КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Завършва една трудна и твърде изнурителна за мен година. Година в която Господ Исус Христос благоволи да ми даде най-дълбоките и най-освобождаващи пророчески видения. Година, която дяволът ще помни повече от много други години в тъмното си битие. И най-вече – година, в която Исус ми даде да бъда с Него в Гетсиманската градина, на Галилейския Хълм, и до самото Божие Светилище, където ръцете ми докоснаха Венеца на Славата. Тази Христова Благодат беше много по-изобилна, отколкото бих могъл да поискам или да си представя. Но едновременно с нея дойде и гонение, което съвсем точно бих определил като сатанински ужас против сърцето ми и живота ми. Всъщност – слугата Господен следва съдбата си и върши всичко, което Господарят му е записал във великите Си планове. А в тези планове влиза и книгата, която ти ще прочетеш сега. Това е книга за тъмния и беззаконен камък Сатана, от когото Бог Отец отне Огъня Си и Святостта Си, като запечата стените му с шест съдбоносни символа на лукавството и съблазънта.
Много пъти през годините, докосвайки се до дълбочините на Божията Мъдрост, аз се опитвах да си представя що ще рече това, че погледнати духовно ние сме камъни. Как така камъни? Защо точно камъни? В крайна сметка, ако в Небесното Царство сме духове, или “като ангели на небесата” според истинските думи на Исус, то как тези духове, които имат уникални духовни тела, в един момент се оказват камъни, които се съграждат един с друг, а Святият Дух ги изпълва за да станат Божий Храм?
Как, наистина, става това?
Нужен е отговор на този въпрос, преди да продължа с виденията, които касаят тъмния камък на лукавството и съблазънта. Защото всички ние трябва да имаме не просто нужната вяра, но самото скъпоценно знание за камъните. Не мисли, скъпи ми братко, че мога да извадя отговора на такъв въпрос от собственото си сърце. Нищо подобно! Отговорите са в Исус, понеже Той е Истинската Светлина, Която осветлява живота на всеки човек. Затова и аз, коленичил пред тази Светлина, изрекох думите, които малцина биха изрекли пред Него:
“Защо ни виждаш като камъни, Исусе? Няма ли всеки от нас своята уникалност и неповторимост, за да бъде различен от другия в духа си? Как тогава, погледнати духовно, ние се превръщаме в камъни, които се съграждат върху Тебе?”
През годините аз съм задавал много въпроси на моя Господ, но зная че този последният беше един от най-дълбоките. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Аз непременно ви виждам като камъни! Въпреки, че сте уникални и неповторими. Въпреки, че един от друг сте различни, то пак събрани в Святия Дух имате съдбата да се превърнете в живи и скъпоценни камъни. И нека това не те учудва, защото Аз ще ти дам отговор на въпроса, който терзае сърцето ти. Защото отговорът за това, че сте камъни, се намира в Истината и Любовта на Моя Бог и Отец. Кажи Ми тогава – какво е Истината и какво Любовта?”
“О, Исусе! Истината е Светлината на Духа! Тя е съвкупност от знанието и познанието, което имаме за всичко, което е в Тебе, и за останалото, което е вън от Тебе! А колкото до Любовта – тя е Огънят на Духа, който ни свързва, за да бъдем едно с Бога!”
“Добре го каза, слуго Мой! Наистина е така! Но ти сега помисли как се разпространява Светлината. Не е ли всеки лъч от Светлина идеално прав? И ако в творенията на Отца и Сина Светлината преминава по права линия, то за колко нейни проявления ти говори Словото Ми? Виж какво ти казва Апостолът Ми Павел в “Посланието към Ефесяните”…”
Думите на Исус бяха като отваряне на ослепително бяла врата за сърцето ми. Ето защо, уловил думите на Павел в сърцето си, аз Му отговорих, казвайки:
“О, Господи мой! Апостолът Ти ни е казал следното:
“…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота…” (Ефесяни 3:17-19)
И аз, като разсъждавам над тези апостолски думи, виждам три проявления на Светлината. Първото – в широчината. Второто – в дължината. И третото – във височината и дълбочината, които са все една линия, тръгваща от дълбокото на сърцата ни и стигаща до високото в Сион…”
“Проумей тогава тия последни думи, които Ми цитира. Защото Павел казва на всички ви да се изпълните в цялата Божия пълнота. А когато имаш три мерки – широчина, дължина и височина, то с тях не се ли образува камък с шест идеални стени? Разбираш ли, че вие ставате камъни точно тогава, когато се изпълните с Божията пълнота? Защото Отец Ми е поставил граници на пълнотата Си за всеки от вас. Точно така, както един мех не може да бъде напълнен повече, отколкото е вместимостта му, така и един дух има граници на пълнотата си в познаването на Бога и при утвърждаването в Неговия Свят Дух. И когато това познаване и утвърждаване се случат и изпълнят в живота на човека, то тогава от духовното му естество блести Светлина, която идеално запълва границите на широчината, дължината и височината.
