1. ВИДЕНИЕТО С ХВЪРЛЕНИЯ ЗАР НА СЪБЛАЗЪНТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само Господ, на Когото служа със сърцето си, може да ти потвърди какво коства на пророка Му написването на страниците от тази книга. Само Исус може да ти каже, че по Собствената Си Воля и Личен избор реши да противопостави един от Сионските Си камъни срещу търкалящия се зар на лукавството и съблазънта. И стана така, че срещу стените на моя камък, сиреч, на Божията пълнота, в която съм бил утвърден през годините, дойдоха стените на тъмния камък Луцифер. А при такъв духовен сблъсък на стена срещу стена отеква резонанс, който сърцето ми усети изцяло като ужас и натиск до пръсване. Може би ще ме попиташ как издържах. Или откъде намерих вяра, за да не отстъпя назад. А аз ще ти кажа, че от книгата за “Тъмната сянка на човекоубиеца” в сърцето ми останаха паметни Христови думи, които няма да забравя до грабването ми от Господа или до края на земните си дни, когато и да се случи той. Тези думи на Исус гласят следното:
“Ужас надвива над ужас!”
И ако някой ми каже, че дяволът е ужасен дух, аз ще се съглася, че това е така. Да, разбира се! Сатана е твърде ужасен! Дотолкова, щото в “Книгата Йов” той е наречен “цар на ужасите” (Йов 18:14). Но ако друг е последвал моя Господ в тъмните адски подземия, за да види как Камъкът от Сион кара дявола да трепери и да се ужасява, то тогава Исус е по-голям ужас за дявола, отколкото дяволът е ужас за моето сърце. Тъй щото наистина Ужасът от Сион надвива на ужаса от ада. И ако чрез Своята изобилна Благодат Господ ме направи да Го опознавам и преоткривам в сто и тридесет пророчески книги, то тогава стените на моя камък наистина са достатъчни, за да издържат на личния ми сблъсък със Сатана.
И така, братко мой, ако обърнеш внимание на заглавието на тази първа глава от книгата, в нея аз ще говоря за хвърления зар на лукавството и съблазънта. Казвам “зар” и ще те помоля да имаш отношение към дявола именно като към “зар”. Защото на Сатана никак не му подхожда да бъде наричан “камък”. Нещо повече – той беснее срещу всички, които Господ благоволи да нарича “камъни”. Нека тогава да ти напомня един знаменателен случай от “Евангелието на Матея”, който съм сигурен, че си чел многократно, но едва ли си влагал в прочитането смисъла, който ще получиш сега. Ето и самият случай.
Господ върви с учениците Си в околностите на Кесария Филипова и в един момент спира, като ги пита:
“Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” (Матея 16:13)
Следват различни човешки отговори:
“Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците…” (Матея 16:14)
Точно тогава Исус поглежда в Святия Дух на Бога и Отца и вижда как Отеческата ръка се спуска и погалва сърцето на Симон. Нещо повече – рибарят заблестява от Божията пълнота именно като камък. А Господ отново задава въпроса Си:
“Но според както вие казвате, Кой съм Аз?” (Матея 16:15)
И тогава камъкът, погален и посочен от Отеческата ръка, изговаря думите:
“Ти Си Христос, Син на Живия Бог…” (Матея 16:16)
Развълнуван в Духа Си, Исус се усмихва и прегръща ученика Си. А след това му проговаря, казвайки:
“Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър (камък) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:17-18)
Симон все още не разбира пълнотата на Господните думи, нито защо е бил наречен Петър. Но там, на известно разстояние от Исус и учениците Му, стои Сатана. Стои онази старовременна змия, която има самочувствието, че е единственият камък, достоен да бъде забелязан. Змията вече се страхува, че Небесният Отец започва да утвърждава Свои камъни по земята. Камъни, които ще смачкат главата й. Камъни, които ще разрушат царството й. Камъни, които ще се съградят като Свят Храм върху Скъпоценния Камък от Сион. Точно тогава Сатана решава да изиграе коварната си роля на търкалящ се зар. И като бди и внимателно слуша думите, които Христос говори на учениците Си, издебва момент когато с една от стените си докосва стената на Петровия камък. А това е стената на съблазняващата му корона. Така ученикът Петър, не усетил присъствието на дяволската стена, започва да вижда Исус като цар на Израил. Като Един, Който ще се възцари на мястото на омразния Ирод и ще обедини целия народ. Но ето, че ушите му скоро чуват друго от устните на Исус. Защото Божият Син пророкува, че ще бъде предаден, бичуван, поруган, осъден, разпнат и убит. И на третия ден след смъртта Си ще възкръсне.
