ЦАФНАТ-ПАНЕАХ II – I ГЛАВА

1. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ОКОВИТЕ И ТЪМНИЦАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има една страшна агония за оня, който е попаднал в религиозна тъмница. Тази тъмница е много по-угнетяваща отколкото който и да било земен затвор, понеже в нея се подлагат на върховно изпитание вярата, надеждата и любовта на духовния човек. В няколко книги по-назад при виденията за Ветил аз подробно разясних колко голяма е разликата от тъмница до тъмница и се надявам духовните добре да са запомнили написаното.
Защото една е тъмницата, в която търпиш отмъщения от религиозния дух на дявола, закоравил църкви и вярващи тотално да отхвърлят идеите и убежденията ти, а съвсем друга е тъмницата на сатанинската заблуда, която е сграбчила целия световен Вавилон. В първата тъмница винаги ще имаш посещения от Бога и могъщи свидетелства от Святия Дух, които да дадеш на Божиите Избрани, докато във втората си от онези, които не знаят къде ходят, какво говорят, и каква ще е сетнината им.
Аз няма да ти кажа, че ми е било лесно в тази тъмница, защото така бих те излъгал. Понеже беше и ми остава ужасно трудно. Не от факта, че хилядите еднакви дни се превръщат в една сива черга на скръбта, от която не можеш да избягаш. Но поради всички ужасни отмъщения на дявола, свързани с угнетяващите му зверове. Зверове, които час след час, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и година след година са ме блъскали, ритали, скубали, дращили, пробождали и съсипвали.
Това не може да се документира с фотоапарат или камера, но само със свидетелство от Дух и Истина. Тъй щото в Духът на Истината е всичкото ми упование да потвърждава и свидетелства на думите ми.
Тук не бих ти спестил и терзанията, с които съм викал към моя Господ през последните петнадесет години, за да Го моля през сълзи да изведе на широко пророка Си и да прекрати утеснението върху плътта и душата ми. Но като зная, че Бог никога не е изговорил и една празна дума, свеждам до съвестта си казаното от Него за всичките Му пророци и пратеници. А то е, че те непременно ще преживяват злострадание след злострадание, понеже такава е написаната им от Всемогъщия съдба. И нека в Духа на тази пророческа книга за Цафнат-панеах да ти напомня твърде верните стихове на псалома, които показват какво беше изпитанието за древния Йосиф:
“Изпрати пред тях човека Йосиф, който бе продаден като роб. Стиснаха нозете му с окови; душата му участваше в притискането от желязото, докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото Господно го изпитваше…” (Псалом 105:17-19)
Представи си, мили мой приятелю, онова младо момче, вързано като стока върху гърба на една камила от кервана на мадиамците. То се отдалечава от бащиния си дом, от белите коси на баща си Яков, от говора, който е слушало, от песните, които е пяло, и от корена, с който е пораснало, за да бъде продадено като роб в Египет. А сега допълни към представата си и измамата на Петефриевата жена, поради която началникът на телохранителите връзва нозете на благочестивия Йосиф с окови и го хвърля в едно мрачно и зловонно подземие. Какъв грях е сторил Божият избраник, за да заслужава подобна присъда? Или къде е стъпил накриво, за да докара такава злочестина на живота си? Истината е, че Йосиф не извърши никакъв грях, и никога не стъпи накриво. Но от мига, когато разкри сънищата си пред братята си и баща си, той се превърна в същинския прицел на дявола. Всичко ужасно, което го сполетя, беше режисирано от Сатана – като се започне от завистта в братята му и се стигне до изкусителната лъст на Петефриевата жена, и последвалата черна измама от накърнената й страст.
Аз тук няма самоволно да оприличавам живота си с този на Йосиф, нито пък бих напасвал библейските събития, та да ми носят дивиденти от някакво човешко възхищение. Защото не съм имал братя по плът, за да ме продадат в робски плен, нито съм се превръщал в прицел на прелъстителна блудница.
