6. ВИДЕНИЕТО С ЙОСИФОВИЯ ПЕРИОД НА ИЗРАИЛ
(ПОКРИВАЛОТО, ПРЕОБРАЗЕНО В БЛАГОЧЕСТИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли има по-вдъхновен и благословен път от този – да разкриваш отделните късчета от цялата велика картина на Божията тайнствена Премъдрост. Прекрасното на тази картина е усещането, че което и късче от нея да докоснеш, винаги от него ще те галят лъчите на Святия Дух.
Ако в първите години от призванието ми мислех, че всяка пророческа книга има своя уникалност, която я прави различна от останалите, то в последния Кръг на Солта разбрах, че уникални са не късчетата, а цялата картина. И докато тя не бъде изцяло запълнена, за да яви Съвършения Божий Замисъл, то Господ отново и отново ще се връща към сърцето ми.
А можех ли да предполагам, че съществува толкова велика духовна връзка между Водата и Солта? Можех ли изобщо да проумея, че най-пречудните и Святи откровения ще се родят от връзката между Началото и Края, между Алфата и Омегата, между Младенеца и Разпнатия, и най-вече – между Благословението и Жертвата?
Истината, братко мой, е такава, че на всички ни е дадено от Бога да бъдем части от картината, и само на малцина посочени – свидетели на цялата картина. Аз копнея час по-скоро този стар свят да си отиде и Господ да ни въздигне при Себе Си. Жадувам за мига, когато ще разбера, че слугуването ми не е било напразно, но е принесло чудесни плодове за Царството. Защото в това се заключава смисълът на целия ми живот и причината да се родя и живея на това време и на тази земя.
В последните няколко пророчески книги Исус показа на всички ни какво предстои, тъй щото аз няма повторно да се връщам към видения, които съм описал, и към събития, за които Господ ми е дал да пророкувам. Дори съществуваше вариант това последно видение за Цафнат-панеах да не бъде описано, понеже не касае нас, а Израил. Но като помня и зная, че моят Господар е преизобилен, а върху картината не трябва да останат липсващи късчета, аз Му се покорих, за да направя явна и тази последна тайна на Цафнат-панеах, свързана с Йосифовия период през Голямата Скръб. Казвам ти всичко това не за да се хваля по човешки, но за да разбереш, че слугата Господен плати най-тежката цена именно за тази книга. И за всяко от виденията в нея преживях преумножена ярост от дявола.
Нека започна оттам, че когато Господ въздигна Йосиф като Цафнат-панеах, имаше седем години на изобилие в житната реколта, тъй щото Божият избраник събра реколтата и с нея напълни и препълни житниците на Египет. А когато дойдоха годините на глада, тогава всички гладни мигом се втурнаха към житниците, за да купуват жито от Йосиф, и така да оцелеят и преживеят екстремния период. Библейският разказ ни показва, че гладът достигна и до чедата на Израил, тъй щото – искат или не – и те трябваше да потеглят към Египет, за да си купят жито от Йосиф, за когото дори и не подозираха, че е Цафнат-панеах. Тук аз няма да преразказвам покъртителната история, пълна с толкова много поуки, но непременно ще изявя духовните паралели от древността с тези на последното време. Защото когато Господ въздигне Църквата на Сватбената Си Вечеря, на света ще остане народът на Израил. И тогава ще настъпят знаменателни събития, записани в “Откровението” и свързани именно с подпечатването на 144 хиляди от племената на израилтяните, избрани за първи плодове на Бога и Агнето. По-важното за нас, в Духа на тази пророческа книга, е да видим как Бог Отец ще реализира Йосифовия период през Голямата Скръб. Защото в онова време духовният глад ще е твърде силен и напълно ще отговаря на древните седем гладни години. А за обществото на подпечатаните израилтяни в “Откровението” недвусмислено е записано:
“И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни…” (12:6)
Забележи причината, поради която жената побягва в пустинята! Стихът показва, че тя прави това “за да я хранят там”. А няколко стиха по-долу Йоан е още по-изчерпателен, като казва:
“И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея…” (12:14)
Кой и как ще храни жената в пустинята? Истината е, че това ще бъде делото и мисията на двамата Божии свидетели, изпратени от Отца към Израил. А тези свидетели са същите, които се явиха и на Исус при Преображението Му на високата планина. Това са пророците Моисей и Илия. И стихът в “Откровението” изчерпателно казва за тях:
“А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища. Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит. Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали. И когато свършат свидетелстването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат. И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята. А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха. А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха…” (Откровение 11:3-12)
Какво ще се случи, когато Моисей и Илия извършат заповяданото пророкуване на Израил? Няма ли именно това да е нахранването на жената в Египетската пустиня? Разбира се, че това ще е нахранването!