О, това е недопустимо за съблазнения Петър! Той вижда Божия Син като бъдещ цар на Израиля, Който е дошъл, за да освободи евреите от омразния Рим. Ето защо, хванал ръката на Господа, той започва да Го дърпа и да Го мъмри, казвайки:
“Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе…” (Матея 16:22)
Точно тогава Исус се обръща към Петър и вижда как зарът на съблазънта се е залепил към едната от стените на все още неутвърдения Божий камък. И от устните на Господ излизат думи, които изумяват ученика Му:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23)
Можел ли е Петър да знае, че Сатана ще го съблазни против Исус? Можел ли е рибарят да проумее, че дяволът е искал да спекулира с Любовта и отвореното Сърце на Божия Син към ученика Му? Разбира се, че не! Но не това е най-важното за нас. За нас са важни думите, с които Господ порази съблазняващия зар и го отхвърли надалеч от камъка Петър. Защото Исус ясно заяви на Сатана, че не мисли за Божиите неща, а за човешките.
Как мислиш, братко мой? Не иска ли светът именно такъв зар, какъвто е дяволът? Не искат ли светските човеци един благодетел, който да мисли за техните неща, а не за Божиите? Чудно ли ти е тогава защо целият свят лежи в лукавия? Та как няма една невяста да лежи със съпруга си, когото обича? Нали Сам Отец от Залата на Яростния Си Гняв каза на дявола, че ще бъде най-желан жених за всичките земни общества? Помисли тогава какво е нужно, за да може лукавият жених да подклажда любовта на всичките невести към себе си? Какво е нужно, тъй щото всичките невести да си мислят, че имат шанс да спечелят благоволението му?
Ето какво! Нужно е съревнование! Нужно е залагане! Нужен е хазарт! Нужен е зар, който да се търкаля според волята на дявола и да идва като благоволение в живота на човеците, които му се поклонят. Точно тук идва мигът да ти разкрия видението, което Исус даде на сърцето ми. Защото Той отново ме въздигна до Залата на Божия Яростен Гняв. И като застана в самия й център, за да гледа на сферите със забитите в тях Божии Мечове, Той ми проговори, като казваше:
“Нека сърцето ти никога да не забравя видението от древните времена, на което те направих свидетел. Защото сега ще ти дам ново видение, което е продължение на предишното. Но като начало нека те попитам, а ти Ми отговори:
Какви бяха думите, с които Отец Ми прокле дявола, когато той съблазни човеците за тяхното грехопадение?”
“О, Исусе! В мига на грехопадението Бог Отец каза на старовременната змия:
“Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14)
“А имаш ли ти вярата да отнесеш това Божие проклятие, но не като към змия, а като към паднал тъмен камък? И как тогава биха изглеждали Божиите думи против Сатана?”
“О, Господи мой! Аз имам вярата, че Сатана е паднал тъмен камък от Небето. И ако трябва да отнеса Божието проклятие против него не като към змия, а като към камък, то тогава Божиите думи биха изглеждали примерно така:
“По стените си ще се търкаляш и пръст ще привличаш към себе си през всичките дни на живота си!”
Исус се усмихна на последните ми думи, а след това каза:
“Отговори Ми превъзходно, слуго Мой! Защото един беззаконен и тъмен камък не може да прави нищо друго, освен да се търкаля по стените си и да привлича земна пръст. Но Аз сега искам отново да видиш шестте съдбоносни символа на лукавството и съблазънта в сферите на тази зала. И след това, като помислиш внимателно, да Ми кажеш:
Как Сатана ще намира и съблазнява човеците чрез символите, запечатани на собствения му тъмен камък?”
Замислих се над думите на Господ и погледнах към шестте сфери в залата. Така отново видях пръстена, короната, огърлицата, лупата, чашата и рога. И ето, че докато ги гледах, едни думи от Апостол Павел започнаха да просветляват в сърцето ми. Именно те ме накараха да кажа на моя Господ:
“О, Исусе! Твоят Апостол записа за всички ни в посланието си думите, които гласяха:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетленното…” (Коринтяни 15:47-50)
Ако Всемогъщият Отец е отредил на Сатана да бъде тъмен зар, който се търкаля по земята и привлича пръстта, то тогава обект на неговата съблазън и лукавство ще бъдат именно пръстните човеци. А това, че плът и кръв не наследяват Божието Царство, нито тленното нетлението, е духовно напомняне за нас, че Царството е само за Божии скъпоценни камъни. Тъй щото единствените, които ще съумеят да противостоят на тъмния камък на съблазънта, ще бъдат, духовно новородените човеци, които са получили Божията пълнота, за да бъдат скъпоценни камъни. Както и Ти предупреди всички ни:
“Чрез твърдостта си ще придобиете душите си…” (Лука 21:19)
“Да, така е!” – ми отговори Исус и продължи:
“Но ти сега помисли какво ще се случи, когато един хвърлен зар остане за известно време в покой. Няма ли тогава една от шестте му страни да сочи към земята и най-вече към ада?”
