3. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНАТА КОРОНА НА СЪБЛАЗЪНТА

(Или за поклонението и царуването на човеците с дявола)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има изпитание за нашата вяра в Господ Исус Христос, което да превъзхожда по тежест всички останали изпитания, то това е изпитанието, свързано с поклонението и царуването. Защото поклонението ни пред Бога е с Дух и Истина, а царуването ни няма да бъде в този свят, а в бъдещото Царство на Господ Исус Христос. Както и сам можеш да се досетиш – ние трябва през целия си живот да отстояваме нашето поклонение пред Бога с надеждата, че един ден ще царуваме с Исус и царуването ни ще бъде за вечни векове.
За паднал дух от Небето, какъвто е дяволът, няма по-болезнена амбиция от тази – да вкара онова безумие в човешките сърца, при което хората ще заложат на него в земния си живот, за да изгубят Исус и Вечния Живот в Небесното Царство. И ето тук на Сатана ръцете се развързват именно чрез съблазните и лукавството му. Защото светът, за разлика от Небето, се вижда без вяра. И светското царуване, за разлика от Небесното, е сърдечен прицел на хиляди по хиляди.
А сега, братко мой, си помисли на колко съблазън си станал зрител през живота си? И колко пъти очите ти са съзирали човеци, които имат живот, много по-различен от твоя? Въпреки, че по физически белези те не се различават по нищо от себеподобните си, то в тяхната съдба действа дух, който ги прави да бъдат многократно по-успешни и реализирани. Ти имаш нозе и те имат нозе. Но твоите нозе знаят пътя само от дома до работата и от работата до дома. А техните нозе кръстосват целия свят и стъпват по мраморните коридори на дворци или по плажовете на свръх реномираните ривиери. Ти имаш ръце и те имат ръце. Но твоите ръце с мъка преброяват десетината хартийки, които си получил за цял месец работа, а в техните ръце има дебели тестета от банкноти или най-вероятно чекови книжки, които разписват с удоволствие и без никакъв страх, че богатството им ще се стопи. Ти имаш сърце и те имат сърца. Но твоето сърце, свито от безизходица и стагнация, тихо уповава на Бога и се радва, че на трапезата има парче хляб и малко сирене. А техните сърца са пълни с желания да попълват колекциите си от картини, порцеланови вази, кристални сервизи, диамантени украшения, луксозни яхти или автомобили по поръчка.
Ти имаш твоята вяра в Исус, Който ти е обещал, че няма да те остави, но ще те направи да оцелееш с Него и да наследиш Царството Му.
И те имат своята вяра в дявола, който им е обещал, че ще ги обогатява и прави да съблазняват целия свят!
Зная, че е възможно да кажеш:
“А не е ли и Бог в правото Си и Силата Си да обогатява човеци на земята и да прави свидетелите Си не по-малко богати и благословени, отколкото са поклонниците на дявола?”
А аз ще ти отговоря така:
Бог може да извърши всичко, което поиска, понеже Той не дава отчет пред никого за делата Си, мислите Си или намеренията Си! Но нашият Бог е Свят Бог! Той е поставил Словото Си над Името Си! И в Неговото Слово се говори за Избора Му, който не може да бъде нарушен и осуетен. Изборът върху онези човеци, които нямат дял от света на дявола, понеже Сам Господ е техният Вечен дял. Апостол Яков ни изявява този Избор с думите:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?” (Яков 2:5)
Да се обърне ли тогава Отец против Избора Си? Да закорави ли Сърцето Си към сиромасите, та да покани в Царството на Сина Си милионери и милиардери, които пълнят страниците на жълтата преса с безумния си разврат и с всичките гнусотии на живота си? Да презре ли Любящият Отец бедния Лазар, покрит от рани и струпеи, и вместо да го въздигне в Лоното на Авраам, да му определи дял от огън и жупел?
Безумни са тези въпроси, знам това! Но докато има безумни човеци, хипнотизирани от съблазните на дявола, трябва да има поне един Божий слуга, който да ги зададе. За да се стреснат всичките богобоязливи сърца и да решат веднъж завинаги, че нямат дял в този свят и в този живот.
