2. ВИДЕНИЕТО СЪС СВИТЪКА НА ГОСПОДНАТА ВОДА

“Винаги се очиствай чрез Водата Ми и пий от нея, но никога не забравяй Присъствените Ми извори!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Пълен с пределна искреност и с всичката любов, която Исус е положил в сърцето ми, аз искам тази книга да освободи човеците от всичките възможни предразсъдъци и религиозни амбиции, с които са тръгвали към Божието Присъствие. Божието Царство никога не е било четене на книги, за да реши някой, че щом има пророчески свидетелства, то Спасението му е вързано в кърпа. Апостол Павел някога беше написал нещо простичко за всички нас:
“Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели. Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?” (1 Коринтяни 4:19-21)
Аз не зная колко човеци са били водени от Святия Дух, за да разберат пълнотата на написаното от апостола, но тук ще си позволя да кажа няколко думи. Защото нещата наистина не търпят никакво отлагане. Виждаш ли, братко мой, как Павел ясно пита дали да дойде с тояга или с любов и кротък дух? Ако би дошъл с любов и кротък дух, то тогава всички онези овце, при които е отишъл, непременно са събрани около Пастиря, Който е “кротък и смирен на сърце”, и са намерили покой на душите си. Но как стоят нещата, ако в действителност Павел би дошъл с тояга? Нека ти кажа, че ако някъде трябва да се употребява тояга, то на такова място са се случили много неприятни събития. Какви събития? Ето такива:
Измамени от някоя религиозна драка, или от религиозно амбициран трън, овцете са напуснали Присъствието на Пастиря и са оплели вълната си в бодлите на драката или тръна. Тази драка или този трън са били много притегателни за сърцата им. На всяко второ изречение те са повтаряли: “Аз, мене, моето!” И тогава егото им е заблестяло с такава измама и притегляне, щото овцете са се подмамили от гордостта и човешката амбиция и са изгубили Божието Присъствие. И именно тогава тоягата влиза в ролята си. Тя се протяга и захваща главите на овцете, за да ги издърпа от тръните и да ги върне при Пастиря. А ако овцете започнат да се дърпат, ще последва и бой. Ще има и удари от тоягата, от които много боли, но са полезни и спасителни.
Аз зная, че никой от нас не иска Бог да се обхожда с него чрез тоягата Си. Всеки предпочита да бъде милван, погален, увещаван, насърчаван. Но точно тук ще ти кажа, че целия благодатен арсенал на Исус вече се изчерпва, понеже измамата и беззаконието са станали тотални. И мнозина от нас все повече ще чувстват върху гърбовете си ударите от Господната тояга. Но тогава, вместо да роптаят и да се бунтуват, най-добре е да се смирят и претърпят наказанието. Защото Господ наказва тези, които люби. И ако ние искаме наистина да пребъдваме в Неговото Присъствие, ще трябва да сме приготвени в сърцата си за всичко това. А сега нека вече да поговоря за първия кръг на Божието Присъствие, който е Водата.
Братко мой! Аз зная, че както всички човеци, така и ти имаш дом, в който живееш със семейството си. И в този дом има няколко места, където тече вода. Имаш вода в кухнята, в тоалетната, в банята. Една част от водата използваш за пиене, друга за къпане, трета за миене. Сам би могъл да си представиш в какъв ад ще се превърне животът ти, ако я нямаше водата. Тогава не би имал какво да пиеш, с какво да се изкъпеш или с какво да измиеш съдовете, с които се храниш. Водата е твърде важна. Тя е основа на нашето съществуване и ние не бихме могли да живеем без нея. Ето защо, когато човек пристъпи в периферията на Божието Присъствие, той първом ще намери Водата. Но нека сега всичко това да ти покаже моят Господ Исус Христос. Защото аз все така стоях до Него във видението с Божията Ръка на Господния Хълм. И ето, че Спасителят ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Аз сега ще призова Отец Ми да сниши ръката Си. А ти гледай видението и запиши всичко, което ще се яви пред очите ти!”
