КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Дългоочакваната втора част на книгата за “Цафнат-панеах” е вече в ръцете ти. Аз няма надълго и широко да ти споделям какво ми костваше написването на тези видения, защото над мен има един велик и прекрасен Господ, Който е силен да потвърди всичкото злострадание на пророка Си. Искам само да знаеш, че не съжалявам за нито една секунда, в която съм бил бит, угнетяван и измъчван от демоничната ярост. Защото претърпяването на тази ярост и устояването на дяволските отмъщения е същинската цена, която слугата Господен плаща за великата привилегия да яви това слово на Христовата Църква.
Както вече се убеди от първата част на книгата, има едно чудо, което Бог е силен да извърши в съдбите на Своите Избрани. Това е чудо от съединяването на Водата и Солта, на Благословението и Жертвата чрез които ще стане възможно въздигането на Божите люде в последния Йосифов период на земята. Преди обаче напълно да бъдем убедени в истинността на Божието чудо, ние трябва да се запознаем с нужните основания за него. Защото Водата няма да дойде току-така изневиделица. Тя се е надигала и изпълвала на едно определено място. Солта няма да се появи с едно размахване на вълшебна пръчица, понеже и тя се е натрупвала на определеното си място. А по Силата на Божието Предузнание двете са стояли разделени до едно определено време, когато Господ ще заповяда тяхното събиране. Всеки може да проследи Водата и Солта в личния си живот за Бога, но в тази книга аз ще свидетелствам за тях от собствения си духовен опит. Ако си бил със служение “Мория” от самото му начало, то тогава непременно ще разбереш както Водата, така и Солта.
Тук нямам в предвид самите Кръгове на Божието Свято Присъствие, на които свидетелстват пророческите книги, а по-скоро – Примерът, който Исус заповяда като свещен принцип за вярата ми. Защото още от духовните книги, написани в Кръга на Водата, аз трябваше да усетя в сърцето си първите люспички Сол, понеже Господ ми заповяда да бъда пожертвувателен, сиреч, да не търся никаква материална и парична изгода от онова, което пиша с Неговото Водителство и Вдъхновение. И за да бъде изпитанието ми пълно, Исус допусна религиозната съпротива на дявола, която беше своеобразен бент пред пътя на Водата. Тоест – аз пишех и подарявах книгите си, като извор, силен да напоява човеците с Жива Вода, но поради въздигнатия бент не получавах дължимите на делото ми почит и благословение. И колкото по-изобилно бликаше изворът ми, толкова по-малко оставаха благодарните и верни хора, поради все по-високата стена, издигана от дявола. Едва ли ще те изненадам, ако ти кажа, че това бяха Ерихонски крепости на религиозната заблуда в умовете на мнозина. Защото против църковния Вавилон, където до едно време всичко е било на принципа “купено-продадено” и “пито-платено” се появи служение, което иска да дава и получава даром.
“Давайте и ще ви се дава!” – повеляваше Господ от Евангелието. Но кой да ти слуша някаква Христова повеля, когато бизнесът изисква друг аршин? “Даром сте приели – даром давайте!” – призоваваше отново и отново Исус от страниците на Завета Си. Но тогава печатарят изваждаше калкулатор, за да изчисли разходите си, търговецът – да изчисли процента си, а религиозното величие, написало книгата – да изчисли печалбата си. И беше някак си немислимо примерът на един Божий слуга да се вклини като “съблазън” сред установените пазарно-икономически отношения в църквите. А така бентът на дявола, освен височина, придоби фанатична плътност и нечупливост, за да не смее никой да наруши демоничното статукво, а нещата да си продължат във вековното русло на търговия и личен интерес.
Какво целеше този бент на Сатана? Нито повече, нито по-малко – да доведе до отчаяние и малодушие както изворът, който дава даром Живата Вода, така и човеците, които се напояват с нея. Тоест, сърцата да биха се огънали от долните внушения:
“Престанете с това старомодно и остаряло схващане за Благодатта и не съблазнявайте Божиите чеда с примера си! Или тоя Главчев да отпечата и продаде книгите си по установения ред, за да бъде разпознат като един от хилядите, които пишат на библейска тематика, или служението му просто да се стопи и изчезне, като странно и недопустимо за модерните църкви!”
При едно такова малодушие (според сатанинските очаквания) Водата на Святия Дух трябваше да се смеси със солта на беззаконието, сиреч, Благодатта на Бога с търговията на дявола. А светлата дреха на Йосиф, която Исус беше положил върху духа на пророка Си, да се превърне в мръсна дрипа, по която личат дупки от молци и червеи.
