2. ВИДЕНИЕТО С ИЗПЕПЕЛЯВАНЕТО НА ПЛЯВАТА И ИЗГАРЯНЕТО НА БЕЗПЛОДНИТЕ ПРЪЧКИ
(ЖЕТВАТА НА ПОГЛЪЩАТЕЛЯ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сам Господ сега потвърждава на сърцето ми, че за мнозина човеци тази книга ще се окаже като най-тежкият трус, който някога са преживявали в живота си на вяра в Христос. Трус, тежък не по друга причина, но заради дългото отлагане от Исус на това най-страшно изобличение към главния грях на умноженото беззаконие.
Той можеше да ми даде виденията в тази книга преди пет, десет и дори петнадесет години. Но не го направи тогава, а го прави днес. Той можеше сериозно да се разгневи на яловите човеци, и да ги смъмри за коравосърдечието им още в Кръговете на Хляба и Виното, (понеже Благодарението в същността си е именно Хляб от житото и Вино от гроздето) но премълча с години, като остави нечестивите още повече да потънат в блатото на мерзостта, която докарва пълно запустение. И далеч да бъде за един слуга да държи сметка на Господаря си защо е постъпил така, когато е можел да постъпи иначе.
Истината е, че с изпита на благодарността Господ препъна тези, които никога не са Го следвали с цялото си сърце, нито са Го обичали с всичките си помисли. Те всякога вървяха по линията на най-малките съпротивления, и затова пътят им от стеснен стана широк, а портата им заприлича на Триумфалната арка в Париж. Заслепени от един най-проклет църковно-търговски модел, дошъл от Америка, Божиите отстъпници решиха в сърцата си, че Исус няма нищо против търговията им и против сергиите им, които напълно изместват принципа “даване–благодарение” със светския “купуване-продаване”. А колкото за благодарението – то нали си има точен ден от американския календар, наречен “Ден на благодарността”. Той със сигурност ще е напълно достатъчен да “впечатли” Небесния Отец, тъй щото Благодатният да отвори Небесните шлюзове и да им излее толкова блага, че да не могат да ги понесат, докато милват по традиция пуйката с примера в Белия дом…
Истината, братко мой, е покъртителна и ужасяваща. Защото не Благодатният Отец отвори Небесните Си шлюзове над търговците, но дяволът – земните си банки и пазарища. Понеже в църквите на умноженото беззаконие се възвеличаваше не Божията Благодат, но сатанинската търговия. Търговия, просмукала с отровите си не просто отношенията между християните, но самите им помисли и критериите им да разпознават Добро от Зло, Святост от лукавство, Правда от беззаконие.
Още помня как преди дванадесет години се яви повод за написването на книгата за “Тихото благодарение и шумната неблагодарност”. Защото тогава получихме писмо от жена, която искаше да й напечатаме и изпратим всичките книги на служение “Мория”. В онова време, когато аз трябваше да изхранвам четири малки дечица, и да промислям за един куп нужди, всяко дарение ни бе като спасителна глътка вода. И благодарение на иждивяването и саможертвата на малцина приятели успявахме да се закрепим. Но ето, че жената искаше да получи като дар всичките ми написани книги, които в онова време бяха към четиридесет. Това означаваше, че средствата, които трябваше да вложа в напечатването на книгите, просто липсваха. Ето защо аз й напечатах едва три книги, като й написах писмо, че нямам възможност да отпечатам повече, понеже не ми достигат средства. И тогава получих писмо от жената, която ми пишеше:
“Братко Стефане! Пише ти сестрата от…. Много се радвам, че ми изпрати книжки, макар, че не искаш да ми пратиш всичките. Аз трябва да ти кажа нещо за себе си, понеже сигурно Бог не ти е казал. Аз съм много бедна жена. Вдовица съм, на една много малка пенсия. Едвам издържам да платя тока си и всяка вечер съм на коричка хлебец и водичка. Бог знае колко голяма е мизерията, в която съм потънала. Аз разбирам, че на вашето служение трябват средства, но как да отделя с тази малка пенсия? Ето затова не може и да става дума да посея някакви средства или да давам десятък. Но ако ти сложиш цена на книгите си – веднага ще ги купя…”
Поразяващият край на писмото ме накара в онзи миг да коленича на молитва пред Исус и да го попитам:
“О, Господи! Сърцето ми е твърде смутено! На какъв дух е тази жена! С какъв дух е пропито писмото й?”