“Да, Исусе! Така е!”
“Знай тогава, че ето това различава зарът Сатана от заровете, които сребролюбците хвърлят в игралните казина. На земните зарове късметът се вижда явно отгоре, а на зара Сатана лукавството остава скрито отдолу. Тъй че с лукавството си дяволът “прослушва” пръстта на земята, ако имаш вярата да схванеш това…”
Думите на моя Господ бяха изключително дълбоки в мъдростта си. И аз, като внимавах много на тях, побързах да попитам Исус с първото ми хрумнало заключение:
“Спасителю мой! Ако плътските човеци не могат да угодят на Бога, а помислите им са обърнати към пръстта на земята, то няма ли тогава самото лукавство на Сатана да е подобно на рентгенов апарат, с който се снимат счупените кости на пациента? Няма ли всичките демони, над които дяволът владее, да му докладват за плътските помисли на човеците, тъй щото зарът му наистина да привлича пръстта? И няма ли проклетият Божий противник да си направи демонична селекция на морално и духовно извратените човеци, за да може да издига възможно най-съблазняващите и най-изкушаващите сред тях?”
“Точно така е, слуго Мой! Именно за демонична селекция става дума. Защото в тъмното си царство дяволът е разпределил висшите си демони в шест категории на лукавството и съблазънта:
Първата категория са духовете на пръстена.
Втората категория са духовете на короната.
Третата категория са духовете на огърлицата.
Четвъртата категория са духовете на лупата.
Петата категория са духовете на чашата.
И шестата, последна категория, са духовете на рога.
В зависимост от волята на дявола, тези духове постоянно прослушват плътските помисли по цялата земя и си набелязват човеци, които отдавна са били посочени от Божия Гняв за съблазнители и изкусители на човеците. И именно за тази активност на тъмния зар някога ви предупредих в Евангелието:
“Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!” (Матея 18:7)
Но ти виж сега видението, което ти давам. Защото с него всичко ще ти стане ясно…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми. И тогава пространството под нозете ми в Залата на Божия Яростен Гняв стана прозрачно, тъй щото се усетих, че просто вися. Така съвсем скоро очите ми видяха земята някак изотгоре, а Господният показалец вече ми показваше Сатана като търкалящ се зар на лукавството и съблазънта. И ето, че след известно търкаляне зарът се спря на първата от страните си. А дяволът извика отсред самия зар на демоните си, като им казваше:
“Като пръстен докосвам земята! И като пръстен искам да я владея! Скоро ми намерете човеците, които искат да се обвържат с мене! Скоро ми намерете невести, които да обдаря с благоденствие, за да ми бъдат лукавство и съблазън на света!”
Дочули заповедта му, духовете на пръстена се разлетяха по лицето на цялата земя и така към тъмния зар заприиждаха върволици от човеци, които искаха да се обвържат с него. А тогава зарът се въздигна над тях и с мощно измамно засеняване ги запечата в духовен пръстен, като им казваше:
“Аз вече съм обвързан с вас и вие вече сте обвързани с мене! Искайте каквото и да е в моето име, и аз ще ви го дам! Искайте каквото и да е от ръката ми, и то ще бъде ваше!”
След тези думи към привържениците си, зарът отново започна да се върти по лицето на земята. И като спря на друго място върху втората от стените си, извика с всичката си сила:
“Като корона докосвам земята! И като корона искам да я владея! Скоро ми намерете човеците, които искат да ми се покланят в плът и лъжа! Скоро ми намерете тия, които искат да царувам в тях, а така и те да царуват с мене!”
Дочули втората му заповед, духовете на короната се разлетяха по цялата земя и така към тъмния зар заприиждаха други върволици от човеци, които искаха да му се покланят и така да царуват с него. Те бяха толкова усърдни в лъгането и в плътските си страсти, щото накараха зарът да се въздигне над всички тях. А след това с мощно измамно засеняване да ги запечата в духовна корона, като им казваше:
“Както вие се поклонихте на мене и целунахте нозете ми, така нека и на вас се покланят всичките човеци довека и да целуват нозете ви! Както аз царувам в сърцата ви, така и вие ще царувате по земята, която ви давам! За света вие вече не сте обикновени, но с благороден произход! Вие вече сте моята царуваща аристокрация!”
