ЦАФНАТ-ПАНЕАХ I – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ТАЙНАТА ЦАФНАТ-ПАНЕАХ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Като зная през какви изпитания и трудности ме преведе моят Господ, за да стигна до привилегията да пиша книга за Цафнат-панеах, аз искам тук да подходя с необходимото благоразумие и смирение. Сериозно ще сбъркат всички, които решат в сърцата си, че само с прочитането на тази книга Господ непременно ще ги въздигне на света, както някога стори с Йосиф. Защото Неговият избраник плати цена, за да получи сетнината си, както и някои от нас ще платят същата цена. Не всички от нас, но само някои от нас. Ти вече прочете предишната глава и разбра, че в живота на Йосиф имаше една яма и една тъмница. Но освен ямата и тъмницата, синът на Израил имаше и Господните видения за живота си, дадени му във вид на сънища. Тъй щото отново стигаме до Божия Суверенитет и Личната Воля на Отец да избира човеци според Собственото Си намерение. А в Божия Призив има ненарушим принцип, с който всички трябва да се съобразим. Това е принципът, че смирението предшества Славата, и пътят до върха винаги преминава през дъното. Пиша ти за това не като книжник, който е накълвал един куп цитати от учебници по теология, но като потвърден от Святия Дух свидетел, на когото Исус е дал да бъде съучастник в Неговите изпитания, и да премине по Неговия Път. Затова си спомни пророческата книга за “Цената на духовното издигане”, защото точно тук тя се вписва по най-категоричен начин.
Аз съм прекомерно потресен до какви чудовищни измерения е стигнала заблудата в човешкото съзнание. Не просто в умовете на езичниците, но в умовете на тези, които имат претенции, че са станали просветени и помазани от Святия Дух, за да утвърдят живота си в Божията Воля. Защото днес всички църкви с удоволствие биха се накичили с надписа “Цафнат-панеах”, за да демонстрират колко голямо “спасение на света” извършва чрез тях Господ Исус Христос. Но ти, братко мой, помисли за онази душа, която за първи път влиза в църковно събрание, и от амвона вече я лъхва не братолюбието и смирението, а гордостта и просперитетът на църковния лидер. Едва натопил нозете си в Кръга на Водата, и призован на покаяние чрез отричане от греховете му, новоповярвалият трябва да приеме, че е стигнал не просто до Престола на Благодатта, но вече му предстои голямата и така жадувана Слава, обещана от Библията. Излъган от модерните лъжеучения за размяната, които убиват Силата на Христовия Пример и Светлината на Кръста, младенецът тръгва в един фалшив и измамлив път, който му обещава всичко, което Христос не е бил на земята.
“Ти ще бъдеш цар, защото Исус плати за теб, като стана слуга!” – крещи проповедникът на царуването.
“Ти ще бъдеш милионер и успешен бизнесмен, защото Исус плати за теб, като стана бедняк!” – крещи проповедникът на просперитета.
“Вземи сега от Кръста всичко, за което Той е платил! Дай Му раните си и вземи изцелението! Дай Му поражението си и вземи победата! Дай Му мизерията си и вземи благословенията!” – ето тази изтъркана от въртене плоча се върти на големият тщеславен грамофон през последните петдесет години на света. Но със слушането на тази плоча мнозина не разбраха, че станаха дословни изпълнители на стиховете от посланието на Апостол Павел, които гласят:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини…” (Римляни 1:21-23)
Виждаш ли как Христовият Апостол ни предупреждава, че мнозина ще търсят размяна? “Славата на нетленния Бог размениха…” – казва Господният слуга. Но ето затова дойде миг, когато на Разпнатия Господ се гледаше като на печеливша формула за размяна. А тази формула измами сърцата човешки, тъй щото не на думи, но на пример и дело да заявят на Исус:
“Не искай от нас да си носим кръста и да се отречем от себе си, за да Те последваме, защото в това изискване липсва размяната, за която са ни проповядвали нашите лидери! Защото Ти стана Разпнат за нас, но не за да се разпнем ние за Теб, а направо да се намерим възкръснали и грабнати на Сватбата!
Не искай от нас да си събираме съкровища на Небето, защото те много ни трябват тук, на земята! Защото Ти стана сиромах, за да се обогатим ние на земята поради Твоята сиромашия!