А Господ да ми отговори:
“Това, слуго Мой, е духът на неблагодарността! Това е духът, който кара мнозина да се чувстват твърде бедни за Божието даване, но достатъчно задоволени за сатанинската търговия! И Аз ще ти дам пророчески видения, с които ти да изобличиш този дух, защото крепостта, която той въздига пред служението ти в сърцата на човеците, ще е твърде висока и непоклатима за дълго време…”
“А ако жената наистина е твърде бедна, Исусе?” – реших да упорствам аз, досущ като Авраам за братанеца си Лот сред нечестието на Содом – “Та тя ми пише в писмото си, че едвам преживява с една малка пенсия и е на хляб и водичка…”
Отговорът на Исус в онзи миг беше като благодатна плесница за сърцето ми. Понеже Той ми каза:
“Дали тази неблагодарна вдовица ще да е била по-бедна от вдовицата в Евангелието, която пусна двете си последни лепти в храмовата съкровищница? Не разбираш ли, че неблагодарни са човеците с беден дух и бедна вяра, а не с бедни възможности и нищожни средства? Понеже кой е оня, който е твърде беден да посее в Божието, но достатъчно богат да търгува в дяволското? Ако на тази неблагодарна жена Господ бе й дал да види, че губи едничкият си Плод Емануил заради коравосърдечието на сърцето си, то щеше ли тя да е толкова дързостна да напише писмото си до теб? Коя е онази родилка, която не би дала не просто двете си последни лепти, но дори едничкия си живот, за да роди здрав и неповреден младенеца на утробата си? И да важат ли тогава пред твоя Господ лицемерните оправдания като извинения за бедност и сиромашия?”
Братко мой! Дванадесет години тези Христови думи стоят като белези от Небесна жарава в сърцето ми. А за тези години в греха на въпросната неблагодарна жена се препънаха не един или двама, но десетки хиляди. Безумни и извратени в сърцата си човеци, които нито веднъж не разделиха Божието от човешкото, та да проумеят, че неблагодарността към Бога и Божията Благодат е равносилна на абортиране на божественото зачатие и повторно зачеване с образа на звяра. И сега аз ще се обърна към всички анонимни лапачи и грабители, които изтегляха от сайта на служение “Мория” дадената им Божия Благодат, а останаха неблагодарни и коравосърдечни в сърцата си. И не само към тях, но и към останалите, които дяволът препъна в неблагодарност през всичките години, в които Господ изсипваше даровете от Сион за Църквата:
“Горко ви, нещастни, ограбени и прегърбени от дявола човеци! Защото поглъщателят заслепи сърцата ви, помрачи разума ви и прегори съвестите ви, та никак да не си дадете сметка, че през изминалото време се препънахте във всичките Божии изпитни, в които Господ искаше да се докажете като жито, което влиза в житницата Му и като лозови пръчки, които дават Небесен Плод. Понеже в мисъл и дело вие се доказахте като плява, която Той ще изпепели в неугасим огън и сухи пръчки, които ще изгорят в примката на поглъщателя. Не остана дори едно едничко зрънце жито или грозде, с което вие да бихте свидетелствали, че имате остатък от Бога, та да ви се сбъдне писаното от пророка:
“Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили…” (Исайя 1:9)
Пълните ви библиотеки с книги от църковните сергии ще ви бъдат най-страшното обвинение от Съдията, понеже всякога ви беше драго да купувате, без никога да се замислихте, че така позлатявате търговците на Вавилон, които дяволът възвеличи като големци на земята. Собствените ви спомени, запечатани в душите ви, като пълно отражение на нечестивите ви дела и помисли, ще ви бъдат съдници и изобличители. Понеже кой от вас не беше като плъх, промъкнал се в житницата на “Мория”, за да гризе житото и да не се насища от изгризаното, а после да се измъкне тайно, както и тайно се е вмъквал? Кой от вас не беше като грабител, който наляво и надясно се хвали с чужди трудове, видения и откровения, без да отдава Славата на Бога и да цитира извора и първоизточника? Кой от вас не беше лицемер с лукави устни, който да запечатва с “Амин” хулите срещу Божия пророк в събранията на нечестивите, а вечер тайно да си кълве гроздови зърна с пророчески истини? И да решите ли вие, че Скритата Манна от Господния Хълм ви е просветила, за да се изживявате като синове на виделината, когато ръцете ви са покрити със саждите на неблагодарността, а в сърцата ви кипи виното на блудницата? Да спите ли още спокойно, когато сте били главните участници в страшното поругание над един жертвен юнец, който не пожела нито амвоните ви, нито постовете ви, нито заплатите ви, нито всеобщата почит, на която се радвате днес?
Извикайте утре, при изпълнението на Божия Гняв, към всичките титулувани величия на Америка, които с радост обогатявахте и позлатявахте, и нека те ви избавят от страшното отсичане пред Христовото Съдилище!
