ЦАФНАТ-ПАНЕАХ II – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ЙОСИФОВИЯ ПЕРИОД НА ЦЪРКВАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Събере ли усилията на верни сърца и единомислието на човеци, посветени в един проект, едно общество би могло да постигне значителен успех. Защото няма по-градивна сила от тази на хора, съгласни в една кауза и отстояващи едно намерение.
През всичките години на слугуването ми към Исус, аз вярвах и се молех на Бога, за да бъде утвърдено обществото на Хълма Господен. Иждивявах целия си дух и много често работих чрезмерно силата си, за да се утвърждава Божието Дело и да има все по-могъщо просвещение и освобождение. Пътят, който извървях, беше прицел на всичката възможна демонична съпротива, тъй щото за всяка стъпка трябваше да заплащам с лично злострадание, което остави и печат върху книгите ми. Аз не зная дали човеците разбраха в пълна степен що ще рече един Господен слуга да отстоява Благочестието, с което го е дарил Исус. Но със сигурност стана ясно, че обществото на просветените от Божия Пророчески Дух никога няма да стане многочислено, поради простичката причина, че не всички устояват на Господното пресяване. И за разлика от всички други общества, които биха намерили начин и възможност да се съберат заедно на едно място, посветените от служение “Мория” щяха да бъдат заедно само в Святия Дух на виденията, откровенията и посланията, дадени на Божия пророк. Всичко това предполагаше изпитания, които не са лъжица за всяка уста, но висока летва, възможна за прескачане само от посочените и Избраните.
Пръснати тук и там, от двама-трима в малките населени места до десетина в по-големите, моите приятели щяха да понасят ударите и несгодите на една религиозна нетърпимост, която ги похулва и опозорява като “неблагонадеждни и отпаднали”. Защо “неблагонадеждни и отпаднали”? Ами именно защото те повече нямаше да участват в масовата религиозна вакханалия между човеци и демони. Църковният търговец вече губеше тези души като евентуални клиенти пред сергията си. Църковният теолог губеше тези души като евентуални кадри за библейска академия. Църковният лидер губеше тези души като овце, чиято вълна повече няма да може да стриже, и чието мляко няма да дои. Отказващи да признаят посредничеството на цялата възможна църковна йерархия, за да намерят личното водителство от Исус, моите верни приятели щяха да пият горчивата чаша на непрестанни религиозни отмъщения, за да отстояват Благочестието, към което са призовани.
Сам разбираш, братко мой, че човек трябва да е наясно с последиците от избора, който прави. Защото този избор е съдбоносно решение, което подлага на изпитание убеждението, увереността и непоколебимостта на сърцето. Има нещо твърде жалко и фалшиво в онези, които са блъскани и завличани от всякакъв вятър, тъй щото никога не са способни да удържат в потвърждението на едно едничко “да” или в отрицанието на едно едничко “не”. Един чувствителен процент от вярващи иска да има по два мирни договора в джоба си. Единият мирен договор да бъде с Бога, понеже са повярвали в Исус, а другият мирен договор с дявола, за да не ги гони и угнетява заради вярата в Исус. И понеже не е възможно тези два договора да се съберат на едно място в сърцето, поради духовната вражда между тях, то Сатана бързо намира заместител на единия договор, като докарва в църквите влияние на “друг дух, друг Исус и друго благовестие”. (Вж “2 Коринтяни 11:4) Този “друг Исус” вече няма нищо напротив християните да имат мир с дявола. И не просто мир, но дълбоко сърдечно съгласие с всички измами и гнусотии на света.
Да ти кажа ли тогава каква е цената да притежаваш два мирни договора в сърцето си? Ето, виж я:
Дяволът ти предлага мира си, но в замяна иска да поквари благочестието ти! И за да нямаш сърдечни скрупули от поквареното благочестие, той ти предлага да заложиш с вяра в един фалшив Исус, който е измамливият образ на звяра! След плащането на тази цена (да не бъде!) гонението от Сатана спира от само себе си, като с размахване на магическа пръчица. А заместителят на гонението вече е едно измислено тържество, в което всички хвалят чудният “Господ”, който им е дал цялата победа над дявола при Кръста. Какво се случва тогава с Новия Завет и с посланията на Христовите Апостоли, които никъде не ни спестиха страданията и скърбите си, но обещаха, че всеки благочестив ще бъде гонен? Какво се случва с увещанията на първите Божии пратеници, че през много скърби ще влезем в Божието Царство? И в какво, най-сетне, се превръща Кръстът на Голгота?