А сега нека да поговоря за златната корона на съблазънта и лукавството, която е предмет на това видение. Виждаш ли, братко мой, короната не е обикновен предмет, като тенджера или щипка за пране. Короната е белег за власт, за царуване. Тя се слага на главата на царуващия, за да го отдели като цар над всичките поданици, над които той царува. В това отношение е добре отново да прочетеш пророческата книга за “Тъмните корони на дявола”, която написах и изпратих на Божиите чеда преди шест години. Защото така духовно ще бъдеш подготвен и за видението в тази книга. Но преди това искам да ти дам един пример за силата на съблазънта, която идва с короната на дявола. Аз вярвам, че ти не живееш изолиран от нещата, които се случват в България. А само преди шест години в нея се случи такова съблазняване с дяволска корона, щото наивните и излъгани българи още дълго ще ближат раните в сърцата си.
Помниш ли как една личност дойде от Испания в България? Помниш ли как за по-малко от два месеца тя си създаде партия и събра около себе си царедворци? Помниш ли най-вече как тази личност се обърна към всички българи, като им каза:
“Имам програма, с която за 800 дни България ще преживее разцвет и възход! Вервайте ми! Дайте ми верата си и гласувайте за мен и човеците около мен!”
И българите взеха, че поверваха! И не просто поверваха, но гласуваха за тази личност! В техните умове и сърца тя беше не просто гражданинът Сакскобургготски, но цар Симеон! Те бяха заслепени от една златна съблазняваща корона, която не се виждаше от плътските очи, но която подейства изключително чрез съблазън! Остава въпросът:
Защо от дребен бизнесмен в Мадрид Симеон стана премиер в България?
“Ами защото много гласуваха за него!” – ще отговорят духовните слепци. Нищо подобно! Много плитък и плътски отговор! Симеон стана премиер на България понеже си послужи с лъжа, което е първото условие за получаване на царска корона от дявола! Той коленичи в нозете на дявола и му се поклони, а Сатана на свой ред изпрати многочислени демонични пълчища, които да омаят българите, тъй щото наистина върху плешивата му глава да заблести златна корона. Но, както е известно, дяволът е баща на лъжата, и рано или късно неговите царе и царедворци лъсват с лъжите и мерзостите си. Така стана и в България. Премина цяло едно управление на “царя” и четири години българите се наситиха на блясъка на короната му. Минаха 800 дни, минаха 1200, минаха дори и 1600, но нещата не просто, че не се оправиха, но се влошиха още повече. И ако аз ти говоря в тази книга за това, давайки пример с лъжливата корона на Симеон, то не е за да търся политически отзвук или дивиденти.
Не, братко мой! Аз просто искам да разбереш какво е съблазънта! Аз искам да бъдеш убеден, че поклонът пред Сатана винаги е придружен с царуване – било кратковременно или дълговременно. Но сетнината на такова царуване е твърде страшна. Защото пред Христовото Съдилище и пред погледа на Небесния Съдия сатанинският поклонник ще трябва да отговаря за лъжа, с която е излъгал не един или двама, но цял народ, цяла нация. Можеше ли Симеон, имайки страх от Бога, да каже на българите:
“Моля ви, братя българи! Ако и да съм от фамилия, която е царувала в България, аз настоявам да не ме наричате цар! Защото има само Един, достоен да бъде наречен Цар и само Един, достоен да ни бъде Господар – Синът Божий Исус Христос!”
Нищо подобно не направи мадридският съблазнител! Тъкмо обратното – направи си партия, която украси със собственото си име! И това ако не е съблазън, то тогава аз просто не съм пророк Господен!
Но ако ти вярваш, че страниците на тази книга са написани от Божий пратеник, то просто ме последвай във видението, което сега ще разкрия на сърцето ти. И така, братко мой, аз отново бях в Залата на Божия Яростен Гняв. А там моят Господ ми посочи втората от сферите, като ми заповяда, казвайки:
“Пристъпи към сферата, свързана със златната корона на лукавството и съблазънта. И като държиш Меча прострян напред, слез в тъмното битие на дявола, за да видиш колко изкусителна и смъртоносна е съблазънта на поклонението и царуването!”
