4. ВИДЕНИЕТО СЪС СВИТЪКА НА ГОСПОДНОТО ВИНО

“Винаги пий Виното Ми, като се уподобяваш в Страданията на Сина Ми и никога не забравяй Присъствените Ми виночерпци!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди да те въведа в следващото от скъпоценните видения на моя Господ, аз искам да дам простор на размишленията, с които Святият Дух изпълни сърцето ми. Правя това с ясното убеждение, че тази книга е твърде тежка като духовна опитност и Исус иска тя да бъде разбрана от всички.
И така – представи си едно състезание по лекоатлетически маратон, тоест, онези четиридесет и два километра, които водят началото си от областта Маратон в древна Гърция. В началото на състезанието всички състезатели са събрани на едно място. Всеки от тях знае, че предстои здраво тичане и изразходване на всички възможни физически запаси от енергия. Хубаво е там, на стартлинията. Състезателите са близо един до друг. Могат да се докоснат, да си говорят, и дори да си дават кураж и насърчение един на друг. Но ето, че стартът е даден и състезателите хукват да тичат. Те все още са заедно и се движат в група, но постепенно групата започва да се разтегля като ластик. Физически по-силните състезатели започват да се отдалечават от физически по-слабите. И при все, че всички тичат, разстоянията между тях започват да стават все по-големи и големи. А накрая идва миг, когато от състезател до състезател може да има както сто метра, така и два километра.
Тези, които са първи, стигат до места, за които последните не знаят. А онези, последните, ще стигнат до местата на първите, когато първите отново няма да са там, но ще са отишли още по-напред. Става така, че различните състезатели по пътя вече имат различна опитност, понеже са на различен етап от състезателното трасе. И ако за един лекоатлетически маратон нещата преминават без сътресения, понеже всичките състезатели знаят началото и краят на маршрута, то в духовен план нещата категорично не изглеждат така. Какво имам в предвид ли? Ето какво:
Преди четиринадесет години аз започнах да тичам на Игрището на Живота, имайки старт, даден от Господ, както и Сила от Него, за да тичам. Аз щях да тичам от един кръг на Божието Присъствие до друг кръг на Божието Присъствие. И така в свидетелствата ми и в духовната ми опитност щяха да се явят всичките пет кръга. Тези братя и сестри в Духа, които са поддържали моята скорост на тичане, щяха винаги да бъдат близко до мен и да споделят с пълна вяра нещата, които получавах от Господ. Но много повече щяха да изостанат далеч от мен. И не просто да изостанат, но изобщо да се откажат да тичат, поради всичките дяволски съпротивления на пътя. Така аз щях да регистрирам (с огромна скръб и мъка в сърцето си), че ако в началото на състезанието около мен се бяха събрали поне хиляда човека, то четиринадесет години по-късно броят вече едва наброява осемдесет. А и тези осемдесет от своя страна също нямаше да се движат с еднаква скорост, но между тях щеше да има големи разстояния. И само това, че Господ ревнуваше да ги съхрани и утвърди, щеше да е моята наслада, че не са се отказали от състезанието.
Но какво се случи с другите деветстотин и двадесет, които ме познаваха по име, и с писма или в лични разговори ми заявяваха, че вярват в делото ми и няма да ме изоставят в битката против Вавилон? Случи се това, че те просто изчезнаха от живота ми, сякаш че никога не бяха се появявали в него. Всъщност – те махнаха с ръка и си казаха, че на света има стотици хиляди Божии пророци, с които Исус да ги заведе до Хълма Си. Ами така де – като си помислиш колко кадри бълват библейските училища, институти и академии, то едва ли Исус ще заложи на някакъв Главчев, когато тефтерът Му сигурно гъмжи от гръмки имена и религиозни величия.
Ето така, братко мой, състезанието на Игрището на Живота ставаше все по-самотно и самотно за мен. Но въпреки самотата ми, аз не бях самотен, понеже усещах Дъха, Погледа и Ръката на моя Господ. Докато накрая наистина преминах финиша, и Исус ми даде да зърна Венеца на Славата и всичките прекрасни бъдещи добрини на идещите векове.
