ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ! – I ГЛАВА

1. ПЪТЯТ КЪМ СЪВЪРШЕНАТА ЖЕРТВА

(ВИДЕНИЕ ЗА ОГЪНЯ КАТО СОЛ И СОЛТА КАТО ОГЪН)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че ако има дума, която мнозинството от човеците иска изцяло да игнорира от живота си, то това е думата “жертва”. Естественият и земен човек не обича тази дума. Тя му се струва абсурдна, необяснима и дори невъзможна. Самият царуващ егоизъм в сърцата на мнозина човеци ги кара напълно да отхвърлят не просто думата “жертва”, но дълбокият смисъл и Дух, с които тя е заредена. Чудно ли ти е тогава, че хората много повече обичат да получават, отколкото да дават? Чудно ли ти е, че когато цялото Небе кънти с призива да бъдем жертвоготовни повечето са готови само на корист?
Казвам ти и не лъжа, че откакто Святият Дух на Исус живее в сърцето ми, аз не искам да върша нищо друго, освен да превръщам живота си в сладко благоухание за Господ. И така да жертвам не просто нещата около мен, но самия себе си за Него. Ето по тази причина цялото ми същество се възрадва твърде много от думите на Исус и аз мислено благоговеех и очаквах всичко, което Той ще ми разкрие от Словото Си. А Господ дойде отново към сърцето ми. Дойде огнен и Свят, както при последната книга. И като протегна ръката Си и ме погали, вече ми казваше:
“Помниш ли как преди години те посетих и ти дадох да видиш Пламенният Меч и Пътя до Дървото на Живота?”
“О, Исусе! Никога няма да забравя Святите видения, които Ти ми даде в онова време. Те бяха за мен като отварянето на Светла Небесна Врата, зад която се открива цялото Спасение и Изкупление, което Си направил за нас…”
“Приготви се тогава отново да видиш Пламенният Меч, който се върти и пази Пътя към Дървото на Живота. Защото Пътят до Дървото на Живота е даден да бъде извървян само от онези човеци, които платят цената, за да бъдат Съвършени жертви на Моя Бог и Отец. Негови жертвени юнци и овни. А всеки, който се докосне до Пламенния Меч, непременно ще познае Огъня като сол и солта като Огън…”
След последните думи на Исус пред сърцето ми се разкри видение. И както преди години, така и сега очите ми видяха огромен Меч, който наподобяваше един единствен Пламък, поставен от Отца на Пътя към Дървото на Живота. Този Пламенен Меч се въртеше и пазеше Пътя в присъствието на Божии херувими, които летяха край него. Това ме накара да възкликна от възхищение и да погледна към Исус. А Господ, като посочи Меча, вече ми заповядваше, казвайки:
“Приближи се до Меча и се опитай да преминеш през него, както стори това някога…”
Погледнах с вълнение към въртящия се Пламък и направих няколко колебливи крачки към него. А Господ, за да засили увереността ми, отново ми казваше:
“Върви, върви! Никак да не се уплашиш, нито да отстъпиш назад!”
Думите на Исус ме укрепиха, тъй щото аз наистина се приближих твърде много до Пламенния Меч. А когато бях досами него, Пламъкът застана фронтално срещу мен, като ми казваше:
“Аз съм Огънят на Любовта и Истината. И през мен преминават само онези, които са станали Жертви, осолени с Огън. Осолен ли си ти, слуго на Исус Христос?”
“Провери ме, Мечо Господен!” – отговорих с вълнение аз и продължих:
“Ако ме намериш за осолен, пусни ме да мина! Но ако не – дай ми привилегията да стана Жертва за моя Господ и Бог…”
В отговор на думите ми, Пламенният Меч насочи острието си към сърцето ми. А след това ме прониза с изгаряща Любов и ослепяваща Светлина. И ето, че Мечът проговори в най-скришното на сърцето ми, като ми казваше:
“Бъди сол, Стефане! Вземи Огън от Огъня Ми и Светлина от Светлината Ми, а след това се посвети на Усърдието и Иждивяването. Само така Бог ще види Жертвата, която Той иска да бъдеш…”
Ето, че Пламенният Меч никак не ме допусна да премина по Пътя до Дървото на Живота. Напротив – той остави послание от Огън и Светлина в сърцето ми, което все още не разбирах. И аз, обърнал се към Исус, Го попитах, казвайки:
“Какво ми стори Пламенният Меч, Господи? И защо той ми каза да бъда сол и да се посветя на Усърдието и Иждивяването? Как да разбирам това?”