Извикайте утре, когато Бог определи дела ви във външната тъмнина, към всичките гримирани теолози, професори, бакалаври, магистри, директори, управители, бордове, алианси и съюзи, и нека те да ви избавят от присъдата, която ви определя старомодният Исус от Евангелието!
Извикайте утре пред затворената врата на Спасението, когато в сърцата ви го няма Ключът на Давид, та да бихте я отворили, за да преминете в славната свобода на Божиите Светии!
С какво ще се оправдаете тогава пред Свещения Гняв на Бога Всемогъщий? Че сте нямали време за поправление ли? Или че сте били стократно по-бедни и окаяни от сиромаха Лазар пред портите на богаташа? Че не ви достигнаха деветнадесет години от жертвата на един Божий юнец, за да достигнете до Покаяние ли?
С какво ще се оправдаете, безумци? Че ви бяха недостатъчни Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта ли? Че беше слаб звукът на тръбата ли? Не е ли по-вярно това, че от тежко пиянство и тщеславие проспахте всичкото благовремие, с което Исус дойде да освежи Невястата Си и да я направи скъпоценна с Небесните дарове? Когато се приближихте до сайта на служение “Мория”, та да изтегляте дадените даром книги, то защо не се приближихте и до Бога, вдъхновил Словото в този сайт, за да ви ползва и Благодатта Му? Що за противоречие сторихте в сърцата си – да се приближавате до място на Божието даване, а едновременно с това да се отдалечавате в коравосърдечие и неблагодарност? Що за дух ви водеше във взимането, когато останахте ялови в даването? И не беше ли спокоен същият този дух, че нищо от това, което сте взели, няма никак да ви ползва, понеже са пробити меховете ви?
Паднал на коленете си пред моят скъпоценен и Свят Господ и Бог аз заявявам на висок глас пред Него, че нямам никакъв дял с вас, зли и неблагодарни човеци, нито вие с мене и Вечният ми Извор, Христос! И нека крайност да бъде печатът ми от Всемогъщия Отец! Тъй щото ако вие се намерите на едно място в сетнината си – аз да съм във възможно най-далечния край от вас! А понеже сте твърде сигурни в Спасението и Вечния Живот, то нека аз не мръдна от мястото и Духа, в Който пребъдвам, но и вие да останете в духа и на мястото, където сте днес и сега! Защото тези са последните ми думи към поколението на развалата и гнилотата, което се поруга не с мен, но със Святия и Благодатен Исус, Чиято Глава набучиха с трънен венец, и Чиито Благодатни ръце и нозе многократно прободоха!
Злато яжте, и сребро пийте, Божии отстъпници и неблагодарници! На присмивателство се предайте, и в пируване се веселете, докато оплюскате всичкия дял, който получихте от господаря си! А ако това не ви достига – напоете се със страданията, които ми причинихте, и възрадвайте се от злочестината, на която за години ме предадохте! Хула върху хула прибавете над името ми, и анатема върху анатема, докато бесовете ви се задавят от водите на поруганието ми! Защото, било през смърт или живот, аз ще се явя с делата си пред Бога, но и вие ще се явите с вашите! Моите сълзи и кърви ще напълнят чашата ми, и вашите веселия и пирувания ще напълнят чашите ви! А Господ в онзи миг нека прецени в Святостта Си от чия чаша да отпие, за да я запечата във Вечния Си благослов! Тук се свършиха думите ми на Господен слуга, които имах в духа си за всичките неблагодарни, които поругаваха душата ми и жертвата ми пред Божия Свят Олтар!”
А сега, мили мой братко, нека отново да продължа с видението, което Господ разкри на сърцето ми, понеже аз все така оставах с духа си при Него, застанал пред Портата на Исахар. И ето, че Господ ме погледна и отвори устните Си, като ми каза:
“Слуго Мой! Когато се погребва един труп, в който няма Дух и Живот, но само тлъсти червеи, то най-нормалното, което ще стори погребващият, е да постави некролог на гроба му. Ето така твоите думи, които написа по-горе против поколението на неблагодарните, са най-точният некролог за Божиите отстъпници. И те непременно трябва да си го прочетат и препрочитат, за да не бъдат в никакво неведение относно сетнината си. Да, казах го, и отново ще го повторя за съдба против злите и неблагодарните! Нека си четат и препрочитат некролога, който им написа – десетократно, стократно, хилядократно дори! Защото със Святия Си Дух потвърждавам на Моите братя и сестри, че не ти, но Аз в сърцето ти бях поруган, прободен, угнетен, похулен и отречен от рода на яловите и безплодните. Понеже няма Лоза, Която да би оставила живи в Себе Си сухи пръчки, неспособни на най-истинският и първи божествен Плод на всички Небесни създания – Плодът на Благодарението. Тези неблагодарни пръчки отдавна са изпоядени от демонични косери и гарвани и поразени от тежка мана, тъй щото гнилите им зърна не стават за гледане, нежели за вкусване. Понеже няма Житница, в която Жетварят да събере суха плява, чиито зрънца са били изронени от изсушителния вятър на Сатана. На такава плява сетнината е най-ужасно изпепеляване от огън.
