2. ЧАСЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА ЖЕРТВА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз се моля на моя Господ да ти даде Съвършеното Си водителство и здрав разум. За да проумееш пророческите видения в тази книга и да си ги обясниш правилно. Понеже някой би могъл да реши, че с едно единствено видение брат Стефан покори три Жертви, осолени с Огън. Но истината никак не е такава. Истината е, че от солената пот до солената кръв се преминава с цената на много години. Тъй щото аз наистина имах Усърдието и Иждивяването в началото на моето служение за Исус, а днес вече Господ ми е дал да стигна до Разпятието и Смъртта. И ако ти искаш не просто да проумееш, но да изживееш тези Жертви в сърцето си, то се приготви да изгубиш всичко заради Него, и да спечелиш Него заради всичко.
Когато Господ ми каза, че ще ми даде да позная деветия час на Неговата Съвършена Жертва, аз бях твърде много вдъхновен и развълнуван от думите Му. Защото от многото примери на Живота Му в Евангелията, има един пример, който смущава със своята твърде голяма болка и скръб. И това са думите на Исус, изречени в деветия час на деня на Разпятието, когато Той извика:
“Елои, Елои Лама Савахтани?”
Аз не зная дали можеш да си представиш този миг и сърцето ти да прогледне с вяра в случилото се на Кръста. Но когато Синът на Бог Отец, невинен и Свят в Разпятието Си, извиква към Всевишния думите на всичката Си болка и скръб, то тогава ти наистина трябва да погледнеш на Исус като на Оня, Който е Съвършената Жертва на Отца. Жертва, която е извикала думите Си не поради някакво моментно малодушие или страх, нито поради разочарование от Своя Небесен Баща. Но в действителност – Жертва, която изрича Свещените Си думи в деветия час, за да напомни на всички, които ще Я последват, че ако Отец предаде Сина Си на смърт на Кръст, то Той не би се поколебал да предаде и други, които искат всецяло да се уподобят на Него.
А как да се уподобиш в Жертвата Исус, ако не знаеш, че на Голгота има едно Съвършено благовестие от Отца, скрито в тайната на Отеческата Мъдрост и предузнание? Именно поради това Съвършено благовестие на Отец Исус отново ме заведе в Присъствието на Отца. Понеже, преминал след Господа през Пламенния Меч по Пътя към Дървото на Живота, аз Го последвах до самите врати на Божието Светилище. А там Исус ги отвори, като ми казваше:
“Деветият час е скрит в Божието Сърце. Той е твърде чист и Свят. И Отец Ми го дава като съдба само на онези, които наистина искат да участват в Съвършената Жертва на Сина Му. Затова ти слушай внимателно думите, които Синът ще каже на Отец и Отец ще изговори на сърцето ти…”
След тези Свои думи Господ пристъпи напред в Светилището и протегна ръцете Си, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Мой Отче! По Твоята Собствена Воля посветих слугата Ти в трите Жертви, осолени с Твоя Огън. И сега, Боже Мой, слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша. За да дадеш на него и на чедата Си великата тайна на деветия час. Часът на Твоето Отеческо безмълвие, когато приемаш жертвените юнци пред Олтара Си.
Говори му, Отче Мой! И нека великите в Твоето Царство, които Ти Си утвърдил и посочил, да имат свидетелството на думите Ти и благоволението на Сърцето Ти за Святите Жертви, които очакваш от тях…”
След думите на Господ Отец проговори от самото Светилище, а аз паднах по лицето си, като покрих с длани очите си. И думите на Отца, Огнени и Святи, влязоха в сърцето ми като пълноводна река, тъй щото Всевишният вече ми казваше:
“Сине човешки! Жертва си станал пред очите Ми и Жертва ще бъдеш довека! Не само ти, но и всичките Ми слуги по земята, които ще посетя и ще извикам на праведния Ми Хълм. Защото ще стоя безмълвен в обиталището Си и ще гледам. Като светло греене по пладне и като росен облак в жетвена жега. Докато Сърцето Ми чуе стоновете на всичките Ми жертвени юнци. Защото те в един глас ще извикат към Мене:
Елои, Елои Лама Савахтани?
Боже мой, Боже мой! Защо Си ни оставил?
А Аз ще ги посоча пред цялото Небе, пред Моите Светии и пред духовете на усъвършенстваните праведници! И тогава ще извикам след безмълвието Си:
Оставих ви, за да станете Съвършени Жертви на Сион, които блестят като звездите до вечни векове! Оставих ви, за да изкупите с Кръвта на Сина Ми последния Ми жив остатък на земята! Оставих ви, както Земеделецът оставя житното зърно да умре в земята. Понеже когато умре, то принася Плода на Вечния Живот! Оставих ви, защото ви вярвах с Вярата на Бащата, Който вярваше в Сина и затова Го остави и Го предаде на смърт на Кръст!