Но по-важен и съдбоносен остава въпросът:
Как Моисей и Илия, събрани заедно, олицетворяват Цафнат-панеах за Израил? Или какво Небесно знамение се случва с тези 144 хиляди, подпечатани от племената на Израил?
Сам разбираш, братко мой, че Единственият, Който може да ти даде отговор на този въпрос, е Господ Исус Христос. И аз никак няма да се бавя с други размишления, но ще ти предам Неговите думи към сърцето ми. Защото духът ми все така оставаше в стаята на главната Божия Сфера. И там Исус ми проговори, казвайки:
“С велика и Свята тайна натоварих духа ти, слуго Мой! И против такава велика тайна непременно ще се отприщи всичката яростна съпротива на тъмните сили. Защото за дяволът няма по-голям ужас от въздигането на Цафнат-панеах, сиреч, от ефекта на прелялата вода, когато бентът му, въздиган пред Божия Пророчески Дух, ще се сгромоляса и никак повече няма да удържи. Затова крепи се, възлюбен Мой приятелю! Прибави на твърдостта си радост, и на дълготърпението си мир! Защото времето за избавлението на Моите тича да се сбъдне и няма никак да закъснее.
А ти сега погледни отново към Сферата на Отца Ми, която се променя след Грабването на Църквата. И като гледаш – кажи Ми какво ще видиш…”
Погледнах с вълнение към Сферата, когато видях едно тъмно покривало, стоящо на едно точно определено място на земята. Нямаше Кръгове и Присъствия на Бога, а само това покривало. То ме изпълни със скръб, понеже не беше светло, и затова през сълзи казах на Исуса:
“Господи мой! Виждам в Сферата едно тъмно покривало, и скръб напълни сърцето ми…”
“Няма как да не те докосне скръб, след като гледаш във времето на Голямата Скръб!” – ми каза Исус и продължи:
“А ти сега простри ръка, та докосни покривалото, за да чуеш ясно библейското послание, което то носи със себе си…”
Послушал думите на Спасителя, аз протегнах ръка, за да докосна покривалото. А тогава към сърцето ми се явиха стиховете от посланието на Апостол Павел, които гласяха:
“И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме…” (2 Коринтяни 3:12-16)
Самите стихове бяха твърде директни и съвършено точни, за да ме накарат да кажа на Исус:
“Господи мой! Това е покривалото на Израил, което го доведе до частично закоравяване, тъй щото евреите бяха с ослепени умове, та да не видят, че Ти Си обещаният и очакван Месия. Но пак Павел ме изпълва с надежда, защото казва, че когато Израил се обърне към Теб, покривалото ще се снеме…”
“А какво е нужно, за да се обърне Израил към Мен? Не са ли нужни на Израил свидетелите пред Божия Свят Олтар? Не им ли е нужен Моисей, за да отвори очите им? Не им ли е нужен Илия, за да разпали ревността им?
И ако в тази книга Аз ти показвам Цафнат-панеах като връзката между Водата и Солта, и между Благословението и Жертвата, то трябва ли да се чудиш как ще подейства Отец Ми?”
