2. ВИДЕНИЕТО СЪС СЪНИЩАТА НА ВИНОЧЕРПЕЦА И ХЛЕБАРЯ (ЗАЛОГЪТ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако някой човек е прицел на Божието Благоволение и посочване, то такъв непременно ще извърши всичко, за което е бил посочен от Бога. Без да имат никакво значение обстоятелствата и сътресенията. Без по никакъв начин да повлияят съпротивленията на сто, хиляда, милион или милиард човеци.
Значение има само Бог и Неговото Свято Предузнание!
Когато преди близо девет години написах книгата за “Пътят до потока Кисон и върха на Кармил” Исус заяви едни думи, които тогава ми се сториха страшни и дори трудни за разбиране. В онзи миг Господ каза за слугата Си:
“Приближете се към пророка Ми, защото на него дадох да поправи падналата Давидова скиния! Приближете се при пророка Ми и отвърнете очите си от лъжепророците на Езавел. Защото лъжепророците на чародейката ще продължат да мамят сърцата ви с дипломите си, с конференциите си, с тщеславието си, с греха си, с гордостта и надменността си. Но онзи, който ще въздигне събореното, ще го направи със Сила от Отца Ми. Сила, която ще смути всичките слуги на дявола. И понеже Аз познавам лукавството и злобата на Езавелините слуги, то и затова ще допусна върху служението на слугата Ми Стефан да се излее всичката злоба, всичката ярост, всичката неправда и всичкото чародейство…”
За слуга, който беше изпълнил седем години от слугуването си на Исус, аз не можех да повярвам, че тепърва предстои демонична съпротива против служението ми. Може би вътрешно се надявах, че часът на вечерния принос е наближил в живота ми, и е само въпрос на някаква седмица или месец, за да участвам в така жадуваното въздигане от Господа. А веднага след книгата за Пътя на пророк Илия, Духът смири сърцето ми, като ми потвърди, че ще трябва да претърпя не само ямата, но и тъмницата на Йосиф. И аз засвидетелствах това в следващата пророческа книга за “Животът на Йосиф”. Всъщност – именно тъмницата щеше да се превърне в най-огненото изпитание за вярата ми. И там аз щях да разпозная духом един виночерпец и един хлебар. Но нека за всичко това сега да ти проговори моя Господ. Защото Той отново се беше снишил в моята тъмница, за да говори на сърцето ми. Ето думите, с които Исус започна разговора Си с мен:
“Слуго Мой! Помниш ли как преди петнадесет години Отец Ми ти каза с Духа Си, че в света има два вида книги на библейска тематика?”
“О, Исусе! Помня тези думи! Защото тогава разбрах от Отца, че както има книги, написани от човеците за Бога, така има и книги, написани от Бога за човеците. И аз трябваше да избирам в сърцето си на кои книги да заложа с вярата си. Защото с първите книги, написани от човеците за Бога, щях да намеря спонтанен прием в църквите, но с вторите книги, написани от Бога за човеците, щях да бъда тотално отхвърлен и поруган…”
“А имаше ли ти просветения поглед на Духа, с който да разбереш, че Моят Отец отнапред те подготвяше за тъмницата на Йосиф, в която непременно ще видиш един виночерпец и един хлебар?”
“Не, Исусе! Тогава съм бил в самото начало и сърцето ми не е било мощно просветено, както е сега в края. Та дори шест години след първия разговор с Отца, когато написах виденията за живота на Йосиф, аз пак се спрях преди тъмницата му и не ми беше дадена тази изобилна Светлина, която Ти ми даваш сега…”
“Всяко нещо с времето му! Тогава си бил в началото на пътя и призванието си, без все още да си познавал Кръговете на Божието Свято Присъствие. Но ти отново помисли върху думите на Отец Ми, когато Той постави съдбоносния избор пред сърцето ти. Защо ти избра да положиш живота си за книгите, написани от Бога за човеците, а не поиска бързата и евтина слава на книгите, написани от човеците за Бога? Защо поиска злостраданието на пророк, а не пожела славата на теолог?”