Да, ама не! Защото пророкът Господен отказа да се подчини на установения Вавилонски ред и продължи да пише книги, които не продаваше, но раздаваше даром, ако и да изпадна в тотална църковна изолация, а името му да се покри с всякакви хули и опозоряване. Така Солта, сиреч, личното му пожертвувание за Царството ставаше все по-голяма, а Водата зад бента се издигна дотолкова, че хвърли дявола в ужас. Този паднал и нечестив търговец на души, знаеше, че рано или късно ще дойде миг, когато бентът му повече няма да може да задържа Водата. И дори един от омразните му духове, на име Корей, изповяда страховете му във видение от съдебен процес, че когато Господ се бави с отговора Си, то непременно идва ефектът на прелялата вода. А с този ефект Исус е силен да извърши възмездие над дявола, като даде на слугата Си да познае действителната тежест на Небесните благословения, чиято земна равносилност е била задържана от неблагодарност, коравосърдечие и най-отявлени завист и омраза.
Разбираш ли разсъжденията ми, братко мой?
Проумяваш ли, че Господ е твърде Верен и Справедлив, за да не отдаде дължимото към пожертвуванието на пророка Си? Но ако Той, Святият, някога заповяда на слугата Си Авраам да се възкачи на Хълма Мория, за да принесе във всеизгаряне едничкия си син, то нямаше ли и аз от моя страна да имам изпитанието си на същия Хълм на Святия Дух? Нямаше ли на този Хълм Исус да събере истинските чеда на Авраам, които с Вяра продължиха да се подвизават в Святата Благодат на Бога, и не склониха да се покорят на солта на дявола, нито да пуснат в сърцата си духа на света? Нямаше ли това да бъде Хълм и на поколението Йосиф, на свидетелите на Благочестието, силни в Дух и Истина да изпълнят писаното от Апостол Яков:
“Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света…” (1:27)
А какво друго да бяха сергиите на търговците пред входовете на църквите, и дори от самите им амвони, ако не петна на света? Грешни безумци! За колко лева купихте Исус, за да Го продавате? Или за колко долара ви продадоха Святия Дух, за да Го купите?
Какво друго да бяха таксите ви за библейски академии и институти, ако не лукави сребърници за ехиднини яйца и скъпи билети за варосани гробници? Какво друго да бяха ведомостите за заплати на пастори, жените им и личните им кръгове от дякони и презвитери, ако не Юдови кесии, приготвени за Юдови поклонници? Какво друго да бяха щедрите църковни помощи, идещи от чужбина, ако не измамата да нахраниш общата плът, за да не възроптае по дух? И когато чистото и непорочно Благочестие е изчезнало в църквите на умноженото беззаконие, то няма ли съвсем скоро в тях да царуват разгонени Петефриеви жени, от чиято сянка се разпорежда самият дух на Езавел? Кой е духът, за когото в Откровението е записано, че “учи слугите Ми да блудстват и да ядат идоложертвено”? Не поиска ли жената на Петефрий блудство с Йосиф? И ако зад блудството стоеше духът на Езавел, то кой дух стоеше зад идоложертвеното? Не са ли парите най-страшният идол? Не са ли алчността и сребролюбието най-гнусната изява на идолопоклонство, според както ни предупреди Апостол Павел? Не са ли те корени на всяка злина? А какъв друг дух да диктува на църковния търговец да продава, освен Мамон? И какъв друг дух да прелъстява един пастор да вземе лъскава писалка в мазната си ръчичка и да се подпише за една тлъста заплата?
Братко мой! Не пиша тези неща, защото не ги знаеш, но ги пиша, за да стане тотално отвращението ти от тях. Защото днес ножът е опрял до кокал, и времето е разделно. Понеже няма по-страшна трагедия в умноженото беззаконие от тази – да размениш Живата Вода на Бога и Отца за солените води на света. Колкото до мен – било с живот или смърт – аз ще свърша попрището си и ще опазя вярата си, без да имам обвинител и клеветник против душата си в Деня на Страшния Съд. Ето, една тайна ти споделям, понеже моят Спасител твърде много ревнува за нея:
Всичкият прицел на умноженото беззаконие, с което дяволът заля света и светските църкви, е само един:
За Божий противник, на когото Господ Исус Христос е отнел претенциите на Кръста, остава възможността да се противи с козове! Дяволът е с изгубени претенции, но с много спечелени козове! А ти знаеш, мили мой приятелю, какво се случва в едно разиграване, когато на някой играч се паднат силни козове! Той наблюдава внимателно ситуацията и вади изненадващо коз, а след него втори, трети, четвърти… Това е начинът за играча да прибере спечеленото. И най-страшната трагедия за едно вярващо в Бога сърце е именно тази:
Да бъде запечатано с някой от козовете на дявола!
Аз ще предупредя всички, които четат тази моя последна пророческа книга, че най-силните козове на дявола в това последно време са в белезите на умноженото беззаконие. Това е солта на Сатана, неговата търговия с безсмъртните души, и с всичко чисто, Свято и благочестиво. Това е измамата на лукавия да лъже християните, че стоят в Божиите Присъствия с търговиите си, с лицемерията си, с чародействата си, с безплодията си, с коравосърдечията си, и най-вече с безсрамното си идолопоклонство, а Святият Бог на Сион няма нищо против обходата им.