Исус се усмихна на въпросите ми, а след това се приближи до мен, като ми казваше:
“Нима не знаеш какво са Усърдието и Иждивяването? И ако Мечът ти казва да им се посветиш, то какво повече има да мислиш или чакаш? Виж това поле под нозете си. И като се наведеш под лъчите на палещото слънце, започни да обръщаш коравите буци пръст, докато извадиш бисерите, които да дадеш на братята и сестрите Ми. Така непременно ще станеш сол за Господа и самият Му Огън ще те осоли…”
Погледнах на коравата земя под нозете си. А след това, като коленичих, започнах да ровя с ръцете си и да обръщам буците й. А колкото повече обръщах буците с ръцете си, толкова повече лъчите на слънцето палеха върху гърба ми. Но аз, като помнех заповедта на Господ, продължавах отново и отново да обръщам буците пръст. Все повече и повече и все по-дълбоко и дълбоко. Така дойде миг, когато пред очите ми блесна първият бисер на Господ и аз радостен го прибрах в пазвата си. И след това продължавах отново и отново да обръщам буците. А колкото повече търсех в пръстта бисерите на Исус, толкова по-голяма умора лягаше на гърба ми. И самият пек на слънцето, превърнал се в непосилна жега, започна да изцежда всичките ми сили. Това ме накара да вдигна поглед към Господ и да Му кажа:
“Господи мой! Не издържам вече. Събрах много бисери, но Усърдието ми вече е на самия предел на силата ми. Какво да правя оттук нататък?”
В тоя момент Исус ме погледна с остър или по-скоро строг поглед, като ми казваше:
“Там, където свършва Усърдието, идва Иждивяването. И там, където свършва силата, идват делата, вършени пряко силата.
Иждивявай, Стефане! Не чрез сила и не чрез мощ, но чрез Духа Ми. Само така делото ти ще се превърне в Жертва, която се осолява с Огън…”
Отново се наведох над коравата и спечена земя, като зарових ръцете си в нея и продължих да обръщам буците. Но тоя път ясно усетих, че не силата ми, но Огънят в ръцете ми обръщаше пръстта и ми даваше да намеря бисерите на Господ. И поради самия Огън от мен започна да се лее пот, като из ведро. Тя премрежваше клепачите ми, или тръгваше на вадички по гърба ми и гърдите ми. А аз продължавах отново и отново да иждивявам за Исус с всичкия Огън в сърцето си, докато накрая паднах, без да мога да помръдна коя и да е от телесните си части. И докато очаквах Господ отново да ме смъмри, Той се приближи до мен. И като взе усмихнат в ръката Си бисерите, които бях открил в полето, вече ми казваше:
“Ето, че сега вече си Жертва, осолена с Огън. Тъй щото Огънят стана сол и солта стана Огън. Не усещаш ли това?”
“Но къде е солта, Исусе?” – извиках с усилие аз. А Господ, като прокара ръката Си по гърба ми, а след това и по челото ми, отново ми казваше:
“Виж колко солена пот е избила по тебе! А не е ли това поради Огъня на Усърдието и Иждивяването? Разбираш ли сега, че това е първата от Жертвите, които Пламенният Меч изисква на Пътя към Дървото на Живота? И именно за тая първа Жертва, осолена с Огън, Отец Ми някога каза на Адам:
“С пот на лицето си ще ядеш хляб…” (Битие 3:19)
Затова и Аз те намерих достоен за първата от Жертвите на Пътя към Дървото на Живота. Жертва, осолена с Огън. Усърдие и Иждивяване, за които е нужно да се пролее много пот. Но ти сега се изправи и пристъпи отново до Пламенният Меч, за да чуеш какви са следващите му думи към сърцето ти…”
Облекчен от думите на Исус аз намерих сила да се изправя, тъй щото отново се приближих до Пламенният Меч. А когато застанах досами него, Пламъкът отново се яви пред сърцето ми, като ми казваше:
“Аз съм Огънят на Любовта и Истината. И през мен преминават само онези, които са станали Жертви, осолени с Огън. Осолен ли си ти, слуго на Исус Христос?”
“Провери ме, Мечо Господен!” – отговорих с вълнение аз и продължих:
“И ако ме намериш за одобрен, пусни ме да премина, но ако не – дай ми привилегията да стана Жертва за моя Господ и Бог. Защото аз вече намерих Огъня като сол и солта като Огън в Усърдието и Иждивяването…”
За втори път Пламенният Меч насочи острието си към духа ми. И като премина през мен с изгарящ Огън и ослепителна Светлина, отново ми казваше в най-скришното на сърцето ми:
“Бъди отново сол! Вземи Огън от Огъня Ми и Светлина от Светлината Ми, а след това се посвети на Страданието и Скръбта. Само така Бог ще види Жертвата, която Той иска да бъдеш…”
Така, за втори път, Пламенният Меч не ме пусна да премина по Пътя към Дървото на Живота. Тъкмо обратното – с ново послание от Огън и Светлина аз трябваше да погледна на моя Господ и да Го попитам:
“Какво ми стори Пламенният Меч, Исусе? Защо не ме пусна да премина по Пътя? Защо не ме намери за достоен?”
