ЖЕТВАТА НА ПОГЛЪЩАТЕЛЯ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ВЪТРЕШНИЯ КРЪГ НА БЛАГОДАРНОСТТА И ВЪНШНИЯТ КРЪГ НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! През всичките години на моето слугуване към Исус очите ми се нагледаха на възможно най-страшните поражения, с които дяволът отвърна мнозина от Божията Благодат. От алчността и завистта до лицемерието и похотта. От малодушието и предателството до чародейството и първенствуването. Дълбоко в сърцето си аз окайвам тези Божии отстъпници, които нямаха непоколебим дух за Господа, нито поискаха да се утвърдят в Завета Му. Защото ще дойде ден, когато те ще се видят лице в лице с оня, който ги закрепостяваше зад стените на Ерихон. И тогава никакви плачове и ридания, нито молитви и възлияния ще могат да ги избавят от осъждението и вечната проклетия. Днес те считат себе си за непогрешими, водени, помазани. И под покривалото на измамата са готови да хулят, укоряват, надъхват, злословят и омърсяват чистите Божии чеда. Без дори да се замислят, че ако Божието въздаяние се бави върху тях, то е, за да напълнят докрай чашите на своето нечестие. И ако в минали години сърцето ми потъваше в чрезмерна скръб от техните злини, то днес съм вдигнал високо гарда си и не си позволявам дори да се взра в престъпленията им. Защото има Един, Чието Име е Сърцеведец, и Той вижда с неизмеримо дълбока проницателност – за да претегля духовете и беззаконията, и да определя сетнината на всеки човек според делата му.
Пиша всичко това в началото на тази глава, защото искам да направя ясно разграничаване между явните и скритите врагове на мисията си. Понеже явните явно ме хулят и опозоряват, явно късат книгите ми и явно ги заклеймяват като ерес. Те са видимият тризъбец на змея, звяра и лъжепророка против служение “Мория”. Но аз сега нека започна размишленията си за невидимите врагове, от чиито беззакония сърцето ми страшно кърви и до днес. Защото те няма да ме похулят явно, нито ще ме опозорят на глас. Те няма да надигнат зловещ ропот против посланията ми, нито ще скъсат дори една страница от пророческа книга, поне докато не станат явно изобличени. Не, братко мой! Те ще ме пронижат тайно, за да останат скрити в беззаконието си! Те ще ми се поругаят анонимно, за да направят болката ми нетърпима! Те ще изсипят една най-страшна отрова в сърцето ми, та съкрушаването ми да стане пълно. И ако още се питаш кои са тези противници против духа ми и живота ми, то аз ще ти отговоря, че това са всичките неблагодарни човеци, които отговориха на даването ми с презрение, и на жертвата ми с поругание. Това са хилядите анонимни и скрити зад стената на неблагодарността лапачи, за които книгите на Божия пророк бяха келепир, аванта, далавера, любопитство и всичко друго, но не и призив за покаяние и зов за благодарност. Мнозина от тях четат книгите на служение “Мория” не от месец или два, но от много години. Те не пропускат да “прослушват” сайта на Божия Пророчески Дух и да си изтеглят своевременно всичко, което Господ в Благодатта Си дава на Своята Църква. Скрити в измамата на своето нечестие те нито веднъж не се замислиха, че така не мамят или ограбват мен, но крадат от Бога, за да станат дословни изпълнители на писаното в “Книгата на пророк Малахия”:
“Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете…” (Малахия 3:8-9)
Знаеш ли, братко мой, колко лесно е за един крадец да влезе през отворената врата на един Дом, за да си присвои всичко ценно и желателно, което намери? Той няма да има никакви скрупули, че това, което краде, не е негово, но е на Стопанина на Дома. Зная, че е възможно да реагираш с думите:
“А защо Стопанинът не заключи вратата на Дома си, за да е сигурен, че няма да влязат крадци? Толкова е просто да го направи!”
