6. ШЕСТИЯТ ОТ БОЖИИТЕ СЪВЪРШЕНИ ДАРОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ето, че стигнах до шестия от Съвършените дарове на Бога и Отца. Дар, заради който си заслужава да претърпиш всяко гонение и страдание. Дар, в който се открива сетнината на истинската Вяра в Бога. Няма да скрия от теб, че до този час и миг, в който пиша страниците на тази книга, аз все още стоя в тъмницата на всичкия религиозен бяс против живота си. Тъмница, която не може да бъде обяснена по метода на доказателствата, понеже нямам правни проблеми с Кесаря и не съм станал законопрестъпник, за да гния в някой затвор. Но ако аз наистина нямам правни проблеми с Кесаря, то имам жесток проблем със Сатана, който е княз и господар на света. И както Кесарят е намерил начин да озаптява онези, които не му отдават Кесаревото, така и дяволът е намерил начин да хвърля Божиите помазаници в тъмница. Така той е хвърлял мнозина. Като се започне от Йосиф в дълбоката древност и се премине през Йоан Кръстител, Петър и Павел, Яков и Йоан.
Днес методите на дявола са много по-жестоки и ужасни от тези в древността. Защото в древността Божиите слуги биваха хвърляни в тъмници за телата им, а днес слугите на Исус са хвърляни в тъмници за сърцата им. Тази именно е причината Исус да казва думите Си против рода на проклетите:
“В тъмница бях и не Ме споходихте…”
Говоря ти за всичко това преди видението с шестия от Божиите Съвършени дарове, понеже този дар ще се окаже най-съдбоносният за Христовата Църква. И в отношението към него ти ще видиш ясно коя е блудницата и коя е Истинската Невяста на Исус. Затова нека отново да ти разкрия самото видение, което Господ даде на сърцето ми. Аз отново стоях до Него във водите на Извора, когато Той посочи към шестото ковчеже, като ми казваше:
“Пристъпи към това ковчеже! Защото ти казвам, че повече от много други си платил цената да притежаваш тоя шести дар на Бога и Отца!”
Послушал Господ, аз се приближих до ковчежето. А тогава Той отново ми каза:
“Отвори капака му! Отвори и виж дарът, с който Отец Ми те е посочил и възлюбил…”
Ето, че ръката ми се протегна във водите на Извора и аз отворих капака на ковчежето. А тогава очите ми видяха златен светилник, който разпръсваше мека и чудесна Светлина. Самата Светлина беше такава, щото създаваше усещането за интимност, за кръг от домашни, за истинско докосване от Божията Истина и Любов. Това ме накара да попитам моя Господ:
“Исусе! Защо тоя светилник свети с тая мека и чудесна Светлина? Защо е направен да свети така, че да не ослепява, но по-скоро да радва онези, на които свети?”
Господ нежно се усмихна на думите ми, а след това ми проговори, като казваше:
“Никой не държи светило под шиника, но на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Така и Светлината на тоя светилник е назначена за Божието домочадие, за да радва и просвещава онези, които любят Божието Спасение. Тоя е Съвършеният дар, който Отец Ми даде на сърцето ти! И ти добре стори, като го даде даром на всички, които пребъдват в Божия Дом. Но ти сега вдигни самия светилник и го постави в лъчите на Святия Дух. За да видиш знамението, което ще се открие пред очите ти…”
С вълнение повдигнах светилника, като го поставих в Светлината на Духа. И ето, че огънят на светилника се разтвори в Святия Дух, а след това от самия светилник започна да се издига Свято Миро, което също се разтваряше в Духа. А тогава Исус отново ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли, че светилникът имаше не само Огън, но и Свято Миро, което да гори в него? Казвам ти, че именно отношението към Святото Миро ще се окаже най-съдбоносното за Моята Църква на земята. Затова нека отново да те върна в тъмницата и ти сам да видиш знамението на тоя шести Съвършен дар на Отца Ми…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че двамата с Него се намерихме в тъмницата. Първото нещо, което забелязах в самата тъмница, беше това, че на един камък от влажните й и студени стени бе окачен Божий светилник. Той светеше в тъмницата и ни озаряваше с мека светлина. И ето, че Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Помисли върху думите Ми! Помисли върху това, че твоят Господ беше в тъмница, а нечестивите не Го споходиха. А сега Ми кажи какво биха получили всички Божии люде, ако споходят Исус в тъмницата?”
“О, Исусе! Като гледам как тоя светилник свети в тъмницата и разпръсва меката си светлина, то си мисля, че всеки, който би Те посетил, би получил като дар именно Светлината на тоя светилник!”
