ЖЕТВАТА НА ПОГЛЪЩАТЕЛЯ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам и вярвам, че Господ Исус Христос е бил утеха и освежаване за всичките ми братя и сестри в тези твърде горещи летни дни. Защото когато към горещината за тялото се прибави и гонението от нечестивия, то тогава непременно се налага всеки от нас да превъзмогва над един привременен ад.
Както вече споделих в последните пророчески книги, така и в началото на тази ще кажа, че призванието ми от Бога да пиша книги върви към края си, тъй щото новите послания от служение “Мория” ще бъдат по-скоро инцидентни, отколкото да са продиктувани от животворяща необходимост за Църквата. И нека никой да не вижда това като отстъпление на Божия пророк, защото виденията от Господния Хълм са повече, отколкото би могъл да понесе човек в духа и сърцето си. Но все пак – за да започна да пиша тази последна книга, то значи, че тя идва точно на времето си и е нужна на братята и сестрите ми.
В дните след написването на книгата “Мечът зад Завесата” стана така, че Исус докосна сърцето ми, за да направя не просто равносметка за изминалите години, но да си отговоря на въпроса Му защо Делото на Божия Пророчески Дух превъзмогна над цялата съпротива на врага и отмъстителя. Можех ли да се поздравя с успех в повереното ми служение, ако Сам Господ не беше поставил до мен верни, твърди и непоколебими човеци? Кое е онова дърво, което би раждало плод в продължение на цели деветнадесет години, ако в изминалото време не е било напоявано, наторявано и укрепявано, за да издържи на всичките зли ветрове и бури против клоните и плодовете си? Или кой е оня творец, който би давал даром сътвореното от сърцето си, ако своевременно не е бил благославян, подпомаган и подкрепян от приятелите си? Истината е, че нито едно дело не би имало никакъв успех, ако негов вдъхновител и усъвършител не е Всемогъщият Бог. Ето така, след нужния размисъл, аз застанах на колене пред моя Спасител и изповядах пред Него, че Делото на служение “Мория” е Негово, а успехът на пророческите книги не е личен, за да го припиша на себе си, но е успех на всяко вярно, щедро и жертвоготовно сърце, което е имало мисъл и надежда за усилията на Божия пратеник. Тъй щото живите води, изливани от изворите на много сърца, са напоявали дървото, и слънчевите лъчи от щедрост и даване са били същинската причина да се раждат Плодовете на Божията Вечна Правда.
Именно така, братко мой, имайки свидетелствата на твоя живот, че си посветил благата си на Господния Хълм, ти също можеш да докоснеш с ръка сърцето си, за да изповядаш пред Небесния Цар, че всяка книга, с която Той е освещавал духа ти, съдържа частица от теб, от твоята любов и щедрост, от твоето боголюбие и братолюбие. А когато всичките частици от всичките докоснати и осветени сърца се съберат в едно цяло, то те ще се превърнат в Благодатен принос пред Божия Свят Олтар, който може да се нарече само с една дума:
Благодарност!
Благодарност не просто като етикеция от думи, но като даряване на изобилие от блага, които са били и остават нужни, за да се върши Делото на Божия Пророчески Дух. Благодарност като Сила, Жертва и Живот, без които не е възможно да се устои в това най-страшно време на умножено беззаконие. Пиша всичко това с огън от разпалена ревност в духа си, защото мислите ми за Исус и Неговия Свят Хълм са двигателят, който ме направи усърден и неуморен във вършенето на Неговото Дело и в изявяването на Неговата Небесна Правда. А докато още стоях на колене, изповядал пред Спасителя, че Благодарността на Неговите чеда е причината да се утвърди Делото Му, Той докосна главата ми, като ми казваше:
“Вярно и истинно проумя въпроса Ми към тебе, слуго Мой! Съвършено точната дума се роди в сърцето ти и изповяда от устните ти, че именно Благодарността е причината за успеха ти. Защото ти не би могъл да извършиш нищо от онова, което извърши, ако Аз не поставих за твоя подкрепа посочените от Мене. Те ти даваха живот от живота си, блага от благата си, молитви от молитвите си, жертви от жертвите си, любов от любовта си. Без тях ти не би могъл да устояваш в попрището си, защото нуждите и грижите скоро щяха да те принудят да слезеш от небесните в земните места и да търсиш земна работа, с която да осигуряваш прехраната и бъдещето на дома и семейството си. Осъзнаваш ли това, Стефане? Проумяваш ли колко голяма беше жертвата на тези, които те обичаха, за да съумееш да изпълниш Божия план?”
