СЪБЛАЗЪНТА НА НЕЧЕСТИВИТЕ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПЪЛНОМОЩИЯТА, ДАДЕНИ НА ДЯВОЛА

И така, скъпи мой братко, аз започвам да описвам видението, което лично за мен беше като падане на люспи от очите ми. Като проглеждане и проумяване на истини, за които съм бил сляп. Но какъв друг бих могъл да бъда, след като колурият за очите ми не е в моите ръце, а в ръцете на моя Господ? И не затова ли Той всякога се явява пред сърцето ми като Божията Тайнствена Премъдрост, за да ме смирява и да ми доказва, че Светлината Му е неизчерпаема и неизследима?
Истината е такава, че Исус ни дава да проглеждаме постепенно, а не наведнъж. То е да си представиш как Спасителят влиза в тъмницата, отива до решетката, в която си бил затворен и вързан. А след това, като разбива лостовете й, те хваща за ръка, за да те изведе навън, на слънце. И колкото повече ти пристъпваш след Господа, толкова по-светло става около теб. Ти постепенно свикваш със светлото и обучаваш очите си да свикват с все по-силната светлина, която те заобикаля.
Ето така и аз постепенно свиквах и все още свиквам със Светлината на Исус. Защото всяко Негово идване към мен е ново проглеждане, нов смисъл, ново светоусещане. Затова нека ти предам непосредствения разговор, който имах с моя Господ. Ето думите, които Той проговори на сърцето ми:
“Как мислиш? След толкова видения, които дадох на сърцето ти, можеш ли да Ми кажеш, че знаеш всичко за дявола?”
“О, Исусе! Ти ми даде да знам много тайни неща за дявола. Но аз не смея да твърдя, че знам всичко. Най-малкото – защото всяко Твое идване към мен е свързано с мое ново проглеждане…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Отговори мъдро и според както очаквах от тебе. Да, слуго Мой! Наистина е така! Наистина ти не си получил от Мене всичко, което касае Моя духовен противник. А това звучи доста смиряващо, особено след виденията от последната пророческа книга. Не мислиш ли, че е така?”
Думите на Исус ме накараха да наведа главата си и тихо да Му кажа:
“Спасителю мой! Когато Ти ми говориш, аз предпочитам да Те слушам! Аз просто ще се поклоня пред Славата Ти и Светлината Ти и ще чакам да Ме водиш според както искаш и както благоволиш върху мене!”
След последните ми думи ръката на Господ докосна главата ми, тъй щото струи от Светлина и Огън запалиха всичките ми помисли. А Исус отново проговори, като казваше:
“Аз съм заповядал твоя живот за съдба. За изключителна съдба, с която ще променя много сърца и много души. Ето защо всяко Мое идване към теб е като подреждане на следващото късче от цялата картина на Моето божествено Откровение към теб. Защото Откровението остава едно, ако и книгите да станаха много. Затова слушай следващите Ми думи и внимателно помисли преди да Ми отговориш:
Защо Моят противник Сатана е наречен лукав? Какво ще рече определението, че е лукав? И как ти разбираш лукавството на дявола?”
“О, Господи мой! Самата дума “лукав” е толкова дълбока, колкото дълбока е може би бездната. Но от всичко, което Ти Си ми разкрил за дявола, аз виждам лукавството му в това, че той обича да смесва Истината с лъжа, храната с отрова, чистото с нечисто. Тъй щото човеците да бъдат привлечени уж от Истината, но да не видят лъжата. Да вкусят уж вкусното ястие, но да не забележат отровата в него. Да докоснат уж чистото, а да не видят че вече фатално са се омърсили. Ето така разбирам аз лукавството на дявола! То е коварството на лъжата да изглежда като Истина!”
Докато отговарях на Исус, аз забелязах че погледът Му към мен беше по-скоро състрадателен, отколкото удовлетворяващ. Явно, че нито знаех, нито проумявах същината на лукавството и това ясно личеше върху очите на моя Господ. Но ето, че Той отново проговори, като казваше:
“Отговорът ти щеше да Ме удовлетвори, ако все още беше в младежката духовна възраст, за да бъдеш един Гедеон, един Елисей или дори един Тимотей. Но Аз те искам като Авраам, слуго Мой! Искам те не като син, но като баща! Искам те не като Варнава и Сила, но като Павел! Затова нека отново ти задам въпроса Си, но този път леко променен:
Как сатанинските човеци регистрират лукавството на дявола, когато той дойде при тях, за да промени съдбите им? Като случайност или като закономерност? Като късмет или като отдавна планирана промяна в живота им?”
