6. ВИДЕНИЕТО СЪС СВИТЪКА НА ГОСПОДНАТА СОЛ

“Винаги подправяй ястието си със Сол, за да зажаднееш за най-вътрешното на Божието Присъствие и да го поискаш, но никога не забравяй Присъствените Ми юнци, чрез които ти дадох Солта Си!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само на Господ и на най-близките около мен е известно през какво страдание преминах, за да изявя виденията в тази пророческа книга. Но в крайна сметка Божието винаги надделява и устоява, просто защото Негов създател и вдъхновител е Бог. Колкото до дяволът – той ще си остане смазано нищожество с разрушени комплекси за божественост.
Преди да ти разкрия последното видение в тази книга, аз отново искам да се позова на собственото си свидетелстване за Исус. Не правя това, за да се хваля или печеля каквито и да било дивиденти от възхищение и уважение, но само и единствено – за да покажа силата на пророческия стих от “Откровението на Йоан”, който за победителите над дявола казва следното:
“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт…” (Откровение 12:11)
Виждаш ли, братко мой, че ако има начин да победиш дявола, то той се осъществява чрез Кръвта на Исус и чрез словото на свидетелството. Но има и още нещо, което казва стихът, а именно – че тези победители не обичаха живота си дотолкоз, че да бягат от смърт.
През последните четиринадесет години очите ми се наситиха да виждат бегълци от смъртта. Наситих се на човешки отстъпления и предателства, които имаха за двигател именно страхът от смъртта. Наситих се на религиозни лицемери, които повече от всичко обичат собствения си живот, собствените си интереси и собствените си земни бизнеси и богатства. Аз искрено окайвам и съжалявам тези хора, защото в крайна сметка това бяха дребни души, вкопчени в дребните си страсти и желания. На тях дори споменаването на името “Мория” ги докарваше до ужас и трепет. Защо ли? Какъв беше и какъв остава този Господен Хълм Мория, та да предизвиква такова тотално отхвърляне и заклеймяване от земните църкви? Не знаят ли всички, че Божият слуга Стефан Главчев се олицетворява и отъждествява именно с Хълма Мория? Та нали всяка пророческа книга е запечатана именно като изява на Хълма Мория и като слово от Божия Пророчески Дух? Какъв е този Хълм, Този Дух и този Пример, на който един Божий слуга посвети живота си? И само към Хълма Мория ли трябва да гледат християните, когато в света гъмжи от всякакви служения, присвоили най-гръмките и прославени имена в Библията?
Ами с риск да накарам целия религиозен свят да се надигне против името ми и живота ми, аз ще призова всички Божии чеда да гледат само и единствено към Хълма Мория. Защото това е Господният Хълм и мястото на последния Господен Храм. И най-вече – защото духовно името Мория се свързва с най-вътрешния и най-святия кръг от Божието Присъствие – кръгът на Солта.
Когато преди четиринадесет години Господ Исус ме призова да Му служа и да пиша книги, аз искрено Го попитах какво ще е служението ми за Него. И тогава Той ми каза думи, на които посветих цяла пророческа книга:
“Ти си един от Божиите пророци и “Мория” ще се нарече служението ти. Велико слово от Отца на светлините ще се излее в сърцето ти и мнозина ще бъдат заплашени и съблазнени поради тебе. Ти ще станеш камък за стъпване и камък за препъване, тъй щото едни ще стъпят, за да се изкачат по-нагоре, а други ще се препънат, за да паднат и останат долу…”
И за да не умува никой върху самото име “Мория”, Исус проговори и други думи в сърцето ми:
“…“Мория” не е просто име. “Мория” е съдба от Вечността, която ще те заведе във Вечността. И ако Соломон построи на този Хълм Храм, в който Отец Ми да постави Името Си и Духа Си, то помисли къде днес ще намериш камъните за последния Храм, който ще бъде въздигнат за последно на Божия Свят Хълм…”
Аз ще те помоля да се замислиш върху думите на Исус, братко мой. Защото това не са човешки думи, родени от човешки мозък, но съдбоносни думи, дошли от Вечността. И ако Господ е призовал едно сърце да Му служи на Хълма Мория, то го е направил, за да го заведе в най-вътрешния кръг на Божието Присъствие.
