5. ВИДЕНИЕТО СЪС СВИТЪКА НА ГОСПОДНОТО МАСЛО

“Винаги се помазвай с Маслото Ми, като се изпълваш с Благоуханието му и никога не забравяй Присъствените Ми маслини!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има Сила, която може наистина да промени човешките сърца и могъщо да влияе на човешките съдби, то несъмнено това е Силата на свидетелствата, потвърдени от Бога и дошли чрез Неговото могъщо действие. Сам Господ, когато се възнасяше от Галилейския хълм, заяви на учениците Си, че ще бъдат свидетели за Него – както в Ерусалим и Юдея, така и до краищата на земята.
Аз знам, че ти многократно си слушал за всичко това или си го прочел в книгите, които писах. Но точно тук искам да ти кажа, че има голяма разлика от свидетелство до свидетелство. Защото има слаби човешки свидетелства, но има и силни Божии свидетелства.
Преди осемнадесет години, когато започнах да търкам столовете по църковните събрания, сърцето ми слушаше много свидетелства, повечето от които днес биха ми послужили само, за да се усмихна тъжно. Представи си как се изправя някой и започва свидетелството си:
“Братя и сестри, Слава на Бога! Идвах към църквата и ме боля глава, но аз прогоних главобола в Името на Исус! О, алелуя!”
“О, алелуя, алелуя, алелуя!” – започва да възклицава цялото събрание. Човекът си изцелил главобола в Името на Исус! Браво! Но след него става втори, за да даде още по-мощно свидетелство:
“Слава на Бога, братя и сестри! Искам да прославя Исус! Преди три дни си изгубих паспорта, но вярвам, че ще си го намеря!”
“О, алелуя, алелуя, алелуя!” – възклицава паството. И когато така преминат тридесет минути в свидетелства, идват още тридесет за една триточкова проповед, а след нея – започва “мощното” хваление, което завършва с още по-мощния дискос.
И като си помислиш, че на някои християни целият им живот преминава по този сценарий, започваш да осъзнаваш, че нещо куца и не е наред. Защото Името Исус служи за изцеляване на главобол или ишиас, или дори да си намериш паспорта в “Изгубени вещи”, но в никакъв случай – за да разгониш търговците, които си въртят бизнеса със сергиите с духовна литература.
Но това ли е Силата в Името на Исус? Това ли са свидетелствата, с които се връзва силата на ада, а старовременната змия ближе смазаната си глава? Това ли са свидетелствата, с които да пропукаш Вавилонските религиозни крепости, и да измъкнеш от тях пленниците на светската теология и църковното сребролюбие?
Истината е, че християнинът може да свидетелства за Исус, само когато ходи и пребъдва с Господ Исус в небесните места. За да явява превъзходно великата Му Сила и да ужасява силите на тъмнината.
Но къде са небесните места, братко мой? Или нека те попитам така – кой е онзи кръг от Божието Присъствие, който е изцяло Небесен и Бог свидетелства твърде мощно за него?
Ти видя досега три кръга. Кръговете на Водата, Хляба и Виното.
Тези кръгове са описани и в Евангелието. Там имаш Водата на Йордан, свързана с Покаянието, и Живата Вода, обещана с изливането на Святия Дух. Там имаш и Хляба и Виното на Завета.
Но къде е Маслото? Къде е Божието Свято Миро?
Истината е, че Маслото се появява много малко в Евангелието. Първият път – в притчата на Исус за десетте девици. Вторият път – в притчата за Добрия Самарянин. Третият път – когато Христови пратеници помазваха с Масло мнозина болни и ги изцеляваха. Четвъртият път – когато блудницата помаза Христовите нозе с Масло, за да Го приготви за погребението Му. И петият, последен път – когато свалиха Христовото Тяло от Кръста, като Го помазаха с Масло и го повиха в чиста плащеница.
Но аз нека да ти кажа, че Истинската Мощ на Маслото се прояви, когато Исус даде на последователите Си обещания Свят Дух, Който от Неговото щеше да взима и да го дава на Църквата. И именно тогава, когато Маслото започна да действа мощно, се появиха Божиите помазаници. Тези, които познаваха лично Небесния Христос и пребъдваха с Него в Небесните места.
