КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След един дълъг период на безмълвие, в който трябваше да претърпя всичката преляла ярост на съкрушения от Истината дявол, аз отново застанах пред белия лист, за да ти дам посланието, което Господ положи в сърцето ми. Не знам дали то ще е последното, което Исус ми дава, или някъде във времето напред ще имам още откровения от Него. Но това е без значение, като знам колко могъщо и спасително бяха просветени и утвърдени сърцата ни в цялата пълнота на Господното Спасение.
Причината за написването на тази книга виждам като дългоочаквания отговор от Господ за всички Божии чеда, които искат да осмислят времето до свършека на стария свят с правилно стоене и най-вярна духовна мотивация, за да пребъдват в Божията Воля. Понеже дните минават, месеците отлитат, а годините ни приближават до грабването на Църквата. И в тези дни, месеци и години, ние трябва да се заредим с твърда увереност, че всичко следва Божието Предузнание и нищо не нарушава Господните планове.
В много от книгите, които написах, Исус не просто загатваше, но потвърждаваше на Божието домочадие, че Словото на Божия Пророчески Дух ще има съдбата да обиколи земята, и Сам Господ да посети, докосне и пресее християните по света, за да се явят одобрените, и да бъдат въздигнати Избраните. Още от лятото на миналата година всички разбрахме за “Родът на Елиаким”, “Портите на Правдата” и “Тайните на Царството”, тъй щото ако тези книги са заредени с Божията Съдба, то тя непременно да намери сърцата, чрез които да се реализира. Това иде да ни насърчи, че промяната вече чука на вратите ни, а Божието Време няма никак да закъснее. Пиша с голямо вълнение за всичко това, понеже от Духа зная, че моите верни приятели многократно са принасяли молитвите си за успех на служение “Мория” и за въздигане на слугата Господен. Но както е вярно, че смирението предшества Славата, така е абсолютно сигурно, че никой не може да се издигне към върха, ако не е стигнал до дъното. А днес аз наистина съм на най-дълбокото дъно, поради преголямата тежест на откровенията, които Исус даде на сърцето ми.
От това възникват някои въпроси, а именно:
Какво ще се случи, когато Божият пророк започне да се издига нагоре от дъното? Какво ще стане не просто с мен, но с всички искрени Божии чеда, чиято вярност беше съществена причина служение “Мория” да превъзмогне над дяволската съпротива? Не казва ли на всички ни Апостол Павел в посланието си:
“Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното Дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен…” (1 Коринтяни 15:58)
Какво значи, че в Господа трудът ни не е празен? Празен не е ли обратното на пълен? И ако в Божието Дело ние не сме останали празни, но сме го напълнили със смисъла на всичките си усилия, то няма ли сетнината ни да бъде благословение, което да не можем да понесем, и тежина на Слава, която напълно да подобава на съдове, отделени за Свята Божия употреба?
Истината е, че Исус подложи всички ни на Неговите изпитания, за да ни намери проверени и одобрени. Защото в огъня на Неговото страдание непременно изгарят всички човешки намерения и проекти, за да остане само Неговото Намерение и да се осъществи само Неговият Проект. А трябва ли тук да привеждам хилядите доказателства, които се натрупаха през годините на Господното отсяване? Трябва ли да напомням на благоразумните, че бяха времена, когато от големите областни градове на България с нас общуваха от сто до триста човека, тъй щото само за изпращането на една нова книга на служение “Мория” отиваха като пощенски такси минимум три средни заплати? Къде изчезнаха отпосле тези хора? Къде се стопи това голямо число от последователи? Не се ли сбъдна в живота на Господния слуга същото, което беше белег за Живота на Исус? Не следваха ли Спасителя многохилядни множества, когато всеки от хилядите търсеше личната си полза – един да изцели болестта си, друг – да се избави от недъга си, трети – да напълни стомаха си с хляб и риба, четвърти – да задоволи любопитството на очите си. Но дойде миг, когато всички се разбягаха от Исус, защото Той им посочи Кръста, който трябва сами да понесат. Дойде миг, когато земните буболечки се уплашиха, защото трябваше да последват Небесен диамант, от Който няма никакъв келепир за земята, понеже Светлината Му дразни и довежда до ярост тъмния княз на света и световните владетели на мрака.