И ето това е духовният камък, слуго Мой! Божията пълнота, която ви изпълва с всичката Любов и Истина, с които трябва да се съградите в Божия Храм!
А ти сега помисли и Ми кажи! Не ти ли показах виденията и откровенията за Мъдростта на Агур? Не видя ли ти там, че височината е Мъдростта, а дълбочината е Смирението? И не ти ли дадох да гледаш през всичките стени на камъните на Божието разпознаване? Ето, напомням на всичките Божии чеда, които от години храня и утвърждавам чрез пророка Си, никога да не забравят книгата за “Мъдростта на Агур”, защото тя остава възможно най-скъпоценният от всичките Божии дарове, които сте получавали от Мене. А сега нека вече да поговоря с теб за тъмния камък, който е самият дявол и Сатана.
Как мислиш, слуго Мой? Защо в крайна сметка дяволът падна от Небето? Защо този, който беше съвършен по хубост и пълен с мъдрост, и ходеше всред огнените камъни на Хълма Сион, в един момент просто падна и изгуби Духа на Бога и Отца? Какво се случи с камъка му?
Или още по-точно – къде изчезна пълнотата, с която Отец Ми беше обдарил най-великолепния и най-засеняващия от херувимите Си? Защо този, който беше най-високо, падна най-ниско?”
В самите въпроси на моя Спасител блестеше толкова много Светлина, щото за сърцето ми не беше никак трудно просто да стои отворено и тя да влиза в него. Ето защо аз отговорих на Исус, като Му казах:
“Господи мой! От всичкото знание, което улавям от Духа Ти, аз осъзнавам, че падението на Сатана започна с третия от лъчите на Светлината Ти. Този лъч, който е отгоре-надолу и касае височината и дълбочината. Защото отгоре е Мъдростта, а отдолу е Смирението. Сатана се възгордя и по този начин лъчът на камъка му се срути, понеже Смирението е тъкмо обратното на гордостта. А тогава и Божията Мъдрост изчезна от сърцето му, тъй щото се изпълни писаното:
“Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си…” (Езекиил 28:17)
А след първия лъч, който е отгоре-надолу, дяволът изгуби и вторият лъч, който е напред-назад. Защото пред него се събра опашка от ангели-поклонници, а зад него се появи измамна амбиция, която допълнително разврати и поквари сърцето му. И тогава опашката от поклонници отпред, му стана опашка отзад, тъй щото той справедливо беше наречен змия в първата книга от Божието Слово, и змей в книгите на пророците, дошли по-отпосле. Така, изгубил височината и дължината на камъка си, дяволът изгуби и третият лъч, който е широчината и представлява наляво-надясно. Защото от лявата страна се надигна сърцето на Сатана, а отдясно десницата му омърси Божиите светилища, според както е писано:
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат…” (Езекиил 28:18)
Докато говорех, вдъхновен от Духа Му, Исус ме гледаше и се усмихваше. А след това Той отново отвори устните Си, като ми казваше:
“Запомни думите си, понеже са Слово на Святия Дух, изпълнил сърцето ти. И нека всичките Божии чеда да знаят, че именно това е падението на дявола:
Камъкът Сатана падна от високото в дълбокото, понеже презря смирението с гордост и разврати мъдростта си с безумие!
Камъкът Сатана изгуби дължината на Божията пълнота, понеже намрази Божията Благодат и стана търговец в сърцето си, като си направи опашка от поклонници!
Камъкът Сатана изгуби широчината на Божията пълнота, понеже намрази Божието царуване! И като помрачи помислите на сърцето си, посегна с ръка на Божия Престол!
А когато някой е изгубил височината, дължината и широчината, то такъв е престанал да бъде Божий камък, и се е превърнал в тъмен камък на всякакво нечестие, на всякакво лукавство и на всякаква съблазън.
Разбираш ли сега в каква пророческа книга е решил да те посвети твоят Господ? Разбират ли всичките Ми братя и сестри, че Небето вече не моли и призовава, но заповядва да се утвърдите като Божии камъни, за да превъзмогнете на последните сатанински напъни за развращаване и погубление на целия свят?
Къде ще бъдеш ти, Църкво Моя? Храм на Хълма Господен или потъмняла сграда в долината на съблазънта? Не казах ли Аз на Моите камъни, че са виделината на света? И не ги ли предупредих, че като Господни камъни, могат да се съградят само на Господния Хълм?
Защо тогава мнозина предпочетоха долината, а не Светлината на Небесния Ерусалим? Не затова ли, понеже бяха съблазнени от лукавството на дявола, което не са могли да забележат и разпознаят? Нека виденията, които ще дам на пророка Си в тази книга, скоро да отрезвят и събудят всички, които спят. За да станат и напуснат мястото, където са били измамени, съблазнени и пленени.
Аз, Светлината от Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”