“О, Исусе! В онова време Духът на Отца ми каза, че с книгите, написани от Бога за човеците, ще намеря изобилен достъп в Небето, а с другите книги – ръкопляскане от човеците на земята. Как можех да пожелая друго, освен Небето, в което Ти Си Цар? Как можех дори да помисля, че ще заложа на една евтина и земна слава, която прехожда? Не, Господи мой! Аз направих избора си и не съжалявам за нито една секунда от времето, в което Ти слугувах, и за всичките дни, месеци и години, в които ще Ти служа…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това погали главата ми, като ми казваше:
“Ето това се нарича залог на Благочестието, слуго Мой! А да заложиш на Благочестието, без да се уплашиш от религиозното гонение и сатанинския бяс, ще рече, че си избрал съдбата на Цафнат-панеах. Защото Цафнат-панеах е Благочестието, родено от връзката между Благословението и Жертвата!
Виж тогава тъмницата, в която се намираш, защото след малко Аз ще направя в нея духом да се появят виночерпецът и хлебарят. Не онези, древните, но днешните, които са последни. И те не просто ще се появят в тъмницата, но ще говорят с теб, пророка Господен. А ти, като помниш и знаеш, че Господ е, Който въздига, не мисли за Фараон, като за светска власт, нито като за човешки управител, но виж в самия Фараон Божият Суверенитет, сиреч, Волята на Отец да се разпорежда със съдбите на всичките Си творения…”
След последните Си думи, Господ застана до края на тъмницата, като вдигна ръката Си и отвори врата, през която влязоха виночерпецът и хлебарят. И ето, че подобно на библейския разказ за Йосиф, към мен се приближи виночерпецът, като ми казваше:
“Слуго Господен! Знам, че неслучайно се намираш в тази тъмница, заради Делото, което вършиш. Яви ми, моля те, що ще рече сънят от Бога и Отца, който ми беше даден. Защото той гласи следното:
“В съня ми, ето лоза пред мене; и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха. А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка…” (Битие 40:9-11)
Докато слушах думите на виночерпеца, вълни от Божия Любов изпълниха сърцето ми за него. И аз, като го прегърнах, му проговорих, казвайки:
“Тая Лоза, Която си видял, е Самият Господ Исус Христос, Който и сега е с нас в тъмницата. Трите пръчки на Лозата са Званите, Избраните и Верните, а гроздовете им са Плодовете за Небесното Царство.
Тази Чаша, която е държала ръката ти, е Сърцето Исус Христово, готово за Свято пожертвувание пред Бога и Отца. И ето – Господ ни е дал пример с Жертвата Си, тъй щото всичките гроздове, които биха се изстискали в Чашата, да се превърнат на Вино, с което да се принесем на Бога и Отца! Затова Сам Отец ще ни въздигне на времето ни, понеже сме пожелали най-вътрешното на Неговото Светилище! И заедно с нас Той ще въздигне всички тия пръчки на Лозата, които родиха гроздовете й, за да се прославя Божието Име…”
Докато още говорех развълнуван на виночерпеца, хлебарят ме изгледа с презрителна гордост, като казваше:
“Като си пълен с толкова красноречие и уж добре тълкуваш, то какво ще кажеш за моя сън, който е не по-малко впечатляващ от този на виночерпеца? Чуй съня ми и ми пророкувай според славата, която напълно заслужавам. Защото сънят ми гласи следното:
“…ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми…” (Битие 40:16-17)
Докато още хлебарят ми говореше, Господ до мен се смръщи и погледът Му се изпълни с пламъци на Свещен Гняв. И аз, като отворих устата си, пророкувах напълно според Гнева Господен, върху съня на хлебаря:
“Измамила те е гордостта на сърцето ти, нечестив хлебарю! Защото, ето, трите кошници с хляб върху главата ти, отговарят на лъжовното слово от змея, звяра и лъжепророка. И птици от свърталището на мерзостта кълват от най-горната кошница на лъжепророка, който мами човешките души да се покланят на змея, и да разменят Образа на Господ с образа на звяра! Ти малко си внимавал на Словото Господно и не си дал на Църквата книги, написани от Бога за човеците, но само и единствено човешко празнодумие, фалшиви видения и религиозни брътвежи. Господ никак няма да те въздигне до Престола Си, но непременно ще те обеси, поради нечестивите въжета, с които си бил вързан, за да мамиш човеците със словото на всичката сатанинска заблуда…”
Слушайки думите ми, хлебарят злобно вдигна ръката си и поиска да удари устата ми, но тогава Господ простря двуострия Меч от устата Си между мен и него, като му извика със страшен Глас:
“Гнусни и безумни нечестивецо! Свали ръката си и изсъхни от корен в собствената си тъмница! Никак да не посегнеш на устата на пророка Ми, защото ще те изпепеля в Гнева Си! Никак да не се мамиш, че си величав и въздигнат от Бога, понеже си вързан от дявола и нямаш никакъв дял с тъмницата на пророка Ми. Защото тъмницата на слугата Ми е пророческо злострадание, докарващо Изкупление за Моите души, а твоята тъмница е лъжепророческа измама, докарваща мерзост и запустение за дяволските поклонници. Отец Ми вече те е обесил духом, тъй щото си по-мъртъв от мъртвите, по-зъл от най-злите и по-грешен от най-грешните!”
Докато Исус изговаряше думите на пламенния Си Гняв, над главата на хлебаря се появи въже с примка, която падна върху главата му и се стегна на шията му. А след това въжето се издигна нагоре, тъй щото хлебарят издъхна и изчезна от погледа ми. А след това знамение Господ мигновено промени Гласа Си. И преливащ от Благост и Милост Той проговори на виночерпеца, като му казваше:
“Аз съм Истинската Лоза, и Отец Ми е Земеделецът! А ти, виночерпецо, непременно ще бъдеш Примерът и Олицетворението на Званите, Избраните и Верните, които ще съхранят Благочестието си с цената на страшно гонение. И когато гроздовете им бъдат смачкани, за да се превърнат във Вино, а Чашата Господна се напълни докрай, Сам Аз ще ги явя на Сватбата Си като последното и най-славно поколение на Сион, утвърдено в Благочестието на Йосиф. Поколението Цафнат-панеах…”
След тези последни Господни думи виночерпецът се въздигна в Светлината на Духа, намирайки мястото си сред жертвените юнци на Божия Свят Олтар. А Исус отново ми проговори, като казваше:
“Нека всеки от Моите завинаги да положи това видение в сърцето си. Защото днес всички ще бъдат заставени да избират между виночерпеца и хлебаря! И според какъвто е изборът, такава ще бъде и сетнината!
Ако някой е избрал да заложи на нечестивия хлебар, от чиито кошници кълват религиозните демони от свърталището на мерзостта, то такъв никак няма да избегне Гнева Господен и Деня на Страшния Съд! Но ако друг е приел да пострада заради Благочестието, ставайки съобразуван в Моите страдания, то такъв непременно ще се яви с пълна чаша Вино на Сватбената Вечеря на Агнето! И нека никой от пострадалите за Мене да не се учудва, нито да роптае, че Божият отговор дълго се бави, понеже именно така Словото Ми ви изпитва. Защото, ако четете библейския текст за Йосиф, непременно ще видите, че виночерпецът забрави за Божия слуга, и не го спомена пред Фараон цели две години. Така и Отец Ми допуска да бъдете забравени, когато сте съразпнати със Сина Му, защото чрез Отеческата забрава влизате в Кръга на Солта, където думите “Елои, Елои, Лама Савахтани” са били изричани от всички жертвени юнци.
А ти, слуго Мой, последвай твоя Господ, Който ще ти даде видение със сънищата на Фараон. Понеже в тези сънища заблестява съвършено Божието Предузнание.
Аз, Господ на Цафнат-панеах, все още говоря и не млъквам!”