Като един от най-просветените и усърдни слуги на Исус, Апостол Павел написа в едно от посланията си, че с вяра в Божия Син езичниците се присаждат към тлъстия корен на Маслината. А Апостол Йоан с голяма увереност написа на Църквата следните думи:
“А вие сте помазани от Светия и знаете всичко…” (1 Иоаново 2:20)
Когато християни са стигнали дотам – да бъдат помазани от Святия Дух и да знаят всичко – то те наистина са познали един нов кръг от Божието Присъствие. Кръг, свързан с Помазанието и с Божието Свято Миро. Кръгът на Господното Масло.
Сега разбираш ли защо толкова пространно разгледах темата за Маслото? Именно защото Господното Масло получават само човеците, които вече са преминали след Господния Кръст, тоест, съразпнали са се за Господ, за да оживее в сърцата им Христос. А когато Христос оживее отвътре в сърцето (като роден Младенец, а не просто като божествено зачатие) то тогава Сам Отец приготвя нов кръг от Присъствието Си заради Сина Си. И ако ти би попитал защо, то си спомни как в “Евангелието на Матея” е записано:
“…а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос…” (Матея 1:16)
В заметката под този стих ще видиш, че Христос в превод от гръцки ще рече “Помазаник”. А Помазаникът на Бог Отец се нуждае именно от Маслото Си. И това Масло се намира далече по-горе, пред Божия Престол и в Святото Присъствие на Бога и Отца. Причината да ти пиша всичко това не е друга, но именно тази, че преди няколко години Господ в Благостта и Милостта Си ме допусна в този четвърти кръг на Божието Присъствие. И не просто ме допусна, но направи Божието Помазание да свидетелства на всичките пророчески книги от Хълма Мория. Ти сам можеш да проследиш това и да видиш как в една мощна и свята пророческа книга на име “Пастир мой” Исус ме допусна в стаята на Мировареца и ми даде да видя петте растения на Божието Свято Миро. Това беше именно моето лично пристъпване в четвъртия кръг, ако и тогава да съм нямал откровението за петте кръга на Божието Присъствие. Но понеже наистина преминах през този кръг, то и затова свидетелствам за него със Силата, дадена ми от Бога. И не просто свидетелствам, но знам, че книгите, които написах с Божието Масло, наистина бяха силни да счупят хомота на робството, и да изцелят сърцата, болни от религиозен демонизъм. И така да се изпълни писаното:
“И хомотът ще се строши поради помазанието ти…” (Исаия 10:27)
Зная, че е възможно да ме попиташ:
“А значи ли това, че книгите преди “Пастир мой” не са помазани?”
В никакъв случай това не е така. Всичките книги, вдъхновени от Исус и дадени чрез Святия Дух, са помазани и вършат прекрасно назначението си. Но тогава Сам Господ ги е запечатвал с Мирото Си, насърчавайки ме да продължа да се приближавам в Присъствието Му и да търся Лицето Му. Просто защото Исус седи отдясно на Отца. И всеки път, когато Той тръгне, за да дойде при мен, по Дрехата Му и в ръката Му остава букет от всичките пет кръга на Божието Присъствие. Но свидетелствайки за кръга в който се намирам, Той е правил даденият кръг да бъде доминиращ. Това означава, че когато си решил да пиеш Божията Вода от пророческите книги, то непременно в тях би открил и Хляб, и Вино, и Масло, и дори и Сол. Просто в книгите от кръга на Водата, доминираща ще бъде Водата, в тези от Хляба – Хлябът, в тези от Виното – Виното и така до последния кръг. Но ако си духовно чувствителен, ще усетиш всичките нюанси на Божието Присъствие, както и преминаването на Господният слуга през кръговете.