Никак не искай от нас да слугуваме на братята си, защото това не е доктринално! Какво царско свещенство ще сме ние, ако трябва да стоим по-ниски от всичките човеци, за да се унижаваме? Направи ни да царуваме, Господи! Защото Ти стана слуга, за да бъдем ние царе на земята!
Никак не искай от нас да се изпълваме с Образа, Който някога Си имал долу! Защото Ти плати на Кръста, за да имаме ние днес Образа, Който имаш горе! Искаме от Тебе само размяната, и нищо друго, освен размяната!”
Абсолютно съблазнителен, но и твърде евтин беше този прочит на Евангелието от всичките вавилонски безумци. Защото Образът на Исус, който е горе, е във властта на нетлението. Там Той е Царят и Седящият отдясно на Силата! А на тленното на земята не подобава да съизволява с нетленното на Небето, нито да иска изравняване с него. Понеже е писано:
“А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното…” (1 Коринтяни 15:50)
Защо тогава тленното поиска Славата на нетленното? Защо тленното поиска царуването на нетленното? Защо тленното поиска размяната при Кръста, а не пожела доброволно да се прободе за Исус и да приеме гвоздеите в себе си, та да се уподоби в един Образ с Божия Агнец? Апостол Павел ни казва, че плътските сториха това, понеже се “извратиха в мъдруванията си” и “Славата на нетленния Бог размениха за подобие на образ на смъртен човек”.
А каква беше Славата на нетленния Бог? Или откъде изобщо започна Славата Му? Не започна ли тя от Кръста, където Божият Син прикова греховете на целия свят в ръцете и нозете Си? Не започна ли тази Слава от Възкресението на третия ден, когато Исус явно възтържествува над смъртта и ада? И коя слава да положи в сърцето си младенецът в Исус? Дали славата на несменяемия пастор, който носи скъпи костюми по поръчка, кара нов автомобил и живее в луксозен апартамент, или Славата на Духа Исус Христов понесъл в бичувано и потрошено тяло изкуплението на човешките души?
Ревността ми за Господ е твърде много разпалена, за да гледам спокойно как милиони тщеславни овце отиват на Вавилонско заколение, без изобщо да подозират, че са души, изтъргувани за дявола. Души, които нямат очи да прочетат “Галатяни 2:20”, а камо ли да заживеят Павловата изповед. Души, които предпочитат лъскавата опаковка на заблудата, която им се представя за Истина. Души, които не могат да превърнат апостолския пример в свой личен пример, и злостраданието на Божиите пророци, в свое лично злострадание. За такива души няма зло и дявол, понеже са били измамени да гледат на света и на себе си през розовите очила на сатанинското лукавство. За такива души няма горнило на скръбта, нито навуходоносорски пещи. За такива души съществува само размяната:
“Давам ти моето нищо, Господи, а Ти сега ми дай Твоето всичко! Понеже нали затова Си умрял де!”
Братко мой! Не се наскърбявай поради думите ми, защото аз винаги пиша това, което ми е в сърцето! А ако има причина да въртя Меча преди видението с Тайната на Цафнат-панеах, то тя е, за да разсея празничната мъгла, в която плуват враговете ми. Понеже те непременно ще решат, че някак ще достигнат да бъдат поколението Йосиф. “Голям келепир, Боже! Пари бол, трон златен, власт неограничена!” Нищо подобно, религиозни безумци! Цафнат-панеах е твърде Свята и съкровена територия на Бог Отец, за да си мислят кучетата, че прилича на бълвоча им, или да си въобразяват свинете, че отговаря на тинята им. Божият слуга вървя петнадесет години след своя Господ от Слава в Слава. И чак в самия край Исус благоволи да му открие тайната на Йосиф. Чак след като достигнах да пребъдвам като Жертва в Кръга на Солта вече пета година, а в тъмницата след ямата ми се събраха два пъти повече. Тъй щото ако Господ реши да избави слугата Си от тъмницата и да го въздигне в съдбата на Йосиф, то тази съдба да споделят само тези, които са били плач от плача ми, скръб от скръбта ми, и пример от примера ми. Колкото до останалите – не искам да ги мисля, нито да терзая душата си с тях. Защото съм сигурен, че ще дойде ден, когато глутници от лицемери и фалшиви хора ще се втурне да тича на корист и да бърза на грабеж, търсейки дял от служение “Мория” и начин да изкопчат каквото могат от Божиите благословения. Но тогава Сам Отец ще ги препъне, прекатури и смути, а маските им ще паднат. И аз съм сигурен, че Господ повече няма да бави това време, понеже житницата в слугуването на пророка Му е напращяла от всичкото възможно Небесно плодородие.