Истината е, че щом имаш мирен договор с дявола, то всички белези на войната ще изчезнат от живота ти.
“Първите християни били гонени, ха, ха, ха! Ами че такова е било времето! Тогава не е имало демокрация, както я има днес! Днес си свободен да вярваш в каквото си поискаш! Няма такова нещо като скърби за Божието Царство! Те са били някога, когато е била поставяна основата! Днес Кръстът не е страдание, а победа, победа, победа!”
Победа ли проповядвате, лицемери?
Победители на вяра ли се явявате, безумци?
Ако Кръстът е Победа – победете търговците в Храма и възцарете Божията Благодат! Защото търговците служат на баща си, дявола, който е първородният търговец, изхвърлен от Небето!
Ако Кръстът е Победа – победете религиозното лицемерие и възцарете нелицемерното братолюбие! Защото лицемерието е квасът на фарисеите и садукеите, способен да закваси цялото тесто!
Ако Кръстът е Победа – победете гордостта, алчността, завистта, злобата, и първенствуването, за да се възцарят смирението, щедростта, незлобието и слугуването, които бяха Примерът на Божият Син Исус!
Ако Кръстът е Победа – премахнете човешкото титулуване и религиозната йерархия, за да заложите на ясно очертания Христос на Кръста, Който прие Образ на слуга и се смири до Собствената Си мъчителна смърт!
Ако Кръстът е Победа – отхвърлете и заклеймете златната чаша на блудницата, която опива земните царе с виното на непрестанното си блудство, и дайте пример на вярващите да пият Господната Чаша, за да бъдат утвърдени в Господния Образ! Защото ако не проповядвате именно Победата на Кръста, всяка друга победа ще ви излезе пирова!
Братко мой! Верни ми приятелю!
Решиш ли да проповядваш на човеци с два мирни договора в сърцата тези последни пет послания на Победата, то ясно ще усетиш, че между теб и тях стои една висока и страшна стена, или още по-точно – че между теб и тях е изкопана една дълбока и черна пропаст. Защото те са били измамени да приемат Победата за даденост, заради която не искат да разпънат нищо свое, нищо лично, нищо плътско. Те са били подлъгани да вярват, че Святият Бог е тотално безусловен, понеже не поставя никакви условия за Сватбата на Своя Агнец. Те са били помрачени да вярват, че няма грехове, които Бог да не може да прости, и беззакония, от които да не може да очисти, като са забравили сериозното предупреждение на Исус, че всеки грях и хула ще бъдат простени, но хулата против Святия Дух няма да се прости нито в този свят, нито в бъдещия. Те изобщо не са усетили падането си в ямата при сключването на мирен договор с дявола. Защото дяволът дава мир на поклонника си, само ако последният участва в личния му грях и бунт против Отца, Сина и Святия Дух.