“Нещо повече, момчето Ми! Ако някой наистина е внимавал на Господа и на Неговите пророци, то такъв непременно би изпълнил писаното от Апостола Ми Петър:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (II Петрово 1:18)
Забелязваш ли, че на светилото е дадено да свети в тъмно място? И разбират ли Моите, че именно по тази причина Божиите пророци всякога са хвърляни в тъмница – за да свети светилникът им наистина в тъмно място? Но каква е сетнината на това светене? Не е ли тая, че идва миг на зазоряване, а Зорницата изгрява в сърцата? Сега разбираш ли, че всеки, който е отказал да посети своя Господ в тъмницата, отказал е да получи и Зорницата в сърцето си? Но за да разбереш още по-пълно това, то нека те въздигна до прозорчето на тъмницата, за да видиш какво ще сторят Моите, когато чуят заплахите на чародейката, поставена да пази входа на тъмницата…”
След тия Свои думи Господ ме въздигна до прозорчето на тъмницата. А тогава очите ми зърнаха последната църковна Иродиада, изпълнила сърцето си с дух на Езавел. Тя стоеше на входа на тъмницата, като крещеше заплашително:
“Да не сте посмели да влизате при човека в тая тъмница! Защото аз непременно ще ви вменя това за грях против Бога и царя…”
Но ето, че няколко пламенни и искрени Божии чеда вече влизаха в тъмницата, никак не зачитайки крясъците на чародейката. Напротив – с огнена дързост те й отговориха, казвайки:
“Вменявай ни каквото си щеш и ни кълни както си поискаш. Но ние непременно ще влезем в тъмницата, защото нашият Господ ни чака там…”
Така Божиите чеда наистина влязоха. А Господ отново ме спусна на дъното на тъмницата, за да дочакам тяхното дохождане. И ето, че те наистина влязоха при мене. А след това протегнаха ръцете си към светилника, като ми казваха:
“Божий човече! Знаем, че си пророкът на Исус, когото дяволът мрази и е затворил в тая тъмница. Но ние се покланяме Богу поради изобилната Благодат и помазание, които Той ти е дал. И сега те молим:
“Налей ни от Божието Свято Миро в нашите светилници! Защото чухме Гласа Му посреднощ и станахме да Го посрещнем!”
Думите на Божиите чеда затрогнаха сърцето ми. И аз, взел самия светилник, започнах да изливам от Мирото му в техните светилници. Но колкото и да изсипвах, Мирото никак не се свършваше, а светилниците на Божиите чеда се напълняха. Така дойде миг Сам Господ да простре ръката Си към светилниците на чедата Си, и да им каже:
“Понеже вие намерихте дързост, смелост и безстрашие да Ме посетите в тъмницата, то нека сетнината ви да е според чистотата на сърцата ви. Огън запалвам в светилниците ви и те ще светят, докато се зазори и Сам Аз изгрея като Зорница в сърцата ви…”
В следващия миг светилниците на Божиите чеда пламнаха и започнаха да светят твърде силно. А тогава Исус ми даде знак, като ми казваше:
“Нека отново да те въздигна при прозорчето на тъмницата. За да видиш как Моите чеда ще отговорят на останалите, които не искат да слязат в тъмницата, но се прекланят пред чародействата на Езавел…”
Ето, че аз отново гледах през прозорчето. И онези Божии чеда вече излизаха от тъмницата със запалени светилници. А видели светлината от светилниците им, край тях мигновено се събраха мнозина страхливи и колебливи. И като протягаха ръце към светилниците, те вече им казваха:
“Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват!”
А Божиите чеда им отговориха, казвайки:
“Защо не слезете в тъмницата, за да получите доволно от Исус и пророка Му?”
“Не е редно да слизаме при него, защото той не е доктринален!” – отговориха им страхливите и колебливите. А Божиите чеда отново им казаха:
“Като е тъй, то просто идете при християнските писатели-търговци и си купете миро! Щом не искате да слезете при Исус в тъмницата, потърсете Мирото Му на църковните сергии. Но ние от нашето няма да ви дадем, да не би да подбудим Бога към ревнивост…”
Чули отговора на Божиите чеда, страхливите и колебливите не знаеха що да им отговорят. И като се опитаха да направят стъпки към входа на тъмницата, скоро бяха възпрени от крясъците на Иродиада, която просто потвърди думите на Божиите чеда, като им казваше:
“Малко ли християнски величия продават книгите си, та да идвате при тоя, дето ги подарява? Ново християнство ли ще измисляте, когато просто трябва да отидете при търговците и да си купите мирото, нужно за светилниците ви? Забравете го тоя в тъмницата! Забравете, че Исус бил в тъмница! Исус свети от нашите амвони като цар и мирото на неговите помазаници превъзхожда многократно безумието на оня в тъмницата!”
Така тълпата се раздели в пътищата си. Божиите люде, взели Святото Миро и запалили светилниците си, тръгнаха по Пътя на Господ, а страхливите и колебливите, омаяни от Иродиада, побързаха да отидат на сергиите на търговците, за да си купят Миро. В тоя момент Исус отново ме свали на дъното на тъмницата. И като ме погледна с дълбоките Си и Святи зеници, вече ми казваше:
“Зная, че съдбата, която Аз и Отец Ми ти отредихме, не беше най-чудесната и най-желаната. Но сега ти казвам, че ти беше посочен, за да станеш част от Моята притча. И цялото ти свидетелство, и всичкото ти злострадание за Мене, да бъде тежкото и справедливо обвинение на Съдията против ония, които знаеха, че съм в тъмницата, но не Ме споходиха. А като не Ме споходиха, пропуснаха да напълнят светилниците си с Божието Свято Миро.
А на всички Мои, които превъзмогнаха над чародеянията на Езавел, и не отвориха устните си, за да Ме похулят и опозорят, но дойдоха в тъмницата, за да Ме споходят, Царят ще каже в Деня на Славата Си:
Дойдете вие, благословени от Отца Ми със Съвършения дар на Божието Свято Миро! Наследете Зорницата в сърцата си и влезте в Царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото в тъмница бях и Ме споходихте! И като отдадохте на пророка Ми дължимите на делото Му почитание и благодарение, запалихте светилниците си с Моя Огън и с Моето Миро!”
След тези Свои огнени думи Господ погали главата ми. А след това ми каза:
“Нека за последен път да те възкача във водите на Извора на Живота! За да видиш седмият, последен дар от Отца Ми! Защото в него се събира сетнината на останалите шест!”