След тези Свои думи, Господ протегна ръцете Си към ръката на Отца, като Му казваше:
“Всемогъщи Мой Отче! Сниши Ръката Си върху слугата Си и дай му да види първия от свитъците, който е навит върху кутрето Ти!”
В отговор на думите на Исус, Отец простря ръката Си, тъй щото кутрето Му вече беше досами Сина Му. И ето, че моят Господ разви от кутрето пергаментовия свитък, който заблестя от Небесни лъчи. А тогава Той ми даде знак да гледам, като казваше:
“Виж написаното, слуго Мой! И прочети го на глас, за да знаеш каква е Съвършената Воля на Отца Ми за тия, които пристъпват в първия от кръговете на Присъствието Му!”
Погледнах към разгънатия пергамент, като забелязах как по протежението му заблестяха думи, написани със слънчеви лъчи. И понеже аз прекрасно разбирах написаното, го прочетох на глас пред Господ. А думите на свитъка гласяха:
“Винаги се очиствай чрез Водата Ми и пий от нея, но никога не забравяй Присъствените Ми извори!”
Едва бях прочел написаното, когато самият пергамент мигновено просия. И зад написаните думи изплува видение. А тогава Господ ми проговори, като казваше:
“Нека двамата с теб да влезем в това видение от свитъка на Отца Ми! Защото с тоя свитък Той ще ни въздигне до Тронната Си Зала и до мястото на Обиталището Си…”
Ето, че Исус просто хвана разгънатия пергамент, и го наметна върху мен, тъй щото Отеческото видение веднага ни погълна и извиси нагоре…
…Братко мой! Цялото ми сърце величаеше Отца на Светлините от гледката, която се появи пред очите ми. Аз виждах Тронната Зала на Бог Отец и петте духовни кръга, които се разгръщаха пред нея. Те бяха огромни и всеки беше абсолютно различен от предишния. Мястото, на което се намирахме аз и Исус, беше в границите на Святото Божие Присъствие. И това беше мястото на Божията Вода, сиреч, най-външния от петте духовни кръга, който беше и най-голям. И докато гледах замаян на тая изявена тайна на Святото Божие Присъствие, Господ проговори на сърцето ми, като казваше:
“Нека пристъпим сред Божията Вода! Защото искам да видиш най-важното в този кръг на Божието Присъствие…”
С благоговение пристъпих след Исус, когато забелязах как по протежението на самия духовен кръг Божията Вода сякаш започна да се вълнува и ври, тъй щото стотици места с мехурчета се появиха всред нея. Това ме учуди, понеже не разбирах. А Господ просто ми даде знак да продължа да Го следвам, докато приближихме едно от местата с мехурчетата. И когато се наведохме над него, аз с почуда забелязах, че това беше човешки дух, от който извираше самата Божия Вода. Така беше и с останалите места по духовния кръг на това Божие Присъствие. И тогава Исус отново проговори, като ми казваше:
“Тук, сред Присъствието на Божията Вода, ти виждаш Присъствените извори пред Лицето на Отца Ми! Това са Божии слуги, в които мощно са подействали думите Ми, които изрекох в Моето Евангелие:
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието…” (Йоан 7:38)
Всички тези Присъствени извори са родили Водата, която идва от Вечния Извор, който е Сърцето на Отца Ми! И Аз сега ти казвам да се потопиш в това Божие Присъствие и да видиш какво ще се случи със сърцето ти…”
С огромно вълнение се потопих в Божията Вода, когато усетих как приливът й мигновено превърна сърцето ми в извор. И вълни на Благодат и Освещение започнаха да преминават през сърцето ми, тъй щото за мен това беше най-чудното изживяване на всяка радост, блаженство и наслада в Божието Присъствие. А Исус, като протегна ръката Си и ме въздигна от Божията Вода, се взря в очите ми с Благодатния Си поглед, като ми казваше:
“Сега, когато си истинно потвърден от Святия Дух, като един от Присъствените извори на Бога и Отца, нека отново те върна на Хълма Господен и там да ти заповядам да извършиш Божието очакване…”
След тези думи на Исус, ние отново се намерихме на Хълма Господен, а от сърцето ми продължаваше да извира Божията Вода. А Господ, като държеше разгънатия пергаментов свитък, ми проговори, казвайки:
“Забележи, слуго Мой, как Отец Ми е казал:
“Винаги се очиствай чрез Водата Ми и пий от нея, но никога не забравяй Присъствените Ми извори!”