Последните думи на Исус изпълниха със сълзи очите ми, тъй щото коленичил пред Неговите нозе побързах да Му отговоря, казвайки:
“Господи мой! Аз винаги ще бъда и остана длъжник на любовта и благодарността, с които Твоите люде съхраниха живота ми. Защото тяхната подкрепа ми беше като извор в пустиня. Душата ми довека ще благославя добрината и щедростта им, с които бях напояван. Аз имах свободата всякога да мисля за Небесното, защото Твоите люде ми промисляха земното. И вярвам с цялото си сърце, че Ти ще им зачетеш това за Небесно…”
“Разбира се, че точно така ще го зачета, слуго Мой! Защото едно Божие дърво се храни с корените от земята, но клоните му раждат Плод от небесата! Мнозина умираха, за да живееш ти! И пак мнозина живееха, защото ти умираше за всеки от тях! А свръзката между теб и тях в Святия Дух беше Благодарността, която ще рече даряване на блага. Но ти сега внимавай на думите Ми, понеже ще обърна въпросите Си другояче. И затова ще те попитам следното:
Защо до изминалото време, в което напълних сърцето ти и го превърнах в Сионска житница, ти нямаше съдбата да бъдеш Цафнат-Панеах? Защо служение “Мория” не заблестя над целия свят, след като Аз положих в духа ти цялата тайнствена премъдрост на Скритата Манна, и те водих от Слава в Слава в Духа Господен? Кой беше духът, който възпираше и все още възпира за света всичката могъща Светлина в сърцето ти? Кой беше духът, който въздигна най-твърдата и яка стена против Небесния ти извор? Ако ти се радваше на божествената Ми Любов, с която те обградиха малцина Верни, то къде останаха мнозината неверни? Намериха ли те Моето Присъствие в пророческите книги, за да обичат не теб, но Мен, Който протягам ръцете Си, за да ги спася? Отговори сега на въпросите Ми с цялата си искреност, защото сърцето ти кърви от този дух през всичките години, в които Ми служиш…”
“О, Исусе!” – казах аз – “При все, че държах могъщия Ти Меч и Ти ми даде да поразя с него началствата и властите на мрака, пак този дух, от който най-много прокърви сърцето ми, остана непоразен. Аз написах против него една единствена книга преди дванадесет години, като вярвах, че тя ще е достатъчна, за да рухне твърдата му стена. Но и до днес стената му е силна, тъй щото дори и пукнатина не се забелязва по нея. А това е духът на неблагодарността, който закоравява сърцата на човеците. Понеже той ги мами да приемат даването за даденост и да считат в сърцата си, че с нищо не са длъжни на Божията Благодат. И сега разбирам, че именно с този дух дяволът удържа целостта на проклетия си Вавилон…”
Господ поклати главата Си в потвърждение на думите ми. А след това с ревнив Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли защо през последните дванадесет години Аз оставих този дух привидно необезпокояван от Моя Меч? Приеми отговора Ми, и нека с теб го приемат всички, в чиито сърца съм възцарил Себе Си:
Защото това беше единствено възможният начин за Лозата да се обхожда с пръчките Си чрез думите на Завета Си, които гласят:
“Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…” (Йоан 15:5-6)
Защото това беше единственият библейски начин за Господаря на житницата, та да изпълни думите на пророка Си Йоан Кръстител, които гласят:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…” (Матея 3:12)
Как мислиш тогава, Стефане? Не е ли нужен могъщ зъл дух, упълномощен от Бога и Отца, който да изгаря безплодните пръчки и сухата плява? И да би ли могъл ти, слуго Мой, да разрушиш твърда стена, която има върху себе си печата на Божиите пълномощия? Не разбираш ли, най-сетне, че на този гибелен дух от царството на тъмнината са му дадени изрични пълномощия против Моята Църква? Понеже той е духът на неблагодарността, който в тъмното царство е известен като поглъщател на сърдечните утроби.