И какво излезе в крайна сметка със служение “Мория” в настоящото време? В градове, от които имахме стотици приятели, останаха двама-трима, които устояха с Божия слуга през всичките Кръгове на Божието Свято Присъствие. Останалите предатели и отстъпници решиха в сърцата си, че им е по-добре във видими църкви с търговия и лицемерие, отколкото в невидима църква на Благодат и Светлина, където всеки ден е битка с дявола, и страшна болка от религиозно-демонични отмъщения. И ако мнозинството от християните видимо промени отношението си към Божия пророк, то промени ли се Господ, Който го употребяваше?
Реши ли Исус да намрази слугата Си, както ме намразиха пасторите на заплата и трудов договор? Намисли ли Спасителят да се поругае с жертвата ми, както с нея се поругаха човеците, които пиха без пари Вода и Вино, и ядоха даром Хляб, Масло и Сол? Аз зная, че за тях делото на Стефан Главчев се стопи като лански сняг, и избледня като суетна гледка, която не си заслужава мястото в мозъка, та да се помни. Понеже колко други дела и гледки ги изпълниха с възторг и радост? Колко конференции и съживления преживяха моите предатели и ненавистници? Колко много американски клоуни повдигнаха самочувствието им в разиграваните циркове на великата блудница? Колко категорично им шепнеха духовете на заблудата, че тоя Стефан Главчев е фалшив пророк и мътен извор, понеже ако беше истински, то отдавна да беше въздигнат и наложен от Бога по целия свят? А никой от заблудените не помисли, че за свят, който лежи в лукавия, дяволът мигновено въздига и обогатява само фалшивите, за да измами с тях човечеството. Никой не взе на предвид истинните и правдиви думи на Исус, че дърветата се познават не по короните, а по плодовете. И като тръгнаха да берат “грозде от тръни” и “смокини от репеи” мнозинствата ясно показаха на какъв бог искат да правят поклоните си, и на какви посланици искат да отдават възхищението си. Всъщност – мнозинствата си избраха широката порта на най-малкото духовно съпротивление, и пространния път, който води в погибел, тъй щото аз наистина съм свободен от кръвта им, и развързан от беззаконията им.
Било, че утре би настъпил мигът на Грабването, аз зная, че ще се явя пред моя Спасител с чиста съвест – понеже не утаих думите Му нито от злите, нито от добрите. И Той няма да вдигне против мен ръка на укор или да изрече с устните Си присъда против слугата Си, понеже не съм могъл да обърна рода на беззаконните, нито да доведа до покаяние коравовратните.
И как да бих го сторил, когато слепите и безпътни множества уповават на слепите си водачи? Как да биха повярвали, че са слепи, когато от събрание на събрание, и от конференция на конференция шумно заявяват, че виждат? И какво виждате, слепи овце? Или докъде сте способни да виждате, слепи водачи? От Алфата до Омегата ли? Или от Началото до Края? От Битие до Откровение или от грехопадението до Страшния Съд? Не виждате ли само от дипломите до банковите си сметки, и от луксозните си апартаменти до скъпите си презокеански екскурзии? Не е ли виждането на овцете ви само до гостуването на поредния фрашкан от долари шоумен, който с бутилка “Кока Кола” смазва гласа си за едно шумно и гърлено “Джиизъъс!” Не е ли виждането ви само до една нова и лъскава сграда, която напълно да ви докаже пред света като лидери на просперитета?
Отново ти заявявам, братко мой, че съм развързан от беззаконията на отстъпилите от Завета църкви, и свободен от кръвта им. Понеже ако една църква разпознава в шоумена и търговеца Божии помазаници, а плюе върху жертвен Христов юнец с всичката злоба на собствената си непокаяност, то такова религиозно женище живо е умряло, и отдавна е било посочено за мерзостта на запустението си. И не за такива неблагочестиви и блудни общества Господ е наложил огромния товар върху плещите на пророка Си, но за другите, които в Дух и Истина се явиха като Звани, Избрани и Верни. Именно за тях ще бъдат страниците на тази пророческа книга, понеже Сам Господ ще ги нарече поколението “Цафнат-панеах”, което ще подейства за последното Свято Спасение на света преди мига на Грабването и Деня на Господното Пришествие. Людете, които ще преминат през Портите на Йосиф и Манасий, за да бъдат истинно потвърдени от Духа Господен като чеда, превъзходни между братята си.
Отдавам цялата Слава за тази книга:
На Господ, Който е силен да опази!
На Господ, Който е силен да прибави!
На Господ, Който е силен да въздига!
Амин и Амин!