А сега нека вече да ти разкрия и самото видение, което Господ показа на сърцето ми. Аз и Исус, въздигнали се до Небесния Ерусалим, вече вървяхме и приближавахме Божието Светилище, когато Небесният Цар забави крачката Си, като ми казваше:
“Никак да не ти е чудно, слуго Мой, че това могъщо видение за Цафнат-панеах идва в миг, когато вече си написал и дал на Църквата Ми всичко, което бях положил в сърцето ти. Защото, ето, тайна ти казвам, че на предишни новозаветни поколения не беше дадено да стават Цафнат-панеах на времето си. Понеже Отец Ми е решил в Ненарушимия Си Суверенитет, че до възцаряването на Господния Милениум, ще има само един последен Йосифов период. И онези, които участват в него, ще са последната могъща вълна на Святия Дух, която ще приключи с Грабването на Църквата. А в този Йосифов период, наречен Цафнат-панеах, се крият най-дълбоките глътки на Скритата Манна, и най-святите лъчи на Божията тайнствена премъдрост. Затова непременно възрадвай сърцето си, понеже си платил цена, по-голяма от цената, която плащат всичките земни човеци, за да се удостоиш да пристъпиш в Божието Светилище, и Сам Отец да те посочи за настойник на най-святата от Тайните Му…”
След тези думи Исус вече пристъпваше пред Божието Светилище и отваряше вратите му, а аз паднах на колене зад Него поради Славата, която ме засеняваше отсред самите врати. И ето, че моят Господ пристъпи към Бога и Отца, като Му казваше:
“Отче Всемогъщи и Святи! По Волята на Твоя ненарушим Суверенитет сега въвеждам пророка на Сион в Присъствието Ти, за да посочиш сърцето му и да го определиш за настойник на Святата Ти Тайна, свързана с превъзходния Ти Йосиф!
Благоволи, Отче Мой, да благословиш ръцете, които ревностно и неуморно събираха семената на Святостта Ти, за да има днес Сион една последна Небесна житница, готова да нахрани и просвети всичките Ти чеда по лицето на цялата земя!
Благоволи, Отче Мой, да укрепиш нозете, които вървяха неотклонно по Пътя на Правдата, ако и да бяха окървавени от всички демонични и човешки съпротивления!
Благоволи, Отче Мой, да погалиш главата, върху която се впиха тръните на човешката злоба и неблагодарност, когато слугата Ни очакваше утеха и благословение!
Благоволи, Отче Мой, да утешиш сърцето, което понесе кръстните рани на Твоя Син, и изпи горчивата чаша в страшната Гетсимания на Твоя Христос!”
В отговор на Исусовите думи, отсред Божието Светилище дойде Гласът на Отец, като пламъците на могъщ и неугасим Огън, които вече докосваха духа ми и ме изпълваха с вълни на преляла Бащинска Любов. И Сам Отец проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Благословение от Дъха Ми нека изпълни сърцето ти, защото положи живота си за Святото Дело на Моя Син и стана жертвен юнец сред юнците на Олтара Ми! Седем години в древността на Египет слугата Ми Йосиф събираше жито, за да опази света от годините на глад! Два пъти по седем години ти събираше Святите семена на Духа, и направи Образа на Христос да оживее сред страниците на книгите, с които хранеше Моите домочадия! И ако при древния Йосиф първо бяха ямата и тъмницата, а после – въздигането до Фараоновия трон, в твоя живот Аз събрах тъмница и жетва на едно място, за да Ми бъдеш твърде скъпоценен като Жертва Господна.
От Святото Си Небе погледнах към земята, за да издиря юнци, които искат да положат живота си за Моето Царство, и да претърпят всяка яма и всяка тъмница заради Светлината на Вечния Живот! От високите Си облаци прострях праведната Си десница, пълна с блага, за да видя има ли някой, който иска да направи сърцето си Исус Христово – и даром да даде благата на Бащата на всичките Му чеда по земята!
