1. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА РЪКА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има дума, която би могла да ти обясни много от нещата в днешните духовни реалности, то това е думата “присъствие”. Искам много да внимаваш на тази дума, понеже тя е сърцевина и разковниче за пророческите видения, които ще получиш чрез тази книга. И така – за какво присъствие става дума? Истината е, че в този свят има две невидими присъствия, които са в битка за спечелването на човешките души и сърца.
Първото невидимо Присъствие е Божието. Бог присъства на тази земя чрез Святия Си Дух и дарява Неговото Присъствие на всеки, който е повярвал в Името, Делото и Възкресението на Господ Исус Христос.
Като служители на Божията Светлина по земята действат и много Божии ангели, които са в битка със силите на тъмнината.
Второто невидимо присъствие е дяволското. Дяволът присъства на тази земя, като паднал от Небето херувим, който е повлякъл в бунта си против Бога едно неизброимо число от паднали ангели, които впоследствие са станали демони и бесове. Най-силните между тях Сатана е разположил като поднебесни сили на Вавилонския религиозен дух или като сили на ада и бездната, действащи чрез окултизъм и източен вятър. А на по-слабите е дал да се изявяват като бесове и земни зверове, които атакуват телесното естество на човеците със съблазни, изкушения и всякакви плътски пожелания.
Имайки свободната си воля и вярата в сърцата си, човеците могат да избират в кое от двете присъствия искат да се намерят.
Когато това е Божието Присъствие – човеците преминават от тъмнината на света в Светлината на Духа.
Когато това е дяволското присъствие – човеците си остават в тъмнината на света, за да бъдат съдбоносно уловени в някоя от хилядите мрежи на дявола – била тя светска, религиозно-демонична или окултна.
И ето тук, братко мой, идват най-важните въпроси, които всички трябва да си зададем:
Как намираме, как преживяваме, как престояваме и как пребъдваме в Божието Присъствие?
Не мисли, че отговорът на тези въпроси е лесен. Защото в Божието Присъствие има както приближаване, така и отдалечаване. Апостол Яков напомня на всички ни в тази връзка:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (Яков 4:8)
А думите на псалома гласят:
“Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш…” (Псалми 71:12)
И сега искам много да внимаваш, понеже в думите на Яков е скрито нещо твърде важно. Той не ни казва, че ние ще стоим и Бог ще ни приближава, но че Бог ни приближава само тогава, когато ние се приближаваме към Него. Така непременно разбираш, че Божието Присъствие има периферия, тоест, крайна граница, но също така то има и център, тоест, мястото, където е Самият Бог.
Когато човек се приближава към центъра на някое място, то и центърът на мястото ще се приближава към него. Но ако тръгне да се отдалечава, то и центърът ще се отдалечи.
През всичките четиринадесет години, откакто пиша духовни и пророчески книги, аз стотици пъти преживявах приближаване към центъра на Бога, сиреч, до Самия Му Престол и до Тронната Му Зала в Небесния Ерусалим. Ефектът от това мое духовно приближаване всякога беше свързан с написването на нова книга, която отговаряше на моментния ми духовен растеж и на цената, която съм платил в приближаването си до Бога. Ти сам можеш да прецениш докъде успя да се приближи Божият пророк през последните години, но не затова е сега думата ми.
Думата ми е за друго, а именно:
Колцина останаха с Христовия слуга, за да стоят там, където той се е приближил и да вършат Божията Съвършена Воля? Колцина приеха в сърцата си мисълта, че в този живот няма нищо по-важно от това да се приближават при Бога, та и Той да се приближава при тях?
Знаеш ли колко болка и скръб причиняват на сърцето ми оправдания и изповеди на човеци, които твърдят, че вече нямали Божието Присъствие и се чувствали много зле? Те сякаш се опитват да прехвърлят отговорността за собственото си състояние на Бога или на радикалното слово, което са получили от Божия пророк. “Не усещам вече Божието Присъствие, братко!” – решава да ми каже някой, като счита, че с тия думи вече е свободен да върши каквото си иска или че по този начин вече не е духовно ангажиран с делото ми и мисията ми. Ами, върши каквото си искаш, братко! Всеки нека да върши каквото си иска и да уповава на нещата, в които е убеден! Но аз ти казвам, че в тези последни седем години, а най-вече в изтичащите месеци на тази година мнозина се огънаха и върнаха назад. Те вече не мислеха за Божието Присъствие като за най-важното нещо в живота си. Те не разбраха, че всяка една пророческа книга е просто още една стъпка към Бога и уникално преживяване на Божието Присъствие. Те не запомниха, нито вникнаха със сърцата си в най-сериозното предупреждение на Апостол Павел за времето на човека-Антихрист:
“Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта…” (2 Солунци 2:3)
Забелязваш ли думата в този стих, която най-много изпъква с пророческия си прицел?