Послушал Гласа на Исус, аз пристъпих към втората сфера, като хванах в ръката си Божия Меч и го извадих отсред гъстия като смола мрак. А тогава по протежението на Меча заблестяха стиховете от псалома на Асаф, които гласяха:
“Понеже не се притесняват при умирането си, но тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове нито са измъчвани, като другите човеци…” (Псалом 73:4-5)
И докато аз прочитах правдивите Божии думи, Господ за втори път докосна с ръка гърба ми, като ми казваше:
“Зная колко си угнетен и виждам всичкото угнетение, което понесе от лукавия заради виденията, които ти давам и които ще продължа да давам на сърцето ти. Но Аз сега ти казвам, че ако не слезеш през тази сфера в тъмното битие на дявола, то мнозина човеци ще погинат, понеже няма да разпознаят съблазънта на златната корона, нито ще проумеят защо сатанинските поклонници не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани като другите човеци…”
Думите на Господ ми дадоха така жадуваната утеха за сърцето ми, понеже преди всяко от досегашните видения в тази книга аз преживявах кошмарни отмъщения от Сатана. Но ето, че се почувствах не просто възстановен, а пълен с ревност да извърша всичкото очакване на Исус. Така аз влязох в смолистия мрак на втората сфера, прострял напред Божия Меч. И тогава Мечът, насочван от Божията Сила, полетя надолу в тъмното битие на дявола, а с него полетях и аз… Не зная колко продължи слизането ми през сферата, но ето че накрая видях земята и търкалящия се зар на лукавството и съблазънта. Този път той беше обърнат към земята със стената на златната си корона. И ето, че Сатана изкрещя отсред камъка, като казваше:
“Духове на короната! Елате и вземете лукавството и съблазънта ми, за да издирите човеците, които са ви предадени от Гнева на Небесния Бог! Напълнете ръцете си с корони от короната ми и намерете човеците, които повече от всичко копнеят за поклон и царуване…”
Дочули гласа на дявола, духовете на короната се надигнаха от ада като тъмен облак. И като се приближиха до стената му, започнаха да взимат златни корони, които се изсипваха от стената му. А тогава Божият Меч просто последва един от духовете на короната…
Не беше преминала и минута, когато пред очите ми се появи силуетът на старовремска къща, в която влязохме през самите й стени. Така видях човек, застанал пред портрет и вдигнал ръце към него, сякаш да му се моли. И той, гледайки картината, проговори, като казваше:
“Каква издънка мога да бъда на славния си род, когато предците ми бяха с кралска кръв, а моята кръв е на плебей и пропаднал човек? Нима се прекъсна линията на царете по моя причина? Нима ще гледам портретите на отминалото величие като просяк и неудачник?
О, да беше имало дух, който да постави корона на главата ми, както тя е била върху главите на предците ми! В тоз час бих дал на тоя дух сърцето си, душата си и всичко що имам! Да имаше благодетел, който би ме въздигнал, както е въздигал предците ми, бих извършил всичката му воля и бих изпълнил всичките му условия!”
В този миг, изненадващо за човека, от самия портрет излезе пратеникът на Сатана. И като държеше в ръцете си златната корона, каза на стреснатия молител:
“Моят господар чу въздишките на душата ти, и видя силния копнеж да бъдеш славна издънка на рода си! Понеже всички преди теб го викаха, за да ги направи царе на времето им. А сега е твоят шанс и днес е твоето време! Ето – златната корона вече е приготвена за теб и е дошъл мигът за промяна на съдбата ти! Искаш ли ти това? Ще се поклониш ли на господаря ми, за да направи той да ти се покланят всичките човеци? Ще се наведеш ли, за да положи той златна корона на главата ти?”
Чул думите на пратения демон, човекът се изуми до сетна степен. Така, протегнал треперещите си ръце, той каза на пратеника:
“Господ е чул молитвата на душата ми! И затова те е изпратил да ме възцариш, подобно на предците ми! Искам тази корона! Искам я и ще се поклоня, за да я получа!”
Думите на човека накараха сатанинския пратеник да се ухили с всичкото възможно лукавство на усмивката си. А след това, свалил короната до коленете си, той каза:
“Хайде, поклони се! Мисли само за поклона и наведи главата си, за да получиш короната!”
Застанал пред демона, човекът се опита да се поклони, но в първия момент гръбнакът му отказваше да се наведе, понеже остатък от съвестта му все още се противеше на дяволското послание. А това накара демонът със силен глас да му изкрещи, казвайки:
“Искаш ли да станеш цар или не? Изглежда, че напразно си призовал господаря ми и напразно съм бил път, за да дойда при тебе?”