Защо? Именно защото Хълмът Мория е Хълм на Жертвата Господна! Именно на този Хълм Отец изпита вярата на Авраам, като му заповяда да принесе сина си Исаак. Именно с този Хълм Отец олицетворява и Личната Жертва на Сина Си, Когото даде за Спасението на целия свят.
Аз не вярвам в никакви други божествени проекти на последното време, освен във въздигането на един последен Храм на Хълма Мория, на който ще се намерят всички, които имат в сърцата си вярата на Авраам. И ако Господ беше силен да подкрепи и засвидетелства делото на слугата Си с мощни пророчески видения, записани в повече от сто и тридесет книги, то да умува ли още Божието домочадие как се написа всичко това или да види в слугуването на един пророк знамение от Небето?
Какво още чакате, братя християни?
С бял кон ли да дойда при вас или с черен мерцедес, за да разберете, че вече е дошъл краят на света – такъв, какъвто всички го познаваме?
Със захар, ориз и макарони ли да ви призова на Хълма Мория или с прекрасните видения, доказани и изпълнени с Дух и Истина? С дрехи втора употреба ли да ви привличам в кръговете на Божието Присъствие, или със светлия висон на благовестието? Не разбирате ли, че сърцето ми днес кърви за всички вас – било че ви познавам или сте неизвестни за мен? Не проумявате ли, че Господ превърна делото на един Свой слуга в жертвен принос пред Престола Си – за да ви явява всякога всичката Си Благост и Милост, без да взима на предвид отстъпленията ви, съмненията ви и всичкото ви бунтовно упорство? Ето, казвам ти, братко мой, и вярвам че Святият Дух свидетелства на думите ми, че никога не се отказах да търся в живота си онова, което е Исус Христово. И ако някои религиозни кариеристи и мошеници за четиринадесет години си построиха триетажни къщи и смениха по три луксозни автомобила за сметка на даването и сеенето на Божиите чеда, аз превърнах тяхната щедрост в техен принос за Божието дело. Тъй щото, даже и да нямат основания да кажат, че са писали пророчески книги, да имат съвършеното основание да изискат от Исус да изпълни в живота им изречените от устните Му думи:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…” (Матея 10:41-42)
Ето защо изповядвам пред моя Господ и Бог и пред всичките Божии чеда, които четат редовете на тази пророческа книга, че делото на служение “Мория” не е дело на един човек, ако и Исус да е употребил само един за написването на книгите. Делото на служение “Мория” е дело на целия Божий остатък, напуснал местата на Вавилонското робство и запустение и посветил живота си за изпълняване на Святите Господни послания.
И този Божий остатък трябва да разбере, че днес е време за сплотяване и съвършено единомислие. Време, когато ще вървим с Исус не защото така трябва, а защото така искаме. Време, когато ще се откажем да бъдем насилвани, за да търсим и вършим Неговото, но двигателят на усърдието ни ще бъде радостта, че ние Го познаваме и Той ни познава. Че ние Го приближаваме и Той ни приближава. Че ние пребъдваме в Него и Той пребъдва в нас. Нищо повече и нищо по-малко от това. За да се напълни Господният Хълм с Божиите осветени, и да се съгради Господният Храм със Святите камъни на Всевишния.
