ДОЙДЕТЕ ВИЕ, БЛАГОСЛОВЕНИ! – V ГЛАВА

5. ПЕТИЯТ ОТ БОЖИИТЕ СЪВЪРШЕНИ ДАРОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди да пристъпя към петия от Божиите Съвършени дарове, аз искам да отвориш сърцето си и да благодариш на Исус. Да Му благодариш за всичко, което ни дава. Да Му благодариш за непрестанната и Съвършена грижа, която има за сърцата ни. Защото ти казвам, че ако ние не съумеем да опазим присъствието на Христос вътре в нас, то суетна е нашата вяра и напусто са били всичките ни изповеди и подвизи. Но ето, че колкото по-зъл става дяволът и неговото поколение от религиозни лицемери и измамници, толкова по-любящ и изобилен става нашият Господ. Така всяко действие си има противодействие.
Аз преминах през много угнетения и скръб, за да може думите на Исус да докоснат даром всеки, който ги поиска. Но сега ти казвам, че за тази последна книга е платена цена, по-голяма от цената на много предишни книги. И въпреки, че видимо виденията в книгата почти не са се занимавали с дявола, пак съпротивата от него беше много по-голяма, отколкото ако острието на Меча Господен бодеше директно него.
Господ виждаше всичката съпротива на дявола против сърцето ми и всичкото ми неразбиране защо у лукавия подобна ярост и злоба. Ето защо, когато отново се намерих при Него, във водите на Извора, Той протегна ръка и докосна угнетяваното ми сърце, като отне скръбта ми и ми даде Съвършен мир и утеха. А след това ми проговори, като казваше:
“Мислил ли си върху това, че има едно Съвършено благовестие, което убива дявола много повече от всичките стрели, мечове и думи против него? Мислил ли си наистина върху думите на Моя Апостол Йоан, казани в посланието му? Защото за Моето Съвършено благовестие Йоан написа:
“Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (I Йоаново 3:8)
Виждаш ли, че става дума не за съсипване на самия дявол, но за съсипването на делата му? И разбираш ли ти и Моите, че най-големите дела, които Сатана успя да сътвори против Отца, Сина и Святия Дух бяха именно в греховете на неразпознаването? Защото точно тогава не веднъж, но многократно твоят Господ беше убиван, смазван, оплюван и презиран.
Помисли тогава кое ще бъде по-ужасно за един скулптор – да раниш него или да разрушиш статуята му? Кое ще бъде по-ужасно за един художник – да нараниш ръката му или да изпепелиш картината му? Кое, най-сетне, ще бъде по-ужасното за един архитект и строител? Да раниш сърцето му или да събориш сградата му? Ето затова, момчето Ми, дяволът видя много по-голяма заплаха и ужас от виденията в тази книга, отколкото от всяко лично съкрушаване, което е получавал от Меча Господен. Защото когато всичките Божии чеда започнат да пазят ненаранено и ненаскърбено присъствието Ми в сърцата си, то на дяволското царство дошъл му е краят.
А ти сега виж петото от златните Ми ковчежета. Защото там има Съвършен дар от Отца Ми, който Синът иска да даде на всяко сърце, което истински вярва в Него…”
Възхитен от мъдростта и разума на Исусовите думи, аз пристъпих във водите на Извора към петото златно ковчеже. И когато застанах до него, Господ с развълнуван Глас отново ми казваше:
“Отвори го! Защото молитвите на Лазар от земята вече препълват Сърцето на Отца Ми…”
Послушал Господа, аз протегнах ръка и отворих капака на ковчежето. А тогава пред очите ми се появиха две златни монети, върху които блестеше нетленният Образ на Исус. И аз, видял монетите, извърнах главата си към Спасителя, като Му казвах:
“О, Исусе! Скъпоценен мой Господи! За трети път в живота ми Ти ми даваш да видя тия две монети, върху които блести Твоя Образ. Не са ли те Твоят Завет, Исусе? Не са ли те Заветът, който Добрият Самарянин прави с всеки съдържател на странноприемница?”
“Точно така е! Тия са двете монети на Завета Ми. Но ти сега ги вземи в ръката си и ги поднеси в Светлината на Духа, която свети над ковчежето…”
Така аз повдигнах монетите и в следващия миг ослепителния лъч докосна дланите ми, като разтвори монетите в самата Светлина на Духа. А тогава Господ ми каза:
“Нека двамата с тебе да се върнем в сърцето на бедния Ми Лазар. За да видиш как двете монети на Самарянина ще извършат Божието чудо, което Лазар толкова дълго чака…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а двамата с Него се намерихме в сърцето на бедния Му свидетел. И ето, че очите ми отново виждаха Исус – покрит с рани и струпеи. А тогава сърцето ми възрида за Него и аз Го прегърнах като Му казвах:
“Какво да сторя за Тебе, Господи? Как да Те посетя и да изцеля раните Ти?”