А сега помисли и се опитай да си отговориш какво уплаши толкова много човеци, та отстъпиха назад от мен. Не ги ли напоявах с Жива Вода и не ги ли хранех с горещ Небесен Хляб? Разбира се, че вършех всичко това. Но дойде миг в живота ми за Господ, когато аз напуснах кръга на Хляба, за да премина в кръга на Виното. А там, където се явява Виното, идва да свидетелства и Кръвта на Исус. А там, където е Христовата Кръв – се появяват и Кръстните болки и страдания. И ако е било лесно да следваш Оня Исус, Който казва:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя…” (Матея 11:28)
…то се опитай да последваш Същия Господ, Който заповядва:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24)
Опитай се да вникнеш в дълбоките Му думи, изречени към Апостола Му Петър, който Го следваше в земната Му мисия. Но чу думи от Исус, за да Го последва и в Небесната Му мисия. Ето тези думи:
“Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш…” (Йоан 21:18)
Изобщо, братко мой, разбери, че след Водата и Хлябът идва Виното. А Виното е придружено от Христовите страдания и от всичката Му божествена скръб…
Сега разбираш ли защо отпаднаха толкова много хора от духовния маратон в кръговете на Божието Присъствие? Именно защото се уплашиха от смъртта на плътския човек, от смъртта на страстите, похотите, пожеланията и всичките човешки амбиции.
Ако ти кажа, че съм преминал лесно от кръга на Хляба в кръга на Виното, то ще бъда най-големият лъжец и Сам Господ ще ме удари, че върша нечестие. Нищо подобно, приятелю мой! Аз преживях болезнена и страшна смърт. Смърт на мечти, на желания, на амбиции, на планове и кроежи. Смърт на сладки намерения и бързо издигане в някакво ракетно служение. Смърт, която моят Господ ясно засвидетелства в една от твърде силните пророчески книги, която се казва “Портите на Живота и Смъртта”. Защото в едно от виденията на тази книга Исус ясно ми заяви:
“Ти няма за какво да живееш. Защото Аз ще живея вместо теб. Ти нямаш бъдеще, защото Аз съм твоето бъдеще. Ти умря, за да живея Аз в сърцето ти. За тебе животът приключи, за Мене Животът тепърва се открива. За теб не остана нищичко, защото в Мен се събра всичко. С теб се свърши, за да се започне с Мене. Твоят живот го няма, защото се яви Моят. Твоето служение умря, за да се яви Моето. Твоето бъдеще се провали, за да се изгради Моето!”
Колко са човеците, които ще кажат “Амин” на тези Господни думи? Колко са човеците, които ще поискат да умрат за Исус, за да оживее Той вътре в тях? И най-вече – колко са човеците, които наистина ще поискат да преминат от кръга на Хляба в кръга на Виното?
Много е лесно да ходиш на църква, когато животът ти си остава същият. Много е лесно да ръкопляскаш, пееш и викаш “Алелуя”, когато си заседнал в някое религиозно блато, от което няма измъкване. Много е лесно да се съгласяваш с мръсния светски дух, който не само че ти проповядва теология и просперитет от амвона, но изсмуква като хидра вярата ти и животът ти.
Но трудното идва тогава, когато проумееш, че Съвършената Божия Воля е да ходиш с Исус, защото Той е твоят Пастир. И където е Пастирят, там трябва да бъдат и овцете Му. А когато ходиш с Исус и желаеш да Го последваш до края, то тогава ще трябва наистина да приемеш, че пътят ти с Него преминава през Кръста на Голгота и през оня Свят стих от посланието на Апостол Павел, който гласи:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20)
Защото там, при съразпването, ще бъдеш прободен от същия религиозен дух, който някога прободе Божия Син и Го осъди в угнетителен съд, без да му намери вина, нито престъпление. И тогава кръвта, която ще бликне от прободните ти рани, няма да е твоята, но Христовата. Тя ще бъде Виното на Завета, което Сам Господ ще прибави към Хляба.
