ЦАФНАТ-ПАНЕАХ II – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО СЪС СЪНИЩАТА НА ФАРАОН
(ПРЕДУЗНАТОТО ОТ БОГ ОТЕЦ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Когато насоча своите трепети към Небето и започна да мисля за Всемогъщия и Свят Бог, Който с пламенна Любов и безпределен Разум е създал Своите творения, то тогава земният свят край мен избледнява и нищо в него не заслужава да се сравни с Присъствието и Светлината на Бога. При всички духовни въздигания, в които Отец ме допускаше да пристъпя в Светилището Му, аз осъзнавах колко чрезмерно велик е Той. И как, въпреки Величието Си и Светлината Си, излива Святия Си Дух, за да ни издири, освети и приготви за Вечността.
Аз удивен осъзнавах, че няма нищо, което да изненада Бог или да Го намери неподготвен. Няма случка или събитие, които Той да не е видял. Няма ситуация или проблем, които Той да не е разрешил. Няма нищо, вън от нас или вътре в нас, което Той да не познава. Няма дори един милиметър от Вселената, който да не е пронизан от всемогъщата Му Сила. И така неизменно достигах до Мъдростта на Отца, чрез която Той управлява съдбите на всичко видимо и невидимо – от началствата, властите, силите и господствата на Небето до най-нищожната твар на земята.
Мъдростта на Отца, братко мой! Тази Мъдрост, която е провидяла, предузнала и предначертала всичко от Началото до Края! Тази Мъдрост, с която Отец е явил на света Своя Син Исус Христос!
Не мога да започна с други думи преди видението от моя Господ, просто защото духът ми е заслепен от лъчите на Цафнат-панеах. От оня древен Йосиф, който е образ и сянка на Божият Син. Защото Йосиф беше Спасението на света в древността, а Исус е Спасението на света за Вечността. Йосиф беше продаден на исмаиляните по предложение на брат си Юда за двадесет сребърника, а Исус беше предаден от Юда Искариотски за тридесет сребърника. Йосиф слезе в тъмницата на Египет, а Исус слезе в тъмницата на ада. Йосиф беше въздигнат до престола на Фараон, а Исус – възнесен до Престола на Отца. И ако да бих продължил да изброявам знаменията на Отеческата Мъдрост в духовната връзка между Йосиф и Исус, то значи да изявя Скритата Манна от всички следващи видения. Но аз ще спра дотук, защото прицелът на тази глава са сънищата на Фараон, които в духа на последния Цафнат-панеах са могъщата Сила на Божието Предузнание. Затова нека да ти изявя думите на моя Господ, Който отново се беше снишил, за да говори на сърцето ми. Ето думите, които Той ми каза:
“Слуго Мой! Мъдростта на Отец Ми е твърде висока, за да бъде позната на тези, които живеят по земята. Тя е слънчев дар единствено за духовния човек, сиреч, за оня, който се е научил да мисли за горното, а не за земното. А в сънищата, дадени от Всевишния на Фараон, Отец Ми остави духовни послания не само за древния Си Йосиф, но и за последното поколение на Благочестието, което ясно трябва да разтълкува седемте изобилни и седемте гладни години. Кажи Ми тогава:
Как ти разчете тези сънища? И какво видя в тях?”
“О, Господи мой! Съдейки по духовните символи на Твоето Слово, аз бях готов да приема, че житото, родено през седемте изобилни години, са число на спасени човешки души до Мига на Грабването, след което настъпват седемте години на Голямата Скръб. Но последните думи на моя Отец, които Той каза на сърцето ми, ме направиха предпазлив в размишленията ми, тъй щото се отказах от тази лесна аритметика. Понеже Той ми потвърди, че аз вече четиринадесет години събирам житото му, за разлика от древния Йосиф, който направи това за седем години със земното жито. И при мен Отец беше решил да събере тъмницата ми и жетвата ми на едно място, за да бъде скъпоценна пред Очите Му жертвата ми. А това вече ми дава основанието да мисля, че житото в сънищата на Фараон не касае самите души, но Божията храна за тези души. Понеже, за разлика от древността, сега периодите на изобилието и глада протичат едновременно. И едни човеци се хранят с житото на Божието изобилие, за да оцелеят, а други умират поради измамите на умноженото беззаконие…”
“Правилно размишляваш, слуго Мой! И верните Ми, като знаят, че Пътят и Портата на Спасението са твърде много стеснени, биха ли имали самочувствието да разпознаят в житните зрънца човешки души? Няма ли тогава при Мига на Грабването половината свят да се въздигне в облаците, за да посрещне Господ на Славата? Но ето затова Аз ще повторя вече казаното от теб, а именно:
Последният период за поколението Цафнат-панеах е изобилен с житото от Сион, тоест, с откровенията, просветленията и виденията на Святия Дух, които водят до всяческо познаване на Божията Пълнота и обличане с дрехата на Благочестието. А това води до духовен контрапункт, който гласи:
Последният период на поколението на умноженото беззаконие отговаря на страшен глад и тотално помрачение, които докарват мерзостта на запустението.