След тези думи към поклонниците си, дяволът отново се завъртя като зар по лицето на земята. И като намери друго място, спря се върху третата от стените си, като извика с всичката си сила:
“Като огърлица докосвам земята! И като огърлица искам да я владея! Скоро да ми намерите човеците, които искат да бъдат отделени като елит на света, като гордост за силата ми, като украшение на благоволението ми! Скоро ми намерете тия, които искат да бъдат отделени и недостъпни за племената и народите и считат другите за по-низши от себе си, а себе си за по-висши от тях!”
Дочули заповедта му, духовете на огърлицата започнаха да претърсват цялата земя. Така и този път към тъмния зар заприиждаха поклонници, които впечатляваха с прекомерен блясък, с надменност и с абсолютна арогантност. И когато вече бяха събрани около зара и непрестанно го обсипваха с възторжени овации, той се въздигна над тях. А след това с мощно и измамно засеняване ги запечата в духовна огърлица, като им казваше:
“Вие сте елитът на човешкия род, гордостта на сърцето ми, отделените за благоволението ми! Ще ви пазя само за мене и до вашите съдби и животи не ще се докосне нито лъх, нито сянка, нито каквото и да е от всичкото омразно и презрително простолюдие по земята!”
След тези думи към отделените си, Сатана отново се завъртя като зар по лицето на земята. Така, намерил друго място, той се спря като извика със силен глас към войнството си:
“Като лупа докосвам земята! И като лупа искам да я владея! Скоро да намерите и съберете около мен човеците, които не искат друг свят, освен моя свят! Скоро да претърсите земята за всички сърца, които предпочитат да живеят в моя рай и да виждат света през моите очи! Искам хора, които да споделят моя дух, моето сърце, моето виждане!”
Дочули заповедта му, духовете на лупата започнаха да претърсват земята. Така и те си свършиха поставената задача, а към зара на съблазънта и лукавството заприиждаха човеци с плувнали от съблазън очи. Събрани около зара те го възхваляваха с устните си. И като пълнеха шепите си със сълзи от съблазънта си, падаха на колене пред дявола и обливаха главите си с внушенията му, като благодаряха, че им е дал да живеят в истински рай и да имат прекрасен живот. Това накара зарът да се въздигне над тях и с мощно засеняване да ги запечата като духовна лупа. А след това да им каже:
“Вие сте зрящи сред слепите, естети сред простаците, благородни сред всичката измет на света! Затова на вас давам рай, какъвто другите не заслужават, и на вас откривам всичкото прекрасно битие, което си заслужихте! Око не е виждало, ухо не е чувало, и на ум не е дохождало какъв е моят рай на земята! Но вие сте възлюбени от мене, понеже очите ви виждат, ушите ви чуват и пред ума ви се сбъдват всичките ви мечти!”
След тези думи към опиянените от райски живот човеци, дяволът отново се затъркаля като зар по лицето на земята. И като намери място за следващия си покой, установи се неподвижен, като изкрещя на демоните си:
“Като чаша докосвам земята! И като чаша искам да я владея! Скоро да ми намерите всичките човеци, които искат да разменят Чашата на Христос и Кръвта Му, за моята чаша, пълна с моите чародейства! Скоро да ми съберете всичките човеци, които искат да разменят Словото на Христос за моето семе, и Святостта Му за моите блудства! Скоро да ми съберете човеците, за които аз ще бъда отец, а синът ми ще им бъде Христос! Идете по цялата земя и старателно претърсете всичката възможна пръст! Чувате ли, демони на чашата! Претърсете всичката възможна пръст!”
Дочули заповедта на Сатана, духовете на чашата се втурнаха да изпълнят заповедта му. Те бяха най-многобройното от всичките му войнства. И затова при полъха на демоничните им крила цялата земя се разтресе и пръстта се надигна от нея като от взрив. А съвсем скоро около лукавия започнаха да се събират внушителни множества от милиони поклонници. И самият въздух в пространството около зара се изпълни със земен прах и прокънтя от милиони възгласи “алелуя” и “амин”. Гърлата човешки се отваряха и превъзнасяха дявола като господ, а духовете му като ангели Божии. Но ето, че въздигнат от самите възлияния и възгласи, зарът застана над милионните множества. И като блесна пред тях с всичкото си възможно засеняване, запечата ги като духовна чаша. А след това им каза:
“Аз съм бог, и освен мене няма други богове! Аз ви събрах, аз ви осветих, аз ви родих! От моята чаша всякога да пиете и моя завет да разказвате с устата си! За да напълните земята и да я обладаете! За да дойде синът ми в славата си и царството ми в силата си!