Това е думата “отстъпление”.
Но какво е отстъплението? Не е ли то обратното на приближаването? Хайде тогава отново да ти напомня стихът от Апостол Яков, на който ще направя духовен контрапункт в съгласие със стиха от посланието на Апостол Павел:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас…” (Яков 4:8)
А ето и духовният контрапункт:
“Ако отстъпвате от Бога, ще отстъпва и Той от вас!”
“О, да не бъде братко!” – ще извика уплашен някой. И дори би добавил:
“Дано никога Господ да не отстъпи от нас!”
Ами че Той няма никога да отстъпи от нас, ако и ние никога не отстъпим от Него! Това е здрав разум, Небесна мъдрост, съвършено заключение! Защо? Именно защото когато ние отстъпваме от Бога, то тогава собственото ни отстъпление прави Бог да се отдалечи от нас! Не че Благият Отец гори от желание да Си тръгне от живота ни, но че нашата воля не е в съгласие с Неговата, и сърцата ни тръгват да слушат собствените си мисли и намерения, а не Неговите мисли и намерения!
Разбираш ли сега колко е важна думата “присъствие”?
Разбираш ли колко е съдбоносно ние да присъстваме в Бога, а не да чакаме някак Неговото Присъствие да дойде? Защото то може да дойде по Милостта Му, но може и да не дойде поради Гнева Му! Понеже Бог не се отчита на никого и към едни закоравява, а към други показва Милост. И ако ние искаме да сме от тези, които намират Милост, то нека внимаваме на всичко, което Господ Исус ще ни даде и покаже в тази книга. Понеже в нея ще става дума именно за Божието Присъствие, което прави Божиите люде присъствени, както и за демоничното отстъпление, което прави разколебаните и неверните отсъстващи.
Да, братко мой! Това е съждението, което искам завинаги да запомниш в сърцето си! Когато влезеш в Божието Присъствие, то тогава ставаш един от присъствените на Бога и Отца чрез Господа, Ходатая и Застъпника наш пред Божия Престол – Исус Христос! Когато се отдалечиш от Божието Присъствие и го напуснеш, желаейки да вършиш всяка друга воля, но не Божията, то тогава ставаш участник в отстъплението от Бога, и един от отсъстващите, за които е запазен Гняв и мрачна тъмнина довека!
“Как да присъствам в Бога?” – ще попиташ ти. А аз ще ти кажа, че в Божието Присъствие има пет духовни кръга, които отговарят на Живата Вода, Господния Хляб, Господното Вино, Господното Масло и Господната Сол. Книгата, която ще прочетеш, е написана от Божий слуга, който през цялото си слугуване премина през тези пет духовни кръга на Божието Присъствие, като накрая остана завинаги в Солта, тоест, като жертвен юнец, осолен с Огън. Но за това ще говоря на точното време и място. А сега нека вече да ти предам и непосредствения разговор, който имах с Господ Исус Христос. Защото, докато бях коленичил и се молех за всичките си братя и сестри, Той дойде…
Огън от Свята ревност и сдържан от Милост Гняв бяха изпълнили моя Господ и пламтяха като печати на Лицето Му. И аз, като наведох глава пред Него, едвам успях да Му прошепна:
“Господи мой! Имай Милост към слугата Си и послушай думите на молитвата ми. Ти наистина изля преизобилно Слово в сърцето ми и направи от това Слово най-съвършен дар за Твоята Невяста. Но аз сега Те моля Господи за тези, които отпадат от вярата в Твоите пророчески думи и видения. Моля се за всички, които отстъпват назад и не искат да помнят, че Ти ги храни, възрастява и благославя през последните четиринадесет години. Понеже, ето Исусе – човеците, които четяха виденията Ти, вече се уплашиха, че повече няма да им говориш чрез слугата Си. Те не искаха да си спомнят какво Си им дал, нито да уповават на Вярността Ти. А някои просто решиха в сърцата си, че слугата Ти е отпаднал от Тебе и вече е ненужен и безполезен. Говори ми, Господи мой! Дай ми да видя какво се случва!”