А Този Господ сега отново ще проговори на сърцето ти чрез видението, което предстои. Защото аз продължавах да пребъдвам духовно с Него на Господния Хълм и под простряната Божия десница. И ето, че Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Предстои да ти покажа третият от напомнителните свитъци на Моя Бог и Отец, който е свързан с Виното на Божието Присъствие. Но за свидетелство на Моята Църква сега ти казвам, че именно при този кръг те напуснаха най-много човеци и отпаднаха най-много сърца от служението, в което съм ти заповядал да стоиш. Те се съблазниха в тебе не по друга причина, а защото пред алтернативата да държиш техните ръце и да останеш в тяхното състояние, ти здраво стисна Моята ръка и продължи да Ме следваш. И в оня момент от живота ти Отец Ми още повече те възлюби и одобри, защото докато мнозина търсеха своето си, ти продължи да търсиш онова, което е Исус Христово. И така непременно стигна до Кръста Ми, за да понесеш отпосле и всичките Ми кръстни страдания. Но Аз сега нека отново да призова Отец Ми, за да простре десницата Си и така да разгърна пред тебе свитъка на Господното Вино…”
След тези Свои думи Господ вдигна ръцете Си към Отеческата десница и призова Отец, казвайки:
“Всемогъщи Мой Отче! Сниши Ръката Си върху слугата Си и дай му да види третия от свитъците, който е навит върху средния Ти пръст!”
В отговор на думите на Исус, Божията Ръка се сниши над нас. И ето, че Спасителят наистина разви пергаментовия свитък пред очите ми, тъй щото върху протежението му заблестяха думи, написани със слънчеви лъчи. А самите думи върху свитъка гласяха:
“Винаги пий Виното Ми, като се уподобяваш в Страданията на Сина Ми и никога не забравяй Присъствените Ми виночерпци!”
Докато още прочитах написаното, върху пергамента се появи Свято небесно видение, свързано с третия кръг. И Господ, като го посочи, ми проговори, казвайки:
“Нека и сега видението на Отец Ми да ни погълне, за да се възвисим с Духа Му до Святия Му Престол и до третия кръг на Неговото Присъствие!”
Ето, че Исус просто ме прегърна, а духът ми премина с Него във видението…
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има измерение, в което Святост, Невинност и Благодат са били събрани в едно, то това беше третият кръг на Божието Присъствие. Кръгът на Господното Вино. Аз виждах как по цялото протежение на кръга се разливаше Вино с дъх на Кръв. Нещо повече – очите ми съзряха как на много места в кръга Виното сякаш кипеше, понеже се разнасяха вълни от бълбукаща пяна. И понеже не разбирах, посочих с ръка към кипящите места, като попитах Исус:
“Господи мой! Как да разбирам тези кипящи места, където Виното Ти бълбука?”
А тогава Господ ми проговори, казвайки:
“Всеки, който е родил в сърцето си плодовете на Лозата, бива проверен дали може да пристъпи в този кръг. И понеже ти вече си родил гроздовете от Истинската Лоза и сърцето ти е пълно с тях, то ела след Мен. Защото Аз ще ти дам да видиш и проумееш защо кипи Виното…”
С огромно благоговение пристъпих след Господ, а нозете ми вече нагазиха в Господното Вино. И ето, че когато наближих едно от кипящите места, аз видях, че това беше човешки дух, който приемаше вътре в себе си Раните и Страданията на Исус. И докато гледах, а сърцето ми се пълнеше със сълзи на състрадание, Господ спря на едно място и посочи към Виното, като ми заповяда:
“Легни във Виното Ми и нека всичките Ми плодове в сърцето ти да бъдат употребени за Спасението на човешките души!”