И ето, Стефане! Страшното видение, което Аз с години забавях и не давах на сърцето ти, сега ще се случи пред очите ти. Защото ти отново ще видиш вътрешният кръг на благодарните и външният кръг на неблагодарните, но този път като видение, което се случваше в земните места.
Всичко, което Аз сега ще ти покажа, се случи през годините на твоето слугуване за Царството – от мига, когато излезе от Кръга на Водата и влезе в Кръга на Хляба, за да преминеш с Мене и през останалите три Кръга – на Виното, Маслото и Солта. Така Църквата Ми непременно ще разбере, че Господ чрез пророка Си е наложил изпитание, което е било както камък за стъпване, така и камък за препъване. И то ще се случи повсеместно в църквите по целия свят, които изпитвам с абсолютно същите изпитни. А ти гледай и запиши видението Ми на книга, за да бъде най-тежкото изобличение, което Аз някога съм ти давал от Небето…”
След тези последни думи към сърцето ми, Исус ме прегърна с Десницата Си, тъй щото двамата с Него полетяхме към земните места, докато стигнахме до Господния Хълм Мория. И там Спасителят отново започна да ми говори, като казваше:
“Слез сега в долината под Хълма с лъчите на Святия Ми Дух и започни Делото си на Божий пророк. Понеже в това видение Аз връщам годините ти назад – до времето, когато написа Моите първи изобличения против търговците в Храма…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз започнах да слизам по една пътека от Хълма Мория в долината под него. А тогава видях как от сърцето ми започнаха да блестят лъчите на Святия Дух, които образуваха могъщ кръг от Светлина, а той започна да привлича човеците. И докато още гледах, Духът проговори на сърцето ми, като казваше:
“Гледай, слуго Господен, и виж как Аз зареждам лъчите с Огъня от Божия Свят Олтар, който призовава всички към благодарение, свързано с боголюбие и братолюбие!”
Отново гледах към могъщия кръг, когато по лъчите пламнаха огнени пламъци. И множествата от човеците, които се бяха събрали в кръга на Святия Дух и пророческите послания, започнаха да се разделят едни от други, тъй щото повечето отстъпиха назад, а само малцина останаха и позволиха на пламъците да изпълнят сърцата им. Това ме накара да попитам Святия:
“Ах, Благодатни Душе! Защо човеците така категорично се разделиха на малцинство и мнозинство? И защо малцинството остана в кръга Ти, а мнозинството отстъпи назад?”
А Духът ми отговори, казвайки:
“Защото Моите лъчи са заредени с думите от посланието на Апостол Яков, които гласят:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (Яков 4:8)
Не може да се приближаваш при Бога и да не знаеш, че Той е Огън пояждащ! А ето, че ти даваш на Божието домочадие пророчески книги от Кръга на Хляба, тоест, посланията ти са отправени към тези, които са Божии жита, призвани да се превърнат на Хляб! Именно затова Огънят на Благодарението иска да изпълни зрънцата им! Но ти сега слез до самия вътрешен кръг на благодарните, за да видиш какво се готви да стори поглъщателят с неблагодарните, които отстъпват назад…”
Пълен с пламенна ревност, аз се затичах по пътеката на Хълма, като приближих кръга на благодарните, от чиито сърца ме лъхна сладко благоухание на Хляб. Тези хора наистина бяха готови да посветят живота си на Исус, защото бяха благодарни, даряващи блага за Делото на Святия Дух. Нещо повече – виденията от сърцето ми ставаха преизобилни, тъй щото Господ не просто запълваше благодарните Си люде, но ги засипваше с Благодат върху Благодат. А те неизменно отвръщаха на Благодатта Му с благодарение. И аз, преминал всред тях, отидох до границата на вътрешния кръг, воден от Духа, тъй щото очите ми се взряха в очертаващия се външен кръг на неблагодарните. И там отново съзрях духа на поглъщателя, както в първото видение в небесните места. Той крещеше с всичката си сила, като призоваваше на помощ друг могъщ дух, казвайки му:
“Мамоне, ковчежнико на нашия княз! Идвай и удържай фронта срещу това противно служение от Хълма Мория! Понеже как ние ще удържим крепостите на царството си, ако тия продаващите станат даващи, а пък купуващите благодарящи! Няма ли тогава търговците ни да изпаднат в презрение? Усили сребролюбието на твоите лидери и книжници, за да лишим тези Небесни лъчи от силата им, и да потушим Огъня, с който Йеова иска да роди присъствените Си Хлябове!”