А сега иди в долината под Хълма и започни да даряваш човеците с Водата на Божието Присъствие. И като я даряваш, призовавай човеците първом да се очистват с Водата, и едва след това да пият от нея. За да видим колко от тях ще се покорят на Отеческото напомняне и ще пристъпят в Присъствието Му!”
Послушал моя Господ, аз слязох в долината под Хълма, а от сърцето ми все така продължаваше да извира Божията Вода. Тя се събираше край нозете ми и ме следваше, ставайки първоначално като малък вир, и увеличавайки се дори до езеро. А аз, вървейки в центъра на езерото, слизах все по-надолу в долината. Но ето, че накрая ме съзряха човеци. И като видяха езерото, възкликнаха от удивление. А единият от тях ме попита:
“Ти не си ли един от слугите на Господ Исус Христос? Понеже виждам, че Живата Вода се излива от тебе!”
“Да!” – отговорих му аз и продължих – “Господ ме прати от Хълма, за да дам Божията Вода на всички, които копнеят за Божието Присъствие! Но има условие, поставено от Бога и Отца, за да пристъпите във Водата Му! И то е, че преди тя да ви послужи за пиене, трябва да ви послужи за измиване и очистване! Ето, с Господния Глас ви призовавам да се измиете и очистите, а след това да пиете от Водата! И като тръгнете към Хълма, никак да не забравяте извора, с който Господ ви е посетил в живота ви!”
Докато още изговарях думите си, вторият от човеците поклати неодобрително глава, като ми казваше:
“Ти на нас условия ли ще поставяш? Какъв слуга може да си на Бога, ако не знаеш, че Божията Любов е безусловна? Или ни давай да пием от тази Вода, или си хващай пътя, а ние да си хващаме нашия…”
Чул думите на спътника си, първият моментално реагира, като му казваше:
“Не чу ли как Господният пратеник ти каза, че това не е негово условие, но Бог е решил така? Нека се измием и очистим, а след това да пием! Нека си спомним, че още в древен Израил, когато човек влизаше в присъствието на някой дом, първом му слагаха леген да умие нозете си и ръцете си, а чак след това чаша с вода, за да пие!”
На тези думи вторият троснато му отвърна:
“Аз нямам нужда от никакво умиване и очистване, понеже съм измит и чист и няма да си позволя някакъв пратеник да ме унижава. Или да ми дава да пия от Водата, или не е никакъв Божий пратеник!”
Първият никак не се съгласи с думите на втория. И като направи крачка встрани от него, каза му:
“Аз все пак първо ще се измия и очистя. Даже и да съм чист и без престъпление, пак ще простра ръце към Божията Вода и ще пожелая Милост от Господ. Понеже кой по-добре да познава сърцето ми от Него? А когато се измия, с наслада ще пия…”
Ето, че първият наистина пристъпи в езерото и коленичи, за да измие ръцете си, нозете си и очите си. А спътникът му, като го гледаше с нескрита злоба, протегна ръка, за да загребе и отпие от Водата. Така, вдигнал шепата си, той наистина отпи, но само след миг я изплю с отвращение, като казваше:
“Горчи тази вода и не става за пиене! И не просто горчи, но ти оставя чувството, че едва ли не си грешник! Аз си тръгвам от тоя пратеник и няма да пия никога вече от тая Вода! Ще ме последваш ли!”