Толкова просто ли е наистина? А не заяви ли Стопанинът на Дома твърде Святи и благодатни думи чрез пророка Си Исайя, които гласят:
“О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто…” (Исайя 55:1-2)
И как тогава да би постъпил слугата на Стопанина? Да заключи вратата на Дома, за да направи Благодатта Му недостъпна, или да държи вратата отворена? Разбира се, че ще държи вратата отворена, та дори и да рискува, че ще влязат крадци, за да крадат от Бога! Защото дори един сиромах да се нахрани и напои даром – пак това ще е напълно достатъчно за слугата, за да не изгуби наградата пред Господаря си. Но виждаш ли, братко мой, че точно тук става категорична разликата между гладните за Правдата и крадците? Защото гладният, като засити глада си, ще падне на коленете си и ще погледне към Небето, за да благодари на Бог за получената Благодат. А крадецът, като напълни дисагите си, гузно ще се огледа дали някой не го вижда, а след това ще си плюе на петите, за да избяга. Ако беше духовен – щеше да разбере, че Бог го наблюдава и изпитва с очите Си. Но ако е плътски, под завесата на плътта, непременно ще измами сърцето си, мислейки, че завесата го скрива от Бога. А не е ли точно това грехът на Адам и Ева, които се криха между дърветата? И как тогава онези анонимни крадци ще оправдаят кражбите на пророческите книги, след като именно липсата на благодарност ги доказа, че са крадци? Проумяха ли те, че са пленени от поглъщателя? Разбраха ли в сърцата си, че дяволът ги е превърнал в сухи пръчки, които не искат да дават плод, но се отсичат от Лозата и в огъня се хвърлят? Не, братко мой! Те не проумяха, че са погълнати от духа на неблагодарността, защото оня, който е погълнат, винаги е в плен на дъха от челюстите, които са го погълнали! Този дъх всячески ще вдъхва на измамените усещането, че са достатъчно праведни и Святи! Този дъх успешно ще ги мами, че даването на Господния слуга е даденост – досущ като въздуха, водата и светлината на небето. И те никога няма дори да помислят какви усилия, какво постоянство, какво иждивяване и усърдие е коствало на Божия пророк и благодарните около него, за да бъдат приготвени изрядните ястия. С един първосигнален стремеж от лакомия и грабителство те ще се нахвърлят върху Небесните дарове, вярвайки, че са посочени за Освещение и Посвещение от Бога.
Ах, вие помрачени безумци! Кой ви излъга да считате, че с нищо не сте длъжни на Бога? Кой ви оплете като мухи в паяжините на беззаконието, за да считате, че Божият пророк ви е станал щатен готвач, който да задоволява свръхдуховния ви апетит за видения, откровения и поучения? Думите на Христос в Евангелията за празно нещо ли ги счетохте, та да им се поругаете и да натрупате страшен гняв и осъждение за сърцата си? Когато Спасителят ви заповяда простичките Си думи “Даром сте приели – даром давайте!”, то имахте ли вие Простотата и Чистотата Му, за да отговорите на даряването с даряване, и на щедростта с щедрост? Небесен Младенец ли храните и възрастявате в сърцата си или изчадие на ада, което вече е пробило утробите ви с острите си рогове? И да се задържа ли Виното на Завета в пробити мехове? Да остане ли Свят Хлябът на Завета в ръцете ви, когато сте забравили Свещената Воля на Всемогъщия, изречена още от устните на Моисея, която гласи:
“Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце…” (Изход 23:15)
Ако за Бог са гнусота и мерзост празните ръце пред Престола Му, то колко по-гнусни и проклети ще са крадливите ръце? И ако земните крадци често заплащат за престъпленията си, като биват лишавани от свобода и попадат в затвор, то каква ще е сетнината на крадците, които крадат Божията Благодат и се превръщат в петна и позор за Църквата? Няма ли една най-страшна външна тъмнина, запазена за поколенията на нечестивите? Няма ли една най-съдбоносна дума “отвън”, с която е засвидетелствана проклетията върху чедата на дявола? Ето я тази дума! Прочети я със смирение, братко мой! Защото в “Откровението” е писано:
“А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже…” (Откровение 22:15)
“Но къде са тук крадците, за които пишеш?” – ще ме попита някой. А аз ще му напомня вярната пословица, която казва:
“Куче влачи – диря няма!”
Защото ето това – да тичаш на корист и да бързаш на грабеж – е кучешки бяс, лакомията да захапеш кокала, да угодиш на желанието си да взимаш, без да даваш. И ето такива бесни анонимници влизаха в сайта на служение “Мория”, за да грабят книги и да не се насищат от заграбеното. Ето такива религиозни помияри душиха, скимтяха, лочеха и въртяха доволно опашките си, че са на възможно най-голяма далавера, понеже с няколко кликвания по пророческите кръгове изтегляха на компютрите си години от саможертвата на един Божий слуга, който очакваше искреното им “Благодаря!”