В отговор на поглъщателя всред неблагодарните се яви духът на Мамон, и като развя златната си мантия, направи отсред нея да изпълзяват змии, които мълниеносно се шмугваха в сърцата на измамените човеци. И самият император на светското богатство закрещя с всичката си сила, като казваше:
“Чеда мои! Защо е у вас това малодушие? Никак да не се откажете от църковната търговия, която от векове съм утвърдил и укрепил със силата си, защото така ще пресечете каналите за благословение в църквата ми! Искате ли проклета бедност и мъчително битие, вместо Ел-Шаддай в живота си? Искате ли вашите пастори да бъдат олицетворение на мизерия, и сиромашия, когато съм ги направил украшение на славата божия?”
“О, Исусе! Да не бъде, да не бъде!” – извикаха омаяните, при което над тях премина силен горещ вятър от крилата на Мамон, който изрони зрънцата от сърцата им и накара могъщият дух отново да им каже:
“Не се смущавайте да купувате от моите сергии, защото аз винаги зачитам всяко купуване за жертва пред моя олтар на земята, за да ви даря отпосле и със славата си на небесата…”
Всеобщото одобрение от думите на Мамон придаде сила на духа на неблагодарността. И тогава поглъщателят изкрещя след Мамон, като казваше на неблагодарните:
“Никак да не се подведете по измамата на онзи опасен еретик, който пося ужасно разцепление всред вас, тъй щото неколцина му повярваха! Не му вярвайте, нито да му благодарите, нито даром да му давате, защото така ще увеличите силата му, та още повече да ви разцепва и смущава общението ви! Кажете “Амин” на думите ми! Запечатайте с “Амин” волята ми! Искам вашето “Амин”!”
“Амин! Амин, господи!” – извикаха отново неблагодарните. И ето, че точно тогава духът на поглъщателя извади огнен сърп отсред мантията си. И като го развъртя над Божиите отстъпници, крещеше в екстаз на демоничен език против Бога и небесата, казвайки:
“Тези тука са мои, мои, мои, а не Твои, Вечни Йеова! Помни това и скърби за неуспеха Си с Твоя пророк! Това е моята пламнала плява, с която ще стопля сърцето на княза си! Те никога няма да се покорят на противната Ти Благодат, защото аз вече ги опожарявам с огъня си, и ожънвам със сърпа си! А Твоят слуга нека се приготви за дълго и страшно поругание! Защото за всяка отнета душа от църквите на моя княз ще го съкрушавам с вълни от омраза и презрение!”
Поглъщателят още крещеше думите си против Всевишния, когато всичките неблагодарни пламнаха от огъня на сърпа му. И като изпълниха сърцата си с омраза, и устните си с хули – започнаха да ме кълнат и прокобяват, тъй щото стрелите им полетяха към тялото и душата ми. А тогава Святият Дух отново ми проговори, като казваше:
“Тези огнени стрели ти вече преживя, Стефане! От мига, когато първият вавилонски наемник изгори публично твои книги от Кръга на Хляба, а друг те похули като вълк за стадата Господни. Но ти сега виж и проумей, че изгарянето на плявата беше първата жетва на поглъщателя. Жетва, при която неблагодарните Ме похулиха в сърцата си, като отказаха да се превърнат в Божии присъствени Хлябове, но останаха под проклятието на Вавилонската търговия с безплодието на сърцата си. Те поискаха да са под търговия, а не под Благодат, и затова твоят Господ ги предаде под търговия, за да не бъдат повече под Благодат! А всеки, който е под търговия, търговци слуша, на търговци служи, и пак на търговци се прекланя! Той повече не може да бъде благодарен, защото благодарението е Плод на Благодатта, а не на търговията! Търговията е пепел, слуго Мой! Същата пепел, за която пророк Езекиил писа Божиите думи против Сатана:
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат…” (Езекиил 28:18)
Гледай тогава на тази пламнала плява от поглъщателя и знай от Мене, че тя е само пепел. Пепел и само пепел ще бъдат оттук нататък конференциите им! Пепел и само пепел ще бъдат свидетелствата им! Пепел и само пепел ще бъдат събранията им, проповедите им, общенията им! Защото те се пожънаха в първата от жетвите на поглъщателя! А ти сега отново се върни при твоя Господ и чуй думите Му!”