И какво излиза в крайна сметка? Да вярваш ли, че два мирни договора те устройват, когато самата помисъл за това е тотално помрачение от духа на лъжепророка? Да седнеш ли удобно на стола в събранието на търговската църква, само защото някой платен наемник на амвона те докарва до приятен тщеславен гъдел? Да размениш ли бялата дреха на Благочестието за мръсна дрипа, проядена от молци и червеи или да побързаш да се покориш на Святите стихове в края на Откровението, с които Господ призовава:
“Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (22:13-14)
Някои слепци все още не знаят какво е Дървото на Живота, та да си помислиш, че биха влезли през Портите на Града. Други пък гледачи, взиращи се през розовата мъгла на дяволските лещи на очите си, виждат в тези Порти пространни и широки триумфални арки, а никак не им идва на ум, че четирите ветрища на Сатана не биха допуснали никой до Портите на Небесния Ерусалим, ако не е преминал през Кръста Господен. Но аз благодаря на моя Господ и Бог, че е устроил така съдбите Си, щото никой нечестив и никой праведен да не могат да се върнат от сетнината, която ги чака отвъд. Защото в този свят лесно можеш да приемеш една лъжа за Истина, и дори да й посветиш живота си. Но в мига на смъртта, когато душата напусне тялото, тя отива в едно измерение, където Истината е винаги Истина, и лъжата е винаги лъжа. Там вече нямаш никакъв шанс, нито възможност да промениш личната си вечност. Шансът и възможността са днес и сега. И горко на онези човеци, които прегръщат лесните шансове и се впечатляват от безоблачните възможности. Такива винаги са плътски и душевни риби, плуващи в морето на света, които много лесно кълват на дяволска стръв. Стръв, която им обещава всичко, без да им иска нищо. Стръв, която им обещава просперитет без тъмница, корони без тръни, намиране без изгубване, печалба без загуба, възкресение без разпятие, и живот без смърт. И ако ти с погнуса би подминал някоя баба, която продава лотарийни билети, или кварталния тото-пункт, понеже знаеш, че тотото и лотарията зарибяват алчността и сребролюбието на човеците, то ще направиш ли още една крачка в опазването на Благочестието?
Ще подминеш ли с погнуса църквите, отстъпили от Завета Господен, които зарибяват човешките души, предлагайки им мирен договор с дявола и вяра в един фалшив спасител? И ако езичникът сребролюбец търпи разочарованието си при тегленето на числата от тотото по телевизията, или при излизането на тиража на лотарията, но въпреки това отново вади дребните левчета, за да се поклони на мамонския жертвеник, то какво ще се случи с неблагочестивия, който е отказал да вдигне кръста си и да се отрече от себе си, за да следва Исус с неразделено сърце?
“Нов тираж – нов късмет!” – ще си каже езичникът и пак ще си напише числата от тотото или ще си купи билет от държавната лотария.
Но за какъв тираж и лотария да говорим при Мига на Грабването?
Хиляди пъти ли да идва Господ за Църквата Си или само веднъж? На късмет ли да се уповава християнинът или на Свято Господно обещание, което изисква пред Божия Олтар всичката му вяра и боголюбие? И ако да би решил някой да се оправдава, че е останал без Разум и Мъдрост свише, то няма ли такъв да се осъди с думите на устата си? Не стоя ли пророкът Господен десет години в пролома и за неговата душа? Не се ли превърна слугата на Исус в жертвен юнец, за да му даде Светлина в мрака, и очите му да се просветят, тъй щото да вижда къде стъпва, и да се научи да изпитва духовете?
Какво повече да кажа, или какви думи още да напиша, за да разберат човеците, че има Дух, Който ми говори, и Господар, Който ме употребява? Ако не усетиха Този Благодатен Дух в даването ми даром, то как с огромно удовлетворение се опитаха да Го познаят в книгите на онези тщеславни величия, които се позлатиха от търговия? Ако не разпознаха Господаря ми, Който отвори вратите на съкровищницата Си в Сион, за да ни обогати с Мъдрост и Скрита Манна, то защо спонтанно и като овце на заколение потърсиха Присъствието Му по конференциите на продажни и лицемерни шоумени? Ако не заплакаха с очите на Белия Гълъб, и не потърсиха Спасение в Крилата Му, то как да бих ги разпознал като поколение на Яков и Йосиф? Как да бих се възрадвал, че желаят бялата дреха на Цафнат-панеах повече от собствения си живот? Как да бих бил щастлив, че Верните побеждават дявола с Кръвта на Агнето и със Словото на собственото си свидетелство, понеже не обичаха живота си до толкоз, че да бягат от смърт?
Истината е, че Исус не ме е пратил до други, освен до изсечените от Канарата, които ще се върнат с Него в изсечения гроб на скалата. А аз никак не съжалявам, нито въздишам, че подир Божия пророк не тръгнаха върволици народ, нито тълпи от любопитни зяпачи. И сега книгата ще продължи именно с видение за тези Избрани – Благочестивите, на които Сам Господ ще заповяда да съхранят Тялото Му до Мига на Грабването.