А сега нека вече да продължа с видението, което стоеше пред сърцето ми. Аз все така стоях на Господния Хълм, а над мен и Исус беше надвесена Божията Ръка. И ето, че Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Аз наистина те направих да бъдеш свидетел на Името Ми. И не просто да свидетелстваш за Мене, но Сам Аз да свидетелствам за Себе Си. И сега, като погледнеш отново към Божията простряна десница, кажи Ми:
Не ти ли напомнят тези пет пръста за едно апостолско послание, в което Мой слуга ви показа същата Божия Ръка, но с пръстите й, разпределени в служения?”
“О, Господи мой! Разбира се, че Павел ни показа пръстите на Божията Ръка. И дори Святият Дух ме вдъхнови да пиша за нея в една от книгите за “Духовните империи на Злото”, където ясно разбрах стиховете, че Вавилон е в Ръката на Господа. А самите думи на Павел в посланието гласяха:
“И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители…” (Ефесяни 4:11)
“А с коя част на тялото става даването?”
“О, Исусе! Ръката е, която дава!”
“Виж тогава Божията простряна Ръка! И помисли мъдро върху стиха на Павел. Защото тогава ще проумееш най-дълбоката тайна на Божието Присъствие. Тайната, която гласи, че:
Божията Вода се дава на учителите, за да очистват, умиват и напояват сърцата.
Божият Хляб се дава на пастирите, за да хранят всякога Божието домочадие.
Божието Вино се дава на благовестителите, за да поръсват с Кръвта Господна и да напояват с Учението Господно душите, които се спасяват.
Божието Масло се дава на пророците, за да помазват с него човеците, върху които пада Божият Избор и благоволение.
И накрая – Божията Сол се дава на апостолите. За да бъдат жертвени юнци пред Престола на Бога и Отца.
В това отношение ти беше не просто Мой пророк, но предузнат и избран съд, на който Отец даде да премине през всичките кръгове и така да свидетелства за пълнотата на Сърцето Му. Ето затова казвам на всичките Ми братя и сестри, които съм хранил чрез теб, да виждат служението ти към Небето, като пророческо. Но като длъжност пред Мене да те наричат просто “слуга Господен”. Защото ти дадох да бъдеш учител и пастир, благовестител и пророк, и накрая – да намериш и останеш в Апостолския Дух – като стълп и подпорка на Истината. А сега, слуго Мой, свий ръката в юмрук, както когато искаш да нанесеш удар в омразното лице на дявола…”
Благите думи на Исус просто се лееха в сърцето ми и аз с радост свих ръката си в юмрук. А Господ, като посочи юмрука ми, отново проговори, като казваше:
“Гледай юмрука си, и си представи какво се случва, когато Отец Ми свие ръката Си в юмрук. Кой е тогава пръстът, който сочи напред, докато всички други коленичат пред Божията Воля?”
“О, Исусе! Това е палецът! Това, без всякакво съмнение, е най-вътрешният кръг на Божието Присъствие. Кръгът на Солта. Кръгът на Жертвите Господни…”
Господ усмихнат кимна с глава, за да потвърди заключението ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Ето затова дяволът претърпя най-силните удари от Отец, Сина и Святият Дух, когато ти стана Жертвен юнец на Божия Свят Олтар. Понеже тогава Божията Ръка се сви в юмрук и нанесе съкрушителен удар в дяволското лице. И имаше нещо твърде Свято във върха на Божия палец. Но за него ще разбереш от последното видение в тази книга.
А сега Аз отново ще призова Отец Ми, за да сниши Ръката Си. И така да разгърна пред теб четвъртия от свитъците на Господното напомняне – свитъкът на Господния показалец…”
След тези Свои думи Господ вдигна ръцете Си към Ръката на Отца, като Му казваше:
“Всемогъщи Мой Отче! Сниши Ръката Си върху слугата Си и дай му да види четвъртия от свитъците, който е навит върху показалеца Ти!”
Послушал думите на Сина Си, Отец протегна показалеца Си към Хълма. А тогава Господ просто разви пергамента от самия показалец, като го разгърна пред очите ми. И ето, че върху свитъка заблестяха думи, написани със слънчеви лъчи, които гласяха:
“Винаги се помазвай с Маслото Ми, като се изпълваш с Благоуханието му и никога не забравяй Присъствените Ми маслини!”
