2. ВИДЕНИЕТО СЪС СЕМЕНАТА И ПЛОДОВЕТЕ

(РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНИЯ И ЧОВЕШКИЯ АРШИН)

Скъпи ми читателю! Нека не те плаши съдържанието на предишната глава и най-вече Христовата притча. Защото едва ли Господ е искал да ме плаши.
Не!
Той просто ми показа със Силата на Своята Си мъдрост какво значи да получиш дар от Господа, а да не Го прославиш, нито да Му благодариш. Размишлявайки върху самата притча в ума ми бързо дойдоха думите на Апостол Павел, който коментираше за някои християни следното:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи…” (Римляни 1:21)
Помисли тогава, че именно такова нещо се случи и с жената и мъжа в притчата на Исус. Те познаха Милостта на Бога, понеже Той ги дари със зачатие, но не Го прославиха като Бог, защото започнаха да се веселят по плът, нито Му благодариха, но се извратиха, защото мъжът се опи от виното, а жената освен, че се опи, направи и прелюбодейство. А всичко това е извращаване и помрачаване, както говори и Павел. Защото Бог не е за подиграване и както може да даде, така може и да отнеме.
Извикай Слава на Името Му и благодари за Милостта Му, защото ако Той реши да ни изпита така, както бе изпитал слугата Си Йов, то цялата Църква ще надигне такъв вопъл и вой, щото едва ли ще остане човек на земята да не разбере за него.
Нека сега продължа с непосредственото видение от Исус, за да видиш какви неща Той разкри пред сърцето ми:
Намирах се пред някакъв палат, който приличаше на средновековните замъци, каквито може би си виждал по филми. Чувствах глад и жажда и невероятно голям хлад по цялото си тяло. И когато се огледах, видях че съм почти гол с изключение на едни продрани къси панталони, с които бях облечен. Така аз влязох през вратата на палата, понеже отвътре чувствах, че именно там ще се решат проблемите ми. Така, след като влязох в замъка, тръгнах по дълъг коридор, където имаше стаи. Отворих първата стая и видях как вътре имаше маса и поставени съдове за храна. За миг ми просветна, понеже си казах, че тук късметът ми проработи, понеже ще задоволя глада си. Но когато се приближих до масата, видях, че в самите съдове нямаше храна, а само семена. Това бяха семена от пшеница, домати, краставици, ябълки и други. Но те не ми вършеха работа, затова разочарован излязох от тази стая. Така и не се нахраних. Погледнах към втората стая и видях върху друга маса шише за вода, което ми се стори пълно. И понеже бях твърде жаден, затичах се… Но и тук имаше изненада. В шишето нямаше вода, а само едно пъхнато листче, на което пишеше “H2O”. Това ме раздразни и затова наум си казах:
“Защо ми е химическа формула на водата, когато я няма самата вода?”
Излязох разочарован и с разтреперани нозе от тази стая, като усетих силно главоболие. Така влязох в третата стая, където бяха пръснати закачалки за дрехи. Казах си, че тук поне ще се облека, но намерих само списание, върху което имаше снимки на дрехи, но дрехи в самата стая нямаше. Положението ми ставаше нетърпимо, понеже усещах, че е някаква гротеска, някаква жестока подигравка. А главоболието ми никак не спираше. Така влязох в четвъртата стая, където видях върху масата пластмасови остатъци от таблетки за аспирин и до самите тях – рецепта за лекарството. Но и лекарство нямаше. Затова аз извиках към Господ, защото усещах, че ми дойде твърде противно цялото видение. А Той се появи, като ме попита:
“Как се чувстваш сега? Хубаво ли ти беше из различните стаи?”
“Не, Господи! Тези стаи бяха подигравка с всяко разумно очакване. Понеже ме боля глава, и не намерих аспирин, а само рецепта. Понеже бях гол и не намерих дрехи, а само реклами. Понеже бях жаден и вместо да пия вода прочетох химическа формула. А като връх на подиграването вместо храна намерих само семена. Изобщо, защо ме накара да вляза в този палат?”
А Господ ми каза:
“Защото и Аз твърде често го посещавам. А не искаш ли и ти да си там, където ходи твоят Господ? Защото, ако беше гледал внимателно, щеше да видиш, че върху всяка от вратите имаше опознавателен знак. Виж ги сега отново…”
И действително, братко мой, всяка врата си имаше табелка. А табелките бяха просто препратки към “Евангелието от Матея” в неговата двадесет и пета глава от четиридесет и втори до четиридесет и трети стих. Така всичко ми се проясни. Затова казах на Господ:
“Господи, не изглеждат ли така и неблагодарните сърца? Не е ли всичко в тях само думи, думи, думи…”
А Исус тъжно се усмихна и каза:
“Помисли тогава, че докато ти разказвах притчата за неблагодарността и ти самият беше решил да Ми благодариш, благодариш, благодариш.
От думи ли се нуждае твоят Господ? Семена ли са нужни на Сеяча, Който има семена повече от всички други? Нахраниха ли те семената в онези съдове? Напои ли те химическата формула на водата? Облече ли те рекламата? Премахна ли ти главоболието рецептата?”
“Не, Господи! Нищо нито ме нахрани, нито ме напои, нито ме облече, нито ме излекува…”
“Разбери тогава, че ето така изглежда човешката благодарност, която духовно погледнато е извратена неблагодарност.
Тя е думи, думи, думи!
