ТИХОТО БЛАГОДАРЕНИЕ И ШУМНАТА НЕБЛАГОДАРНОСТ – V ГЛАВА

5. ЧУДЕСАТА НА БЛАГОДАРЕНИЕТО

Знаеш ли, скъпи мой братко, на какви чудеса е способно благодарението? Знаеш ли колко велика би станала съдбата на християнина, ако придобие сърцето и устните на Исус?
В тази глава Господ ми разкри най-прекрасната и велика алтернатива на неблагодарността, а именно – чудесата на благодарението. В много други книги, които съм писал, аз често говоря за Живото Евангелие, защото е най-прекрасното място за човешкия дух и сърце. Там Исус е реален. Там не се насилваш да си Го представяш или да си въобразяваш, че ти говори. Там Святият Дух пулсира с такава пълнота, щото винаги, след като се върнеш от подобно място, разбираш, че си влязъл сляп, а си излязъл прогледнал.
Така се случи и този път. Господ вдигна духа ми и ме заведе при Себе Си в Живото Евангелие. И там ми каза:
“Отвори очите си, за да виждаш всичко и не изпускай нищо от онова, което ще видиш, защото чрез тази книга Аз ще направя да прогледнат много Мои чеда. Вие всички трябва да се научите на Моето благодарение, за да бъдете наистина клони от Лозата.
А сега виж това…”
След думите на Господ аз се намерих сред огромно множество от хора. Господ беше сред тях и на лицето Му беше изписана скръб. Нещо повече. По лицето Му браздяха сълзи. Господ и множеството бяха застанали пред хълм, в чието подножие имаше пещера със затулен отпред камък. Цялото множество оплакваше смъртта на умрял човек и мъката на човеците се предаваше и на Сърцето на моя Господ. Тогава Той се приближи до мен, като ми каза:
“Искам да видиш всичко, което ще се случи сега не с твоите, но с Моите очи. Защото колкото до евангелския разказ всички знаете случилото се с Лазар, но колкото до Небесните истини, скрити тука, всички сте слепи. Защото сега пред очите ти последният Адам ще говори с потомци на първия, за да видиш какво им липсва и защо им липсва…”
След думите Си Господ отново стана част от самото видение, разкриващо евангелския разказ. Той посочи към няколко мъже от множеството, като им заповяда:
“Отместете камъка…”
Така те послушаха Исус и започнаха да отместват камъка. А аз видях как към Исус се затича млада жена, която беше с премрежено от черна забрадка лице, и като плачеше и триеше с дланта на дясната си ръка очите си, каза на Господ:
“Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба…”
В този момент Исус се обърна към мен и ми каза:
“Забелязваш ли реакцията на Марта?”
“Да, Господи! Тя се съмнява дали ще сториш каквото и да е, защото мъртвото тяло на Лазар смърди и от четири дни е в гроба…”
“Мъртвият Лазар ли е проблемът на това опечалено множество? Не е ли Лазар най-малкият проблем за Оня, Който е Възкресението и Живота? И за Лазар ли тъжеше твоят Господ или за нещо друго? Виж отново как Марта Ми казва:
“Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба…”
Когато Небесният Отец погледне от Небето към земята и види хора, които не знаят как да Го славят и как да Му благодарят, как да Го следват и как да Му се покорят, то не става ли тогава цялото това множество като мъртвия Лазар? Понеже, спомни си, какво е благодарението пред очите на Отца Ми…”
“Господи, то е благоуханна миризма, издигаща се към Небето…”
“А тук благоуханна миризма ли има, всред всички тези хора? За да казва Марта, че Лазар “смърди”, то го е направила, за да стане ясно, че това смърдене не е благоуханната миризма, която Отец очаква от сърцата на човеците. Ето защо проблемът не е в мъртвия Лазар, а в мъртвото множество, което никога не се е новораждало, за да Ме приеме като Възкресението и Живота.
Погледни и друго! От колко дни Лазар е в гроба?”
“Господи, Марта Ти каза, че от четири дни той е в гроба и вече смърди…”
“А не беше ли в онзи миг и целият човешки род четири дни в гроба? Не беше ли цялото човечество мъртво в греховете си четири хиляди години от Адама до Моето идване? И не са ли пред Господа хиляда години като един ден?