А сега, братко мой, нека разкрия пред теб и последното видение, дадено ми от Господ. Защото аз продължавах да стоя и пребъдвам с Него на Господния Хълм, а върху нас стоеше простряна Божията десница. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Ти наистина премина през годините през всичките кръгове на Божието Присъствие. Тъй щото и този кръг, който сега ще ти покажа, няма да бъде неизвестен за братята и сестрите ми, понеже ще го разпознаят в много пророчески книги, които те вдъхнових да напишеш. Но Аз непременно ще заповядам на всичките Си Звани, Избрани и Верни да закопнеят именно за петия кръг на Божието Присъствие. Защото това е кръгът на Господната Сол, за която свидетелстват жертвените юнци пред Олтара на Моя Бог и Отец. И както ти казах в предишното видение, а тук отново потвърждавам – има нещо в Божия палец, което най-много ужасява дявола и ти ще го видиш именно в това видение.
А сега нека Синът отново да призове Своя Отец, за да разгъне пред очите ти петия от свитъците на Господното напомняне…”
След тези Свои думи Исус вдигна ръцете Си към Божията Ръка, като казваше:
“Всемогъщи Мой Отче! Сниши Ръката Си върху слугата Си и дай му да види последния пети свитък, който е навит върху палеца Ти!”
В отговор на призива Му, Отец сниши палеца Си върху Хълма, тъй щото Господ вече разгръщаше свитъка. А тогава видях как от върха на Палеца просия Пламенен Меч. И ето че самият Меч започна да пише върху свитъка, тъй щото думите от писаното бяха огнени. А Исус, като приближи огнения надпис, с развълнуван Глас ми каза:
“Прочети написаното от Меча върху свитъка!”
Погледнах написаното и го прочетох пред моя Господ. А думите от написаното гласяха:
“Винаги подправяй ястието си със Сол, за да зажаднееш за най-вътрешното на Божието Присъствие и да го поискаш, но никога не забравяй Присъствените юнци, чрез които ти дадох Солта Си!”
Докато още прочитах думите, Пламенният Меч докосна пергамента, тъй щото всред Божиите думи пламна видение. И тогава Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Как си обясняваш Пламенния Меч, който се появи от върха на Божия палец? Напомня ли ти нещо този Меч?”
“О, Господи мой! Той ми напомня за Святите видения, които Ти ми даде да получа и издържа в книгата “Елои, Елои, Лама Савахтани”…”
“А, каква беше тази книга, слуго Мой? За какво призоваваше тя християните?”
“О, скъпоценен мой Исусе! Това беше книга за Господната Жертва и за начина по който Огънят се превръща в Сол и Солта в Огън. За да се изпълнят Твоите думи в Евангелието:
“Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол]…” (Марк 9:49)
“А защо трябва жертвите да се осоляват със Сол? Помисли и Ми отговори!”
Въпросът на Исус беше дълбок, но отговорът блестеше в сърцето ми:
“О, Господи мой! Солта съхранява жертвата и я запазва за много дълго време! Понеже без Сол жертвата би се разложила, но Солта я консервира!”
“Точно така е, момчето Ми! Солта наистина съхранява жертвата. И ако някъде църквите са изгубили Солта, но все пак са решили да се съхранят, те са прибягнали до светския начин, а именно – да станат фризери за дълбоко замразяване. Но не казах ли Аз на всичките Божии чеда, които имат Христовата Вяра:
“Вие сте солта на земята…” (Матея 5:13)
И не предупредих ли още:
“Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората…” (Матея 5:13)
Сега разбираш ли, че единственият начин Солта да не обезсолее, е да дам на Църквата пророческите видения на слугата Си, свързани с кръга на Господната Сол. Защото ако Солта обезсолее, то тогава жертвата се обезсмисля. Но ако Солта наистина остава солена, то тя освен, че ще съхранява, непременно ще извиква жажда по Божието Присъствие.