Докато още четях Святото Божие послание, върху самия свитък се яви видение от Божия Престол. И Господ, посочвайки видението, ми проговори, казвайки:
“Нека Духът на Отец ни издигне горе, защото там ще видиш всичко най-свято и прекрасно от четвъртия кръг на Божието Присъствие. За да го дадеш на цялата Ми Църква…”
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
До последния дъх в гърдите си ще обичам Исус, защото е Верен и Истинен. До последния удар на сърцето си ще Го славя и превъзнасям като Цар на царете и Господ на душата ми. Защото Той е всичкият смисъл на живота ми, и всичкото дишане на гърдите ми. Той е, заради Когото си струва всичко в този свят – и гонението, и презрението, и храчките, и хулите, и стрелите, и тръните, и гвоздеите, и дори смъртта на физическото ми тяло.
Нямам думи, с които да пресъздам усещането, което ме завладя, когато Господ ме направи да пристъпя в четвъртия кръг от Божието присъствие. Аз виждах нещо, като двор Господен, в който бяха израсли прекрасни маслинени дървета, които обикаляха в кръг около Престола на Отца. На ниво от около половин човешки ръст край маслините се издигаше бял мраморен улей, който обикаляше около маслините и духовно се свързваше със ствола на всяка от тях. В улея се събираха плодовете на дърветата, а под него имаше чучур за Маслото на всяка от маслините. И там, под чучурите – имаше поставени златни делви. Гледката беше толкова възхитителна, щото аз бях онемял и не знаех какво да кажа. И ето, че тогава Исус просто ми проговори, като каза:
“Тия дървета са Божии помазаници, които всякога пребъдват в Присъствието на Бога и Отца! На тях се сбъдва писаното в псалома на Давид:
“А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом…” (Псалми 52:8)
Но Аз нека сега да те приближа до мраморния улей, понеже той е духовната връзка на дърветата със Святостта на Отца…”
Господ тръгна напред, а аз Го последвах, останал без дъх от вълнение. И ето, че Той вече се беше приближил до мраморния улей и ми даде знак да пристъпя до Него, като ми казваше:
“Простри ръката си и докосни мрамора, който събира плодовете на маслините!”
Прострях ръката си и докоснах мрамора. А тогава една гладка нежност докосна ръката ми, сякаш, че пипах не камък, а коприна. И ето, че Исус ме попита:
“Знаеш ли на какво отговаря тази бяла гладкост?”
“О, Господи мой! Тя със сигурност е свързана със Святостта на Божиите дървета. Гладкостта е липса на всякакви ръбове, пукнатини или недостатъци. Тя е свидетелство за мощното действие на Святия Дух в тези дървета…”
“Да, така е! Но най-вече приеми от твоя Господ, че бялата гладкост на тези дървета е абсолютната им духовна отделеност от света на дявола и човеците. Маслинените дървета са Господни помазаници, отделени за Бога и Отца и всякога присъстващи в кръга на четвъртото Му Присъствие. Именно отделеността им е причина плодовете им да се събират на Небето и Святият Дух да ги превръща в Масло.
Но има още нещо, с което твоят Господ проверява маслинените Си дървета и тяхната отделеност. И това е Моето Благоухание, което е приготвено в стаята на Мировареца. Ето, виж го!”
След тези съкровени думи, Исус бръкна в мантията Си и извади чаша, от която се разля божествен аромат, толкова силен и завладяващ, щото нищо ароматно и благоуханно не би се сравнило с него. Така Господ просто започна да излива Благоуханието Си в мраморния улей, а от клоните на дърветата започнаха да падат маслини и да се свързват с Христовия аромат. И тогава от онези чучури потече Свято благоуханно Миро, което се пълнеше в делвите. И докато още гледах, Господ посочи едно място в мрамора, като ми казваше:
“Ела и коленичи в Присъствието на Отца, Сина и Святия Дух! За да бъдеш вкоренен в Двора Господен, и в Дух и Истина потвърден като Господна Маслина!”