Ето затова ти казвам, че не просто Лазар, но тези, които не вярваха в Господ и не Го познаваха, бяха мъртви от четири дни и смърдяха. Затова виж с какви думи Аз ще се обърна към Марта, защото именно в нейните уши влезе същината на Благата Вест…”
След думите Си Господ отново бе във видението с евангелския разказ и казваше на Марта:
“Не рекох ли, че ако повярваш ще видиш Божията Слава?”
След думите Си към жената Той отново дойде до мен и ми каза:
“А ти готов ли си да повярваш и да видиш Божията Слава?”
“Да, Господи! Готов съм…” – отговорих аз, все още неразбиращ Божията премъдрост в думите на Исус. Затова Господ отново ме попита:
“Как очакваш Божията Слава? В какво ще се изяви тя?”
“Естествено, че във възкресението на мъртвия Лазар!” – отговорих аз и вече съжалявах, че го сторих. Защото Гласът на Исус стана строг и Той ме смъмри като каза:
“Престани да Ми отговаряш естествено! Защото естественият човек не побира това, което е от Божия Дух и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Нима мислиш, че Божията Слава във възкресението на мъртвия е по-голяма от свидетелството на Живия?
Но ето, казвам ти и нека го знаят всички:
В свидетелството на живия има повече Божия Слава, отколкото във възкресението на мъртвия!
Понеже, кажи Ми: В какво се прославя Отец Ми? Какви думи написа Апостол Йоан за онези, които прославят Отца?”
“Господи, Йоан ни разкри Твоите думи, в които Ти казваш, че:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод…” (Йоан 15:8)
“Е, знай тогава, че един плод не смърди, а благоухае. Ето защо самата Божия Слава бе не във възкресението на Лазар, но в Плода, който ви изявих преди това чудо. Защото именно плодът извърши чудото…”
След последните Си думи към мен Господ отново беше във видението и аз Го чух да казва:
“Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти Си Ме пратил…”
След тези последни думи Господ пак дойде до мен и ми каза:
“Виждаш ли, момчето Ми, че именно благодарението извърши чудото на възкресението. Затова мъдрите и смирените непременно ще прочетат Евангелието по Дух и ще видят, че истинският смисъл на думите Ми беше този:
“Отче, благодаря Ти, че Ме послуша! Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но изявих Плода на благодарението заради всички тези човеци, мъртви от четири хиляди години. За да повярват, че Ти Си Ме пратил и благоволиш в онези, които изявяват Плода на благодарението…”
И ето това, момчето Ми, е духовният поглед върху чудото на благодарението. Защото Отец изпълва с Духа Си цялата земя и цялото Небе и не е нужно да Го викаш да дойде, защото Той преди теб е бил навсякъде и след теб ще бъде навсякъде. Затова не молете Отца Ми да дойде, след като много преди вас е дошъл, но направете другото:
Изявете Плода на онези искрени устни, които благодарят! Защото тогава Отец Ми ще помирише сладкото благоухание на чистите сърца и ще побърза да извърши с вас чудото на Възкресението, за да ви роди в Себе Си, чрез Себе Си и за Себе Си. Устни, които не благодарят, но се съмняват или съизволяват с Бога, са устните на онези, които казваха:
“Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?” (Йоан 11:37)
В такива думи, момчето Ми, прозира неблагодарността. Такива думи смърдят. И ето тук ти разбираш истината, че с чудото на благодарението, което отправих към Отца Си, беше съживен не толкова Лазар, колкото мнозина от тези хора, понеже всички те разбраха силата на благоуханието и безсилието на смърденето. За да се сбъдне именно записаното в Евангелието:
“Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария, и видяха това, що стори Исус, повярваха в Него…” (Йоан 11:45)
А сега помисли, момчето Ми!
Какво сторих Аз и какво видяха юдеите?
Понеже не Аз възкресих Лазар, но Духът на Отца Ми. А Той не се вижда. Какво сторих Аз и какво видяха юдеите, за да повярват в Мене?”