Затова нека сега да влезем през огненото видение, направено от Пламенния Меч, и да се възвисим пред самия Престол на Отца и до Святия Му Олтар. Защото там не Синът, но Сам Отец ще говори на сърцето ти…”
След тези дълбоки и съкровени думи Исус ме прегърна със силните Си ръце, тъй щото двамата с Него просто бяхме погълнати от огненото видение и възвисени нагоре…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много места в Духа, където Господ би могъл да заведе сърцето ти. Но аз вече знам за себе си, че Светая Светих на Божието Присъствие е кръгът на Господната Сол. Това е място, където попадат много малко човешки духове и те не биха могли да пристъпят в него без изричната Воля на Бог Отец. В този кръг най-силното присъствие е Вярата на Отца. Тази Вяра, с която Отец вярва в жертвените юнци пред Олтара Си. Тази Вяра, с която Той ги натоварва с могъща изкупителна Сила. Тази Вяра, с която Всемогъщия и Премъдър наш Баща, е готов да види в сърцата на жертвените Си юнци Сърцето на Единородния Си Син.
Аз вече бях паднал по лице пред Божия Престол и не смеех да погледна към Олтара и Присъствените юнци, когато Господ Исус ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Сега Сам Синът ще се покори на Отца, и ти ще Го видиш като Един, приел образ на слуга, и пострадал до смърт на Кръст. Сега Аз ще бъда Агнецът на Отеческата Вяра, Всегдашният Жертвен Принос, поръсен със Сол. И ти, като слушаш Гласа на Отец Ми, извърши всичко, което Той ще ти каже…”
След тези Свои думи Исус се приближи до Святия Олтар на Бога и Отца. И като легна на масата на Пожертвуванието, простря ръце към Отец, като Му казваше:
“Отче Мой! Покажи пред слугата Си как Синът Ти стана Жертвен Принос на Олтара Ти, за да бъде Агнецът на Вечното Спасение!”
След думите на Господ, отсред пламъците на Святия Олтар се появи Пламенният Меч. И ето, че Мечът първом прониза челото на Исус, той щото пот започна да се стича по Лицето на Божия Син. А огнен пламък от Меча превърна потта на Сол. А тогава повторно Мечът прободе очите на Исус, тъй щото сълзи започнаха да се стичат по Лицето Му. И огнен пламък от Меча превърна сълзите на Сол. А тогава за трети път Мечът прободе Сърцето на Исус, тъй щото Кръв започна да се стича по Лоното на Господ. И ето, че много огнени пламъци от Меча започнаха да превръщат в Сол изтичащата Кръв. А след това знамение моят Господ духовно се преобрази на прободен Агнец върху масата на Пожертвуванието. И три дървени купички с различна големина се появиха до Агнеца, в които острието на Меча събра поотделно Солта от потта, Солта от сълзите и Солта от Кръвта. Докато гледах без дъх на знамението пред Олтара, пламъците му се раздвижиха и Отец проговори на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Мой! Сега, когато си до Сърцето Ми и виждаш Силата на Истинската Ми Вяра, искаш ли ти да се уподобиш в Жертвата на Сина Ми? Искаш ли върху сърцето ти и живота ти да тежи Вярата на Отца? Тази Вяра, че докато ти страдаш за Мен, Аз непременно ще спасявам сърца и ще осветявам души чрез Солта на свидетелството ти! Искаш ли Вярата Ми, слуго Мой?”
Сълзи на могъща Любов и Съвършено благоговение премрежиха очите ми. И аз, навел главата си пред Божия Олтар, проговорих на Отца, казвайки Му:
“Отче мой! Още откакто Ти Си ме посочил и Си заповядал служението на слугата Ти да носи името от Хълма на Твоя приятел Авраам, аз съм знаел, че ще чуя тези Твои думи! Затова искам Вярата Ти! И с цялото си сърце желая да се уподобя в Жертвата на моя Господ!”