“Не, скъпоценни Исусе! Защото съм сигурен, че Отец ще подейства чудесно! И непременно през Голямата Скръб ще има едно чудесно място, една Гесенска земя, където Израил ще се просвети, а тъмното му покривало ще се снеме…”
“Не просто ще се снеме, слуго Мой, но съвършено ще се просвети! Защото снетото покривало непременно се превръща в дреха на Благочестието. Затова гледай сега на Святото знамение, което е силен да извърши Отец Ми върху народа Си Израил…”
С твърде голям трепет аз се загледах в Божията Сфера, когато там се появиха Левицата и Десницата на Бог Отец. И ето, че от Отеческата Левица се изля Вода към тъмното покривало, а от Отеческата Десница – Сол с огнени искри. Тогава по твърде чуден начин покривалото започна да се просветлява – както от Водата, така и от Солта с огнените искри. И в един Свят миг покривалото се свали и превърна на хиляди дрехи на Благочестие, с които Божиите избраници се обличаха, за да бъдат наистина “първи плодове на Бога и на Агнето”. А Господ с голямо вълнение в Гласа Си протегна ръка към видението, като ми казваше:
“Ето го благословеният Цафнат-панеах, слуго Мой!
Виж Водата, която просвети покривалото и го смъкна от сърцата на израилтяните! И знай, че в тази Вода действаше Божият пророк Моисей! Защото именно той е “извлеченият от Водата”, силен да бъде неин свидетел!
Виж Солта с огнените искри, която изпълни Божиите Избрани с мисълта за Свята саможертва, понеже знаеха, че ще умрат за своя Господ от остриетата на звяра, както и Той е умрял за тях! И знай, че в тази Сол действаше Божият пророк Илия, който приготви за Своя Отец една последна Жертва, достойна за един последен Кармил!
Виж, най-сетне, и мигът, когато възкресеният Израил се въздига при Отца и Сина, а Апостолът и Пророкът Ми Йоан изявява това въздигане със стиховете от “Откровението”, които гласят:
“Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на Престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на Престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им…” (7:13-17)
Колко от вас ще видят Водата и Солта в пророческите стихове на Йоан? Колко от вас ще проумеят мъдрите думи на Божия старец, който казва:
“Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето…”
Виждаш ли, слуго Мой, че дрехите веднъж са опрани, а втория път са избелени в Кръвта на Агнето? Не е ли Водата, с която дрехата се изпира? И не е ли Кръвта на Жертвата именно Солта, с която дрехата се избелва? Но ето това е последното велико знамение от съединяването на Водата и Солта, на Благословението и Жертвата, на Моисей и Илия, при което покривалото на Израил се снема, за да се превърне в Свята Дреха на Благочестието! Това е и последният Йосифов период от Голямата Скръб, в който посветих пророка Си!
А в края на тази най-свята пророческа книга ще призова Моите скрити и посветени да въздигнат пророка Ми от тъмницата, в която го превърнах в Извор и Жертва Господна, във Вода и Сол, за да го уподобя изцяло на древния Ми Йосиф!
Ето, люде Мои!
Житницата на слугата Ми е пълна и готова да нахрани последните поколения от Божии избрани! Нека Водата и Солта се съберат в живота на пророка Ми! Защото го облякох с дрехата на Благочестието, за да възвеличи и прослави Името Господно!
Цафнат-панеах е всред тебе, Църкво Моя! Благослови делото му, за да заблестиш в Благочестието на Йосиф и да родиш Ефрем и Манасия! Благослови делото му, за да се въздигне виночерпецът и да се обеси хлебарят! Благослови делото му, за да възрасти Младенецът в Египет, а Тялото на Разпнатия да намери изсечения Гроб в скалата Ми! Благослови делото му, за да бъдеш Моя!
Дух от Духа Ми, Пример от Примера Ми, Слава в Славата Ми!
Аз, Господ на Цафнат-панеах, дадох тези най-святи видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”