Ето, сине човешки! Моят Син ще те заведе, за да видиш тайната на Отеческото благовестие, скрита в деветия час, която разкривам само на слугите Си, пророците! Върви след Него и запиши на книга всичко, което ще ти бъде открито!”
След тези последни думи Гласът на Отец млъкна. А Исус, като се обърна, протегна ръцете Си и ме възправи, като казваше:
“Следвай Ме! Защото си посочен за твърде великите дела на Духа, които въвеждат в бъдещия век на Царството!”
Останал без дъх от изненада и възхищение, аз последвах Господ. И ето, че Той пристъпи в самото Светилище, като ме водеше към врата от нежен планински кристал, която имаше дръжки от прозрачно злато. Така, спрял до вратата, Исус ми проговори, като казваше:
“Сега отново те въвеждам в Божията съкровищница. И тук сърцето ти ще види Небесният часовник на Сион, който отброява последните Ми часове в последният Ми ден на земята…”
Ето, че Спасителят открехна самата врата, а сърцето ми – запленено от безпределно блаженство и благоговение – пристъпи след Него…
О, чудо на чудесата!
Очите ми виждаха огромен часовник от чисто злато, който имаше диамантени стрелки. Малката стрелка на часовника беше останала на девет часа, а голямата сочеше цифрата дванадесет. И докато аз се опитвах да си обясня това, което виждах, Исус ме изпревари, като казваше:
“Не бързай да правиш никакви аналогии! Защото тоя часовник не е като земните часовници. Най-малкото – и времето в Израил в деня на Моето Разпятие не се измерваше така, както го измерват днес човеците на земята…”
“Какво искаш да кажеш, Господи мой?” – попитах учудено аз. А Исус ми отговори, казвайки:
“По Моето време в Израил времето се измерваше в нощни и дневни стражи. Тъй щото денят се разделяше на дванадесет равни части. И всяка част отговаряше на час. Не този час, който вие днес имате за час. Но именно часът, който беше наложен в Израил преди налагането на римските мерни единици. Но ти сега виж отново часовника и забележи цифрите му. Правят ли ти впечатление те?”
Послушал Исус, аз отново погледнах към часовника. И тогава забелязах, че три от цифрите се различаваха от останалите девет. И това бяха третият, шестият и деветият час. Самите цифри на тия три часа грееха със своя собствена светлина, а аз не можех да си обясня това. Ето защо попитах Господ, като Му казвах:
“Как да разбирам тия три часа, Исусе? Защо третият, шестият и деветият час излъчват светлина, за разлика от другите?”
Спасителят се усмихна на думите ми, а след това ми отговори с твърде мъдри и дълбоки думи:
“Защото в тия три часа е скрито Отеческото благовестие, сиреч, тайната, която Отец Ми благоволи да открие на теб, като Негов пророк. Защото тия три часа бяха съзерцавани от цялото Небе. И с тия три часа Денят на твоя Господ се превърна във Вечност, а Вечността на твоя Господ се събра в Ден…”
Слушах Господа и все така не разбирах. А Той, като хвана дясната ми ръка и я приближи до Небесния часовник, вече ми казваше:
“Докосни третия час! И виж как Духът ще го потвърди в сърцето ти…”
С огромно вълнение докоснах третия час. А тогава през цялото ми същество премина Светлина, като светкавична мълния. А от мълнията пред сърцето ми заблестяха евангелските стихове:
“А беше третият час, когато Го разпнаха…” (Марк 15:25)
Докато виждах евангелските стихове пред сърцето си, Господ отново ми заповяда, казвайки:
“Докосни сега шестият час! И виж как Духът ще го потвърди в сърцето ти…”
Послушал Исус, аз преместих показалеца си върху шестия час, като го докоснах. А тогава за втори път премина мълния през сърцето ми. И в Светлината на тая мълния аз познах евангелските стихове:
“А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час…” (Матея 27:45)
И тогава за трети път Исус ми заповяда, казвайки:
“А сега докосни деветият час, момчето Ми! И виж как Духът ще го потвърди в сърцето ти…”
Отново преместих показалеца си, като докоснах деветия час. И ето, че нова мълния премина през цялото ми същество. И като ме заслепи и освети всяка фибра от духа ми, даде ми да позная евангелските стихове:
“И на деветия час Исус извика със силен глас: “Елои, Елои Лама Савахтани”? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Марк 15:34)
Бях останал без думи и не знаех какво да кажа на моя Господ. Третият, шестият и деветият час все така блестяха върху циферблата на Небесния часовник, скрити в тайната си. Това ме накара да погледна с всичкото си умоляване към Исус, чакайки Той да ми разкрие същината на Отеческото благовестие. А Той, като се усмихна, отново започна да ми говори, казвайки:
“Знай, че сега сърцето ти се докосна не просто до някакви часове, но до Денят, станал Вечност и до Вечността, станала Ден. А тайната на Отеческото благовестие, свързана с тоя Ден и с тия часове на Моето Разпятие, ще откриеш в стиховете на Мъдростта, които гласят:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Виж тогава първото от тези стихове, а именно – Виделото на разсъмване. Какво е Виделото на разсъмване?”