Аз зная, че няма да дочакам благодарността им, и нещо повече – тя вече никак не ми е нужна, защото горепосочените беззаконници пропуснаха да познаят времето, когато бяха посетени от Небето. Понеже Господ непременно ще изцели раните на поруганието ми от псетата на Вавилон, и ще освежи душата ми с любовта на Званите, Избраните и Верните. А на злите, останали зад твърдата стена на неблагодарността, никак не им завиждам, нито искам да ги мисля и оплаквам. Защото се оплаква само онова, което ти е било скъпо и мило на сърцето. А кой Стопанин или слуга в Дома би тръгнал да оплаква боклука след едно старателно почистване?
Никой, разбира се! Мястото на боклука не е в Дома, а на бунището!
Така, след всичко написано дотук, аз ще продължа с разговора, който имах с моя Господ Исус, понеже духът ми все така оставаше в Святото Му Присъствие. И ето думите, които Той ми проговори:
“Слуго Мой! Както съвсем вярно написа по-горе – ти имаш не само явни, но и тайни противници. И ако за явните духът ти беше като кремъчна скала, за да не допускаш утеснение или пробив от стрелите им, то от тайните противници останаха рани в сърцето ти. Поражения от угнетение и поругание, които целяха да те съкрушат, та дано би отстъпил от Святото си призвание да бъдеш Благодатен и даряващ. Но Аз бях до теб, Стефане, и не допуснах тази скръб да те погълне, та да би пуснала горчив корен в сърцето ти. И малкото благодарни, с които благослових служението ти, бяха по-силни от многото неблагодарни, с които дяволът поиска тайно да те убие. Малкото благодарни християни бяха тесният вътрешен кръг около твоето сърце, а многото неблагодарни антихристи – широкият външен кръг, много далече зад тесния.
Как мислиш тогава, слуго Мой? Ако такива два кръга има един Господен пророк, то няма ли да ги има и неговият Господар? И ако в твоя живот те се случиха локално, сиреч, само върху теб и служението ти, то няма ли в Моя Живот те да се случат тотално, като цялостна картина за Господ, Църквата и умноженото беззаконие?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Разбира се, че и Ти ще имаш тези два кръга – тесният вътрешен кръг на благодарните, и широкият външен кръг на неблагодарните…”
Господ се усмихна и погали главата ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли на кой Мой Апостол Аз показах тези кръгове, тъй щото той да ги засвидетелства на Църквата?”
Въпросът на Спасителя ме свари неподготвен, тъй щото се намерих без отговор в сърцето си. И колкото и да напрягах ума си, в него не се раждаше плод. Ето защо искрено Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Въпросът Ти е обвит в тайна, която само Ти можеш да ми разкриеш! Моля Те, помогни ми да намеря точния отговор!”
“Разбира се, че ще ти помогна, слуго Мой! И ти непременно ще се сетиш кой е Моят Апостол, на когото показах кръговете на благодарността и неблагодарността. Но ти сега помисли върху втория Ми въпрос, с който те питам. А той е следният:
Къде би трябвало да се събере всичката благодарност на човеците към Бога? Кое е мястото, където Отец Ми приема благодарението на чедата Си?”
“О, Исусе! Това място е Престолът на Благодатта! Мястото, за което в “Евреи” е писано:
“Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно…” (Евреи 4:16)
Господ се усмихна на цитирания стих, а очите Му заблестяха от чудна съкровеност. И тогава Той пак ме попита:
“Какво се случва с теб, когато пристъпваш към Престола на Благодатта? Не се ли приближаваш така до Бога?”
“Разбира се, че се приближавам, скъпоценен мой Спасителю!”
“Трудно ли ти е тогава да проумееш кой е Апостолът, на който дадох видение с кръговете на благодарността и неблагодарността?”