Ето, сине човешки и слуго Господен! Ти имаше сърце за Исус и ревност за Царството! Ти се смири в Ръката Ми и потъна в тъмницата, за да бъдат въздигнати нагоре тези, които искаха да Ме познаят! Ти опази Солта на Жертвата, и никога не позволи Солта да се обезсоли! Затова Дар от Мене ще дойде в живота ти, и Аз ще направя делото ти паметно, понеже на земята не виждам вече други житници, които да останаха непродадени, и друга Сол, която да се съхрани всред умноженото беззаконие!
Всички земни пастири вкупом Ме предадоха, и всички проповедници вкупом хвърлиха солта си във вълните на света, ако и да им давах блага от Ръката Си! Но един пророк не Ме предаде, и един проповедник Солта си във водите на Ефрат не хвърли!
Всички сеячи вкупом продадоха семената Ми, и всички жетвари вкупом се втурнаха в житниците на Вавилон, ако и да получиха изрядни семена от Мене! Но един сеяч не Ме продаде, и един жетвар не събра сноповете Ми в житниците на дявола!
Затова сега ще те направя настойник на най-дълбоката от Святите Ми Тайни – за да я прогласиш на Църквата Исус Христова и Сам Аз чрез нея да отделя потомците на Йосиф за последното преминаване на Духа Господен по лицето на земята, преди да дойдат седемте години на глад, скръб и страшно отчаяние!
Последвай Исуса, слуго на Вярността Ми и свидетелю на Святостта Ми! И нека Той напише върху плочата на сърцето ти Тайната Цафнат-панеах! Тайната, с която съм силен да съединя близкото и далечното, Солта и Водата, Жертвата и Благословението, заради последното Спасение на света!”
Отец беше спрял да говори, а аз все така изгарях от думите Му, и пламъците Му изпълваха сърцето ми. А тогава Исус се приближи до мен и ми подаде ръка, за да ме възправи на нозете ми. И след това с голямо вълнение в Гласа Си ми проговори, като казваше:
“Последвай Ме! Защото сега ще влезем в Божието Светилище, за да те заведа в една от стаите на Божията Тайнствена Премъдрост! Защото именно там ще ти разкрия как невъзможното за човеците става възможно за Моя Бог и Отец!”
Като в просъница последвах моя Господ, понеже никак не можех да понеса твърде голямата Слава, която изпълваше Божието Светилище. Така двамата с Исус наистина стигнахме до стая, чиято врата от инкрустирани сапфири и диаманти погълна целия ми поглед. А когато вратата се отвори и влязох вътре, удивлението ми взе връх. Аз виждах всичките пет Божии Присъствия в умален мащаб, при все, че Господ ми ги беше изявявал в пълнота при писането на книгата за “Свитъците на Господното напомняне”. Нещо повече – зад границата на Божиите Присъствия започваха присъствията на дявола, на тъмните сили, на ада, и на бездната. И докато още гледах удивен, Исус започна да ми говори, като казваше:
“Не гледай на присъствията в тази стая, като на някакъв макет или модел, но по-скоро приеми, че сега твоят Господ те е довел в главната Божия Сфера, която е Погледът на Отеческите зеници върху целия духовен свят – както този на Светлината, така и този на мрака. И сега, като гледаш на Сферата, кажи Ми:
Забелязваш ли духовната последователност в присъствията на Светлината и мрака?”
“Да, Исусе! Забелязвам, че присъствията на мрака са подобни на присъствията на Светлината, с тази разлика, че са обърнати обратно. Тъй щото Кръгът на Водата се докосва с тъмен кръг на тъмна вода. А след този тъмен кръг на тъмната вода, започва тъмен кръг на тъмен хляб, последван от тъмен кръг на тъмно вино, след който идват тъмни кръгове на тъмно масло и тъмна сол…”
“Правилно забеляза!” – каза ми Исус, а след това продължи със следващ въпрос към мен:
“А сега помисли и Ми кажи! Ако Отец докосва земята с най-външния Кръг на Водата, то не прави ли същото и дяволът? Не докосва ли и той земята с тъмните си води? И ако Водата на Отец е силна да очиства и довежда до Покаяние, то каква е силата на сатанинските води? Понеже именно там – в сблъсъка на първите кръгове – се решава съдбата на света. Останалите кръгове са по-вътрешни и не е възможно да стигнат до сблъсък със своите антиподи…”
“О, Господи мой! Сатанинските води непременно биха развратили и омърсили света! Те биха покварили именно човешката съвест, понеже тя е, която се докосва от Водата на Духа, за да преживее човек покаяние…”
“Наистина е така, слуго Мой! Но това не е пълният отговор! Затова нека направя нещо чудно пред очите ти, а ти Ми се покори и имай вяра!”