С вълнение аз се затичах към Хълма Господен, където Исус ме призоваваше да се върна. И когато Го приближих и притихнах в Присъствието Му, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли колко ясно се сбъдна видението пред очите ти? И позна ли в него живота и страданието си за твоя Господ?
Три години в Кръга на дъхавия Хляб, слуго Мой!
Три години в Църквата-Рут, която събираше разпиляното от жетварите! Три години в подножието на Вооз, като най-верен и добър слуга в пророческото благовестие! Три години с Онзи Хляб, Който ти хвърли по водите, за да Го намериш! Години, в които всички, които те мразеха, вкупом те похулиха, за да се явят в мисъл и дело като плява пред очите на твоя Господ.
Но както знаеш, че Хлябът дава Сила за Пътя, а Пътят стига до Кръста, така и ти щеше да преминеш от Кръга на Хляба в Кръга на Виното. И там щеше да се реализира втората от жетвите на поглъщателя, свързана с безплодните пръчки от Лозата. Затова ти сега Ме послушай и слез отново в долината, като призовеш Моите да се приближат още повече към Мене – за да съединят сърцата си с Моето Сърце, и така да станат присъствени виночерпци на Царя, защото чрез теб Святият Дух ще издърпа кръга на благодарните още повече към Хълма Господен…”
С трепет и неизразимо благоговение аз отново слязох от Хълма Мория в долината, когато видях как от сърцето ми излязоха лъчи, още по-могъщи от първите. И с още повече Огън на Святост и Благодат Духът изпълни лъчите, тъй щото те вече издърпваха кръга на благодарните към Хълма Господен. А тогава Святият проговори, като ми казваше:
“Слез при благодатните пръчки на Лозата, слуго Исус Христов! И като им даваш посланията от Кръга на Виното, насърчавай ги с примера си, за да се съединят със Сърцето на Исус, както ти съедини твоето с Неговото!”
Отново бях при братята и сестрите си в Святия Дух. И нови чудни послания от Сион изпълниха сърцето ми, тъй щото кръгът на благодарните тръгна могъщо нагоре към Хълма. А тогава край кръга отново се събраха и други човеци, видимо привлечени от лъчите на Духа, тъй щото реших в сърцето си, че броят на благодарните ще се увеличи. Но Святият отново ми проговори, като казваше:
“Иди до края на кръга, Стефане! И като погледнеш към колебаещите се, които вече напускат външния кръг на неблагодарните – виж каква ще е реакцията на поглъщателя спрямо лъчите Ми, с които раждам Виното за Сватбата на Младоженеца!”
Послушал благодатните Му думи, аз преминах всред братята и сестрите ми, като отидох до края на вътрешния кръг и започнах да наблюдавам външния кръг и напускащите го християни, които оставаха в плен на колебанието. И ето, че там поглъщателят отново крещеше и призоваваше друг могъщ дух за помощ, казвайки:
“Корее, вълко на нашия княз, идвай и удържай фронта срещу това противно служение от Хълма Мория! Понеже как ще удържим крепостите на царството си, ако неблагодарните се усъмнят, че са на правилното място, и решат, че трябва да станат жертвоготовни за Христос? Знаеш ли колко болезнено ще реагира Сатана, ако стане подмяна на неговото вино с Божието? Нека не им позволим да стават гладни за гонение, защото тогава ще започнем да работим против себе си, поради мъдростта на Йеова! Нека ги ударим в самата мисъл, че трябва да се ражда плод! Нека прободем Емануил в сърцата на всичките човеци, за да се роди плодът на нашия началник!”
В отговор на призива от поглъщателя над колебаещите се човеци, тръгнали към кръга на благодарните налетя духът на Корей, като закрещя с всичката си сила против сърцата им, казвайки:
“Кои сте вие, заблудените, напускащи църквата ми, и презиращи храма ми? Защо позволихте на един изкусен измамник да ви обърне против пастирския авторитет и помазание? И да се откажа ли аз да ви издирвам по бърдата и да ви върна в кошарата си, когато името ми е спасител? Скоро да се върнете в присъствието ми, понеже ви чакат страшни проклятия и ужасни наказания, ако напуснете присъствието ми. Дух на робство ли сте приели, че да ставате роби на един, който се въобразява като пророк, или дух на осиновление, с който ви спасих? Жертви ли да правите за еретик, който дори пастир си няма, и когото аз не съм изпращал, нито съм потвърждавал с духа си? Не виждате ли, че го следват само недоктриналните и огорчените духом, защото той ги заразява с лукавството на книгите си! Който е от мене роден, той слуша гласа ми, и след чужди няма да тръгне, и на вълк сърцето си няма да повери, защото разкъсан ще бъде! Искате ли вие да бъдете разкъсани? Не е ли по-добре да се върнете в кошарата ми? Кажете “Амин” на моята кошара, защото само аз мога да ви дам спасение и вечен живот! Кажете “Амин”!”
