ТИХОТО БЛАГОДАРЕНИЕ И ШУМНАТА НЕБЛАГОДАРНОСТ – III ГЛАВА

3. ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА

Скъпи ми приятелю! Аз моля Исус да ти даде смирен и покаян дух, за да разбереш правилно посланието на тази тема. Ние не се вдъхновяваме от човеци, та да постъпваме по човешки. Нашият прицел е Господ. Нашият съдник е Господ. Той стои в нашето начало. Той ще стои и в нашия край. И понеже Той остава без изменение или сянка от промяна, то в пълна степен ние се нуждаем от изменението и промяната, за да бъдем съобразни с Него.
От всичко, което Господ ми е давал за Себе Си, аз разбрах, че Неговото Име е Любов. Тази Любов, която се радва, когато дава, без да търси своето си. Но ако и Любовта да не търси своето си, ние сме призвани да търсим нейното, тоест, да не преставаме да я упражняваме и изявяваме на всяко място в живота си. Бог дава много изпити на чедата Си и целият ни живот на вяра е един безкраен изпит. Но ако има нещо, което със сигурност разбрах от Господ Исус, то това е, че най-важният изпит е изпитът на Любовта, а стълбата, където се препъват значителен брой вярващи, е благодарността. Не зная кой и как ни е формирал, кой и как ни е устройвал преди нашето новорождение в Духа, но мога да ти кажа, че ако има духовна грозота, то в пълна степен на нея би свидетелствала неблагодарността. Защото тя е не просто липса на плод, но изява на дух. Самата дума “безплодие” е човешка дума, родена от едностранчивия човешки поглед. Това, че някой няма плод за Бога, не го прави непременно безплоден. Понеже от притчата, дадена ми от Исус, аз видях, че липсата на един плод е причина да се роди друг плод. Затова е по-правилно да говорим за различни плодове, отколкото за безплодие по принцип.
Безплодният за Бога непременно е плодоносен за дявола.
Безплодният за дявола непременно е плодоносен за Бога.
И сега искам да ти разкрия какво се получава, когато човек не благодари на Бог по Божият начин, но предпочете светската етикеция “Мерси” или “Thank you”. В своята същина благодарността е обратна връзка с Бога. Понеже ако дарът следва посоката “Бог – човек”, то благодарността трябва да следва обратната посока “Човек – Бог”. И ето тук най-често се получава неправилната интерпретация на благодарността.
Нека ти обясня каква:
Когато Бог иска да благослови някое Свое дете, Той може да направи това както директно чрез лична връзка в сърцето на човека, така и чрез Свой пратеник. Най-прекрасният вариант е личната връзка. Тогава Бог и човек се срещат в Неговото присъствие и преживяването е уникално. Тогава не е никакъв проблем човекът да падне на колене и да благодари на своя Създател и Господ за Милостта и Благодатта, с които го е дарил. Но съществува и друг вариант. Вариант, при който връзката между Бога и човека е затруднена, било поради грях, било поради слаба вяра, било поради всякаква друга причина. Затова Бог изпраща слугите Си, като им дава Словото, нужно за назидание, поука, изобличение и поправление на Църквата. А тогава идва атаката на дявола. Тя кара онзи, който приема даровете от Господ, да вижда всичко това в схемата:
Човек – Човек – Бог
Тоест – такъв казва:
“Аз съм човек, който приема слово от човек, на който му говорил Бог. Ами благодаря ти, тогава, човече! Бъди жив и здрав!”
Ето, че дяволът е успял със стратегията си. Той вече е измамил приемащия, за да изкористи самия дар и да отнесе нещата до типичната човешка благодарност, която вече ти разбра каква е. Но правилна ли е схемата “Човек – човек – Бог”? Не казва ли Словото, че нашият Спасител е положил Съкровищата Си в пръстни съдове? Не казва ли и Апостол Павел думите:
“Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко. Понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа…” (Галатяни 1:11-12)
И сега помисли, братко мой. Ако проповядваното от Павел благовестие не е човешко и той самият дойде при теб и ти подари едно от посланията си (както това е ставало някога), то ще употребиш ли схемата “човек – човек – Бог”?