Нищо подобно, измамени души!
Бог употреби петнадесет години от живота на един Свой слуга, за да ви заяви, че сте в голяма измама относно мира и спокойствието, които демонстрирате! Бог прати духове на заблуда да действат между вас, за да повярвате лъжа и да се осъдите, понеже намразихте Истината! Бог допусна дяволът да прибере в ръкава си възможно най-страшния коз, който един ден ще бъде вашата присъда за огненото езеро – и това е козът, че не повярвахте пророческото Слово, явено ви даром от слугата Му, но се закоравихте към Божията Вечна Правда поради златните служения на Вавилонските лъжепророци, които ви проповядваха мир точно тогава, когато приехте да наричате змеят, звяра и лъжепророка като “Отец, Синът и Святия Дух”. Така вие зачеркнахте сто и седемдесет книги, пълни с Благодат и Истина, за да нямате гонение от религиозно-демоничната власт на дявола. Но ето тук се спънахте, за да не станете, и се помрачихте, за да не се просветите довека!
Защото кой е оня безумец, който с крясъка на отрицанието си решава, че може да зачеркне Дъха и Светлината на Всемогъщия? Не зачерква ли такъв изрод сам себе си? Не се ли отрича самоволно от проляната при Завета Кръв, като похулва Святия Дух на Вечното Спасение? Да наречете ли Бог “дявол”, за да ви стане дяволът бог, рожби ехиднини? Да се хванете ли на хорото на Антихриста, понеже на други преди вас дяволът е платил да го играят? Да заложите ли на прословутото си доктринално мислене, понеже ужасът не ви позволява да признаете, че Вавилонските наемници изтъргуваха душите ви за няколко години царуване, ядене, пиене и евтина слава?
Как не се намери един Гамалиил сред вас, та да ви каже, че Дело, родено от Бога не може да бъде повалено, но има Силата да поваля, не може да бъде вързано, но има Силата да връзва, не може да бъде разрушено, но има Силата да разрушава, не може да бъде осъдено, но има Силата да осъди?
Бог е там и все още там – в Святостта и Светлината Си!
Дяволът е там и все още там – в мерзостта и мрака си!
Бог не е разменил Святостта Си за дяволска мерзост и няма никога да го стори!
Дяволът не е разменил мерзостта си за Божията Святост и няма никога да го стори!
Кой е тогава безумецът и проклетият измамник, който ще смесва чисто с нечисто, Свято със скверно, даване с продаване, Благодат с търговия, сладка вода със солена вода, духовно с плътско, и богоугодно с проклето? Кой е гнусният и извратен човек, който ще задраска с черен маркер Святите думи на слугата Господен:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (1 Иоаново 2:15-17)
Кое е изчадието на змея, звяра и лъжепророка, което с личната си съблазън ще накара вярващите да четат едно фалшиво благовестие, което гласи:
“Любете света и всичко, що е на света! Ако люби някой света, в него има любов към Отца! Защото всичко що е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота – от Отца е и при Отца ще се върне. Защото този свят няма да премине и неговите похоти ще пребъдват довека…”
“Ах, брате! Недей писа така!” – ще каже някой набожен и ще побърза да си плюе в пазвата. Но аз ще насърча такъв вместо да си плюе в пазвата, да се изплюе в маските на религиозните лицемери, които обърнаха Божия Дом на разбойнически вертеп.
Да, повтарям го!
В маските на безбожните и в сергиите на алчните да се изплюе! Защото във време, когато мнозина трябваше да бъдат светила на Сион и жертвени юнци на Олтара, мнозинствата прегърнаха измамите на Езавел, Корей и Мамон, за да си създадат едно гнусно подобие на християнство, пълно с всичката езическа мръсотия и непокаяност. Във време, когато Портите на Небесния Ерусалим блестят в бисерната Светлина на Божията Премъдрост, а Божиите Светии въздигат гласове на ходатайство и застъпничество за оцелелите от Вавилонския гнет, църковните бизнесмени не могат да дадат покой на калкулаторите си, нито да намерят утеха от цифрите на банковите си сметки.
Аз не искам повече да говоря за тях, защото до изминалото време Господ изцяло написа присъдата Си против Вавилон и Мечът Му е прострян против беззаконните. Но на всички, които с непоколебим и постоянен дух последваха слугата Господен до тази последна книга, сега ще кажа:
Радвайте се, чеда Божии! Защото ще бъдете изведени с радост, и ще преминете през Портите с мир! И за всички вас Господ днес ще даде най-дълбоките глътки от Скритата Си Манна – да познаете Благочестието на Йосиф, и да бъдете приготвени за поколението на Божия Триумф!
Поколението Цафнат-панеах!
Амин и Амин!