В отговор на молитвата ми, Господ протегна ръката Си и ме погали. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Ако има човек, когото да нарека Съвършено полезен и предан на Делото Ми, то това си ти. Да, казвам го и нека Святият Дух потвърди думите Ми в сърцата на всичките Божии чеда. Защото влезе до най-дълбокото и най-високото на Моето Присъствие и на Присъствието на Отца Ми! Влезе не просто да видиш и напишеш книгите, които ти дадох! Но в действителност влезе, за да останеш завинаги с Отца, Сина и Святия Дух, имайки белезите и печатите на всичкото Небесно Благоволение!
Колкото до човеците, които вече се съблазниха в мисълта, че Господ няма да те употребява за писане на книги, то такива наистина са останали слепи, ако и да излях реки от колурий, и сърцата им самоволно са се помрачили, за да не осъзнаят чудесата и знаменията, които извърших чрез теб.
Но на всички, които искат да внимават на думите Ми, сега ще кажа, че на твоят Господ не са Му нужни толкова книги, колкото са били томовете на древната Александрийска библиотека, за да осъди света и да спаси оцелелите. Достатъчна е една Библия и десет дузини от пророчески свидетелства! А тия, които роптаят, нека чуят сега думите Ми, и нека Ми отговорят, ако могат:
Роптаеше ли Ранната Ми Църква, която трябваше да се приближава към Мене с четири евангелия и двадесет и три послания? Не беше ли в тези евангелия и послания Силата на Святия Дух и могъщото Помазание на Небето? Защо тогава вие роптаете, след като към тези евангелия и послания прибавих мощните свидетелства на пророка Ми и му открих тайни, които бяха замълчани към древните? Защо решихте, че Господ ви е длъжен, когато всички вие сте Му длъжни до последната секунда на живота си? Защо решихте, че като сте сели всеки месец десятъците си, то сте си направили застраховка за вечно престояване в Божието Присъствие, а не се замислихте, че това Присъствие се отстоява с постоянство и Съвършена непоколебимост? Защо решихте в сърцата си, че когато един пророк спре да пише книги, то такъв престава да бъде пророк на Господа? Само с писане на книги ли се занимават Божиите пророци? Не стоят ли те най-вече в пролома, за да бъдат ходатаи пред Лицето на Господа и да измолват Милост и Благост за човешките души? А с Духа на написаното от слугата Ми какво сторихте? Заживяхте ли пророческото слово, за да оживеете пред очите на Отца Ми? Станах ли явен за вас така, както станах явен за пророка Ми? И малко ли ви бяха стотиците видения, които Стефан ви донесе от Светилището? Не се ли наситихте вече? И ако се наситихте – защо не Ми благодарихте? Или ако Ми благодарихте – защо не прославихте Името Ми?
Аз само Господ на великото ли съм? Не съм ли и Господ на скромното? Ще свалите ли древните пророци на Отца Ми от заслужената им почит и място в Небето, само защото са написали по една или две страници с Дух от Духа на Отца Ми? Не е ли Божия Волята кога и колко да излее в сърцето на един свой помазан съд, за да осъди Вавилон и да спаси живия остатък? А защо не помислихте къде биха стояли и до днес Господните овце, ако Господ не беше им показал Милост и не беше им дал виделина в тъмното?
Кой е оня удавник, който би забравил спасителя си? Или кой е оня полумъртъв нещастник, който не би помнил как Добрият Самарянин мина с магаренцето Си покрай него и изля Вино и Масло на раните му?