В отговор Господ ми проговори, като казваше:
“Нима мислиш, че с Усърдието и Иждивяването си станал съвършено угоден на Отца Ми? Не, Стефане! Нужна е втора Жертва, по-силна от първата, която да бъде осолена с Огън. Жертва, която Пламенният Меч потвърди в сърцето ти, като Страдание и Скръб. Как иначе би разбрал какъв е Пътят към Съвършената Жертва?
Но ето, Аз ти заповядвам:
Иди отново на онова поле, в което намери Моите бисери и погледни как неприятелят е посял твърде много плевели в него. Плевели, които задушават житните Ми класове. Затова сега Ми се посвети и иди да вържеш плевелите на снопове за изгаряне, а житото да прибереш в житницата Ми…”
Отново погледнах към полето на моя Господ и тогава забелязах, че неприятелят наистина се беше постарал да обезсмисли всичкото ми пожертвувание в Усърдието и Иждивяването. Понеже земята отново беше станала спечена и твърда, а по нея бяха изникнали хиляди плевели. Това ме накара да отида на самото поле и с голяма ревност за Исус да започна да изкоренявам плевелите. Но било че протягах ръцете си, за да изкореня някой от плевелите, то последният се опъваше със страшна сила и никак не искаше да напусне мястото си. Нещо повече – ръцете ми започнаха да се жулят до кръв. И изкореняването на всеки плевел ми носеше твърде голямо страдание. Видял стореното от мен, Господ със строг Глас ми извика, казвайки:
“Проявявай по-голяма ревност! Много по-голяма ревност за Мен и Царството Ми! Изкоренявай злото и съблазънта, докато очистиш полето Ми! И като изкореняваш плевелите, мисли и за житните Ми класове…”
Думите на Исус ме накараха с двойно по-голяма ревност да започна да изкоренявам плевелите, тъй щото работата ми наистина спореше. Но ето, че когато видях някои от житните класове, забелязах, че те бяха клюмнали, понеже им липсваше влага. Това ме накара да извикам към Господ, казвайки:
“О, Исусе! Ръцете ми се прежулиха от оплевяване и нозете ми пламнаха от копривите, а ето – житните Ти класове са клюмнали. Колко още Страдание да понеса, за да бъдат опазени?”
В отговор Господ с твърд Глас ми каза:
“Ако Страданието не е достатъчно, то прибави към него и Скръбта. Само така ще съживиш и възстановиш житото Ми…”
Въпреки, че в първия миг не разбрах думите на Спасителя, аз се наведох над клюмналите Му житни класове. И като не издържах, прегърнах ги с ръка и заплаках, като им казвах:
“Кой така ви пречупи, скъпи мои братя и сестрици? Кой ви пресуши влагата и ви изпояде почвата? Кой ви обгради с плевели на сребролюбие и с коприви на чародейство, та да ви направи така да клюмнете? Аз ще плача за вас, та дано моят Господ да ви покаже милост и да ви опази и съживи…”
В тоя миг очите ми станаха като ручеи. И сълзите ми, като падаха в почвата, връщаха на житата нужната им влага, тъй щото те отново повдигнаха семенцата си към Небето и Господа. А тогава Исус се приближи до мен. И като подложи шепата Си под очите ми, събираше в нея сълзите ми, като ми казваше:
“Виж колко солени сълзи изплакаха очите ти! И не е ли това поради Огъня на Страданието и Скръбта? Разбираш ли сега, че това е втората от Жертвите, осолени с Огън, които Пламенният Меч изисква на Пътя към Дървото на Живота? А именно за тая втора Жертва, осолена с Огън, Отец Ми някога каза. Веднъж на Ева:
“Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее…” (Битие 3:16)
И втори път – посочвайки земята, каза на Адам:
“Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си…”  (Битие 3:17)
Затова и Аз сега те намерих достоен за втората от Жертвите на Пътя към Дървото на Живота. Жертва, осолена с Огън. Страдание и Скръб, за които е нужно да се пролеят много сълзи. Но ти сега се изправи и пристъпи отново до Пламенният Меч, за да чуеш какви са следващите му думи към сърцето ти…”
Отново пристъпих до Пламенният Меч, а сърцето ми – вперено в Пътя към Дървото на Живота, тръпнеше от сладко вълнение, че вече непременно ще премина. А когато бях досами Меча, Пламъкът Му застана пред мен, като ми казваше:
“Аз съм Огънят на Любовта и Истината. И през мен преминават само онези, които са станали Жертви, осолени с Огън. Осолен ли си ти, слуго на Исус Христос?”