Но сега непременно ще потвърдя на приятелите си, че моята душа също участваше и продължава да участва в притискането от желязото. Защото днес това желязо отговаря на всеобщото църковно охладняване и коравосърдечие, дължащи се на умноженото беззаконие. А колко ли кораво трябва да е станало последното църковно желязо, за да се стигне дотам, че от Интернет-сайта на служение “Мория” само за един месец се изтеглят от три до пет хиляди книги, за които Божият слуга няма никаква подкрепа и благословение, та дори и едничко “благодаря”. В ръцете на един пресметлив търговец тези три или пет хиляди книги нямаше ли да се превърнат в тридесет или петдесет хиляди лева? И това за един месец! Ами ако става дума за година? Или ако говорим за десет години? Какви са тези безплодни сърца, готови да изтеглят всичко, което им се дава, а да не отронят дори една дума на почит и благодарение? Да ти казвам ли, братко мой, че това са едни и същи грабители и користолюбци, влизащи от едни и същи компютри, които ежедневно дебнат какво ново би публикувал Главчев, за да го изтеглят на минутата? Проговори ли им Исус на тях, че цената за написването на тези книги не е възможно да бъде изплатена по човешки, нито дори да узнаят какво е коствало на Божия слуга, за да простре Меча Господен против всичките началства и власти на Сатана? Яви ли им Господ на тях, че Верните на Божия Пророчески Дух никога не получиха накуп сто и седемдесет книги, но ги очакваха, проявявайки постоянна щедрост, за да не спира Делото на Божия пророк? Какво е това безумие да влезеш в сайта на едно пророческо служение и да побързаш да изтеглиш всичко публикувано, а след това да плеснеш с ръце, че си голямата работа, понеже си на голям келепир? Когато един жаден човек се наведе над извор, всичката му вода ли изпива или подлага шепи да отпие толкова, колкото да утоли жаждата си? Когато един гладен човек влезе в гостилница, той всички гозби от менюто ли ще поръча, или само една, която е нужна, за да задоволи глада му?
Но ето, че едно развалено поколение, научено от проповедниците си да “тича на корист” и да “бърза на грабеж” – смята, че като заграби и прочете с телеграфна бързина Святите видения от Сион, то вече е облечено в нужната Святост на Бога.
Кой ви излъга, грабители?
Кой така коварно измами сърцата ви, амаличани? Не знаете ли, че дрехата на Благочестието Отец подарява само на тези човеци, които би одобрил с ревнивия Си поглед? Какво значи това, че ще лъскате до блясък религиозния си престиж, когато трябва да пуснете дарение в църковния дискос, а когато Божият пророк ви призовава към щедрост, да си казвате:
“Тоя Главчев не принадлежи на никоя регистрирана църква и си няма пастор, за да му даваме каквито и да било блага! Ние и стотинка няма да му дадем, но непременно всичко ще му вземем, щото той нали дава даром?”
Ами като давам даром, не очаквам ли даром да ми се даде, според Святите думи на моя Господ:
“…давайте и ще ви се дава…” (Лука 6:38)
“…даром сте приели, даром давайте…” (Матея 10:8)
Не съм ли възлагал всичкото си упование в онази Свята Благодат, която учи с верните думи на Апостол Павел:
“А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи…” (Галатяни 6:6)
И като си нямам земна църква и земен пастор, понеже слугувам на Небесната Църква и на Вечния й Пастир, то защо така охотно изтегляте книгите ми? Не съм ли нечист според собствените ви теологически доктрини? Защо тогава се допирате до нечисто, та да се осквернявате? Или защо сте готови да се храните в една гостилница, а плода на благодарението си да давате в друга? Не знаете ли, че това е гнусно нечестие пред Лицето на Бога и Отца? Защо пожелахте да го вършите? Не затова ли, понеже другата ви гостилница е видима и там всички вярващи ви забелязват, като влизате в събранието? Неудобно е някак си да останете безплодни когато минава дискосът покрай вас, нали? А колко лесно било да влезете анонимно в Божията съкровищница на служение “Мория”, да изтеглите анонимно книгите на Господния пророк, да ги прочетете анонимно, за да не хвърли никой укор за вашата “благонадеждност” към църквата, на която принадлежите! И накрая – досущ като в изобличението на псалома, да плеснете с ръце и с възторг да си кажете:
“Изиграхме го оня, смахнатия от Добрич, който си подарява книгите! Ха, ха, ха! Кой ни знае, кой ни види?”
