайки:
“Ти не бери грижа за останалите. Те са пръст от пръстта, прах от прахта, и черепки от земните черепки! А за да ме изпраща господ при тебе, той отдавна е видял усърдието ти да се възкачиш нагоре! Хайде, слагай огърлицата!”
С удоволствие, което не може да се опише, пасторът взе огърлицата от шепата на демона, като я сложи на шията си. А сатанинският дух, като застана откъм гърба му, каза:
“Нека сега здраво да заключа и закрепя този дар, който имаш от моя бог! Защото той трябва да се носи довека! И по никаква причина или повод не трябва да се сваля!”
“О, закрепи я, закрепи я!” – извика отново пасторът. И ето, че демонът до такава степен стисна огърлицата, щото тя започна да души гърлото му и да предизвиква напъни на кашлица…”
“Много силно стягаш!” – опита се да каже пасторът. А демонът, като извъртя главата си и го погледна злобно, му изкрещя, казвайки:
“Да я сваля ли искаш? Да се разгневи ли бог на думите ти, та тоз час да те направи да споделяш трапезите и бараките на мръсни, миришещи, въшливи и пъпчиви човеци? Това ли искаш от бога или компания от елитни и чисти хора, от които мирише на смирна, алое и касия? Не казва ли Библията тия стихове:
“На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи…” (Псалом 45:8)
Хора с такива дрехи ли да ти прибави моят господ или тия, от които ти се повръща?”
“О, компанията на елита искам! Искам благоуханните пред господа!” – кашляше сатанинският поклонник.
“Претърпи стягането тогава! Защото то ще свърши и ти ще свикнеш с него, но от ония мръсни и смърдящи хора няма да има и помен в живота ти!”
След тези думи демонът още повече стегна огърлицата, тъй щото очите на нечестивия се изцъклиха. И тогава, извадил пламнал нож в ръката си, демонът подпали с него огърлицата, като си казваше, но без да бъде чут от пастора:
“Да носиш огърлица на моя бог, а да нямаш дъха на насилието му и гордостта на думите му, то значи, че не би бил от неговите!”
Усетил огъня около шията си, пасторът извика към демона:
“Какво ми стори? Защо огърлицата така пламти?”
А сатанинският пратеник му отговори, казвайки:
“Ти си посочен за елита на моя бог! А в един елит се говорят елитни думи, които да удовлетворяват елитните сърца на елитните човеци! Огънят всякога ще идва на езика ти и ти ще говориш всичките думи, с които да угаждаш на бога, в който си повярвал! Но не бой се! Всичко е скрито в духа ти и отвън няма да се вижда! Всичко е лично между теб и бога! А сега иди и се радвай на живот без дрипльовци, но в присъствието на истински чудесни и елитни хора!”
След тези думи на демона видението се промени. Понеже аз виждах пастора, заобиколен от богаташки контета и префърцунени дами! Той стоеше сред тях и се усмихваше широко, а след това с видимо презрение извикваше към фотографа си:
“Снимай ме сега, снимай ме! И нека снимката ми да излезе на първа страница!”
Думите му накараха господата около него да извикат:
“Хо, хо, хо!”
А дамите да се разкискат:
“Хи, хи, хи!”
И никой от това обкръжение не видя, нито усети, че са сатанински избраници, проклети и обречени да носят веригата на дяволската гордост и арогантност. А тогава Божият Меч проговори на сърцето ми, като каза:
“Иди и предупреди всичките Божии чеда, че гордостта е най-страшният дяволски грях, на който се дължи непрестанното му падение! Всеки, който види ближния си по-долу от себе си, жив е умрял и Бог вече е напуснал сърцето му! Но вие, Божии чеда, имащи Духа на Святия в сърцата си, всякога помнете апостолските думи:
“Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си…” (Филипяни 2:3)
Защото именно с това усърдие Исус ви дава да познаете височината и дълбочината на Божията тайнствена премъдрост! Тая височина и дълбочина, които дяволът презря! Тая височина и дълбочина, от които Сатана иска да лиши човеците, като ги връзва с огърлицата на гордостта и арогантността си!”
След тези думи, Божият Меч отново ме въздигна в Залата на Божия Яростен Гняв и в присъствието на Исус. А Господ, като взе Меча от ръцете ми и го заби отново върху златната огърлица в сферата, ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Приеми го като рани върху ръцете си и нозете си! Приеми го и като болезнени тръни върху главата си! Но до самия свършек на времето и до мига, в който ви грабна при Себе Си, ще бъдеш презиран, отхвърлян и поругаван от човеци със сатанинска огърлица! Те вече не могат да я свалят от шиите си, нито да спрат огъня, който ги изпепелява и димът, който дразни ноздрите на Отца Ми! А на всички Мои казвам:
Смирете се под мощната ръка на Моя Отец, за да ви възвиси своевременно! Защото възвисяването ви ще рече да приемете образи на слуги, и да слугувате на тия, които ще наследят Спасение! Който се е смирил, той на Мен се е поклонил! А който на Мен се е поклонил, той е целунал нозете Ми и е познал пътищата Ми! А който е познал пътищата Ми, нека прегърне едно агънце и да го доведе в Присъствието Ми!
Казвам ви, Божии люде! Тогава никак няма да загубите наградата си! Тия са думите, които изговорих на слугата Си против огърлицата на сатанинското лукавство и съблазън!”