Побързал да изпълня Господната заповед, аз легнах във Виното на Исус. А тогава остри железни шипове се появиха изотдолу, като се забиха в сърцето ми, докарвайки ми смъртна болка и ужасно страдание. И колкото повече железните шипове ме пробождаха, толкова повече усещах как от духа ми започва да извира Вино. И ето, че вътре в мен Святият Дух започна да върши нещо чудно. Защото докато едни гроздове бяха пробождани от шиповете, други мигновено се раждаха на тяхно място. И онази пяна от Виното се появи и над моето сърце. Колкото повече бях убиван, толкова повече живеех за Господа! И колкото повече гроздове отдаваха сока си на Виното, толкова повече се раждаха в дълбочините на духа ми от Святия Дух. Така разбрах, че докато стоя в Господното Вино, аз винаги ще бъда плодотворен и кървящ – за Царството, за Отца, Сина и Святия Дух.
Но ето, че в един момент ръката на Исус ме въздигна. И като ме гледаше с искрящия Си от вълнение поглед, Господ утешително ми проговори, казвайки:
“Сега си истинно потвърден, като един от Господните виночерпци. И за да разбереш, че това е така, Аз ще ти покажа чашата на собственото ти сърце…”
Слушах и не разбирах напълно, когато Господ докосна дълбочините на духа ми. И като извади ръката Си, държеше чаша, в която бяха забити десетки шипове, остри и от двете страни. Това беше чудно за мен и от устните ми се изтръгна въпрос:
“О, Исусе! Защо тези железни шипове са остри и от двете страни на моята чаша?”
А тогава Спасителят ми проговори, казвайки:
“За да се изпълни съвършено напомнителния свитък на Моя Бог и Отец. Понеже в него Той ясно е казал:
“Винаги пий Виното Ми, като се уподобяваш в Страданията на Сина Ми и никога не забравяй Присъствените Ми виночерпци!”
Как биха се уподобили човеците на Мене, ако пиейки Виното не усещат Страданието Ми? Но ето затова са острите железни шипове. Те са наложеното от Отец изпитание за всеки, който иска да дойде в третия кръг на Неговото Присъствие. И Аз сега отново ще те заведа на Господния Хълм и ще ти заповядам да слезеш в долината с Виното Ми, за да напоиш с него човеците, които имат нужда от Кръвта Ми…”
След тези съкровени думи Исус просто ме прегърна и пренесе над кръговете, като двамата с Него отново слязохме на Господния Хълм. И ето, че за сетен път Той ми каза:
“Хвани чашата на сърцето си с ръката си! И именно така слез в долината, за да дадеш Виното Ми на човеците, които ще видиш…”
Хванал чашата на собственото си сърце и с ръка, прободена от железните шипове, аз се завтекох към долината. Така, не след дълго, по подобие на предишните видения, сърцето ми съзря двама човеци, които също ме съзряха. Приближили се до мен, те видимо се развълнуваха от чашата с Вино, която държах. Но по една или друга причина Святият Дух не им даваше да видят железните шипове, които се впиваха в ръката ми. И ето, че първият от тях ми проговори, като казваше:
“Привет, Божий човече! Сърцето ме води да изповядам, че си пратеник на Исус, понеже виждам, че държиш в ръката си Чаша с Господното Вино!”
“Привет от Господа, люде!” – отговорих аз и продължих:
“Исус ме прати от Господния Хълм при вас, за да ви дам от Господното Вино и да ви призова да се уподобите в Господното Страдание! Понеже такава е Съвършената Божия Воля – да пострадаме за нашия Господ, както Той пострада за нас на Кръста!”
“Знаем го ние благовестието! Не ни припомняй неща, за които дори децата не изпитват! Но наместо това ни дай да пием от Виното в тази чаша и да отдадем Слава на Бога като добри християни!” – каза вторият от човеците.
Подбуден от Духа, аз протегнах ръката си, като казах:
“Ето чашата на сърцето ми! Вземете я от ръката ми и пийте Виното на Господното Страдание!”
Чул думите ми, вторият моментално протегна ръце, за да хване чашата и да пие. Но тогава острите железни шипове се забиха в ръцете му и той ужасен отблъсна чашата настрани, като изкрещя:
“Защо искаш да ме убиеш, глупако? Какъв служител на Исус можеш да бъдеш, след като ми даваш чаша, която ме пробожда до смърт, вместо да ми дава живот? Виж само как се нараниха ръцете ми! Виж какви рани ми направи! Ах, да ти въздаде Господ за коварството, че не ме предупреди за тия железни шипове!”