Ето думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди да ми покаже твърде Святото видение, свързано с последния Йосифов период на Църквата:
“Слуго Мой! Никак да не страда сърцето ти, че обществото на Божия Пророчески Дух е малочислено, а Верните претърпяват голямо гонение заради книгите, които ти дадох. Но наместо това се привържи с въжето на предстоящата радост, защото си слуга, извършил попрището си. И сега Ме последвай! Защото отново ще те въведа в главната Божия Сфера, където искам да ти покажа целият Йосифов период…”
След последните Си думи Господ хвана ръката ми и ме поведе от дома на Йосиф към Божието Светилище. Така ние преминахме през Светилището, и аз отново видях вратата към главната Божия Сфера, инкрустирана със сапфири и диаманти. А когато влязохме, погледът ми беше изумен, понеже виждах гледка, която никога Исус не беше ми показвал. Аз виждах Младенеца Емануил, загърнат в бяла пелена, а върху самата пелена се вълнуваха Водите на Святия Дух в първия Кръг на Божието Присъствие. Но освен Младенеца, очите ми съзираха и Христовото Тяло, свалено от Кръста, и облечено с бяла плащеница, а под самото Тяло имаше огромна купчина от Сол, която напълно изявяваше най-вътрешния пети Кръг на Божието Присъствие. И докато още гледах изумен, Господ ми проговори, като казваше:
“Ето, слуго Мой! Сега виждаш Тялото на твоя Господ през самите Отечески Зеници. И както забелязваш – веднъж това е Тялото на Младенеца Емануил, загърнато с бяла пелена в Кръга на Водата, а втори път – Тялото на Разпнатия и Убития, загърнато от бяла плащаница в Кръга на Солта. И във Водата, и в Солта, съм все Аз! Но не с Личното Ми възкресенско Тяло на Господ, в което живее Духът Ми, а с духовното Ми Тяло на земята, което е Моята Църква! И ти, като гледаш на двата Кръга, кажи Ми:
Каква е Волята на Отец Ми относно тези две Тела в двата Кръга? Раздвоено ли иска Отец Тялото на Сина Си – веднъж малко и с Образ на Младенец, а втори път – голямо и с Образ на Разпнат и Убит?”
“О, Исусе! Отец не иска раздвоено духовното Ти Тяло! Той иска всички да пораснем в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Твоята пълнота, според както ни свидетелства Апостолът Ти Павел. И именно затова Ти ни даде твърде великите откровения за рода на Елиаким, за да се въздигнем и пораснем по всичко в Тебе…”
“Така е! Но гледката в Божията Сфера стои и е твърде истинна, за да не бъде вярна! И ти сега забележи, че както Младенецът, така и Разпнатият имат бяла дреха. При Младенеца това са пелените, а при Разпнатия – плащеницата! Какво са тези бели дрехи, слуго Мой?”
“О, скъпоценни мой Господи! Тези бели дрехи отговарят на Благочестието! Защото Ти Си благочестив както в Младенеца, така и в Разпнатия!”
Исус се усмихна загадъчно на думите ми. А след това, посочвайки на видението в Сферата, отново ме попита:
“Ще се посветиш ли на твоя Господ? Ще положиш ли живота си за Мене, тъй щото Младенецът да се повдигне с пелените и Водите Си и духовно да се съедини с Разпнатия и плащеницата Му? Защото именно тогава ще настъпи периодът на Йосиф за Моята Църква!”
Думите на Господ ме накараха да падна в нозете Му и да ги обгърна, казвайки:
“Твой е животът ми, Господи! Дай ми Сила, за да се посветя на Йосифовия период!”