“Господи мой! Ти благодари на Отца и те видяха колко велико е чудото на благодарението. Те видяха Твоето благодарение, докато Лазар излезе после…”
Господ се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“Сега разбра ли, че в Моето Евангелие естествени неща няма? Сега видя ли, че трябва да уловиш не думите, но Духът? Понеже, ако днес Отец погледне към земята и там се намери само една Марта, тя би казала нещо повече от древната. Тя би посочила много мъртви църкви и би казала:
“Господи, Боже! Смърдят вече, понеже се отказаха от Плода на благодарността. Понеже Те познаха като Бог, но не Те прославиха като Бог, нито Ти благодариха, но извратиха се в своите мъдрувания и несмислените им сърца се помрачиха, защото дойдоха да живеят в тази пещера. А някога благоухаеха за Божия Слава…”
Затова днес Господ вашият Бог се обръща към всички, които се наричат с Неговото Име и вече не призовавам, но заповядвам:
Нека се покаят всички неблагодарни сърца. Нека излязат от духа на света, както излезе мъртвият Лазар от ада, за да напълня духа им с Живот от Живота Ми. Нека отново започнат да благодарят с доказателство от щедрост и искреност, за да се отмести камъкът от пещерата, в която дяволът затвори сърцата им. И за да им дам изобилието, което са изгубили тогава, когато са се поклонили на княза на света…”
След последните Си думи Господ направи видението с Лазар да се прекрати и в следващия миг вече се намирах в ново видение. Този път Господ стоеше на висок хълм и около Него стояха апостолите. На около петдесет метра по-долу около Господ и апостолите стояха огромни множества народ, които бяха насядали по земята. А Исус отново се обърна към мен и ме попита:
“Знаеш ли как може да се нахрани толкова много народ със седем хляба и малко рибки?”
Отговорих:
“Исусе, нужно е чудо!”
А Исус отново каза:
“И това е чудото на благодарението…”
След думите Си Той издигна ръцете Си с хлябовете и рибите. И като погледна към Небето, говореше на Отца думите Си:
“Отче, научи всички тези Мои братя и сестри на чудото на благодарението! Научи ги, че дори тогава, когато имат малко, те са пребогати, ако го приемат с благоухание на устата си. Защото Твоята Всевечна Сила непременно ще отвори шлюзовете на Небето и ще излее благословение, така щото да не могат да го издържат! Защото Твоята Любов непременно ще смъмри поглъщателя на плодовете им и духът на неблагодарността ще стои далеч от народа Ти и скинията Ти! Научи, Отче, всичките Ми последователи, че Твоето изобилие първом идва като плод на искрени устни, а после – като чудо, способно да нахрани хиляди. Нека плодът на благодарението непременно умножи Твоите блага всред народа Ти, за Твоята Слава и за радостта на Твоето Сърце…”
Благодарението на Господ буквално произведе чудо, защото хлябовете и рибата в ръцете на Исус се умножаваха така, сякаш излизаха от устието на фонтан. Така разбрах колко дълбок и необхватен е Господ. Разбрах още, че ако Той е Богът на чудесата, ние сме предизвикани да бъдем поколение на благодарението и молитвата, поколение, което ще смъмри поглъщателя на рожбите ни. В оня миг, докато сърцето ми туптеше развълнувано, Исус ми каза и последните Си думи:
“Сега, в края на Моите откровения ти разбра колко велики са чудесата на благодарението. Ти вече разбра, че духът на неблагодарността е онзи дух, който има даденото право да поглъща плодовете и рожбите на всички, които са приели дарове от Бога, но без Самия Бог. Затова Аз се обръщам към всичките Си братя и сестри, като техен брат и Господ, за да им кажа:
Приемете изобличението Ми и ще живеете. Понеже то ще донесе промяна в сърцата ви. Понеже искам да ви дам бъдеще и надежда, топлина и светлина във времето, когато духът на света превръща сърцата в мрачни пещери и слага пред тях големия камък на неблагодарността. Днес Господ вашият Бог свали чрез слугата Си тайнствения воал на този дух, за да ви облече със светлия и чист висон. Защото е само миг преди сватбата, миг преди свършека.
Блажени и Святи онези, които смирят сърцата си и позволят на Духа Ми да ги очисти и възвиси! Блажени и Святи онези, които любят слугите Ми, пророците и чрез плода на благодарението покажат щедростта, на която са призовани от Мен! Блажени и Святи онези, за които малкото хляб и риба никога не стават повод за малодушие или презрение. Такива непременно ще изобилват в Духа Ми!
Проклети неблагодарните и злите, които са познали Господ, но не са Го прославили като Бог, нито са приели слугите Му, изявяващи Духа Му! Проклети онези, които шумно благодарят, така щото думите им винаги да се разминават с делата им!
На такива осъждението е справедливо!
Ето, ида скоро! И ще взема при Мен онези, които са Ме взели при себе си! И ще живеят при Мен онези, при които съм живял и Аз! И ще се наслаждават с плодовете на Правдата онези, които днес приютяват гладният и жадният, голият и странен Господ, от Когото се гнусят всички слуги на Вавилон!
Аз го изговорих, Аз го изрекох…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s