“О, Господи! Амин казваме на думите ти! И сега се отричаме от тези лъжепророчески послания, защото са опасни и гибелни за сърцата ни!” – изкрещяха вкупом колебаещите се, поради зловещото засеняване от насилника, а след това се върнаха в кръга на неблагодарните до последния човек. А съгласието им с духа на Корей придаде сила на поглъщателя, тъй щото той отново извади огнения си сърп и започна да отсича гроздовете в сърцата на човеците, като крещеше с всичката си сила:
“Аз не съм вашето наказание и страдание, а вашият мир и щастие! Запомнете това! Аз съм вашият покой и радост, и понесох всичко на кръста за всички вас! Нямам нужда от никакви други жертви, защото жертвата съм само аз! Нямам нужда от други на кръста си, защото спасителят съм само аз! Елате под моята благодат и никога да не сте помислили в сърцата си, че трябва да се жертвате, защото така хвърляте укор против спасителя, който разпнат умря за греховете ви! Забравете думата “жертва”, защото тя не е вашата съдба, не е вашето служение, не е вашето призвание! Вие имате само едно призвание пред мене – да се радвате, че съм ви спасил, и да пиете виното на славата и радостта ми!”
“О, алелуя, Исусе!” – пламнаха всички в един глас – “Ние ще се радваме в тебе, и никога повече няма да излезем вън от тебе! А гнусния еретик, който ни съблазняваше и се опитваше да ни отнеме радостта от спасението, ще прокълнем в сърцата си, за да бъде довека анатема от Христа! Ти си нашата жертва, господи, и други жертви не са ти нужни! Ти си нашето спасение!”
След последните думи, отправени с възторг към него от цялото множество на външния кръг, поглъщателят видимо полудя от екстаз. И той, като пробиваше утробите на неблагодарните с остриетата покрай дръжката на сърпа си, вече крещеше на демоничен език против Бога и небесата, казвайки:
“Тези тука са мои, мои, мои, а не Твои, Вечни Йеова! Помни това и виж страшния провал на слугата Си, защото той дори не успя да поклати стената ми! Понеже никой от моите пламнали пленници няма никога да се трогне от жертвата му, нито ще пожертва дори една лепта за служението му! Защото издъхна Емануил в сърцата им, и ражда се Сатанаил! Изтече и се похули Виното на Лозата Ти, и кипи в сърцата им виното на нашето царство!”
Братко мой! По-страшен кошмар и жестока гледка очите ми никога не бяха виждали. Защото жетвата на поглъщателя с неблагодарните пръчки от Лозата беше повече от чудовищна. Лозата хвърляше плодовете Си преждевременно, като страшно потвърждение или по-скоро отрицание от думите на Отец в “Книгата на пророк Малахия”:
“И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите…” (Малахия 3:11)
А докато сърцето ми се тресеше от видяното, Святият Дух ми проговори, казвайки:
“Виждаш ли колко ужасна е сетнината на тези, които презряха в сърцата си Галатяни 2:20? И чудно ли ти е тогава, че целокупното християнство в България не се трогна от жертвата ти, с изключение на малцината, които Исус освети и изпълни със Себе Си, за да последват примера ти? Но ето така неблагодарните изгубиха възможността да се уподобят в страданията на Исус, и бяха измамени от поглъщателя, че Бог няма нужда от жертвени юнци, та да избледнеят от сърцата им Истинските и Верни думи в Евангелието, че Отец приготвя жертвените Си юнци пред Олтара Си, и че пак Той е Оня, “Който привежда мнозина синове в Слава”, които стават съобразувани с Исус в страдания, подобни на Христовите, в смърт, подобна на Христовата, и в жертва, подобна на Неговата Жертва на Голгота. Затова запиши на книга думите Ми към последния жив остатък на Христос от Звани, Избрани и Верни, на които Аз казвам:
Жетвата на поглъщателя е последната и най-страшна катастрофа в пътя на църквите, отстъпили от Завета Господен! Тя лишава завинаги пожънатите нечестивци от Хляба и Виното на Завета, от Закона на Мелхиседек, (за който твоят Господ ще ти даде на точното време нова пророческа книга) и от благословената сетнина на праведните!”