Нека тогава отново да те въздигна до Божието Светилище, защото Сам Отец Ми ще ти даде да видиш последните сънища, които Той е заповядал като духовен печат над света до Мига на Грабването, Голямата Скръб и Господното Пришествие…”
След последните Си думи Господ полетя с духа ми, тъй щото двамата мигновено се въздигнахме към Хълма Сион и Небесния Ерусалим. А когато вече бяхме там и тръгвахме към вратите на Божието Светилище, Господ за миг се спря, като ми казваше:
“Изпълни ума си с тържество и предай сърцето си на благоговение. Защото не си бил посочен от човеци, за да е човешка съдбата ти, нито избран от земни общества, за да е суетно свидетелството ти. Ти си посочен от Отца, Сина и Святия Дух, и горко на онези, които се съблазняват в избора на Троицата. Защото всички останали избори ще се препънат и съкрушат, въпреки изобилието от земни богатства, с които дяволът е искал да даде гаранции за тяхното устояване. За да остане само Отеческият Избор и да се сбъдне само Неговото намерение…”
След тези съкровени и твърде Святи за духа ми думи, Господ се приближи до вратите на Божието Светилище и ги разтвори, като пристъпи напред към Престола на Отца. И вдигнал ръцете Си, Исус вече Му казваше:
“Святи Мой Отче! По Твоята Воля въвеждам пророка Ти в Святото Ти Присъствие, за да го направиш да свидетелства за сънищата на Фараон, които Ти Си заповядал да бъдат духовни печати върху днешния последен свят. И с тези сънища да се сбъдне последното преминаване на Духа Ти с изявата на поколението Йосиф…”
С последните думи на Господа отсред Отеческия Престол се надигна Облак от Божия Слава, който прелетя пространството, докато застана над главата ми. И бляскави мълнии излязоха от Облака, та явиха видения пред очите ми. А тогава Сам Отец проговори на сърцето ми като казваше:
“Слуго Мой! Теб избрах и посочих, за да бъдеш настойник на най-дълбоките тайни на Моя Суверенитет. Ето, сине човешки, тоя Облак, който в древността се спусна над двореца на Фараон, а мълниите му явиха Моите сънища, сега се е спуснал и над тебе. И същите мълнии ти явяват първия сън, за който Фараон някога каза:
“В съня си, ето, стоях край брега на Нил. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото…” (Битие 41:17-21)
А след първия сън, мълниите ти явяват и втория сън, за който Фараон някога каза:
“После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; тънките класове погълнаха седемте добри класове…” (Битие 41:22-24)
Гледай виденията от мълниите, слуго Мой! И нека Синът Ми просвети ума ти и сърцето ти със Скритата Манна на Моята тайнствена Премъдрост. Защото тия сънища са Моят последен белег за света, който вече преминава…”
Отец спря да говори, а аз не смеех да повдигна главата си, та да бих видял виденията от мълниите, понеже Облакът на Божията Слава твърде много притискаше духа ми. Но Господ ме хвана с ръцете Си та ме привдигна, за да гледам. И ето, че Той вече ми говореше, казвайки:
“Виждаш ли, слуго Мой, как изглеждат водите на Нил?”
Погледнах към водите на реката в първото от виденията на мълниите. И тогава ясно забелязах, че това бяха Святи и Живи води от Реката на Живота. А това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Ясно виждам как Отец е направил водите на Духа Си да се явят сред Нил. И от самите води излизат седем тлъсти и хубави крави, които отидоха да пасат в тръстиката…”
“А какви са тези крави? Не са ли те обществата, родени от Божията Благодат, сиреч, от седемте Божии Духове, които идат от Реката на Живота. А помниш ли ти на какво бяха свидетели седемте Божии Духове?”