Но ето, казвам на всички ви, че вие все още не благоговеете в Господното Присъствие, и не сте станали присъствени за Мене и Отца Ми, както стана присъствен пророкът Ми! Затова сега на него ще дам да ви покаже нещата, които не знаете, нито някога сте проумявали! Дано след това Мое явление в живота ви всички до един се стреснете, покаете и възвърнете! Защото каквото имах да говоря чрез слугата Си Стефан – Аз вече го изговорих! И никой никога няма да му отнеме Венеца на Славата, нито блаженството в Сион и наградите на бъдещите добрини при Обновлението на всичко! Но пак заради вас ще отворя устата Си, а Отец Ми ще протегне Ръката Си още веднъж! Защото Неговата Съвършена Воля днес е да ви види като присъствени пред Престола Си и пред светилниците на Святия Си Олтар!
И сега, слуго Мой, нека те заведа на Моя Свят Хълм! А ти гледай към Небето и внимавай на знамението, което ще се разкрие пред очите ти! Понеже е знамението на живота ти пред Мене и е назначено да послужи на Божиите чеда!”
След последните Си думи Господ ме прегърна с ръцете Си и духом ме пренесе до Святия Си Хълм. И тогава докосна главата ми, а аз погледнах към Небето. И ето, че там в облаците се отвори врата. А от вратата към мен се простря Ръката на Бог Отец. Тя започна да се приближава към мен, като ставаше все по-голяма и голяма. А когато изпълни целия небесен свод, Исус ми проговори, казвайки:
“Коленичи на Господния Хълм и виж как Ръката на Отец Ми ще подейства върху тебе!”
С вълнение коленичих, като видях как пръстите на Божията Ръка още повече ме приближиха. И ето, че Отец вече ме докосваше с най-малкия пръст на Ръката Си. А в мига на допира, от самия пръст започна да тече Жива Вода, която пълнеше сърцето ми, докато го напълни и препълни. Но нещата не спряха дотук. Защото Ръката на Отец повторно ме докосна, този път с безименния пръст. И ето, че от самия пръст се посипаха бели дъхави самуни от горещ Небесен Хляб, който влизаше в сърцето ми. Така, след Водата, усетих сърцето си препълнено с Хляб. А знамението продължаваше да се случва. Защото Ръката на Отец вече ме докосваше със средния пръст, от който потече Вино с дъх на Кръв. Така и Виното напълни и препълни сърцето ми. И ето, че за четвърти път Божията Ръка ме докосваше – този път с показалеца. А тогава от самия показалец започна да тече Масло, което също пълнеше и препълни сърцето ми. А в самото Масло усетих аромат от Касия, Смирна, Канела и благовонна Тръстика. И ето, че накрая Божията Ръка ме докосна и със самия палец, от който излезе Огън. Но този път палецът не просто ме докосна, а ме натисна до смачкване и пръсване и разкъсване, тъй щото изревах от болка и непосилно ужасяване. А когато най-сетне палецът се вдигна от мен, от него започна да се ръси Сол, която влезе в сърцето ми и ми докара люта болка и страдание. Миг след това Ръката се вдигна и остана простряна над Хълма, а Господ се надвеси над мен и започна да ми говори, като казваше:
“Разбра ли знамението Ми, слуго Мой?”
“О, Исусе!” – простенах аз – “След натиска за последно от Божия палец се чувствам смазан и разкъсан. Но аз ясно видях, че сърцето ми последователно се напълваше при всяко докосване от пръстите на Божията Ръка.
Първия път Отец Ми даде Жива Вода с кутрето Си.
Вторият път – Хляб чрез безименния Си пръст.
Третият път – Вино с дъх на Кръв от средния Си пръст.
Четвъртият път – Масло с показалеца Си.
А петият път – Огън, придружен от Сол с палеца Си…”
“Да, така е!” – отговори Исус и продължи – “И ето такъв беше твоят пророчески живот за Мене и твоето слугуване на Небето! А нека сега слушат думите Ми всичките Божии чеда и да проумеят видението.
В първите години, когато Отец Ми те посочи и Аз те призовах, ти беше дарен с Присъствието на Живата Вода. А тогава живи води потекоха от утробата ти и ти започна да пишеш първите си книги по откровения от Святия Дух. Така Отец Ми те запечата като един от Присъствените Си извори.
В по-следващите години, когато сърцето ти зажадня за още по-близко общение с Мен, Сам Аз се явих към тебе като Хлябът на Живота. И тогава пророческите книги, които започна да пишеш, станаха Хляб. Така Отец Ми те запечата, като един от Присъствените Си хлябове.