В следващия миг Господ ме привдигна с ръцете си и със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Разбира се, че ще се посветиш, слуго Мой! Защото теб Отец, Синът и Святия Дух посочиха и избраха за настойник на Тайната Цафнат-панеах. Но ти сега виж как ще започне Йосифовият период за Младенеца Емануил. И като простреш ръка – докосни пелените Му…”
С вълнение се наведох над Божията Сфера, за да докосна пелените на Емануил, които светеха през Водата на Духа. А когато ги докоснах, пред очите ми се появи Йосиф дърводелецът, спящ на постелката си. И ангел Господен стоеше пред благочестивия, като му казваше:
“Стани, вземи Детето и майка Му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да Го погуби…” (Матея 2:13)
Вълнението ми беше твърде голямо, за да разбера в колко Свято и чудно тайнство ме посвещаваше Исус. И аз, събрал дъха в устните си, едвам успях да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Та ето – Йосиф дърводелецът ще спаси Емануил от яростта на Ирод. Защото ще послуша ангела Господен и ще избяга с Младенеца в Египет. И той ще бъде воден именно от Духа на Цафнат-панеах…”
“Разбира се, че ще бъде воден, слуго Мой! Защото Словото на Отец Ми е ненарушимо! И непременно ще се сбъдне писаното за Младенеца:
“От Египет повиках Сина Си…”(Матея 2:15)
Но как да разбират Моите, че Йосиф благочестивият трябва да бяга с Емануил в Египет? Как да проумеят Верните Ми, че единственото Спасение за Емануил от яростта на Ирод, е бягството в Египет?”
“О, Исусе! Ирод е олицетворение на кръвожадния религиозен дух на дявола! Духът на Ирод днес е превзел всички църкви, които са отстъпили от Завета Ти! И самият Ирод е духът на лъжепророка, силен да пробожда божественото зачатие на Святия Дух! Но аз знам, че Ти ще опазиш Емануил именно с благочестивия Йосиф! Защото днес Египет отговаря на света, и за Емануил е много по-безопасно да расте в света, отколкото в църквите на религиозната заблуда! Понеже човеците в света не са с прегорели съвести, както са тези, които многократно Те прободоха!”
“Запомни думите си, защото са плод на Скритата Манна в сърцето ти! А всички Мои нека знаят, че Отец именно от Египет ще повика Сина Си! И самото извикване от Отца отговаря на Мига на Грабването, когато вече изцяло е настъпила Иродовата смърт всред цялата християнска религия! Не смъртта като физически край на плътта, но смъртта, като заблуда на лъжепророка, която духовно умъртвява тези, които не обичат Истината, а лъжата! Затова строго ще заповядам на всички, които познават Гласа Ми:
Не оставяйте Емануил под властта на гнусния Ирод, но бягайте в Египет, за да съхраните Благочестието Ми! Защото именно това ще рече да се покорите на Отеческия възглас:
“Излезте от нея, люде Мои!” (Откровение 18:4)
Не позволявайте на фалшивите учения на лъжепророка да поразят сърцата ви, защото ако някой е с прободен Младенец, той няма как да достигне до зрелия Христос!
Младенецът трябва да расте в Египет до Иродовата смърт, и така да бъде опазен от всички остриета на проклетия църковен Вавилон! Защото когато попаднете в Египет – там непременно Отец ще ви дари с Цафнат-панеах! И ще имате успокоителна Гесенска земя, като братя на Йосиф, където да възрастите Младенеца и да Го храните със скъпоценното Слово от Сион! Братя на Йосиф, които непременно ще преминават през Портите на Правдата, за да изпълнят годините на Сионовото състезание!