“Да, Исусе! Помня Божиите Духове от чудните видения, свързани със Символите на Скъпоценния Камък, Който Си Ти. Първият Дух свидетелстваше на Властта и Авторитета Ти! Вторият Дух – на Страданието и Скръбта Ти! Третият Дух – на Разпятието и Възкресението Ти! Четвъртият Дух – на Грабването Ти! Петият Дух – на Непорочността и Чистотата Ти! Шестият Дух – на Слугуването и Смирението Ти! И седмият, последен Дух – на Пламъка от Златния Ти Светилник, който е Любовта Божия!
Кравите, родени от тези Духове, бяха църквите, верни на Завета Ти!
Водени от Теб, те наистина ходеха в тръстиките на света, сиреч, сред грешните и отпадналите, за да ги пасат, сиреч, да ги прибират във вътрешната Светлина на Божието Спасение…”
“Благословени са очите ти, че виждат, слуго Мой! Защото наистина това са тлъстите и добри крави в първия сън. Но ти виж какво ще се случи във видението. Защото сънят продължава да се развива…”
Отново погледнах във видението на мълниите, когато забелязах как водите на Нил мигновено потъмняха, тъй щото нямаше и следа от Живата Вода. И тогава от тъмните води на Нил излязоха седем мършави и грозни крави с кръвясали и злобни очи. Видели тлъстите и добри крави, мършавите скочиха върху тях. И като отвориха устата си, пълни с железни зъби, мигновено ги разкъсаха и изядоха. Гледката беше твърде страшна и ужасна, за да се понесе. Но всичко в нея беше абсолютно реално и истинско. И аз, като не можех да задържа сълзите си от прекомерното наскърбяване, казах на моя Господ:
“О, Исусе! Водите на Нил се превърнаха в духовни течения на ада. И от тях излязоха седем мършави крави с остри и железни зъби, с които разкъсаха добрите крави и ги изядоха. И сега как да не видя, че тези седем мършави крави бяха водени от седемте червея на сатанинското лукавство? Как да не видя, че това са седемте по-зли духа, които се връщат в опразнената къща? Как да не позная, че това са Едом и Мамон, Корей и Езавел, Моав, Амалик и Молох? Та нали именно това са началствата и властите на умноженото беззаконие, които доведоха до последното отстъпление на църквите от Твоя Завет? Та нали те са чудовищата с остри зъби, които разкъсаха добрите и тлъсти крави?”
“Да, слуго Мой! Такава е Истината!” – отговори ми Исус и продължи:
“И на кой друг пророк да бих дал да свидетелства на първия от сънищата на Моя Отец? С кой друг слуга Аз някога съм изобличавал седемте мършави крави на умноженото беззаконие, както го сторих чрез тебе? И с кой друг пророк да завърша започнатото? Та нали всичките днешни самозвани пророци дойдоха именно от тъмните води на Нил с всичката измама на сатанинското лукавство? Нали те научиха вярващите да търгуват, да вярват в пари, да се гримират със светска теология, да търсят дял и от двата свята, и всячески да се кланят на духовете на мерзостта и запустението?
Виждате ли вече страшния им глад, люде Мои? Разбирате ли, най-сетне, че главната причина злите крави да разкъсват добрите, е именно в ненаситността им, която се дължи на празнота? А не е ли празнотата там, където Отец Ми е оттеглил Присъствието на Святия Си Дух? Но ти виж, слуго Мой, и втория от сънищата на Моя Отец! Защото той е още по-съдбоносен от първия. Виждаш ли как седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло?”
С вълнение погледнах към второто видение, когато забелязах как пред очите ми се разкриваше чудесната Божия Менора, сиреч, Златният Светилник със седемте Божии Духове, като всеки от Духовете беше един клас. Това ме накара с думи на възторг да кажа на Исус:
“Ах, скъпоценни мой Господи! Твърде велика и пречудна е Отеческата тайнствена Премъдрост! Та ето – очите ми виждат Божията Менора, която трябваше да бъде същинското жито на Църквата! И всеки от Божиите Духове да бъде житен Клас, Който ни дава чудесно познание за Божията Пълнота!”