Чул думите на спътника си, първият реагира, като казваше:
“Защо така се ожесточаваш и възмущаваш от пратеника на Исус? Защо несправедливо го обвиняваш в коварство, когато Божият слуга беше пределно искрен? Не ни ли каза той, че е пратен от Господа, за да ни даде да пием от Виното на Господното Страдание? А ето, че ти малко пострада и побърза да хвърлиш чашата и да излееш Господното Вино…”
След тези думи първият се наведе и взе разлялата се чаша, като стоически претърпя на шиповете. А след това, гледайки ме с искреност и надежда, ми каза:
“Моля те, слуго Господен! Напълни пак чашата си с Виното на Исус, защото сърцето ми има нужда да пие!”
Взел чашата, аз просто я допрях до дълбочините на духа си, тъй щото чашата отново се напълни с Вино. Но през това време, гледайки на вършеното от спътника си, вторият не издържа и изкрещя:
“Луд човек ли е вървял досега с мен? Ненормален ли е тоя, който съм наричал брат в Христа? Ти наистина ли се върза от думите на този шарлатанин, за да бодеш ръцете си? Не виждаш ли, че го праща дяволът, за да ни убоде така, както някога прободоха и Исус? Нима ще повярваш, че говори Истината? Нима ще ме предадеш след толкова години ходене на църква? Нима ще ме оставиш?”
Взел пълната с Вино чаша от ръката ми, първият погледна с твърдост към спътника си, като му казваше:
“Ако трябва да избирам кого да оставя, то никога не бих оставил моя Господ! Защото Той умря за мен и ме спасява с Кръвта Си. Защото Той и до днес не ме е оставил, но ме пресрещна в тая долина със слугата Си, за да ми даде Виното на Завета Си. И ето, сега усещам Кръстните Му рани, макар да зная, че Святият Дух ме щади…”
Не намирайки какво да каже, вторият се изплю с презрение в лицето на спътника си. А след това вдигна ръка да го прокълне, като казваше с ярост:
“Няма зазоряване за теб! Как можах да ти вярвам толкова време? Как можах? Ти си пий чашата с тая проклета гадост, а аз ще се върна там, където винаги съм пил Господното Вино с радост, а не с прободени ръце…”
Ето, че вторият започна да се отдалечава. А спътникът му, отпивайки от Господното Вино, падна на коленете си и призова Господ, като казваше:
“Благодаря Ти, Господи Исусе, че ми даде да усетя мъничко от Страданието Ти! Прости ми, че съм пил от другото вино, което никога истински не е свидетелствало за Теб, но е било напитка за религиозни лицемери! Прости ми, че толкова време съм стоял далеч от Кръста Ти, от Примера Ти и от Святия Ти Дух! И аз сега Ти се прекланям, Господи! И сърцето ми се моли да го направиш съпричастно на всичките Си страдания!”
Послушал молитвата на коленичилия, Господ се сниши от Хълма Господен. И като докосна с ръка главата на молителя Си, му проговори, казвайки:
“Ти непременно ще се наситиш от Виното Ми, и сърцето ти ще придобие белезите от чашата на слугата Ми! И понеже не си се отказал да пострадаш за Името Ми, Истинската Лоза ще роди в теб гроздовете Си и ще те направи всякога да пребъдваш като виночерпец в Присъствието на Отца Ми! И както ти днес си отпил от Виното на Завета Ми, така и Виното Ми ще те изпие в Деня на Христос, и ще ти даде Вечния Живот на Царството! Бъди от този миг насетне един от виночерпците в Присъствието на Отца Ми!”