Скритата Манна от устните на Исус подейства толкова мощно в мен, щото отговорът вече беше на устните ми, и аз развълнуван извиках:
“Ах, Исусе! Яков е Апостолът, на който Ти Си дал видението с кръговете. Защото именно той ни написа в посланието си:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (Яков 4:8)
Когато ние се приближаваме, то пристъпваме през кръговете на Святото Му Присъствие, а така и Той се приближава към нас…”
Докато още отговарях на Исус, очите Му се взряха в мен, тъй щото погледът Му като острие издирваше дълбочините на сърцето ми. И тогава Той с най-съкровен глас ми проговори, като казваше:
“Внимавай на следващият Ми въпрос, защото е възможно най-съдбоносният, който един Господар би задал на слугата Си. И ето, питам те:
Как човек се приближава към Бога – с нозете си или с ръцете си?”
Почти бях готов по силата на логиката да отговоря “с нозете си”, когато Святият Дух възпря устните ми и ме накара да внимавам в думите от посланието на Яков – “Измивайте ръцете си, вие грешни!”. Ето защо развълнуван отговорих на Исус, казвайки Му:
“О, Господи! Човек се приближава към Бога с ръцете си! Защото ръцете са, които се протягат към Небето! Ръцете са, с които се даряват блага и дарове пред Божия Свят Олтар! Нозете не могат да се приближават към Бога, но само да коленичат пред Престола Му!”
“Мъдро Ми отговори, Стефане! Затова виж как след призива да се приближавате към Бога Яков е записал две важни условия, които гласят:
“Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (Яков 4:8)
Кое е накарало Апостолът Ми да прибави тези условия?”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение именно видението, което Ти Си му дал с кръговете на благодарността и неблагодарността е станало причина той да прибави тези условия в посланието си. Защото Яков е видял проблем в ръцете на грешните, и в сърцата на колебливите, свързан именно с благодарността…”
“Виж тогава и ти видението с кръговете, което Аз някога дадох на Апостола Си Яков. Защото така ще ти стане ясна цялата дълбочина на Якововото послание…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото духът ми се извиси с Него до Портите на Небесния Ерусалим. И там Той ме постави пред Портата на Исахар, като ми казваше:
“Гледай на Мен, защото Аз съм Вечната ти Награда! И твоят Господ сега ще простре ръцете Си в Святия Дух, за да призове всичките Си благодарни чеда към Престола на Благодатта. А Моите братя и сестри ще се отзоват на призива Ми, както подобава на Небесни Светии…”
В следващия миг Исус простря ръцете Си, като извика със силен Глас:
“Приближавайте се към Мене, Божии чеда! И ще се приближавам и Аз към вас!”
В отговор на божествения призив пред Небесния Ерусалим се яви вътрешният кръг на благодарните. Протегнали ръцете си, пълни с прекрасни сияещи дарове, Божиите Светии се приближаваха към Исус. Така скоро забелязах, че самите дарове в ръцете им бяха къшеи от дъхав Хляб. А докато ги гледаше в приближаването, Господ се просълзи от вълнение. И тогава ми каза:
“Виждаш ли как Святият Дух съвършено изпълнява Завета Ми с чедата, които е осветил за благодарение пред Престола на Благодатта? Защото ето така твоят Господ прибира житото Си в житницата! Не просто жито, слуго Мой, но благодарно жито! Защото всяко благодарно жито има съдбата да се превърне в присъствен Хляб на Завета! И ето в това е силна благодарността на ръцете – защото те са се посветили за цял един живот в благодарение пред Отца, Сина и Святия Дух! Но ти чуй и вторият Ми призив след първия към Моите Светии…”
Ето, че Спасителят докосна с ръце Сърцето Си, като повторно извика към Своите Светии:
“Приближете се още повече към Мене, Божии чеда! Още повече се приближавайте, докато напълно съедините сърцата си с Моето Сърце!”
Послушали Господния призив, Божиите Светии още повече започнаха да се приближават към Исус и вече докосваха гърдите Му. Точно тогава сърцата им прокървиха, като се превърнаха в чаши, пълни с Вино. А Исус още повече се развълнува в Духа Си, като ми казваше:
“Виждаш ли как Святият Дух изпълни сърцата на Моите със саможертва в благодарението, тъй щото кръгът се стесни още повече, докато всеки от Светиите Ми докосна с чашата си Сърцето Ми?
Ето, казвам ти, че така Аз съвършено изпълних Завета Си, защото Лозата събра около Себе Си пръчките с благодатното грозде. Не просто грозде, слуго Мой, но благодарно грозде! Защото всяко благодарно грозде има съдбата да се превърне в присъствено Вино на Завета Ми!