Ако ти си човекът, който приема проповядваното благовестие, а то не е човешко, то тогава самата схема става невалидна и идва друга схема, която е божествено вдъхновена и чрез която ти най-успешно можеш да издържиш изпита на благодарността. Това е схемата:
“Човек – Бог – човек”
Тоест – тогава ти ще кажеш:
“Аз съм човек, който приема Божия Дух от книгите на моя брат! Господи, аз съм недостоен за привилегията, която Си ми оказал! Моля Те, благослови труда на ръцете ми, за да възвърна на слугата Ти онова, което ще покрие нуждите на благовестието. Понеже зная и съм убеден, че Словото, с което Ти, Господи, ме посещаваш в този ден и час, е несъизмеримо и безценно. Затова искам да участвам с даване в делото Ти, за да не бъда безплоден…”
Отправял ли си такава молитва към Исус, с такъв мотив и в такава схема? Ако не си – побързай да заживееш такъв живот, защото другата схема ще те постави сред порочния кръг, за който сега ще говоря.
Господ отново беше до мен и ми говореше. Ето какво ми казваше Той:
“Стефане, представи си, че имаш две семена, които си получил от Господ с категоричната задача да ги посееш. И ти имаш в дома си две саксии. Едната саксия е на балкона, а другата – в килера. Ти посяваш едното семенце на саксията в балкона, а другото семенце – на саксията в килера. Минава време и семенцата покълват. Едното расте в килера, а другото – на балкона. И така – с месеци. Какъв ще е резултатът в крайна сметка?”
Помислих върху думите на Исус и казах:
“Господи, растението от семето в саксията на балкона, ще порасне и ще се затвърди, докато другото в килера вече ще е изсъхнало…”
“А защо едното ще се затвърди, а другото ще изсъхне?”
“Много просто, Господи. Това на балкона има слънчева светлина, а онова в килера няма…”
Исус се усмихна и допълни:
“И като си помислиш, че двете семенца в началото бяха еднакви, а каква различна съдба имат, то това какво ти показва? В самото семенце ли е ефектът или в нещо друго?”
Самите въпроси на Господ бяха отправени към мен така, че ми паднаха люспи от очите и аз казах:
“Господи, нужно ми е не само семенцето, но и Създателя на семенцето. Да приема дар от Бога, но без Бога, то значи предварително да обрека този дар на погибел…”
“Сега разбираш ли още по-добре защо в Моята притча жената зачена плода в утробата си, но в крайна сметка не го опази?
Именно защото го нямаше плодът на благодарността. Защото само с тази мъдрост ще ти станат ясни думите на Апостол Павел, свързани с благодарението. Понеже той каза:
“А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога. Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички. А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат. Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!” (II Коринтяни 9:10-15) 
Виждаш ли как служението може да произвежда благодарение на Бога? Именно чрез плодът на щедростта, която е въплъщение на благодарността! Защото щедростта ще рече, че плодът е траен, изобилен и способен да запълни нуждите на Светиите.
И ето такъв е неизказаният дар към Църквата!
Но кой днес ще иска да живее тези думи? Кой ще иска да отвори тъмния си килер и да извади саксията си на балкона?
Вместо това става обратното. Вместо това безплодните сърца се въртят в един порочен кръг. Понеже искат и получават, но не благодарят и така полученото не ги ползва, понеже Духът Ми не свидетелства на закоравени и стиснати сърца. Тогава те, не можещи да се покаят, отново искат и отново получават, та отново да не благодарят и полученото отново да не ги ползва. И така, ден след ден, те трупат гняв с упорството на неумрелия си егоизъм. Да сееш Словото Ми в такива сърца е същото, като да сееш семена на асфалт. Ще поникнат ли там?”