Докато Господ още говореше, от ръката Му започнаха да падат гроздове в сърцето на човека, тъй щото вълни на Небесна радост озариха лицето му. А след това знамение Господ ме погледна с Гняв на Лицето Си и ми проговори, като казваше:
“Ела след Мен, за да видиш каква е сетнината на човека, който презря Господното Вино и нарече слугата Господен пратеник на дявола! Той похули Святия Дух и няма да му бъде простено нито в този свят, нито в бъдещия. Но наместо това нозете му ще го отведат в сетнината на вечното проклятие от Небето. Затова сега го виж и нека с тебе да го види цялата Ми Църква…”
След последните Си думи, Господ просто ме хвана с мощните Си ръце и ме вдигна, като полетяхме надолу в долината. И ето, че сърцето ми видя всичкият върховен ужас, на който беше предаден хулителят. Защото той се беше приближил при великанското тяло на блудницата Вавилон. И като тичаше по бедрата й, се възкачваше нагоре, до самата й глава и лице. Така, прострял ръце по лъщящата и мазна съблазън на устните й, той сладостно й изкрещя, казвайки:
“Дай ми виното си, господи! Искам виното ти, свята троице!”
Дочула гласа му, духовната проститутка се изкиска продължително. А след това, вдигнала златната си чаша, пълна с гнусотии и демонично семеизливане, започна да я изсипва върху главата на безумеца, като му казваше:
“Пий, чедо мое! И не просто пий, но се опивай в кръвта на господа и на всичките му светии! Ти просто си дошъл на правилното място, в правилното време и си взел правилното решение!”
Докато безумецът още пиеше и се опиваше, седем мощни демона, наподобяващи червеи, изскочиха от златната чаша и се вмъкнаха в сърцето му… А Исус, вдигнал показалеца Си против блудницата, с Гневен и Свят Глас отново ми проговори, като казваше:
“Ето ви сетнината на прословутата човешка религия! Ето ви сетнината на отколешния широк път! Ето ви сетнината на всичкото религиозно лицемерие и на всичкия фарисейски квас, с който блудните и престъпните са напълнили главите и сърцата си!
Всичките блудни ще се съберат при блудницата Вавилон! Всички, които мразят Виното Ми и презират Кръвта на Страданието Ми, са недостойни за Вечния Живот на Царството! Те са чеда на блудство и рожби на прелюбодейци, които в пълна степен ще допълнят мярката на бащите си и ще отидат в мрака на вечното проклятие и в огъня на вечното разорение!
Какво още да им говоря и как още да ги призовавам към Себе Си, след като те не са родени от Моя Бог и Отец, но са развалено поколение, предадено на развалени дела?
И как още да те предупредя, Мое малко стадо, че живееш в свършека на времето и ти предстои много да пострадаш за Мене?
Как още да ви предупреждавам, братя Мои и Мои сестри, че трябваше да извървите пътя, който написах с Огън в сърцето на слугата Си? Как още да ви измолвам с ходатая на Отца Си и докога още да задържам слугата Си в пролома, та да се насища душата му на злострадание, което и на ум не ви е дохождало? Как още да не давам покой и отдих на пророка Си, та да има жертвен принос, който да проси Милост от Отца за всички вас?
Ето, викам ви да дойдете в кръга на Господното Вино! Призовавам ви да пострадате за Мене, за да се явят раните Ми в сърцата ви! За да имате наистина Вечния Живот и всичките белези на Небесното запечатване със Святия Дух!
Ето, заповядвам ви да престанете да кръстосвате от Йордан до Голгота и от Голгота до Йордан, но в действителност да се съразпнете с Мене, като говорите и проповядвате Моята Истина, а не човешката истина, Моето Учение, а не човешките учения, Моят Пример, а не човешките примери! Само така можете да станете светила на света, неудобни за дявола и предадени на гонение, от което се ражда Господното Вино!
Който послуша тези Мои думи и ги изпълни, ще преживее чудото на Господното Преображение и ще премине в следващите кръгове на Божието Присъствие! Който не послуша тези Мои думи и не ги изпълни, ще изгуби и предишните кръгове на Божието Присъствие! Защото Господ вашият Бог днес повелява свещените Си думи! И ако някой не иска да ги изпълнява, ще се нарече богоотстъпник и отсъстващ от Лицето на Бога и Отца!
А сега, след третия кръг, Аз ще заведа слугата Си и в четвъртия, който е кръгът на Божието Масло!
Блажени всички, които Ме последват!”