Блажени разумните и посветените, които разбират какво им говори техния Господ чрез пророка Си и помнят пророческите видения, към които ги завръщам! Горко на човеците, за които Египет е по-страшен от Вавилон! Такива вече са били прободени от остриетата на Ирод, и няма да намерят Благочестието на Йосиф, но кръвожадността на Вениамин! Тъй щото Рахил наистина ще оплаква чедата си, понеже ги е изгубила! Но Мария докрай ще съхрани Младенеца си, понеже е била изведена от Благочестивия! Защото колкото и страшен да е светът, пак Отец ще подейства върху Избраните с Молитвата на Сина Си, Който Му е казал:
“Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия…” (Йоан 17:15)
А сега, слуго Мой, протегни десницата Си към Кръга на Солта, където Тялото на Разпнатия е повито в бяла плащеница. Докосни тази плащеница, и виж второто знамение на Йосифовия период…”
С благоговение, което никак не мога да изкажа, нито да намеря думи за него, аз протегнах ръката си към Кръга на Солта, и вече докосвах плащеницата на моя Господ. А тогава пред очите ми се появи благочестивият Йосиф от Ариматея, който разливаше масло върху окървавеното Тяло на Исуса, и Го помазваше с аромати. И като Го обви с бялата плащеница, полагаше Го в Гроб, изсечен в скала. Сълзи се надигнаха от очите ми и ги премрежиха, а гледката сякаш стегна гърлото ми. И докато гледах, едвам успях да проговоря през плач на Исуса:
“Ах, драгоценни мой Спасителю! Отново виждам Духът на Цафнат-панеах при Тялото Ти! Защото благочестивият Йосиф от Ариматея се погрижи да не претърпиш поругание в самата Си Смърт. И като помаза Тялото Ти с аромати и благоухания, обви Го с бяла плащаница, за да съхрани Благочестието Ти! И след това Те положи в Гроба на скалата!”
“Нещо повече стори Йосиф! Нещо, което последните Ми благочестиви ще сторят за Христовото Тяло, понеже ще имат силата на Цафнат-панеах. Понеже виж как евангелският разказ ти казва:
“…дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло…” (Марк 15:43)
Какво значи да се осмелите вие днес и да застанете пред последния Пилат, за да изискате Христовото Тяло? Стигнахте ли до онази Святост на Благочестието, за да извършите стореното от Йосиф? Кой е последният Пилат пред Църквата, за когото ви говорих чрез слугата Си? Не е ли християнската религия, станала блудница поради надписа на Пилат, и намразила ясно очертания Христос? И какво ще рече да се осмелите и изискате Тялото Ми от Пилат?
Ето, устните Ми изговарят ослепителна мъдрост, и благочестивите нека добре да я запомнят:
Людете, които ще участват в последния Йосифов период на земята, непременно ще бъдат Цафнат-панеах, и с Власт, Сила и Авторитет от Бога и Отца ще изискат Христовото Тяло от християнската религия, за да го помажат със Свято Масло и аромати, и да го положат в Гроба на скалата, където трябва да дочака Възкресението си, сиреч, Мига на Грабването! Защото така се изпълнява писаното, че изсечените от Канарата ще се върнат в Нея!
Ако сте с Благочестието на Йосиф, посочени за Цафнат-панеах от Моя Бог и Отец, непременно ще изискате Тялото Ми, и Пилат никак няма да ви противоречи! А когато цялото Ми тяло се събере в Гроба на Канарата, то тогава със сигурност е дошъл Мигът за Сватбената Вечеря на Агнето!”
След последните Си думи Исус хвана с ръце раменете ми, проговаряйки:
“Както ти казах в едно от виденията за рода на Елиаким, така и сега ще потвърдя на Църквата Си, че си съразпнат с твоя Господ на Неговия Кръст, тъй щото като Свят гвоздей непременно ще понесеш тежестта на Йосифовия период! Тежестта на Младенеца, Който трябва да оцелее в Египет, и тежестта на Разпнатия, Чието Тяло трябва да бъде изискано от Пилат!
А за всички Мои ще кажа думите, с които завършвам:
Отец Ми, Святият и Премъдрият, покри Началото и Края на земния Ми Живот с Благочестието на Йосиф! В Началото Ме съхрани един благочестив дърводелец, дошъл в Кръга на Водата, като дърво, посадено при потоци води, за да възрастя в Египет! В Края Ме съхрани един благочестив съветник, дошъл в Кръга на Солта, за да помаже Жертвата Господна с благоуханно Масло, да Я обвие с бяла плащеница, и да Я постави в Гроба на скалата! Целият Йосифов период е вашето израстване и възмъжаване от Йосиф дърводелеца до Йосиф от Ариматея с бялата Дреха на Благочестието! За да бъдете последният Цафнат-панеах до Мига на Грабването!
Аз, Господ на Благочестието, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s