Благоговение и възторг изпълниха сърцето ми и аз коленичих в нозете на Господа и до белия мрамор. А тогава Исус докосна с ръце главата ми, тъй щото усетих, че потъвам в мрамора, а духът ми се съединява с Божията Святост. И ето, че клони се разпростряха от мен, и на тях се появиха зрели маслини. А Господ, като изля отново Благоуханието от чашата Си, ми проговори, казвайки:
“Моето Благоухание е Живот за тези, които се спасяват, и смърт за онези, които погиват! Бъди истинно потвърден като Божия Маслина! И нека в Маслото, от което ще се роди свидетелството ти, всякога да действа Благоуханието Ми! Защото сега те благославям с Покаянието на Смирната, Страданието на Канелата, Милосърдието на Тръстиката, и Незлобието и Кротостта на Касията!”
Самото Благоухание на Господ се разнесе из клоните ми, дарявайки ги с изключителна воля за плодородие! И онези зрели маслини започнаха да падат в мраморния улей и да се превръщат в Масло. А тогава Господ прибави под чучура на улея и златна делва, в която започна да се събира благоуханното Масло. И когато делвата вече се напълваше, Исус се приближи и ме докосна с ръцете Си, като ми казваше:
“Ела след Мене, скъпоценна Божия маслино! За да дойдеш на Хълма Ми и да занесеш делвата с Маслото на човеците от долината! Защото Отец Ми вече те запечата като една от присъствените Си маслини!”
От самото докосване на Исус аз отново се преобразих. И тогава Спасителят просто ме прегърна с ръцете Си, тъй щото прелетяхме над кръговете и слязохме на Господния Хълм на земята. А Господ отново ми проговори, като казваше:
“Слез, Мой помазанико с тази златна делва в долината! И дай от Маслото Ми на човеците, които ще срещнеш! Но не забравяй напомнителния свитък на Моя Бог и Отец и думите, с които казва:
“Винаги се помазвай с Маслото Ми, като се изпълваш с Благоуханието му и никога не забравяй Присъствените Ми маслини!”
А сега – слез долу и бъди Божието докосване за човеците!”
Изпълнен с ревност и дръзновение от думите на Исус, аз се затичах към долината със златната делва в ръце. Така, не след дълго, на пътя ме пресрещнаха двама човеци. Видели златната делва в ръцете ми, те се впечатлиха и ме приближиха. А тогава първият от тях ми проговори, казвайки:
“Привет в Името на Исус, слуго Господен! Виждам, че носиш златна делва, в която сигурно има някой много скъпоценен дар от Бога!”
“Привет от Спасителя Христос, люде!” – отговорих аз и продължих:
“Господ ме прати от Собствения Си Хълм, за да ви помажа с Масло в Господното Име! Понеже днес Господ има нужда от работници за Жетвата Си и от помазаници за Делото Си! А Сам Отец прогласи на Хълма думите Си относно това Масло – за да ви послужи не само за помазване, но и да се изпълните с Христовото Благоухание! ”
“Ти на нас за помазаници и помазание не ни говори! Ние не сме невежи относно Божията Воля!” – допълни вторият от човеците и продължи:
“Виждали сме много помазаници по десетки конференции, и самите ние сме били помазвани многократно! А сега просто ще направим това още веднъж! Хайде, отвори делвата и ме помажи в Господното Име!”
Човекът пред мен така настояваше и толкова беше убеден, че иска да бъде помазан с Господното Масло, щото аз отворих делвата и потопих цялата си ръка, тъй щото пръстите ми плувнаха в Масло. А след това прострял ръката си, казах на човека:
“Коленичи пред Господа и пред Неговия Свят Дух! И с цялото си сърце приеми Божието Свято Миро и Благоуханието Исус Христово, за да те одобри Господ и да приеме преклонението ти!”