В отговор Исус посочи вратата на Лазаровото сърце, като ми казваше:
“Излез от тая врата и виж Лазар отвън. А след това върши делата, които сърцето ще ти подскаже…”
Ето, че аз вече бях отвън и гледах на бедния Лазар, който беше обиколен от кучета, които ближеха раните му, а той споделяше с тях остатъците от богаташката трапеза. Видът му до такава степен ме трогна и съкруши, щото паднах на коленете си и вдигнах ръцете си към Бога и Отца. А тогава от сърцето ми се изтръгна силен вик към Всемогъщия, тъй че Му казвах:
“Отче Святи! Боже благи и милостиви! Ако щеш, направи ме като едно от тия кучета, за да ближа раните на Лазаря и да донеса утеха в скръбта му! Каквото искаш стори Боже, но дай ми сладката привилегия и Небесна радост да послужа на бедния си брат…”
В отговор на думите ми, от самите облаци на Небето започнаха да падат бисерни капчици. И Отец ми отговори, като казваше:
“Чедо Мое! Колкото и кучетата да ближат раните на Лазаря, те няма да оздравеят. Затова ще ти дам Съвършения дар на Благостта и Милостта Си. За да получи Лазар изцеление от самите висини на Небето, понеже раните и струпеите му се явиха от самите дълбини на ада. А ти, чедо Мое, протегни сега ръцете си към Мене, за да ги напълня!”
Със сълзи на очите си аз протегнах ръцете си към Бога и Отца. И ето, че Небесните бисерни капки вече почукваха по дланите ми. Така аз събрах дланите си в шепа, за да събера всичката възможна Божия Благост и Милост, които да дам на бедния си брат. А чудото наистина се случи. Понеже капките в шепата ми продължаваха да я пълнят и пълнят. Така дойде миг, когато самите живи води на Отца се превърнаха в две златни монети. И ето, че Отец отново ми проговори от Небето, като ми казваше:
“Сърце за бедния Ми Лазар имат не богатите долу, но богатите в Мене! Защото бедняк като Лазаря не иска нищо повече от тия два динара, които Святият Ми Дух сътвори в шепите ти. Иди, чедо Мое при Лазаря! И като вземеш първата монета на Благостта, положи я върху раните му! И като вземеш втората монета на Милостта, положи я върху струпеите му!”
Послушал Гласа на моя милостив и благ Баща, аз се завтекох към бедняка. А след това, протегнал първата монета, я поставих върху раните му, като му казвах:
“Лазаре! Бедни мой братко! Има Бог на небесата, но има Бог и в сърцата! Той сега ме прати при тебе, за да положа всичката Му Благост върху раните Ти. Приеми я, бедни мой приятелю!”
Така аз започнах да докосвам с монетата раните на Лазар. Тогава от монетата започна да излиза благоуханно масло, тъй че раните мигновено заздравяваха. А след това, протегнал другата си ръка, аз положих втората монета върху струпеите на Лазар. И ето, че при всяко докосване до струпеите монетата се превръщаше в ароматен мехлем, който изсмукваше струпеите и отнемаше всичката гной и възпаление от тялото му.
Боже мой, колко щастлив бях в тоя миг! Колко възторг, възхищение и радост изпълваха сърцето ми! Защото пред очите ми един мой брат възкръсваше поради всичката Божия Благост и Милост, с които Отец даряваше цялото му същество! Какво повече можех да искам от това? Не говорят ли древните писания, че който е спасил една душа, спасил е целия свят? Да, братко мой! Аз направих Завет в сърцето си! Завет с Добрия Самарянин, Който иска нашите сърца като странноприемници, в които да царува Божията Благост и Милост към всички, ударени от раните и струпеите на дявола. А Същият Този Добър Самарянин, се изяви от сърцето на Лазаря. И като се приближи до мен и докосваше с десницата Си двете монети на Отеческата Благост и Милост, ми проговори, като казваше:
“Блажен си, Стефане! Защото си станал по-богат от всичките богаташи на света! Понеже си придобил Божия Съвършен дар! Дарът на всичката Божия Благост и Милост, които ще даряваш на бедните през всичките дни на живота си!
Затова казвам на всичките Си братя и сестри! Вдигнете ръцете си и извикайте към Бога и Отца! Напълнете сърцата си с милосърдие и ръцете си със състрадание! За да Ме намерите болен и да Ме посетите! И като Ме посетите, да изцелите раните и струпеите Ми! Който намери двете монети на Самарянина, нека се посвети на Божията Благост и Милост, които траят довека! А който предпочита монетите на света, а не монетите на Отца, то такъв нека сложи тия монети на очите си. Защото жив е умрял, и лодкарят на Хадес ще си поиска монетите, за да го прекара през водите до самия ад! Колкото до Моите, които Ме посетиха и изцелиха, то на всички тях Царят ще каже в Деня на Славата Си:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми със Съвършения дар на Благостта и Милостта! Наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото болен бях и Ме посетихте! И като положихте всичката Божия Любов върху раните и струпеите Ми, показахте, че сте Божии чеда, родени от Вечността и за Вечността!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s