А ти сега Ми кажи дали видя в някой от Моите Светии основание, за да напише Яков думите си:
“Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (Яков 4:8)
“Не, Исусе! Аз бях възхитен и благословен от Светиите Ти, защото те възрадваха и насърчиха сърцето ми в Завета Ти! Но със сигурност основанието на Яков е за втория външен кръг на неблагодарните…”
“Точно така е, слуго Мой! Затова нека сега да те заведа до външния кръг във видението. А ти предупреди Моите братя и сестри, че там нещата ще се случват днес и сега, в настоящото време на умноженото беззаконие, когато любовта на мнозина е охладняла, а не в миналото време от опитността на Апостол Яков…”
В следващия миг Спасителят ме прегърна с ръцете Си, тъй щото двамата с Него полетяхме към външния кръг на неблагодарните който беше далече след светлата граница на Небесното Царство. Така очите ми започнаха да ги съзират отдалеч, уподобени на псета, защото те бяха във властта на външната тъмнина. И всред тях витаеше дух, който аз виждах за пръв път в живота си – духът на неблагодарността, поглъщателят на сърдечните утроби. Това беше чудовищен демоничен изрод с дълъг огнен сърп в ръката си, продължен с издължена дръжка, върху която имаше остри метални шипове. Той кръжеше край псетата по цялото протежение на външния кръг, като крещеше с всичката си сила:
“Отдалечавайте се от Бога, и ще се отдалечава и Той от вас! По-далече, по-далече, по-далече! Колкото по-далече стоите от Него, толкова повече ще спечелите от благоволението на моя господар!”
За съжаление никой от измамените нямаше разум и мъдрост в сърцето си, нито водителство от Исус, та да би превел демоничния вой на поглъщателя на разбираем човешки език и така да се уплаши от сетнината си. Тъкмо обратното – воят на нечестивеца се възприемаше от псетата като Небесна симфония, тъй щото те възторжени лаеха “Алелуя” и “Амин”. Духът ми вече не издържаше да гледа на покъртителната мерзост и затова извърнах потресен очите си към Спасителя. А така забелязах, че върху Лицето Му вече преминаваха вълни от Свещен Гняв. И Той с твърде ревнив Глас ми заповяда, казвайки:
“Иди сега при всичките псета до самия външен кръг на неблагодарността, та им възвести думите на Апостола Ми Яков, като им кажеш:
“Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи…” (Яков 4:8)
Така от тайно – нечестието им вече ще стане явно, а всички те – с хули и безумия ще допълнят мярката на бащите си! И нека Святият Ми Дух изпълни благодатно устните ти и допълни всички останали думи в призива ти към тях…”
Изпълнен от Благодатния Дух на Исус аз се приближих до външния кръг на неблагодарните, когато очите ми бяха прекомерно стъписани от чернилката по ръцете на неблагодарните. Това бяха най-страшни напластявания от сажди, които свидетелстваха за огън, който някога беше горял в тях, но беше угаснал. Гледката разплака сърцето ми, тъй щото коленичих в Святия Дух, като Му казвах:
“Моля Те, Святи Душе! Свидетелствай с живите Си води за думите на слугата Си. Нека тук и сега по Милост Божия да завали дъждът на Покаянието, та дано Исус би възвърнал пленените човеци от духа на неблагодарността…”
В отговор на молитвата ми Святият Дух направи да завали дъжд с бисерни капки, които намокриха главата ми, и осветиха лицето ми. Така аз протегнах ръце към кръга на неблагодарните, като извиках към тях със силен глас думите си:
“Измивайте ръцете си, вие грешни човеци! Ето, дъждът на Покаянието вали и Сам Господ ви очаква да се отречете от духа на неблагодарността, за да станете поколение на Благодарението! За да се приближите с измити ръце към Него, както подобава на Божии Светии!”
В отговор на думите ми отсред целия кръг се надигна ропот на страшно възмущение и отрицание, тъй щото към духа ми се насочи яростно лаене и ръмжене:
“Нас ли наричаш грешни човеци, проклетнико мръсен! Ти ли точно ще си пратеният пророк да ни изобличаваш, когато от конференция на конференция ние доказваме на Бога, че сме най-благодарното Му поколение?”