Хвалете ме, славете ме, въздигайте ме с устните си! Наричайте ме всевишен и всемогъщ и ми отдайте поклонението и славата, които са достойни за името ми! Цялата земя нека се преклони пред вас и целият свят нека величае мене и моите църкви! Защото аз съм отецът ви, вие сте чедата ми и синът ми ви е господ!”
Всред буря от възлияния и тържествени възгласи и този път зарът започна да се търкаля по лицето на земята. Така, за шести път той се установи на последната от стените си. И тогава изкрещя с възможно най-силния и ужасен глас, като казваше на демоните си:
“Като рог докосвам земята! И като рог искам да я владея! И не просто да я владея, но да я пробода смъртоносно! И не просто да я пробода, но да я завлека в тъмното си битие довека!
Излезте вие, духове на рога! Излезте вие, най-зли и най-лукави измежду войнствата ми! И като претърсите земята, намерете човеците, които искат награда от мене! Защото що за дявол да бих бил, ако не родя образа на сина си в сърцата на човеците? Що за господ да съм на тази земя, ако наградата от господа не е плодът на утробата! Скоро ми доведете човеците, за които аз съм всичко на този свят! Скоро ми доведете поклонниците, чиито духове ще направя като духове на демони, и сърцата им – като сърца на зверове и чудовища!”
Дочули заповедта на Сатана, духовете на рога се вдигнаха и започнаха да обикалят земята. За разлика от предишните войнства, те преминаха през всичките предишни места, където дяволът беше оставил лукавствата и съблазънта си като тъмен зар. И като забелязаха от тези места най-злите от човеците, събраха ги във внушително множество, което се приближи около зара. Така, събрани около дявола, духовете на рога му казаха:
“Княже наш! Минахме през всичките места, където ти победи света с лукавството и съблазънта си! Водим ти избрани човеци от всичките останали стени на твоя камък! Вземи ги и ги прободи според както е твоето намерение!”
След думите на демоните си, дяволът се въздигна пред множеството, което започна да му се покланя и да го превъзнася. И тогава им каза:
“Какво би бил животът ви, ако господ не ви даде подобаваща награда за вашата вярност и покорство! Ето, аз съм наградата на сърцата ви и всички вие вече сте богове до бога си! Защото моят плод се роди в сърцата ви и всички до един сте непразни от моето изключително благоволение! Цялата земя ще ви се прекланя и всичките извори на богатството и благоденствието ще се стичат като пълноводни реки към вас! Бъдете свита на сина ми, който иде скоро! Бъдете царедворци на моя цар, на когото предавам трона си, силата си и всичката си власт!”
След тези последни думи зарът се въздигна над множеството. И тогава, блеснал като измамно слънце над поклонниците си, дяволът ги запечата като духовен рог и за сетен път изкрещя, казвайки:
“Търкалянето ми вече приключи! И сега Кой е Оня Небесен Бог, който ще смути мене? Или кой е Оня Христос, Който ще осуети царуването на сина ми?”
В този миг Господ приключи видението пред сърцето ми. И с Лице, от което пробягваха огнени пламъци, ми каза:
“Отец Ми е Оня Небесен Бог, Който ще смути Сатана! И Аз съм Царят на царете, Който ще сляза на земята, за да поразя с Дъха Си звяра и всичките му войнства!
А на тебе, слуго Мой, ти заповядвам да преминеш през всяка от сферите в тъмното битие на дявола! За да видиш отблизо колко страшни, коварни и съблазняващи са духовете на Сатана. Духовете на пръстена и короната, на огърлицата и лупата, на чашата и рога!
Всеки, който остане като пръст от пръстта на земята, ще бъде намерен от тези духове и поразен от силата им! Всеки, който се намери като камък от Небесните камъни, ще превъзмогне над лукавството и съблазънта на Сатана!
Затова добре си дайте сметка дали сте пръстни или духовни! Защото Аз още изливам водите на Святия Си Дух и Огънят Ми още гори по земята! Но ще дойде миг, когато Духът ще се вдигне, и Огънят ще се извиси! Горко ти тогава земьо, защото зарът ще предаде всичката си власт в ръцете на сина си! Горко ви тогава, съблазнени човешки чеда! Защото сте пропуснали годините на всичката Божия Милост и дълготърпение, с които ви чаках да се обърнете към Мене!
Аз, Камъкът от Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”