“Провери ме, Мечо Господен!” – отговорих с вълнение аз и продължих:
“И ако ме намериш за одобрен, пусни ме да премина по Пътя към Дървото на Живота, но ако не – дай ми привилегията да стана Жертва за моя Господ и Бог. Защото аз вече намерих Огъня като сол и солта като Огън не само в Усърдието и Иждивяването, но и в Страданието и Скръбта…”
Ето, че за трети път Пламенният Меч насочи острието си към сърцето ми. И като премина през мен с многократно по-силен и изгарящ Огън отпреди и с ослепителна Светлина, идеща сякаш от центъра на слънцето, той отново говореше в най-скришното на сърцето ми:
“Както стана сол в първите две Жертви, така бъди сол и в Третата Жертва! Вземи всичкия Огън от Огъня Ми и всичката Светлина от Светлината Ми, а след това се посвети на Разпятието и Смъртта. Само така ще се уподобиш в Съвършената Жертва, която Бог иска да бъдеш…”
Слушайки думите на Меча в скришното на сърцето си, аз изобщо дори не исках да питам Спасителя защо и този път Пламъкът не ме допуска на Пътя към Дървото на Живота. Защото в духа ми се срещаха Огънят и Светлината. Прегърнати като брат и сестра, те ми даваха да видя и разбера, че първите две Жертви, осолени с Огън, са били подготовка за най-важната Жертва – Съвършената Жертва, която е Самият Христос. Така, върнал се от срещата с Меча, аз застанах пред Исус. А Той, като се усмихна, ми проговори, казвайки:
“Иди отново на полето Ми. И като грееш с Огъня Ми и светиш със Светлината Ми – събери в себе си всичките дяволски ярости, съпротивления и отмъщения, докато се спасяват човеците, записани в Книгата на Живота…”
С огромно вълнение аз застанах на полето на моя Господ, като протегнах ръцете си към всичките Му жита. И ето, че когато житата започнаха да извисяват ръст, тъй щото натежаха от наедрелите си семена, там до самите ми нозе започнаха да поникват и израстват тръни и бодили. Те се издигаха с учудваща бързина, като започнаха да обвиват тялото ми и да забиват остриетата си в мене. И колкото повече Светлината и Огънят на Исус извираха отсред мене, за да дават Живот и Любов на житата, толкова по-жестока и непоносима ставаше болката от тръните и бодлите. Те не просто се издигнаха и покриха гърдите ми и гърба ми, но вече простираха разклоненията си към главата ми. Така дойде миг, когато почувствах как острите шипове на тръните се впиха в слепоочията ми, в темето ми и в цялата ми глава. А бодилите с всичката си възможна ярост пробождаха ръцете ми и нозете ми. И при все, че очаквах Исус да се намеси и да ме освободи, Той не се намесваше. Нещо повече – кръвта ми рукна от всякъде и започна да струи от главата до петите ми.
“Боли ме, Господи!” – извиках аз и очаквах Исус да реагира. Но Той не реагираше.
“Умирам, Господи!” – простенах аз, но течащата кръв от тялото ми все така не свършваше и не свършваше. И Той не реагираше.
Накрая, усетил остриетата на Злото до самото си сърце, и отчаянието като ужасен мрак и погибел, аз едвам успях да прошепна:
“Боже мой, защо Си ме оставил? Защо никак не ми стана помощ и защита?”
Но Той не реагираше.
В този миг аз видях смъртта, уподобена на ужасно чудовище. И всички ония тръни и бодли, забити в тялото и главата ми, се събраха в нея, като се превръщаха на остри зъби в грозната й паст. Така, за сетен път, аз събрах всичката си сила и извиках към Исус, казвайки:
“Смърт ме поглъща, Господи! Умирам за Тебе и Твоето Царство!”
Но Той не реагираше.
А в един по-следващ момент Огънят и Светлината буквално избухнаха от сърцето ми, като разкъсаха челюстите на чудовищната смърт. И кръвта, погалена и докосната от Огъня и Светлината, вече не беше моята.