“О, Исусе! За сатанинските човеци благоденствието е един вид шестица от тотото! Те се радват и обясняват всичко с късмета си! Тъй щото те си вярват, че нещата при тях идват и стават случайно…”
“А има ли случайности в духовния свят? Има ли неща, които да се случват произволно, без никой никога да е заповядвал или очаквал те да се случат? Или – направо на въпроса Ми:
Случайност ли е лукавството на дявола или е закономерност?”
“О, Господи мой! Та нали Ти преди години Ми каза, че случайността е човешката слабост да бъдат обяснени закономерностите? Тези Твои думи ми дават основанието да Ти отговоря, че лукавството на дявола е закономерно, тоест, то се проявява като следствие на точно определени правила…”
“А знаеш ли ти какви са правилата, с които Отец е заповядал проявлението на всичкото дяволско лукавство? И проумяваш ли, че дяволът не би могъл да стори нищо от онова, което върши, ако Отец не му позволи и не му допусне да го извърши? Ето, казвам ти, че когато получиш отговора на тези Мои въпроси, то тогава непременно ще знаеш защо дяволът е лукав. Но Аз нека отново да те върна при случайността и закономерността. А ти Ми отговори:
Защо нещата, които дяволът от духовния свят върши закономерно, хората виждат в живота си като случайни? И не е ли именно тук скрита най-голямата сила на лукавството? Най-малкото – можеш ли да Ми дадеш един прозаичен пример за късмет, например с хвърлянето на зар?”
“Да, Исусе! Аз бих имал късмет, ако хвърля зар и ми се падне шестица!”
“А тази шестица, която ще ти се падне, случайност ли ще бъде или закономерност?”
“Господи! За моя немощен ум, неспособен да проумее закономерностите, тази шестица би била напълно случайна!”
“Знай тогава от твоя Господ, че древното и истинско значение на думата “лукав”, с която Словото Ми е нарекло дявола, е това, че лукав ще рече играч, който е изкусен в измамата със зарове. Ето затова дяволът е лукав! Понеже той винаги използва Божиите закономерности, като ги представя в живота на човеците като случайности. Така човеците никога не разбират, че стават жертви на лукавството, просто защото са били в бунт с Бога и Божият Гняв е заповядал да ги сполетят закономерностите, съразмерни на бунта им. Именно тогава нечестивите бързат да се радват на постигналия ги късмет, виждайки го като случайно стечение на обстоятелствата, когато всъщност дяволът съвсем закономерно е дошъл да ги погуби…”
Думите на Исус бяха пропити от толкова голяма дълбочина, че ми беше необходимо много време да ги осмисля. А когато ги осмислих, в сърцето се родиха въпроси към Него. Ето защо Аз го попитах, казвайки:
“А заровете, Господи? Какви са заровете на дявола, след като Ти ми казваш, че той е изкусен играч в измамата със зарове?”
Слушайки думите ми, Исус се усмихна и Лицето Му просия. И тогава Той ми проговори, казвайки:
“Със задаването на тези въпроси ти вече наистина си готов за видението, което ще ти покажа. Защото именно това очаквах да Ме попиташ. Понеже самото лукавство на Сатана е хвърлен и въртящ се зар, който идва в живота на всичките нечестиви човеци. Но сега нека още малко да поговоря с тебе, преди да ти покажа нещата, които показах и на слугата Си Асаф.
Кажи Ми, слуго Мой, помниш ли видението от предишната книга за тъмната сянка на човекоубиеца? Помниш ли видението с Камъка от Сион, слязъл в покоите на дявола? Помниш ли как заповядах на Сатана да се качи върху стената Ми?”
“Да, Исусе! Това ще остане като едно от най-великите видения в живота ми!”
“А поиска ли дяволът да се качи върху стената Ми? Не се ли ужаси премного? И не беше ли смазан върху Камъка, а след това и отхвърлен с гняв от стената Ми?”