С ръце, нозе и очи, внезапно блеснали от измиването и очистването, първият му проговори, като казваше:
“Докато във всеки от нас има причини против Бога, то и Водата Му ще има причини против нас! Защо просто не се наведе и не се покори на Духа, за да бъдеш очистен и едва тогава да пиеш? Защо се отказваш така лекомислено от Божието Присъствие?”
“Никакво присъствие не е това! Никакво! Аз на никого не давам да ме съди и няма да се наведа пред тоя, дето не знам откъде е дошъл! А ти наистина си за окайване! Да, за окайване си!”
Така вторият просто си тръгна. А първият, измит и очистен, протегна шепите си и ги напълни с Божия Вода, като я отпи. А после с благодарно сърце възкликна, като казваше:
“Благодаря Ти, Господи! Благодаря Ти, че преди да ме напоиш, първом ми даде смирен дух, за да ме измиеш, очистиш и осветиш! И сега какво друго да сторя, освен да посветя живота си на Тебе и на почит към извора Ти, чрез който Ти ме очистваш и спасяваш?”
В отговор на думите му, Сам Исус се сниши от Господния Хълм, като му проговаряше:
“Който приема и почита пратеника Ми, той приема Мене! А който приема Мене, той приема Вечният Извор, Който Ме е пратил! И понеже ти отвори сърцето си за Божията Вода, и първом се изми и очисти с нея, а отпосле я отпи, то нека от тоз час тя да стане извор вътре в тебе! За да получиш награда на пророк, когото си приел в името на пророк!”
След тези Свои думи Господ докосна с Отеческия свитък сърцето на човека. И ето, че от него също започна да извира Божията Вода. А тогава Исус отново му проговори, като казваше:
“Сега, когато направи първата стъпка към Божието Присъствие, очиствай и напоявай с Божията Вода, както прави това слугата Ми, който те посети! И знай, че ще влезеш толкова повече в Божието Присъствие, колкото повече почит показваш на извора, с който Господ те посети! Понеже в Присъствието на Отец Ми се пристъпва с почитание!”
След тези думи към току що родения Си извор, Господ се обърна към мен, като ми казваше:
“Ела сега с Мен, за да видиш каква е сетнината на човека, който отказа да бъде измит и очистен, и изплю Божията Вода от устните си! Защото по-добре би било такъв никога да не беше се раждал!”
Ето че Исус ме вдигна със силните Си ръце, като полетя надолу в долината с мен. А тогава тя видимо се промени и стана пустинна и песъчлива. И оня човек, отказал Водата на Божието Присъствие, вече беше предаден на унищожително изсъхване. Нещо повече – залитнал от жаждата, той падна в пясъците, а тогава мигновено го нападнаха змии, които го хапеха и скорпиони, които го жилеха. А Исус, с гневен Глас и строг поглед отново ми проговори, като казваше:
“Нека видението, което ти дадох, да послужи на всички, които искат да задържат Божието Присъствие и да нямат сетнината на проклетите и отлъчените от Бога! И запомнете съдбоносните думи на Господа, вашият Бог:
Във Водата на Божието Присъствие се пристъпва със смирен дух и покаяно сърце! И преди да пиете с шепи от Реката на Живота, трябва да пролеете сълзи във водите на Йордан!
Който не е умит и очистен, а пие от Божията Вода, е виновен за грях против Божията Милост! Който пие от Божията Вода, а не почита извора, с който Отец Ми го е спасил, е виновен в греха на непочитанието и бива изхвърлен от Божието Присъствие, като недостоен за приближаване и общение с Бога и Отца!
Който се умие и очисти от Божията Вода, и пие от нея, за да показва почит на извора, чрез който е бил посетен, той непременно се утвърждава в Божието Присъствие и преминава напред в съвършено приближаване до Престола на Бога и Отца!
Божията Вода е първият кръг от Присъствието на Отца Ми! Блажени човеците, които влезли в първия кръг, пожелаят втория, който е Божият Хляб! Аз ще заведа слугата Си и в него! Затова сега Ме последвайте с пълна вяра! За да може към Живата Вода да прибавите и Хляба на Посвещението!”