“О, Исусе! Това е Зората! Това Си Ти, понеже за Теб гласяха така евангелските стихове:
“Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира…” (Лука 1:78-79)
И сега, Исусе, виждам, че именно с Виделото, което Си Ти, ние тръгваме в Пътя на Мира и Правдата…”
“Не просто това, момчето Ми. И сега ти казвам, че третият час е Часът на Бащата! Часът на Отца, Който предаде Сина Си на смърт на Кръст. Часът, в който Отец възлюби света докрай! Но ти сега виж следващите думи от стиховете на Мъдростта. Защото след писаното:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване…
…притчата продължава с думите: “…което се развиделява…”
Кажи Ми тогава как ще свържеш развиделяването с шестия час? Понеже за него е писано, че:
“…от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час…” (Матея 27:45)
Не те ли учудва това? Как може притчата да говори за развиделяване, а в шестия час тъмнина да покрива земята?”
“О, Исусе! Аз вярвам, че никой не би участвал в развиделяването, ако не забележи тъмнината? Понеже ако Ти Си Виделото, което ни просветява, то всички бихме забелязали голямата тъмнина, която беше пленила Твоите гонители и палачи. Защото от мига на Твоето разпъване те вече преживяваха неописуемата радост на дявола, че Ти умираш…”
“Знай тогава от твоя Господ, че шестият час е часът на Святия Дух. Час, в който Святият Дух обвинява света за греховете му и показва съдбата на дявола и всичките дяволски човеци. И ето в тоя шести час Духът изяви благовестието с думите Ми, които даде на Апостол Йоан:
“Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му…” (Йоан 3:18-20)
Но ти сега виж и последните думи от стиховете на Мъдростта. Защото след писаното:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява…
следват последните думи:
“…догдето стане съвършен ден…”
Какво е тук Съвършеният Ден? И как би го свързал с деветия час и Разпятието на твоя Господ?”
“О, Исусе! Съвършеният Ден отговаря на Съвършената Жертва, Която Си Ти! Защото дойде мигът, когато Ти извика думите Си:
“Елои, Елои Лама Савахтани?”
И като предаде Духа Си на Отца, прикова на Кръста всичките човешки грехове и тържествува над тъмнината и мрака като Съвършеният Ден на Божието Спасение!”
След последните ми думи, изречени с голямо вълнение, Господ погали главата ми и ме прегърна, като казваше:
“Иди и кажи на всичките човеци, които искат да бъдат слуги на Господ, че деветият час е Часът на Сина. Часът на Съвършеният Ден, когато Светлината на Сион тържествува славно над всичкия мрак и тъмнина на земята.
За тоя Час дойдох Аз на земята!
За тоя Час Слънцето на Правдата напусна Небесното Си обиталище и прие образ на Човешки Син, за да изгрее славно в мрака на човешкото битие!
За тоя Час призовавах всичките Си братя и сестри!
За тоя Час заявих на всичките Си последователи:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25)
Отрекохте ли се от себе си, за да станете Святи Жертви на Небето? Вдигнахте ли Кръста си, за да се съразпнете с Мене и да се уподобите в деветия час на Съвършения? Изгубихте ли живота на егоизма и греха, за да намерите Живота на Святостта и Правдата?
Ето, казвам ви, че Небесният часовник на Сион ще отброи за последен път третия, шестия и деветия час.
В третия час Отец Ми ще утвърди Завет на Вечна Жертва със слугите Си!
В шестия час Святият Дух ще осъди света и светските църкви за Вечен грях против Кръвта на Разпнатия!
В деветия час Синът ще дойде на Небесните облаци с голяма Слава, за да изгрее като Слънцето в Силата Си и с Него да блеснат всичките праведни на земята!
Блажени тогава човеците, които са били жертвени юнци на Моя Бог и Отец! Блажени тогава отхвърлените и разпнатите от Вавилон, които в горестта на сърцата си са викали към Отца Ми:
“Елои, Елои Лама Савахтани?”
Защото делото им, вярата им и сърцата им ще се предадат в ръцете на Всемогъщия! За да бъдат светилници на Божията Вечна Правда – отсега и довека! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”