Студена етикеция без дела. Такава човешка благодарност е готова да те благослови с един милион семена от думи, но от нея няма да получиш дори един резен от плод. Но ти отново помисли каква е Волята на Отца Ми и в какво се прославя Той…”
Думите вече бяха на устата ми и затова казах:
“Исусе, Сам Ти ни каза в “Евангелието от Йоана”:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод…” (Йоан 15:8)
“Не просто плод, но плод на искрени устни. Плод от такива, които помнят и живеят писаното:
“Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото Име. А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога…” (Евреи 13:15-16)
За съжаление в огромната си част днешното мнозинство замени плода със семена, които завинаги ще си останат мъртви. Защото днешните са закоравени и странни люде, изгубили смисъла на Живота, които викат “Слава на Бога”, когато такава Слава няма, понеже го няма плодът. Които викат “Амин” на дела, обречени за изпепеляване от Божия гняв. И когато Аз очаквам благодарението в дело и в действителност, с плодовете на Духа, със саможертвата и щедростта, някои се задоволяват да казват на слугите Ми:
“Дано бъдете стоплени и нахранени, дано бъдете почетени и напоени. Дано Господ ви благослови стократно…”
Но такива и пръста си не мръдват, за да сторят каквото и да е. Колко от тях разбират, че това не е просто самият им неумрял егоизъм, но духът на неблагодарността, който е един от главните играчи на тъмната арена на Луцифер? Колко от тях разбират, че Божието Царство не се състои в думи, но в сила? Колко от тях разбират, че с всяка празна дума отрязват още едно снопче от въжето на своето спасение и Вечен Живот? Колцина разбират, че няма по-успешен начин да се самоизключите от Небесното Царство от начина, който показах на слугата Си във видението с тщеславния замък?
Защото в този замък пребъдват всички сърца, които са “мед, що звънти и кимвал що дрънка”. Такива винаги искат Господ да благослови онзи, от когото са получили благословенията си, но никога да не направи това чрез тях. Затова, с каквато мярка мерят, с такава ще им се отмери. Защото дори тогава, когато щедростта на Господ се излива към тях, за да ги спаси, те си остават странни и помрачени, чужди на Живота на Бога, за да допълнят мярката на бащите си.
Понеже, кажи Ми, нима Аз не искам в дело и действителност да благодарят на слугите на Отца Ми? Нима Аз не искам да благословя стократно всяко иждивяване за Царството Божие? Нима мнозината не знаят, че ако посеят в пророческото служение, в което съм те поставил, то непременно към такива ще се върнат извори и прелели небесни потоци? Но как да Ме чуят сърца, които са свикнали с мисълта, че Господ им е длъжен? Как да Ме чуят сърца, които не могат да повярват, че е възможно даването даром и оправдават всичко с търговия? Как да Ме чуят такива, които са забравили думите на Апостола Ми Павел, който в огромно утеснение и нужда писа и това:
“А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане; защото и в Солун един два пъти ми пращахте за нуждата ми. Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка…” (Филипяни 4:15-17)
Виждаш ли как Павел искаше плода? И нима бе алчен за плода? Не е ли по-скоро обратното? Защото мога ли да работя със Словото на Пророческия Дух, с което си благословен и което изпращаш на мнозина, ако те имат сърца, корави като камък и стиснати като юмрук? Мога ли да променя сърца, за които даването даром не е свещен дълг, но приемането даром им идва като корист и те бързат да я вземат? Не са ли такива в пълна степен като жената, която зачена от Господа, но роди от дявола?
Защото и жената и мъжа забравиха, че по милост получиха зачатието си, и решиха, че Господ им е длъжен, та започнаха да се опиват и веселят тогава, когато тихо трябваше да благодарят.
Кажи Ми тогава! Забеляза ли почерка на твоя Господ в онези, които през изминалите години сееха в твоето служение?”
“Да, Господи! В повечето случаи това бяха хора, които не обичаха да говорят, но предпочитаха да действат. За разлика от другите, които по телефона ме заливаха с благодарности, но всичко при тях си остана думи, та дори и мнозина от тези, които най-много се кълняха във вечна вярност и любов, просто отпаднаха и ме намразиха…”
“Ето по тази причина ти казвам, че тихото благодарение е лишено от много думи, но е пълно с много дела, докато шумната благодарност и превзетост, водеща до превъзнасяне, най-често си остава зле прикрита неблагодарност.
Мислиш ли, че някога апостолите Ми нямаха същите тези изпитания и горчиви чаши, каквито и днес пият Верните на Делото Ми и Името Ми? Какви свидетелства е трябвало да получи Йоан от човешката благодарност, та да запише в посланието си:
“Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност…” (I Йоаново 3:18)
Ето затова нека всичките Ми братя и сестри знаят, че:
Думите са човешкият аршин на благодарността, докато делото е Божият аршин! Човешката благодарност е куп от мъртви семена, които никога не дават плод! Божията благодарност е Дух и Живот на саможертва, за да се изяви Плодът на Правдата!
Който не заживее тези Мои думи никак няма да намери тясната порта и стеснения път. Защото между многото изпити, с които Отец Ми изследва сърцата, за да ги намери достатъчни или недостатъчни, достойни или недостойни, най-съдбоносен се явява изпитът на благодарността. И един ден, когато дойдеш при Мен в Небето ти сам ще видиш, че всички Небесни жители не престават денем и нощем да се кланят и благодарят на Отец Ми, понеже благодарението е съвършеното доказателство, че Аз живея в теб и ти живееш в Мен. Нека следващото видение, което ще ти разкрия, покаже на всички, че никоя корист никак не ползва и за онези, които приемат даром, а не дават даром, идва времето да изгубят не само Образа Ми, но и всякакъв път за възвръщане…”