След тези думи Исус изненадващо бръкна в мантията Си, откъдето извади дървена чаша. И като я простря към тъмните води, загреба от тях с чашата, като я напълни. А след това ми я подаде, казвайки:
“Вземи и отпий, слуго Мой!”
“О, Исусе! Да не бъде…” – се опитах да кажа аз, но Господният настоятелен поглед ми казваше, че трябва и ще бъде. Така аз взех чашата и я поднесох към устните си, като отпих от съдържанието й. В следващия миг един отвратителен вкус на солена морска вода удари езика ми, тъй щото с мъка преглътнах изпитото, като казвах на Спасителя:
“Господи мой! Не ми давай повече да пия от тази тъмна вода! Тя е с отвратителен вкус, защото не е сладка, но солена, морска вода! Тя не става за пиене…”
Исус се разсмя на реакцията ми, а след това Гласът Му стана сериозен, тъй щото ми казваше:
“Разбира се, че водата е отвратителна! Но ти виж, че причината за нейната отвратителност е именно соленият й вкус. Всъщност – ти току що отпи от духа на света. На онзи свят, който лежи в лукавия. А сега нека думите Ми станат дълбоки, както е дълбока Божията Тайнствена Премъдрост, и колкото е дълбока Златната Стомна със Скритата Манна. И ти послушай Гласа на Духа, за да Ми отговориш:
Ако Солта на твоя Господ отговаря на най-вътрешния Му кръг, където е място за жертвени юнци, то какво е солта на дявола? Защото, забележи, че за разлика от твоя Господ, Който не смесва Водата и Солта, дяволът е направил именно това в собствените си кръгове – смесил е вода и сол, за да си има собствено море, което е духът на света. Какво е солта на дявола, Стефане?”
Въпросът на Исус беше възможно най-дълбокият, който моят Господ ми беше задавал. И докато още Го слушах, Скритата Манна мигновено подейства в сърцето ми, тъй щото дочух Святият Дух да ми казва:
“Законът, слуго Господен! Отговорът се крие в Закона!”
В следващия момент развълнуван отворих устата си, като казвах на моя Господ:
“Исусе! Ти стана Съвършена Жертва, за да изпълниш изискванията на Закона! Законът поиска Ти да бъдеш Сол! И именно затова всички Твои жертвени юнци са в Солта! Но ако Законът е силен в Солта, то дяволът би му противопоставил собственото си беззаконие. Тъй щото не остава друг отговор, освен този: Беззаконието е солта на дявола!”
Усмихнатите зеници на Исус показваха, че е съвършено удовлетворен от отговора ми. И ето, че думите Му станаха съкровени, понеже Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Разбираш ли сега защо Кръгът на Солта е най-омразен за лукавия Ми противник? И проумяват ли Моите, че само и единствено Солта на Бога може да опази и спаси от солта на дявола? Не Законът, даден на Израил за плътско спазване и религиозни наредби, но онзи Закон, написан на плочата на сърцето. Онзи Закон, за който Апостолът Ми написа на всички ви:
“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух…” (Римляни 8:2-4)
И ако Аз ви предупредих, че днес всички живеете във времето на умноженото беззаконие, то колко ли солени са станали водите на дявола? И ако Огънят на Божия Гняв се стовари, за да пресуши солените води на дявола, то какво би останало след пресушаването им?”
“О, Господи мой! Би останала сол…”
“Не просто сол, слуго Мой, но стълпове от сол… Не казах ли на всички ви да помните Лотовата жена? И колцина имаха Мъдростта на Духа, та да разсъдят, че ако Бог въздава върху водите на Содомското беззаконие, а тези които любят Содом, се превръщат на стълп от сол, то самата сол непременно ще е беззаконието на дявола? Но Аз нека още да продължа да те питам, а Ти ми отговаряй, за да стигнем двамата до Тайната Цафнат-панеах.
Защо дяволът падна от Небето? Коя беше причината Отец Ми да се разгневи и да извади Огъня Си изсред него? Коя беше причината змеят да завлече една трета от небесните звезди с опашката си?”