“Да, Исусе! Точно това се случи!”
“Имаш ли тогава вярата да проумееш, че един Небесен камък заповяда на един осквернен камък да стъпи върху Него, за да го изобличи като беззаконен и проклет? Тъй че стената на Небесния камък никак не намери съгласие и общение със стената на беззаконния камък и затова я отхвърли от себе си…”
“О, Господи мой! Та нали всички ние, които вярваме в Тебе, се съграждаме като живи и скъпоценни камъни върху Тебе, за да бъдем Свят Храм за Духа на Отца. А дяволът е потъмнял и беззаконен камък, лишен от Божията Святост и Любов. Аз имам вярата да проумея, че дяволът е камък, който е лишен от присъствието на Святия Дух…”
Господ кимна утвърдително на последните ми думи и вдигна показалеца на ръката Си, за да внимавам на следващите Му думи. А тогава с твърде сериозен Глас Той каза:
“Смали беззаконния камък до онази големина, с която да му подобава, че е нищожество пред Господа. И тогава непременно би видял, че дяволът е зар в ръката Господна. И Отец Ми е Този, Който извади Огъня Си отсред зара и го хвърли по земята, за да се търкаля по нея и да се яви в битието на всичките нечестиви човеци. Както е записал това пророкът Ми Езекиил:
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде…” (Езекиил 28:18)
А и по-горният стих:
“Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат…” (Езекиил 28:17)
Хвърля се зар, който да се търкаля и да извършва съдба върху нечестивите. И ако ти би казал, че този тъмен зар ще се пада на едни като шестица, на други като петица, а на трети като единица, то тогава наистина би признал, че все още не познаваш Божиите закономерности. Не, слуго Мой! Сам Отец Ми в Яростния Си Гняв даде на Сатана съдбоносни пълномощия против всичките нечестиви по земята. Шест пълномощия, които бяха запечатани върху шестте стени на зара. Шест пълномощия, на които сега ще те направя свидетел, както някога направих свидетел и слугата Си Асаф. А сега Ме последвай!”
След последните Си думи Господ ме въздигна нагоре, тъй щото след известно време се озовах с Него на Хълма Сион и пред вратите на Божието Светилище. А тогава Исус пристъпи напред към вратите и ги разтвори. Така, направил няколко крачки в Светилището, Господ вдигна ръцете Си и ги простря напред, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Мой Боже! Святи Мой Отче!
По Твоята изрична Воля доведох слугата Ти в присъствието Ти, и пророка Ти в Твоето Светилище!
Благоволи сега, Отче Мой, да въведеш слугата Си в Залата на Твоя Яростен Гняв! За да му дадеш видението от древните времена, с което Твоите люде ще разберат за пълномощията, които Си дал на дявола! За да погубиш чрез него нечестивите и да съсипеш всичките човеци, които вършат беззаконие! Ето, Всемогъщи Мой Боже! Слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша!”
Докато Исус още говореше на Отца, Дух с Огън и Светлина премина върху мене, тъй щото паднах по лицето си и покрих с ръце главата си. А тогава към сърцето ми дойдоха огнените думи на Бога и Отца, с които Той ми казваше:
“Сине човешки! Венец от тръни виждам върху главата ти, и много кървави рани върху сърцето ти! Ти прие да пострадаш за Сина Ми, както малцина са страдали за Него, и остави бразда в Сърцето Ми, тъй щото те възлюбих с връзки на Вечна Любов! А тия, които така съм възлюбил, тях правя настойници на най-древните Си тайни, и на тях откривам дълбоките води на намеренията Си!
Пристъпи сега в Залата на Моя Яростен Гняв, за да видиш видение от древното време, когато изхвърлих Сатана от Святото Си Присъствие и го направих да приеме Моите пълномощия против всичките нечестиви! Пристъпи до пламъците на Гнева Ми, за да видиш как мишците Господни запечатаха тъмния камък на лукавството с шест съдбоносни символа на съблазънта! И като бъде сърцето ти внимателно да запомни всичко, запиши видението на книга – за свидетелство против съблазънта на всичките нечестиви и за поука и предупреждение на всичките Ми чеда, които съм спасил с Духа Си и поръсил с Кръвта на Сина Си!”