Чул отговора ми, Отец отново проговори, като ми казваше:
“Пристъпи тогава до Жертвения Агнец и вкуси от Солта, която е в дървените купички, като следваш от най-малката и стигнеш до най-голямата. За да разбереш защо Солта на Жертвата не се обезсолява, но е силна да върши Спасение…”
С огромно вълнение, което не мога да опиша, аз пристъпих към Жертвения Агнец и прострях ръката си, като взех от Солта в първата най-малка дървена купичка. И ето, че когато вече вкусвах Солта, потоци от пот започнаха да се стичат по лицето ми, и върховна умора легна като планина върху плещите ми. А тогава Пламенният Меч докосна челото ми, и думи от Огън влязоха в духа ми. И с тях Отец ми казваше:
“Сега си вкусил от Солта на Усърдието и Иждивяването! Бъди усърден за Господа твоят Бог, както Той беше усърден за тебе, когато изкупи душата ти от тъмнината на света и я приведе в превъзходната Светлина на Сион!”
След тези огнени думи, получих подтик да протегна ръката си към средната дървена купичка и да вкуся от Солта в нея. А когато го сторих, сълзи като река започнаха да се изливат от очите ми и тежка мъка налегна сърцето ми. А тогава Пламенният Меч докосна очите ми, и думи от Огън влязоха в духа ми. И с тях Отец ми казваше:
“Сега си вкусил от Солта на Страданието и Скръбта! Понеси всичкото страдание и скръб за Господа твоя Бог, както и Той скърбеше и страдаше за тебе, когато изкупи душата ти от тъмнината на света и я приведе в превъзходната Светлина на Сион!”
Ето, че получих подтик и за третата дървена купичка. Така аз протегнах ръка и напълних шепата си със Сол, като я погълнах всичката. А когато го сторих, сърцето ми прокървя от пробождане, и рани се отвориха на гърдите ми, от които потече Кръв. А тогава Пламенният Меч докосна раните по гърдите ми, и думи от Огън влязоха в духа ми. А с тях Отец ми казваше:
“Сега си вкусил от Солта на Разпятието и Смъртта! Понеси това разпъване и смърт за Господа твоя Бог, както и Той беше разпнат и умря за тебе, за да изкупи душата ти от тъмнината на света и да я приведе в превъзходната Светлина на Сион!”
След тези огнени думи, отсред пламъците на Олтара към мен се протегна Божията Ръка. И Отец отново ми проговори, като казваше:
“Ето, слуго Мой! Сега си Мой син, и Аз съм твоят Баща! Сега те виждам уподобен в Жертвата на Моя Син Исус и имаш Моята Вяра вътре в себе си!
Вярата, че Аз непременно съм силен да събера всичките Божии люде на Господния Хълм! Вярата, че Солта от Жертвата, с която е насолена тази книга, непременно ще извика всичката силна жажда по кръговете на Моето Присъствие! Вярата, че Моите люде ще вкусят от Моята Сол, и всякога ще се насилват да искат, но никога няма да искат да насилват!
Защото от дните на Йоана Кръстителя и до днес Царството Ми се грабва от тези, които се насилят!
Които са жадни за Мен, както Аз съм жаден за тях! Които Ми доверяват сърцата си, както и Аз им доверявам Сърцето Си!
Аз, Всемогъщият на Сион, заповядвам на цялото Божие домочадие да се покори на думите Ми и да пристъпи в кръговете на Моето Присъствие, като се остави от света и всичко, що е в света!
Аз, Всемогъщият на Сион, заповядах живота на пророка Си за знамение и предвещание против Вавилон, и за Свята надежда и дръзновение на Званите, Избраните и Верните!
Аз, Благодатният и Опрощаващият, простирам Ръката Си и към близките, и към далечните!
И на близките казвам:
Станете Ми още по-близки!
Приближавайте се към Мен, и ще се приближавам и Аз към вас!
И на далечните казвам:
Докато имам Жертви на Олтара, Милостта ми за вас остава! Приближете се и Ми станете близки – докато все още Милостта Ми издирва и Благодатта Ми спасява!
Аз, Бог на Святото Си Присъствие, дадох тези видения и думи на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”