Нямаше как да не отговоря на Исус, понеже въпросът Му ме върна още в първите страници на първата от трите книги против търговците в Храма. И тогава развълнуван Му проговорих, казвайки:
“Исусе! Беззаконието на дявола беше неговата търговия в Небето. Той изтъргува помазанието си на херувим, и измами едно голямо число от Небесни ангели да му станат опашка! Защото където има търговия, там има и опашка! А за всичко това Отец е говорил и на пророк Езекиил, който е записал думите Му против падналия:
“От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!” (Езекиил 28:16)
В следващия миг Господ смръщи Лицето Си, а Гласът Му стана гневен, тъй щото с пламъци в очите Си Той ме попита, казвайки:
“Каква вода тогава да пият църквите по земята, които твърдят, че вярват в Името Ми и пазят Завета Ми? Сладките води на Духа ли да пият Божиите чеда, или солените води на духа на света? Не разбраха ли безумците, че главната причина за сладостта на Водата е в Благостта на Отца? А каква беше Благостта на Отца Ми? Не тази ли – да ви дари Святия Дух, тъй щото да имате даващи сърца, както Неговото Сърце е даващо? Не ще ли да рече Благодат именно даване на блага? Защо тогава в църквите бликнаха извори на морска вода, за да поят с нея неутвърдените души на младенците? Защо пасторите им проповядват духа на света, а не от Духа на Отца? Защо си свикват семинари и конференции, както това прави духът на света, а не пожелаха да възкачат Божиите стада до събора на първородните в Сион и през Портите на Правдата? Защо допуснаха търговците да окупират амвоните, и да съблазняват още от входа пристъпващите към Божието Спасение? Помнят ли тези престъпници посланието на Апостола Ми Яков:
“Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка…” (Яков 3:12)
Разбират ли Моите каква ослепителна мъдрост изговарят устните Ми? Ако солената вода не може да даде сладка, то могат ли тогава църкви, основани на търговия, да пристъпят дори до първия от Кръговете на Божието Свято Присъствие? Ще търпи ли сладката Вода на Отца солените води на Сатана? Ще се смеси ли с тях? Ще направи ли Отец съглашение с дявола, за да не си пречат един на друг с присъствията?
Не, Църкво Моя!
Отец Ми няма да смеси нито едно от Присъствията Си с тъмните присъствия на дявола! Нещо друго ще направи Отец Ми, защото Той отдавна вече го направи! Защото на солта на умноженото беззаконие в днешните църкви по земята Той възправи Солта на Своята Жертва на последното време – на пророка на Сион, могъщо потвърден и доказан в Дух и Истина!
Но ето затова, слуго Мой, Отец Ми сега те благославя да станеш настойник на Святата Му Тайна, свързана с превъзходния Йосиф. И към Солта на Жертвата, в която се превърна, Сам Той ще прибави водите на Отеческите благословения! Затова гледай на знамението, което ще сторя пред очите ти! Понеже е време Цафнат-панеах да заблести в съдбата ти…”
След тези Свои думи, Исус пристъпи сред самите Присъствия. И като изля останалата морска вода от дървената чаша, която ми беше дал да пия, докосна я с показалеца Си, тъй щото Огън излезе от Христовия пръст, та съвършено пресуши чашата. И тогава Исус изтръска люспите пресъхнала сол, и се наведе, та загреба от Водата на Духа. А след това наведе чашата в самия Кръг на Солта, като започна да я налива в него. Така Той повторно наля от Водата, и повторно я изля в Солта. А накрая ми даде знак да се приближа до Него, като ми казваше с твърде съкровен Глас:
“Сниши се, коленичи и гледай, слуго Господен! Защото сега Аз направих невъзможното – смесих Водата и Солта. И като знаеш и помниш, че бялото камъче е втвърдената Сол на Скритата Манна, наведи се и виж знамението, което се случва със Солта поради присъствието на Водата…”
С огромно благоговение и любов към моя Господ аз се наведох, за да гледам. И тогава забелязах как върху самите бели камъчета от Кръга на Солта се беше появила нежна пелена, която ги беше обгърнала в пашкули, тъй щото солените камъчета не се разтваряха във Водата, но съвършено се просветиха и заблестяха чудесно. Възторгът беше изпълнил дъха ми, тъй щото не можех да проговоря, колкото и да опитвах. А Господ отново ме подкани, като казваше:
“Простри ръка през Водата, та докосни само едно от белите солени камъчета, за да разбереш каква е пелената му, която го съхранява в пашкул…”
С вълнение прострях дланта си, като докоснах с пръсти пелената на едно от камъчетата. И тогава мълния премина през цялото протежение на ръката ми, тъй щото пред очите ми се яви бялата дреха на Йосифовия дух, а аз го виждах в слънчево великолепие и велика Слава. За миг пуснах пелената, а след това отново я докоснах, а мълнията с видението отново се повтори. Така, събрал вълнението си, едвам успях да кажа на Исус:
“Господи мой! Тайната е в благочестието! Бялата пелена върху соленото камъче е благочестието на Йосиф! То е пазило сърцето му, когато Отец го е въздигнал като Цафнат-панеах, тъй щото очите му да не натегнат от блясъка на Славата, и силата на богатството…”
“Именно благочестието, слуго Мой! Защото то е Тайната на Цафнат-панеах! И сега разбират ли Моите какво ще рече “Спасение на света”, според както се превежда древното име, дадено на Йосиф?”