Ако някой е решил да бъде неблагодарен в сърцето си, то ти ли ще го направиш благодарен или Сам Бог? Не е ли изпитанието с неблагодарността лично наложен товар върху сърцата на всичките човеци? Сега разбираш ли думите Ми? Сега проумяваш ли, че никой не може да вдигне ръка против Божий пълномощник? Защото ако активността на духа на неблагодарността би се прекратила, то как твоят Господ да Си отдели благодарните и плодоносните отсред яловите и безплодните? Няма ли тогава Сватбата Ми да се напълни с поколения от лицемери, които с устата си се приближават към Бога, но в сърцата си и делата си са далеч от Него?”
“Ах, скъпоценен мой Господи!” – простенах аз – “Но как тогава ще превъзмогне Делото Ти да спасяваш, ако този дух продължи да се подвизава всред Църквата Ти?”
В следващия миг Гласът на моя Спасител стана твърде огнен и страшен. И Той със Свещен Гняв ми проговори, като казваше:
“А кой ти е казал, че Моето Дело е само да спасявам? Не съм ли Аз Съдия и Мъздовъздател над рода на нечестивите? Не върши ли дяволът всичката Ми Воля, за да завлече своите си в огнения пъкъл? Да решиш ли ти в сърцето си, че би могъл да възпреш чистача, упълномощен от Небето да си прибере боклука, зловонието и излишната смрад?
Не, слуго Мой! Не такъв е прицелът на Делото, което ти дадох да вършиш! Ти си златна тръба, която бучи миг преди свършека, за да чуят тръбния й глас тези, които погиват, та дано Бог би им дал Покаяние! Но за свидетелство на цялата Ми Църква Аз ще ти дам виденията в тази най-радикална пророческа книга, за да видят Моите всичката мощ и сила на един от най-властните духове в царството на тъмнината – духът на неблагодарността. Дух който Отец Ми нарече “поглъщател” в Словото, което даде на пророка Си Малахия, където е писано:
“Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите…” (Малахия 3:8-11)
Ще Ме крадете ли и до днес, беззаконници? Ще давате ли благата си на нечестивия, и годините си на немилостивия, забравили за Кръвта, с която сте поръсени в Завета Ми?
В ден и час, когато трябваше да има храна в Дома Ми, защо мнозина се оставихте да бъдете погълнати от поглъщателя, и да закоравите сърцата си към Свещения Ми призив да давате приносите Си и даровете Си в Моя Храм? Не се ли намери поне един проповедник, който да ви яви сетнината, на която сте предали душите си? Не знаете ли, че в последното време има две жетви, в които се жънат две поколения? И ако Моето е поколение на плодоносните пръчки и щедрите житни класове, то другото поколение е на сухите пръчки и плявата!
Ето, заповядвам на Моите да Ме последват във виденията, които ще им дам, за да видят каква е жетвата на поглъщателя. И като коленичат пред Лицето Ми – веднъж завинаги да се отрекат от духа на неблагодарността, чиято най-страшна сила е да отвръща християните от Божията Благодат, и да поразява божественото зачатие на Емануил в човешките сърца.
Ето, Истина изговарям с устните Си, и онзи, който е роден от Святия Дух, непременно ще я запечата с Амин в сърцето си:
Жертвата на Божия Свят Хълм се извърши от слугата Ми Стефан в цялата си пълнота! На този Хълм Аз събирам в Моята Спасителна Жетва благодарните и плодоносните за Царството! Всички останали човеци ще бъдат сполетени от жетвата на поглъщателя! Възридайте пред Мен “Да не бъде”, та дано скоро бих показал Милост на неколцина! Явете виденията в тази пророческа книга, като последен сигнал от Тръбата за онези, които погиват! Защото на нечестивите вече е дошъл краят им, а за праведните идва новото начало!
Аз, Благодатният от Сион, все още говоря и не млъквам!
Блажени всички, които Ме вярват и следват! Да, блажени са!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s