След тези последни думи на Отец, Господ се приближи до мен и ми подаде ръка, за да се възправя. А след това Той ми каза:
“Тръгни след Мене, защото сега ще те въведа в Залата на Божия Яростен Гняв, където пламъци от бездънната Отеческа Памет ще извадят наяве видението от древността…”
С огромно вълнение и останал почти без дъх, аз последвах моя Господ, понеже Той пристъпи към странична врата в Божието Светилище и побърза да я отвори. Тогава лицето ми мигновено беше лъхнато от пояждащ Огън, и дим от Свещени Божии чувства нахлу в ноздрите ми. А Господ ми проговори сред Огъня и дима, като ми казваше:
“Гледай, слуго Господен! Защото сега Царят на Сион говори на пророка Си, и изважда тайни, замълчани от векове и утаени до последното време. Виж как дяволът бива извикан в Залата на Божия Яростен Гняв и как Божията ръка го запечатва като тъмен зар с шестте пълномощия против нечестивите…”
Докато Исус ми говореше, в самото пространство на Залата се яви и видението. Аз чух Отец да заповядва с Гневния Си Глас, казвайки:
“Пристъпи в присъствието Ми, Сатано! И бъди в Залата на Гнева Ми като камък, от който съм отнел Огъня и Святостта Си, за да го хвърля по земята!”
Миг след Божиите думи дяволът се появи в Залата като камък. И като застана в средата, пред Огъня и дима, каза:
“Ето ме, Небесни Боже!”
Точно в този момент към тъмния камък се простря Огнената Божия ръка. И с Глас, преливащ от Свещен Гняв, Отец отново му проговори, като казваше:
“Лукави Мой враже!
С пръстен ти съблазни една трета от Небесните Ми ангели и ги накара да те последват в беззаконието ти. С пръстен ги венча за себе си, за да ти бъдат духовна невяста! Затова нека със златен пръстен да се запечата първата от стените на камъка ти! С тоя пръстен ти ще се венчаеш за нечестивите човеци по земята и те ще ти бъдат невяста!”
След тези думи Отец протегна ръката Си и запечата първата от стените със златен пръстен, който с дим и свистене се вряза в стената на камъка и остана там. А тогава Всемогъщият отново проговори на дявола, като му казваше:
“Лукави Мой враже!
С корона ти съблазни една трета от Небесните Ми ангели и ги накара да те последват в богоборческите ти амбиции! И с корона ги накара да те провъзгласят за цар, при все че имаха Небесен Цар, и за господар, при все, че Сион познава Господаря си. Затова нека със златна корона да се запечата втората от стените на камъка ти! С тая корона ти ще се провъзгласиш за цар на нечестивите човеци по земята и с нея те всички ще приемат да царуваш в сърцата им!”
След тези Свои думи Отец повторно протегна ръката Си и запечата втората от стените на камъка със златна корона, която с дим и свистене се вряза и остана в него. А тогава Отец за трети път проговори на камъка, като му казваше:
“Лукави Мой враже!
С огърлица ти съблазни една трета от Небесните Ми ангели и ги накара да се възхищават на гордостта ти и красотата ти! И с огърлица ги накара да те хвалят и превъзнасят с думи и химни, каквито не подобават на творение, но само и единствено на Твореца! Затова нека със златна огърлица да се запечата третата от стените на камъка ти! С тази огърлица ти ще станеш благодетел и съблазнител на всичките горди и превъзнесени човеци по земята! И с нея те всички ще станат дух от духа ти и сърце от сърцето ти!”
След тези Свои думи Отец за трети път протегна ръката Си и запечата третата от стените на камъка със златната огърлица, която с дим и свистене се вряза в тъмната стена и остана в нея. А тогава Отец за четвърти път проговори на тъмния камък, като му казваше:
“Лукави Мой враже!
С лупа ти съблазни една трета от Небесните Ми ангели! И като ги измами да гледат през нея, накара ги да виждат в тебе това, което не си! Така те побързаха да те обожествят и да те видят досущ като Мене! Затова нека със златна лупа да се запечата четвъртата от стените ти! С тази лупа ти ще станеш господ и бог в сърцата на всичките помрачени човеци! Те ще те гледат така, както ти искаш да бъдеш гледан и ще те наричат с устните си така, както ти искаш да бъдеш наричан!”