“Да, слуго Мой! Сънят е изява на Божията Менора! Светилникът на Начинателят и Усъвършителят на Вярата, който вие трябваше да прегърнете с всичката си Любов към Отца, Сина и Святия Дух! Ами ако тази любов охладнее? Ако човеците не искат да обичат житните Класове на Отца? Помниш ли предупреждението Ми към оня, който би оставил първата си любов? Помнят ли Моите как в Откровението казах на един от служителите Си:
“Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш…” (Откровение 2:4-5)
Какво ще се случи, ако някой откаже да се покае, когато Господ го изобличава чрез пророка Си? Каква ще е сетнината на всичките непокаяни пастори, които се закоравиха от пророческото слово и не се покаяха? Ако Господ прибере стеблото със седемте Си Житни Класа, разбирайте седемте Божии Духове, то няма ли да се отвори път на други класове и други духове? Няма ли да се сбъдне продължението на втория от сънищата на Моя Отец?
Виж това продължение, пророко Господен, и го засвидетелствай на Църквата Ми…”
Със свито сърце погледнах към видението на Божиите мълнии, когато забелязах как израснаха други седем класа, сухи и тънки. И източен вятър, идещ от бездната, с пламъци на демонично разорение, прегори зрънцата на класовете, тъй щото сърцето ми безпогрешно разпозна активността на лъжепророка и влиянието на човека на греха и синът на погибелта. А тогава тънките и прегорели житни класове погълнаха добрите житни класове, тъй щото развълнуван извиках на Исус:
“Господи мой! Не ми ли даваш да видя самият Божий Гняв върху поколението на нечестивите? Защото знам, че не е възможно сатанински дух да погълне Божий Дух. Но ако Бог се разгневи на някое общество и оттегли влиянието на Духа Си, то тогава непременно ще се сбъдне писаното от Апостол Павел:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
“Именно това се случва, слуго Мой! И нека сега всеки от Званите, Избраните и Верните завинаги да запомни Божиите сънища, защото те са Съвършеният печат на Божието Предузнание.
Печат, за който са пророкували пророците! Печат, за който са предупредили Апостолите Ми! Печат, за който Аз днес говоря на пророка на Сион в тази най-свята и последна пророческа книга! Защото вие днес живеете във време на смесени периоди! В единия период ще намерите Божието Изобилие – житницата на пророка Ми, пълна с отбрани и животворни семена от Сион! В другия период ще забележите глада, който кара безумните да ядат всичко, което някой им пробутва за храна – смоли и отрови, червеи и нечистотии, семеизливане и повръщано! Въпросът е:
За какво сте гладни вие днес? Дали сте гладни за Божията Вечна Правда – за да бъдете изобилно нахранени и благословени? Или сте гладни за всякакви демонични и човешки брътвежи, които са отрова за духа и проклятие за сърцето? Ето, чуйте думите, които Отец Ми ще изрече на пророка Си относно поколението Йосиф, което Ние ще съхраним за Мига на Грабването…”
След тези думи на Исус аз видях как Облакът на Божията Слава се въздигна от духа ми, като се връщаше към Божия Престол. И мълниите с виденията се прибраха в него. А тогава Отец отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Очите ти няма да се затворят до свършека, и сърцето ти непременно ще удържи тежкия товар на Цафнат-панеах, който съм ти дал да носиш. Защото на твоето слугуване ще дам да се погрижи за добрите крави и добрите класове, които ще бъдат дял на поколението Йосиф. А на враговете и противниците ти ще заповядам да изпосталеят от глада, докато ребрата им хлътнат и кожата им се изопне навътре. Те ще искат да ядат житото Ми, но Аз ще заповядам то да не се задържа в сърцата им! Те ще прострат ръце и отворят уста, за да се нахранят, но Аз ще направя погълнатото пояждащ огън, та да ги тресе непрестанно, докато съвсем ги погуби! И в Деня и Мига, когато се върнеш при Мен, за да влезеш в дела и наследството си, ще разбереш, че твоят Всемогъщ Отец е опазил съвършено житницата Си, тъй щото дори едно зрънце не е било разпиляно, нито родено напразно!
А сега, сине човешки, тръгни със Сина Ми! Защото Той ще ти яви най-дълбоките и благодатни знамения на Божията тайнствена Премъдрост, свързани с Цафнат-панеах! И нека за Моите чеда те бъдат Свято и съдбоносно обличане с Дрехата на Благочестието!
Аз, Святият Отец, говорих от Светилището Си!
Блажени, които познават Гласа Ми!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s