Не! Това беше Кръвта на Агнеца, Кръвта на моя драгоценен Спасител! Едва сега Исус реагира. И като се приближи до мен и докосваше нозете ми, ръцете ми и главата ми, Той ми каза:
“Виж солената Ми Кръв, която изтече от раните ти! И не е ли това поради Огъня на Разпятието и Смъртта? Разбираш ли сега, че това е Съвършената Жертва, осолена с Огън, която Пламенният Меч изисква на Пътя към Дървото на Живота? И именно за Кръста на тая Жертва Отец Ми някога посочи земята и каза на Адам:
“Тръни и бодли ще ти ражда…” (Битие 3:18)
Помисли тогава. Не прободоха ли бодлите нозете и ръцете ти? И не обвиха ли тръните във венец главата ти? И когато ти викаше към Мене, не останах ли Аз безмълвен? И когато Аз виках от Кръста към Моя Отец “Елои, Елои Лама Савахтани” то не остана ли и Отец Ми безмълвен? Ето, казвам ти, че самото Мое безмълвие спрямо тебе, беше като безмълвието на Отец Ми спрямо Мене. Защото мълчанието на Отца при Разпятието и Смъртта на Сина Му беше най-достоверното свидетелство, че Отец е предал Сина Си като Жертва за Спасението на света. И Моето мълчание спрямо слугите Ми, които биват разпъвани и убивани от омразата и яростта на нечестивите, е достоверното Ми свидетелство, че Аз съм ги предал като жертвени юнци пред Олтара на Моя Отец.
Ето, Стефане! Сега наистина сърцето ти позна трите Жертви за Небето, които се осоляват с Огън.
Първата Жертва: Жертвата на Усърдието и Иждивяването, които Огънят превръща в солта на потта.
Втората Жертва: Жертвата на Страданието и Скръбта, които Огънят превръща в солта на сълзите.
И най-вече третата Жертва – Съвършената Жертва на Разпятието и Смъртта, които Огънят превръща в солта на Кръвта Ми.
А колцина са днес слугите Ми, които искат да бъдат оставени от Мене, както и Аз бях оставен от Отца Ми, за да вкуся Разпятие и Смърт на Кръст? Колцина са човеците, които да свидетелстват на своя Господ и на цялото Небе с думите на Апостола Ми Павел:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20)
Ето, слугата Ми плати цената, за да премине по Пътя към Дървото на Живота. Блажени всички, които Ме послушат, за да станат Небесни Жертви, осолени с Огън…”
След тези Свои думи Господ посочи с ръка към Пламенният Меч, като ми казваше:
“Нека сега да отидем при Пламенният Меч! За да чуе сърцето ти думите на Меча и да вкусиш от сетнината, която твоят Господ ще открие за всичките Си Звани, Избрани и Верни…”
Братко мой! Исус говореше на сърцето ми, а аз усетих вълни на радост, която никога не беше идвала към мен. Да, казвам ти! И онези стихове от “Евангелието на Йоан”, че Той пак ще ни види и сърцата ни ще се зарадват и радостта ни никой няма да отнеме, придобиха ново Небесно значение за мене. Защото, изправен пред Пламенния Меч, аз го чух да ми казва:
“Аз съм Огънят на Любовта и Истината! И през мен преминават само онези, които са станали жертви, осолени с Огън. С Любов те изпитах и с Истина те проверих! И като те намерих изпитан и одобрен, сега ти казвам:
Влез през Пламъка Ми, слуго Господен, и наследи Вечния Дял от Дървото на Живота! Защото позна солта на Живота и до века няма да обезсолееш, но ще бъдеш свидетел на Огъня!
С потта ти ще благославям човеците! Със сълзите ти ще ги изкупвам! И с Кръвта на Исус, бликнала от сърцето ти, ще ги спасявам! Докато през Пламъка Господен преминат всички, които Отец е предал за наследство на Последния Адам!”
Ето, че аз и Исус наистина преминахме през Пламенния Меч. А тогава Той отново ми проговори, като ми казваше:
“Тая тайна за жертвите, осолени с Огън, Аз не съм разкривал на последните Си слуги на земята. Но сега ти казвам, че ако някой иска да стане Съвършена Жертва, то той трябва да познае не само Огънят като сол и солта като Огън, но и самият Ден и час на Жертвата. Ден и час, заради които предупредих, като ви казах:
“И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде]…” (Матея 25:13)
И ако някой наистина иска да бъде осветен и просветен от устните Ми, то такъв нека твърде много да внимава в пророческите видения, които разкривам на слугата Си в тази книга. Защото Моите непременно ще познаят часът на Съвършената Жертва – деветият час на Моето Разпятие и на Моята Смърт.
Часът, в който Синът извика към Отца:
“Елои, Елои Лама Савахтани?”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s