“Не, Господи! Най-много да ги изкълват птиците и след това тези с асфалтовите почви отново да искат да посея, та белким поникне. Но чувствам, че тогава вече ще е наливане от пусто в празно. Даже не знам какво да кажа на такива и как да ги предизвикам на покаяние и отричане от този дух на неблагодарност. Защото се опитах на няколко пъти да изоблича такива и да им подскажа, че им липсва плода, но това доведе до обратния ефект. Понеже ме намразиха и се обърнаха против мене. А аз не исках нищо повече от изпълнението на чудесните Павлови думи към Тимотея:
“Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете…” (II Тимотея 2:6)
Ето защо тяхната реакция ме учуди. Просто не я повярвах, понеже не се покриваше от никакво разумно обяснение…”
Тогава Исус ми каза:
“Не се чуди, но кажи на такива думите Ми, понеже са истински. Понеже Аз, Господ и Бог Исус Христос, заявявам чрез слугата Си думи за съдба и който се вслуша в тях и се покае, ще го възвърна и издигна високо, а който се закорави и съблазни в Мене, плодът на сърцето му ще бъде змиевиден и той ще го носи в цялата вечност. Затова чуйте думите Ми, чеда на търговци и наемници, и покайте се за неблагодарните си сърца. Аз и Отец Ми изливахме чрез слугата Си Слово, което тежи повече от всичките пари на света и което не можете изкупи с всички десятъци и дарения, които бихте давали отсега и до последния ден. Но въпреки щедростта и изобилието, с което слугата Ми посети сърцата ви, вие останахте свидливи, алчни и странни, като се поругахте с всичко Свято и чисто и побързахте да забравите светлините на Сион. Затова днес казвам:
Църкво на студени сърца! Църкво на тщеславни и високоумни люде! Църкво на закоравени към Гласа на Духа Ми! Ти, която избиваш пророците Ми, и с чародейства, хули и клевети убиваш пратените до тебе. Колко пъти съм искал да събера децата на Сион, но не искахте.
Ето, домът на неблагодарните се оставя пуст. Защото, казвам ви, отсега няма вече да видите Присъствието Ми, до когато речете:
“Благословен Духа на Божиите пророци, които идат в Господното Име. Благословени ония, които пратени от Царя ни даваха даром, и ни протягаха ръка, за да ни измъкнат от тресавищата, докато ние купувахме и продавахме и в пълна степен търсехме своето си, а не онова, което е Исус Христово!”
Когато съвършено напълните думите си с Дух и плод, в покаяние и смирение, в дело и действителност, и Аз видя от Небето, че пратениците на Отец Ми, наистина са благословени с потребното за служението на Пророческия Дух, тогава отново ще стана явен на тези, които Ме търсят и още по-скрит за роптателите и чародеите, търговците и наемниците.
Аз, Господ изрекох всичко това и нека всеки осмисли всяка Моя дума, казана в тази книга, за да даде плода Си в живите почви на Духа Ми, а не в касите на съюзи и в сметките на наемници.
Колкото до онези, които не искат да повярват думите на Господ, но се закоравяват в измамата на греха, то такива в пълна степен ще свидетелстват, че не са научили притчата от смоковницата, за която заповядах в Словото Си, като казах да бъде научена.
Ти, Църкво, Си Моята смоковница! И днес е времето, когато едни клони омекват и развиват листа, а други замръзват и листата им окапват. Днес е времето, когато Аз посещавам всички събрания гладен и жаден, гол и странен. Днес е времето, когато от Небето гледам на много църкви и ги виждам като разлистили се смоковници. Но когато се приближа до тях и потърся плода, който да зарадва и нахрани Сърцето Ми, виждам само едни листа, които никак повече няма да ги ползват. Аз вече вдигам ръката Си, за да прокълна безплодните с думите:
“Отсега нататък да няма плод в тебе до века…”
И ако мнозина са чакали от Мен височайша визита, подобна на онези визити, с които ви обладаха царете на Вавилон, то Аз няма да направя такава визита. Понеже Аз дойдох с Пророческия Дух в слугите на Отца Ми, но малцина Ме познаха и прислужваха така, както го стори Мария Магдалина. Малцина плакаха в нозете Ми, а повечето предпочетоха да Ме поругаят и похулят. Затова казвам, че наказанието на Содом ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото възмездието от Отца Ми над тяхното беззаконие в дълбокия лин на Гнева Му.
Колкото до малкия Ми жив остатък, който чува Гласа Ми и с голяма щедрост се иждивява за слугите Ми, то именно за него в края на тази книга Аз ще дам и онова видение, с което ще изградя Съвършените Си поклонници, за да бъдат последното чисто и Свято благоухание на Сион…”
След последните Си думи Господ прекрати видението, в което ми се разкри и аз усетих как Духът Му продължи да обновява сърцето ми с истините по тази книга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s