След тези думи на Отца, в ръката Му се появи златна лупа, която Той докосна до четвъртата от стените на камъка, тъй щото с дим и свистене тя се вряза в него. И ето, че за пети път Отец проговори на дявола, като му казваше:
“Лукави Мой враже!
С чаша ти съблазни една трета от Небесните Ми ангели, като ги изкуси да пият от виното на извратената ти мъдрост! И с чаша ти ги накара да блудстват с тебе, та да изгубят достойнството си пред Лицето Ми! Затова нека златна чаша да се запечата върху петата от стените на камъка ти! С тази златна чаша ти ще станеш най-желания съпруг за всички нечестиви невести по земята! От виното ти ще се опиват и от семето на извратената ти мъдрост ще зачеват! Докато напълно ги погубиш и отнесеш след себе си в мрака и тъмнината!”
След тези думи на Отца в ръката Му се появи златна чаша, която Той запечата с дим и свистене върху петата стена на тъмния камък. А тогава за шести път Отец проговори на Сатана, като му казваше:
“Лукави Мой враже!
Рог въздигна ти на Небето против Святата Ми власт и Съвършеното Ми управление! С рог прониза сърцата на една трета от Небесните Ми ангели, които те последваха в безумието на химерата ти! Затова златен рог на твоята химера ще се залепи върху последната от стените на камъка ти! И със златен рог ще бодеш сърцата на всичките нечестиви по земята! За да се наситиш на нечестието им и да утвърдиш рода на нечестивите, които са приготвени за огън!”
Ето, че и рогът, подобно на предишните пет символа, с дим и свистене се вряза в последната шеста стена. А тогава Божията ръка вдигна тъмния камък в шепата си. И Отец за сетен път проговори на дявола, като му казваше:
“Слушай думите Ми, Сатано! И приеми съдбата си от Мене! Тия шест стени на камъка ти са затворът на битието ти! От тях не ще избягаш и те не ще побягнат от тебе! С тях ще владееш, с тях ще управляваш, с тях ще съблазняваш! С тях ще събираш по лицето на земята всичкото нечестие и ще вършиш съдба в живота на всичките нечестиви!
Бъди лукав за лукавите! Бъди измамник за измамниците! Търкаляй насам-натам по земята стените на камъка си и бъди късмет за извратените и земен дял за нечестивите! А когато нечестието на нечестивите ти люде натегне пред Лицето Ми, нека внезапна смърт ги покосява и нека адът огнен ги поглъща!
Търкаляй се, дяволе! И помни, че съм допуснал властта на лукавството ти до определено време от времената, до определена година от времето, до определен месец от годината, до определен ден от месеца, до определен час от деня, до определена минута от часа, до определена секунда от минутата, и до определен миг от секундата! А когато мигът настане и настъпи Страшният Ден Господен, тогава трепери – ти и всички твои нечестиви! Защото Гневът Ми ще се отприщи като водите на огнена река, и Яростта Ми – като вълните на огнено езеро!”
След тези Свещени думи, ръката Господна запокити тъмния камък към земята, където той започна да се търкаля и пресича със съдбите на всичките нечестиви. Докато гледах знамението, Господ се приближи към мен и започна да ми говори, като казваше:
“Аз отново ще те въведа в Залата на Божия Яростен Гняв. За да ти покажа колко изкусително дяволът упражнява дадените му пълномощия! А до тогава ти казвам да се закрепиш в Мене и да пребъдваш в смирение заради твърде великите откровения, на които Отец Ми те направи свидетел! А на всички Мои днес казвам!
Божии люде! Вече наближава минутата от часа, секундата от минутата, и мигът от секундата, когато всичко ще приключи! Постарайте се да се намерите пред Лицето Ми без недостатък, без петно и бръчка, и без най-малък белег от сатанинската съблазън! Повдигнете главите си нагоре – към Светилището на Отца! И като благославяте Святото Му Име – въздайте благодарение Богу! Понеже с мощна мишца и с прострян Меч Той ще ви изведе от властта на нечестието и ще ви въздигне пред Лицето Си в Слава!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s