Смутен от думите ми, човекът поклати глава и вече се канеше да коленичи, когато Благоуханието от Маслото буквално го блъсна в ноздрите, тъй щото човекът залитна настрана. И като побърза да се изправи, бързо изкрещя:
“Ако не виждах ръката ти, плувнала от Масло, в тоз час бих се заклел, че се опита да ме убиеш с отровен газ! Какво е това, което стори на ноздрите ми? Защо ми напомня за Покаяние, при положение че се покаях преди много години, а? Та аз не съм виждал по конференциите помазаник да плаче! Всички пеят, танцуват и викат “Алелуя”! Защо освен за Покаяние, нещо в това Масло ми натрапва Страдание? Малко ли е страдал Господ за мен, та да омаловажавам Неговото Страдание за сметка на моето? И изобщо – на какво мирише от това Масло? Какъв е тоя противен дъх, който ще ме кара да съжалявам бедняци, след като те не искат да повярват в църковния просперитет? О-о-о, наистина не понасям това Масло! То няма нищо общо с помазването, което вече съм приел от Бога!”
На тези думи на втория човек, спътникът му реагира, казвайки:
“Братко! Не отхвърляй Благоуханието на Христос, ако и да ти се струва смърт! Защото то е смърт за плътския човек, но е Живот за духовния! Защото не се ли сбъдва сега в живота ни оня стих от посланието на Апостол Павел, който гласи:
“Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?” (2 Коринтяни 2:15-16)
Но ти добре помисли, че Благоуханието свидетелства за Маслото на Господ Исус Христос!”
“Ти пък какво знаеш?” – кресна отново вторият и ме посочи презрително с пръст, като продължи:
“Тоя ли да наричам способен за Божието дело, само защото е излял десет бутилки олио в тази делва, като отгоре е изсипал амоняк? Не те ли задушава тази миризма? Не ти ли е противна? Виж само колко гадно мирише! И да коленича ли аз пред този шарлатанин? Да му давам ли главата си, за да се гаври с всичкото ми достойнство и самочувствие! Никога! Казвам ти, никога! И сега те съветвам веднага да го оставим тоя и да вървим по Пътя Господен, понеже ни е съблазън от дявола, пратена да ни препъне и да ни угнети!”
Първият не се съгласи с думите на спътника си. Тъкмо обратното – извърнал главата си, тихо му проговори, казвайки:
“Молих се Богу, за да срещна Исус в живота си! Години наред живях без Него и не стигнах доникъде! И днес, когато Той ме пресрещна, аз няма да Го изгубя! И не искам да помня никакви конференции, защото там всякога се протягаха празни ръце върху празни глави! А ето, Божият слуга идва с пълна делва с Божието Свято Миро и ти ме подбуждаш да го похуля! Няма да го направя, но ще коленича в присъствието на Господа, за да ме обдари с Маслото Си!”
“Ти наистина си луд и ми говориш като помрачен!” – изкрещя отново вторият. И като тръсна нервно глава, отново каза:
“Жалко, че толкова години се учи и никак не достигна до познаване на истината! А тоя нещастник с делвата – той ти е наказание от Бога, така да знаеш!”
След тези думи вторият си тръгна. А първият, като коленичи в Присъствието на Господа, ми проговори, като казваше:
“Помажи главата ми, слуго Господен! Възлей този Елей над главата ми, както Самуил възля Маслото върху главата на Давид! И нека Господ сега ме чуе и знае колко много обичам и любя Присъствието Му и Благоуханието Му!”
С огромна радост аз вдигнах златната делва, като възлях Маслото върху главата на човека. А тогава Христовото Благоухание се разгърна с цялата си сила и доведе човека до сълзи и цялостно прекършване в духа му и сърцето му. И той, като сви глава между коленете си, възрида, казвайки:
“Прости ми, Господи, че бях горд, когато Ти търсеше в мене Смирение! Не съм познавал Смирната Ти! Прости ми, че бях страхлив, когато Ти търсеше в мене Страдание! Не съм познавал Канелата Ти! Прости ми, че бях коравосърдечен през годините, когато Ти търсеше в мен Милосърдие! Не съм познавал Тръстиката Ти! Прости ми най-сетне, че злоба и гняв са нападали сърцето ми, когато Ти Си търсил да намериш в мене Незлобие и Кротост! Не съм познавал Касията Ти! Но днес, когато познах всичко това и се кая пред Тебе – дай ми скъпоценното Си Присъствие, за да не Те изгубя никога повече!”