И понеже сърцето ти закопня за още по-близко общение с Мен, а ти пожела да се уподобиш в страданията ми, в годините след Хляба, Аз ти се явих като Лоза и Вино, и като Разпнатия на Кръста. Тогава и книгите ти станаха още по-радикални и Святи, като призоваваха човеците да бъдат гладни за гонение, и да участват в страданията Ми! Така Отец Ми те запечата като един от Присъствените Си виночерпци.
А ти постоянно оставаше ревностен и твърде много желаещ Божието Присъствие. Така дойде миг, когато те допуснах в дълбокото на Светилището Си и ти показах стаята на Мировареца, Арфата на Давид и всичките дълбоки и прекрасни чудеса на Божията Мъдрост. Тогава за теб Аз станах Масло. Свято Миро, което не свършваше, но действаше преизобилно в сърцето ти, тъй щото ти наистина написа прекрасни книги и даде Съвършени свидетелства на Църквата Ми. Така Отец Ми те запечата като една от Присъствените Си Маслини.
Но ето, че в последните три години ти не просто възлюби Мен, Отца Ми и Святия Дух, но докрай Ни възлюби. И като се устреми в дълбочините на Отеческото Сърце, позна всичките дълбоки тайни на Божия Суверенитет. И Отец Ми реши, че може да ти възложи най-тежкото Си дело и най-отговорната Си задача – да те направи стълп и подпорка на Вечната Си Правда по земята. Така дойде миг, когато с Огъня от Палеца Си Той те направи жертвен юнец на Господния Хълм, пълен с вярата на Авраам. И Сол излезе след Огъня, за да те осоли и да останеш в Божия пролом като ходатай и застъпник за живия остатък. От този момент Солта в сърцето ти написа най-дълбоките и Святи книги, слизали от Небето. Защото те бяха писани с Отеческото благоволение, с Отеческата Мъдрост и с всичката Святост от жертвения принос, в който се превърна слугуването ти и иждивяването ти. Така Отец Ми те запечата като един от присъствените Си юнци.
А сега нека попитам всичките Божии чеда:
Извървяхте ли пътя от Водата до Солта, за да познаете що ще рече навлизане в Божието Присъствие? И ако все още не сте го извървели, то да пише ли слугата Ми още книги, които не касаят никого в нищо, понеже още сте преди прага на Царството?
Помните ли думите на Апостола Ми Петър, който във второто си послание написа думи, вечни и неизменими:
“Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли…” (2 Петрово 3:1-2)
Помните ли и вие последните Ми думи и книги, изговорени от мене чрез пророка Ми? Ето, казвам ви, че някога древните поради страх от Господ Бог си правеха филактерии, сиреч, напомнителки на Господния закон. Едни от тях ги слагаха над очите си, а други ги връзваха на ръцете си, за да бъде всякога напомнянето на Господа видимо в живота им.
Днес Аз ще направя нещо ново за вас! Нещо, което Отец Ми в Милостта Си е заповядал за всички ви – за да го помните и пазите в сърцата си! Защото върху пръстите на Божията Ръка, които докоснаха пророка Ми и го дариха с цялата пълнота на Божието Присъствие, днес Отец Ми е навил свитъци на Господното напомняне. Всеки от тези свитъци е придружен от видение, видяно от Божиите зеници и служещо за поука и увещание!
Аз ще разтворя свитъците и ще дам водителство на слугата Си, за да ги опише в страниците на тази Свята пророческа книга.
Блажени човеците, които слушат думите на Отец Ми в свитъците и ги изпълняват! Те ще се нарекат Присъствени на Господа и няма никога да излязат вън от Него, нито Той ще излезе вън от тях!
Проклети от сега и довека човеците, които не искат да послушат думите на Отец Ми в свитъците, нито да ги изпълняват! Те ще се нарекат Отсъстващи на Господа и няма никога да влязат в Него, нито Той ще влезе вече в тях!
Аз, Господ Исус Христос, говоря чрез пророка Си от Святото Присъствие на Отца Си! Послушайте Ме, отпаднали, за да се възвърнете! Послушайте Ме, влезли, за да се приближите още повече! Послушайте Ме, приближени, за да се съедините с Мене, и Аз да се съединя с вас! Амин и Амин!”