“Разтворете омърсените си от сажди ръце и приемете дъжда на Покаянието!” – извиках отново аз и продължих:
“Не свивайте пръстите си в гневни юмруци, защото свитите пръсти не могат да се нарекат даващи! Отворете ръцете си и ги измийте, за да бъдете поколение на Благодатта! Защото Божиите Святи пръсти не са свити, но протегнати, и Божиите ръце не са взимащи, но даващи!”
“Ти ли ще ни говориш на нас за даване!” – залаяха отново псетата. И с лукавство в очите си продължиха с думите си, казвайки:
“Не затова ли отказа да сложиш цена на книгите си, понеже си бездарен и никой няма да ги купи? И нас ли да мамиш да ти даваме даром, та да четем безумията ти? До теб ли да би опрял Господ, когато цялата земя многократно се просвети от християнските Му помазаници? Точно на теб ли да благодарим, жалък еретико? Точно ти ли да ни превръщаш в длъжници към книгите ти? Скоро да се махаш от присъствието ни! Господ да те прокълне и пак Той люто да те накаже!”
Отново прострях ръцете си към кръга на неблагодарните. А след това докоснах сърцето си, като им казвах:
“Очиствайте сърцата си, вие колебливи човеци! Отречете се от поглъщателя на рожбите ви, докле още не е пробол с острите си рогове Плода Емануил! Бъдете пръчки от Лозата, които раждат Плод на Благодарение, защото именно благодарността е пъпната връв на божественото зачатие! Не презирайте призива за Покаяние, защото днес е Ден за очистване и възвръщане! Ден, в който трябва да превърнете плодовете си във Вино за Сватбената вечеря на Агнето!”
В отговор на думите ми към лицето ми полетя буря от храчки и гнусотии, но те никак не успяха да ме опозорят, понеже Святият Дух ме пазеше в Присъствието Си. И с нова вълна от яростни хули и отрицания неблагодарните отново ми казваха:
“Нашите сърца ли наричаш колебливи, нещастнико? Цяло славно поколение ли ще лишаваш от Сватбената вечеря на Агнето? Не си ли ти препънка на праведните, и съблазън на новородените? Далече да бъде от нас да слушаме човек, пълен със съжденията на нечестивия! Махай се, махай се, махай се от тука!”
Докато крясъците все още продължаваха, Святият Дух прекрати дъжда на Покаянието, като ми казваше:
“Върни се сега при Исус, твоят Господ, и да не си пролял дори една сълза за това нечестиво поколение! Защото никой от неблагодарните няма никак да се покае от думите ти! За тях всичко в Църквата отдавна е “пито-платено” и “купено-продадено”! И поглъщателят на Сатана е в пълното си право да ги държи закрепостени във външния кръг, защото такива са пълномощията му от Бога и Отца!”
Така, извърнал главата си от хулещите и проклинащите ме, аз се върнах при моя Спасител. А Той, като ме прегърна, започна да ми говори, казвайки:
“Разбра ли сега колко страшна и категорична е разликата между вътрешния кръг на благодарните и външния кръг на неблагодарните?
Ето, казвам ти Истината, че числото на всички благодарни вече е преброено, както и числото на неблагодарните! И благодарният няма да стане неблагодарен, нито неблагодарният ще стане благодарен!
Които са били с Мен в последното време, ще бъдат и с теб!
Които са били против Мене в последното време, ще бъдат и против теб!
И най-сетне – узнай, че благодарните обикнаха Мен в книгите които написа, и любовта им към теб, беше любов към Господа! А неблагодарните намразиха Мен в книгите, които написа, и омразата им към теб, беше омраза към Господа! Аз ще ти дам в следващите пророчески видения да видиш колко страшна е жетвата на поглъщателя, свързана с изпепеляването на плявата, и с изгарянето на безплодните пръчки. Защото именно така плявата се лишава от Хляба на Завета, а пръчките – от Виното!
Блажени тези, които имат Моята Вяра, за да вярват Моите думи! Те непременно ще превъзмогнат над поглъщателя, за да бъдат поколение на благодарението – отсега и до века!
Проклети другите, които нямат Моята Вяра, за да вярват Моите думи! Защото за тях е запазена мрачна тъмнина до века, и дял от огън и жупел!
Аз, Благодатният от Сион, изговорих с устата Си това!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s