Господ Исус Христос ви знае и ви вижда! И един ден, когато застанете пред Святия Му Престол, Той изобщо няма да ви пита колко книги от пророка Му сте изтеглили и прочели, а кога имахте смирение пред Него и преклонение пред Духа Му, за да донесете благата си в Божието влагалище, за да има храна за Дома Му. Кога изобщо бяхте пръчки от Лозата, които дават Плод, за да се прославя Отец, Който е на небесата? Кога заченахте Благодатния Емануил, за да ви прошепне Святият Дух, че Този Младенец расте и възрастява с непрестанно и безкористно даване, понеже е Съвършеният Плод на Божията Благодат? Паднахте ли някога на колене пред Бога и Отца, за да Му зададете най-простичкия, но и най-съдбоносен въпрос на Вярата:
“Отче наш! Защо Ти ни даде Святия Си Дух?”
И Сам Той да ви отговори:
“Дадох ви Духа Си, за да се научите да живеете Живот на даване! Защото Аз съм Бог на Любов и Любовта Ми е даваща! Даване, което расте с всеки изминал ден, Аз го благославям, за да става все по-голямо и голямо, докато накрая се превърне в Свята саможертва пред Моя Олтар!”
Има ли уши църковното желязо, за да чуе тези Отечески думи и да се покае? Има ли очи църковното желязо, за да ги притвори пред Благодатния Баща и да заплаче? Има ли Разум и Мъдрост църковното желязо, та да проумее, че християнинът става съобразен на Христос, когато се съразпне на Неговия Кръст, давайки живота си за приятелите си и така да изпълни Повелята:
“Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:13)
“Да даде живота си…” – приемате ли го, мои коравосърдечни неприятели? Вярвате ли го? Изповядвате ли го? Живеете ли го? Не очаквам да ми отговорите, нито да се стреснете от думите ми, понеже князът на мрака е помрачил очите ви, та да не виждате, заглушил е ушите ви, за да не чувате, и е напълнил с безумие сърцата ви, за да се не покаете…
Ето, братко мой! Всичко, написано по-горе, беше притискането на душата ми от желязото! Желязото, от което се правят гвоздеите на Рим, за да се забият в ръцете и нозете на всеки жертвен юнец! Желязото, което закорави в неблагодарност десетки хиляди вярващи в България, за да се поругаят с виденията, които ги хранят, и да прокобяват сърцето, което Исус превърна в Извор от Сион. Желязото, чиито страшни остриета аз трябваше да претърпя в ръцете и нозете си, за да уподобя изцяло духа си в Образ на слуга и в страданието на съразпнат с моя Господ. И сега какво повече да изговорят устните ми или напишат ръцете ми, освен думите на моето благодарение, с което казвам на Спасителя:
“Святи мой Господи! Душата ми Те величае, и сърцето ми въздига благодарение към Тебе, че не спести на пророка Си Своите кръстни болки, нито глътките от Твоята Чаша! Благоволи, Исусе, да укрепиш духа ми, за да издържа докрай в Делото, което Си ми заповядал да върша! Благоволи, Господи, да съхраниш сърцето ми от сганта на беззаконните, и да покриеш с Мантията на Благочестието Своя слуга и всичките Си Верни и смирени чеда! Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s