“О, искам, искам!” – изпъшка с мъка човекът.
“Ами наведи се тогава! И мисли само за короната, която получаваш! Чуваш ли ме? Мисли само за короната! Всичко друго няма никакво значение! Само така ще станеш цар!”
Взрял хипнотизираните си очи в златната корона, човекът направи върховно усилие и вече се навеждаше, когато звук на счупена кост отекна глухо в пространството на стаята. А демонът, за да предотврати надигането на човека, натисна с ръка главата му, като казваше:
“Не бой се! Няма да се парализираш! Този гръбнак дълго е бил изправен и затова не си могъл да станеш цар! Но ето, че сега се пречупи и след малко короната ще е твоя! Искаш ли я още? Искаш ли да бъдеш цар?”
“О, искам, искам! Както са били царе предците ми, така и аз ще бъда цар!”
“Разбира се, че ще бъдеш!” – му отговори демонът. И като хвана здраво главата му и я приближи до черната си мантия, започна да уринира върху нея, като му казваше:
“Какво е цар без миропомазване? Или какво е владетел, без да споделя помислите на тоя, който го ръкополага! Всякога да изповядваш и изговаряш помислите, които сега докосват главата ти! Защото златната корона ще се закрепи чрез тях и няма никога да падне от главата ти! Разбра ли това, бъдещи царю!”
“О, разбрах, разбрах!” – изрече човекът. А демонът, като сложи короната върху главата му, отново каза:
“Радвай се на царуването си! Пред мен и господаря всякога ще стоиш така наведен, но за човеците ще бъдеш по-изправен от всякога! Нека короната извърши очакването ти, според покланянето ти!”
Миг след последните думи на сатанинския пратеник, нещата във видението се промениха тотално. Защото човекът вече беше цар. И онази старовремска къща беше се променила на мраморен дворец, където човекът седеше на великолепен трон. Той се усмихваше с огромно удоволствие, а около него беше пълно с царедворци и поклонници. Но там, под блясъка на короната, едва забележимо продължаваха да се стичат струйки от демонична урина, невидима за царското обкръжение, но достатъчно видима за мен. А тогава Божият Меч проговори на сърцето ми, като казваше:
“Запомни думите Ми и ги предай на всичките Божии чеда!
Царуването в света на дявола става с поклон пред дявола, при който биват счупени всичките духовните устои на съвестта! А утвърждаването на царуването става с лукавство и съблазън, на които отговаря и демоничното уриниране! Така се издигат всички светски царе и всички земни управници! Те винаги са в поза на пречупен гръбнак, за да могат главите им да се оскверняват от уринирането и да поглъщат семеизливането на сатанинските демони и дори на самия Сатана! И ако вие искате да превъзмогнете над лукавството и съблазънта на златните корони, трябва винаги да помните, че Господ Исус е вашият Цар! И ако някой Го носи в сърцето си, нека се приготви да носи корона от тръни в земния си живот, за да заблести с Венеца на Славата в Небесното Царство! Никога да не преклоните гърбовете си пред съблазънта на Сатана! И никога да не наречете земен човек “цар”, понеже Един е вашият Цар – Небесният!”
След тези последни думи Божият Меч ме въздигна от тъмната сатанинска сфера, тъй щото отново се намерих в Залата на Божия Яростен Гняв и в присъствието на Господ Исус Христос. А Той, като ме погледна с твърде сериозен поглед, ми проговори, като казваше:
“Разбра ли сега що ще рече поклонение и царуване с дявола? И разбраха ли Моите братя и сестри, че земните царе са прекършени клони, които са обречени да вършат волята и помислите на прекършения дявол?
Ето, заповядвам ви всякога да помните думите на Божия Меч и те да се превърнат във вашия нагръдник на Правдата и във вашия пояс на Истината! А ако някой има в сърцето си силния копнеж да бъде от царете, на които Аз съм Цар, нека предаде живота си на поругание, сърцето си на бичуване и главата си – на отмъщение от демоните на лукавия! Защото на земята Аз царувам с трънен венец, а на Небето – с Венеца на Божията Слава! Тия са думите Ми относно златната корона на лукавството и съблазънта!”