“О, Исусе! Чрез благочестието ние трябва да спасим света от самия него! Защото “Спасение на света” ще рече да се опазят жителите на земята от умноженото беззаконие, тъй щото човеците да обикнат Духа на Отца повече от духа на света!”
“Точно така е, слуго Мой! Но ти сега помисли върху онези седем древни години, когато житната реколта беше повече от чудесна! Каква вода е нужна за една реколта? Сладка или солена?”
“Разбира се, че сладка, Исусе! Солената би убила житните класове! И в крайна сметка именно поради делтата на сладководния Нил египтяните имат реколта…”
“А когато се събере реколтата, слуго Мой? Какво е нужно, за да се съхрани тази реколта? Водата вече е изиграла ролята си, а ти помисли: Как се опазва една прекрасна реколта от духа на света? Как ще я опазиш от алчност? Как ще я опазиш от завист? Как ще я опазиш от нечестивите амбиции на самия дявол и Сатана?”
“О, Господи мой! Аз бих опазил реколтата със Солта на Отца! Защото където е Солта на Отца, там е и най-вътрешното Му Присъствие! Тъй щото дяволът няма откъде да се домогне до реколта, която се пази от Святостта на Всемогъщия!”
Чул последните ми думи, Исус ме прегърна и силно ме притисна до Сърцето Си. А след това ми проговори с най-благодатния Глас, с който някога ми беше говорил:
“Ти твърде много възрадва Господаря си! Защото ти казвам, че цялата възможна реколта на Сион с всичките чудни и спасителни Божии семена покълнаха и се родиха в сърцето ти! И колкото повече се умножаваше житото ти, толкова повече Аз бързах да те изтегля в Кръга на Солта, за да съхраниш всичко, което ти се даде. Тази е главната причина за прелялата сатанинска ярост против живота ти.
Сатана не успя да оскверни твоята житница от Божии откровения и видения, както го направи при всички други продажници, които получаваха от Отеческата Десница. Защото, бидейки Сол за Господ, ти остана неподкупен, непоклатим и благодатен! А това Отец, Синът и Святият Дух няма никога да забравят!
И сега ти казвам, приятелю Мой! Имам гладни, които не са Ме познали, но ще нахраня чрез слугуването ти! Имам слепи, които не са прогледнали, но ще ги просветя чрез дара ти! Имам куци, които не са проходили, но ще ги изцеля чрез Скритата Манна!
А колкото до останалите – били те самозвани пророци, проповедници, писатели и всякакви драскачи – в Деня на Страшния Съд цените на книгите им ще свидетелстват против тях, че са били оръдия на умноженото беззаконие, сол от солта на дявола, вода от водите му, хляб от хляба му, вино от виното му, смола от смолите му, сиреч, масло от маслото му!
А колкото до теб, Аз скоро ще те заведа във времето на древния Йосиф! За да видиш всички знамения, които е силна да извърши Отеческата Тайна, Цафнат-панеах, за да ги опишеш във втората част на тази книга, и така да бъдат велика привилегия за Божиите Избрани! И на всички Мои сега ще кажа:
Съберете се, люде Божии, пред Портите на Йосиф и Манасия! Защото отсред бисерните им колони блести Спасение, и блажени са всички, които Аз ще осветя в Духа на превъзходния от древността!
Аз, Господ на Цафнат-панеах, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s