След тези Свои думи Святият Дух ме преизпълни с Присъствието Си, и ме покри с чудна утеха, казвайки ми:
“Слуго Исус Христов, който си възлюбен жертвен юнец на Бога и Отца! Всичкото злострадание, което ти претърпя от поколението на неблагодарните в годините на живота си, беше, за да има Господ точните свидетелства от жетвата на поглъщателя, които ще се явят като осъдителен списък пред Престола Му и двуостър Меч от устните Му във времето, когато ще настъпи погублението на нечестивите! Погубление, за което Исус е изрекъл една Евангелска притча, и сега Той те чака на Хълма, за да превърне притчата Си в божествен печат и Сам да бъде Амин върху тази най-радикална пророческа книга!”
С вълнение аз извърнах главата си от жетвата на поглъщателя, като се затичах към моя скъпоценен Спасител, стоящ на Хълма Господен. И когато пристъпих към Него и паднах по лице, за да прегърна нозете Му, Той погали с божествена нежност главата ми, като казваше:
“Твърде голям товар сложих върху плещите ти, приятелю на Сърцето Ми! Но сега ти казвам, че големите товари са за великите в Царството, чието дело ще се помни из род в род, и ще се разказва от поколение в поколение!
Както видя от двете видения в долината – жетвата на поглъщателя се случи във времето, когато ти пишеше книгите от Хляба и Виното. А в следващите години, когато вече беше в Маслото, за да бъдеш приготвен за Солта, край теб останаха само Моите Верни братя и сестри. Тези, чрез чиято постоянна щедрост и благодарност Аз извърших целия Си божествен план, който бях записал в Книгата на Живота! И в Деня, Часа и Мига, когато ви въздигна при Себе Си, всеки от благодарните ще има Святото си основание да възвести на Божиите Светии в Небесния Ерусалим думите:
“Приех пророк в името на пророк и Исус ми даде Наградата на пророка! Приех праведник в името на праведник и Сам Господ ме благослови с Наградата на праведника! Защото в скъпоценните камъни на Небесните послания, които блестят като слънцето в силата си, има искри от моето благодарение, и лъчи от моята саможертва!”
А колкото до тези, които не бяха благодарни за Делото на пророка Ми, (но измамно си мислят, че са достигнали с него до Кръга на Солта), Аз сега им напомням притчата Си в Евангелието, с Царя, овцете и козите. Защото овцете отдясно ще влязат с възклицание през Ерусалимските Порти, за да бъдат Вечни стълпове в Храма на Моя Бог и Отец, а козите отляво, проболи с острите си рогове Младенеца Емануил, и останали ялови и безплодни, непременно ще бъдат наказани и проклети с Верните и Истинни думи, които им казвам:
Аз, Амин, Верният и Истинният, Който ще съди живите и мъртвите пред Престола Си, заявявам днес на цялото поколение от неблагодарни човеци, които са кози в духовете си, и христоубийци в сърцата си!
Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, понеже този огън приживе ви пожъна в жетвата на поглъщателя!
Защото огладнях за Хляба на Благодарността, и не Ме нахранихте, но се поругахте с даровете Ми! Защото ожаднях за Виното на Благодарността, и не Ме напоихте, но повторно Ме разпънахте в сърцата си! Странник бях пред търговските ви сергии, и не Ме облякохте със светлия висон на благовестието, защото ви заслепяваше лъскавата стока на поредния вавилонски търговец! Болен и в тъмница бях от коравосърдечието ви, и не Ме посетихте, защото до един бяхте заети в поклонение пред църковните си идоли!
И нека никой от вас никога повече не дръзне да Ме пита кога Ме е видял гладен и жаден, странен и болен, и дори в тъмница захвърлен! Защото сте род на неблагодарни кози, които до една ще запокитя в огнения пъкъл! Днес за последен път двуострият Меч Господен пробожда най-вътрешното на сърцата ви, та дано от тях да би изтекла всичката отрова и измама на поглъщателя, който е духът на неблагодарността!
Блажени тези от вас, на които дам Покаяние и смирен дух, та да се отвърнат от пътя към осъждението, и намерят тясната пътека към Хълма Господен, защото краят е близо!
Проклети всички останали тръни и бодли, които отново ще се сплетат като трънен венец върху главата на слугата Ми! Защото той своята болка ще претърпи, както е претърпявал кръстните Ми рани до днес, но горко на вас, хулители, които не знаехте що е болка – защото скоро ще разберете, и горко на вас, коравосърдечни, които не знаехте що е скръб – защото Аз ще ви я направя вечна и безутешна!
Аз, Благодатният от Сион, дадох тази най-радикална и Свята книга на пророка Си! Аз я изговорих, Аз я изрекох!”