Дочул думите на молещия се, Господ се сниши от Хълма до каещия се човек. И като прегърна с дланите Си главата му, с вълнение му проговори, казвайки:
“Понеже прие Господното Благоухание като Живот за духа си – бъди жив за Господа и живей всякога в Неговото Присъствие! И понеже не се разбунтува пророк Господен да възлее Миро на главата ти, то нека пророческо бъде Маслото Ти и наградата ти от Мене! Аз непременно ще те въздигна до Святия двор на Отца Ми, за да те направя Присъствена маслина, която се зеленее и ражда всичките си плодове! Бъди от днес насетне благовонен и благоуханен, благословен и благодатен!”
След тези Святи и чисти думи към човека, Господ напълни погледа Си със Свещен Гняв. И като вдигна ръката Си и посочи към тичащия в долината отстъпник, ми проговори, казвайки:
“Нека сега да ти покажа каква ще е сетнината на този отстъпник. Понеже той отхвърли Масло, което строшава хомота на робството, то ново по-страшно и смъртоносно иго ще го нападне! Понеже тия, които не искат да живеят в двадесет и трети псалом на Давид и Господ да им бъде Пастир, непременно попадат на вълка Корей!”
Ето, че Господ ме прегърна и въздигна, като полетя с мене надолу в долината, която се стъмняваше и смрачаваше с всеки изминал километър. А накрая очите ми зърнаха отстъпника. Той беше повален от демоничен вълк на земята. И зверски вой излизаше от устата на вълка, който му казваше:
“Ще пазиш доктрините ми и ще ми се покоряваш като на бог! Иначе в тоз час ще те разкъсам! Чуваш ли! Да не си избягал далеч от глутниците ми, понеже църковна анатема ще те преследва! Да не си мръднал от стола си в кошарата ми! Защото вечер ще те разкъсвам, а сутрин ще те ужасявам! Понеже ти сам избра съдбата си, за да ти бъда господ и бог, пастир и началник!”
С прегризан гръклян, който кървеше, отстъпникът успя само да каже:
“Амин, господи! Да, да, да, господи! Както кажеш, така ще бъде! Каквото решиш – това ще правя!”
Гледайки на воя на вълка и на пелтечещия нещастник, Господ извиси Гласа Си, като ми казваше:
“Иди и предупреди цялата Ми Църква, че който отхвърля Благоуханието в Маслото Ми, той нито пък ще получи Маслото на Благоуханието Ми!
Защото Моята Църква има само един Пастир и Този Пастир съм Аз! Аз паса Църквата Си, а Моите Истински помазаници са тия, които отварят вратите на сърцата си, за да се изявявам Аз, а не те! Тези Мои пастири са людете Давид! Те са, които имат Сърцето на Агнеца! Те са, които имат водителството на Пастиря! Те са, на които чашите им преливат от Господното Масло!
Всички останали, които нямат Маслото Ми и Благоуханието Ми, са вълци грабители, пратени от Сатана да разкъсват и погубват стадата и да убиват душите с демонична и човешка религия!
Затова заповядвам на всички ви:
Намерете четвъртия кръг на Божието Присъствие и избягайте от демоничната проклетия на религията! Избягайте от всеки човешки контрол и намерете Господ, за да ви дари с Маслото Си и с Благоуханието Си!
Който послуша тези Мои думи, няма да умре, и вълчи зъби няма да се докоснат до душата му! Който не послуша тези Мои думи, той самоволно е дал душата си на зъбите на вълка, и непременно отива в погибел!
А Аз сега ще заведа пророка Си в петия и последен кръг на Божието Присъствие! Блажени човеците, които Ме последват! Те наистина ще се нарекат люде по Сърцето на Отца Ми!”