ДОЙДЕТЕ ВИЕ, БЛАГОСЛОВЕНИ! – IV ГЛАВА

4. ЧЕТВЪРТИЯТ ОТ БОЖИИТЕ СЪВЪРШЕНИ ДАРОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю! Чудесата на моя Господ и Бог нямат край! И с изявата на тези пророчески видения аз напълно разбирам думите на Апостол Павел, че гледайки на Господната Слава ние ще се преобразим в Христовия Образ. Според както е писано:
“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен…” (II Коринтяни 3:18)
Не мога да започна с други стихове и с друго слово преди чудесните видения, свързани с четвъртия от Божиите съвършени дарове. Защото нашето обличане с Дрехата на Господ Исус е същинското чудо на Преображението. Но нека да не изпреварвам събитията, а отново да ти разкрия видението, което преживях във водите на Извора на Вечния Живот.
Аз отново стоях до моя Господ, а сърцето ми гледаше на четвъртото от златните ковчежета, озарено от ослепителен сноп Светлина. И ето, че Исус ми даде знак с ръката Си, като ми казваше:
“Пристъпи до четвъртото ковчеже! И като повдигнеш капака му – виж Божия Съвършен дар, който ще се открие пред очите ти…”
Усетих голямо вълнение в думите на Исус, а то се предаде и на мен. Ето защо, пристъпвайки много бавно и с голямо благоговение и трепет в сърцето си, аз застанах пред самото ковчеже. А след това, като протегнах ръката си, отворих капака му…
Можех ли да предам целия си възторг и блаженство, когато пред очите ми се разкри една блестяща от Святост и Светлина дреха? Можех ли да намеря думи, с които да опиша, че в тоя миг очите ми съзерцаваха най-прекрасното Небесно съкровище и най-съвършения от Божиите Съвършени дарове? Казвам ти, братко мой, че това наистина беше толкова бяла и чудна дреха, щото никой белач на земята не би могъл така да я избели. Аз дори не смеех да я докосна с ръцете си, но напротив – извърнах главата си към моя Господ като Му казвах:
“Ах, Исусе мой! Скъпоценни мой Господи! Всичката вяра на сърцето ми подсказва, че сега виждам тая бяла и светла Дреха, която заблестя върху Твоето Тяло на върха на планината, където Ти заведе Яков, Петър и Йоан. Защото това е светлият висон на Твоето Преображение!”
Исус се усмихна нежно на думите ми, а след това ми проговори, като казваше:
“Да, така е! Именно тази е Дрехата на Моето Преображение! Но Аз сега ти казвам да прибавиш на вярата си от Моята Вяра, на надеждата си – от Моята Надежда и на любовта си – от Моята Любов. Защото праведните и истинни думи на устата Ми гласят, че всеки от Моите ще се облече с тази Дреха, за да не намери тление, но до застане до Царя в Деня на Славата Му. Как мислиш тогава? Не е ли тоя Съвършен дар от Отца Ми най-прекрасното от съкровищата на Небето, което трябва да се стремите да получите? И ако Исус някъде е бил гол в сърцата на скромните Си чеда, то не Му ли подобава да Го загърнете именно с тая Дреха? Ето затова сега ти казвам да превъзмогнеш над възхищението си и да протегнеш ръцете си, за да вдигнеш Дрехата Ми от златното ковчеже. А след това да я поднесеш към самата Светлина на Святия Дух…”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Дано в ръцете ми не се намери причина против тази Дреха! Аз сега се моля думите на Твоята настоятелност да станат Съвършено Освещение за духа ми и сърцето ми. За да имам правото да докосна тоя Съвършен дар на Бога и Отца!”
“Вдигни я, Стефане! Вдигни я!” – повтори отново моят Господ. И аз протегнах ръцете си, като вдигнах Дрехата на моя Господ. Усещането ми беше повече от прекрасно. Защото мекотата и ефирността на Дрехата сякаш че потънаха през пръстите ми и завладяха цялото ми същество. Така аз вдигнах Дрехата, като я поставих в ослепителния сноп от Светлина над самото ковчеже. И Святият Дух просто разтвори Дрехата във всичките фибри на лъчите Си, като я прибра в Себе Си. А моят Господ отново ми проговори, като казваше:
“Ти трябва да се подвизаваш и наистина да се потрудиш, за да може Съвършеният Дар на Отца отново да попадне в ръцете ти. Затова сега ти казвам, че Святият Дух раздели Дрехата на два дяла. Един десен и един ляв. Десният дял на Дрехата се намира на един висок планински връх, а левият дял на Дрехата се намира на друг висок планински връх. Оня, който се възкачи и на двата върха, ще вземе двата дяла на Дрехата и ще я съедини, за да бъде от тоя миг нататък служител на Божието Освещение и плодородие. А ти знаеш ли кои са тия планински върхове? Защото на тях Отец е поставил свидетелите Си…”
Слушах думите на моя Господ, а те бяха твърде познати на сърцето ми. Ето защо без всякакво съмнение Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Ако Ти в мига на Твоето Преображение се разговаряше с пророк Моисей и пророк Илия, то е видно, че единият пророк свидетелстваше за десния дял на Дрехата Ти, а другият – за левият. А аз, с вярата на сърцето си виждам, че единият дял на Дрехата се намира на върха на Синайската планина, а другият – на върха на Кармил…”
Погледът, с който ме гледаше Исус, беше толкова утвърдителен и одобрителен, щото знаех, че устните Му ще ми отговорят с чудесно насърчение. И наистина беше така. Защото Господ протегна ръката Си към мен, като ми казваше:
“Нека двамата с теб сега да излезем от водите на Извора. Защото ще те заведа и на двата планински върха за свидетелство на цялата Ми Църква. Понеже доволно дълго е било времето Аз да ходя гол и да няма кой да Ме облече с Дрехата, която Ми подобава. Затова сега тръгни след Мене…”
Пристъпващ зад Господ, аз излязох с Него от Божието Светилище. А тогава Той ме заведе до портите на Небесния Ерусалим, като отново ми казваше:
“Хвани ръката Ми и не я изпускай, докато не получиш цялото свидетелство, които искам да дам на Моите…”
Хванал ръката на Исус, аз полетях с Него, когато сърцето ми зърна планина, пламнала от Божия Огън, който светеше по цялото й протежение. И ето, че Господ вече ме спускаше на самия връх на планината, като ми казваше:
“Стой тук, облегнат на Канарата и гледай на знамението, което ще се открие пред очите ти. Защото Моисей, пророкът на Отца Ми, сега стои в самия Облак на Всемогъщия и се разговаря с Него лице в лице…”
И действително, че сърцето ми видя Облака на Божията Слава. Той се беше разпрострял над самия връх на планината. В самия център на Облака имаше златна Врата, пламнала от Огън. Така аз, облегнат на Канарата, наблюдавах Вратата, когато най-сетне тя се отвори. И ето, че пророк Моисей излезе от нея, като стъпваше на самия планински връх. А изсред Облака излезе лъч на светкавица, която блестеше като Слънцето в силата си. И ето, че лъчът докосна самата Канара, на която бях се облегнал. И като изрязваше от нея две каменни плочи, започна да пише върху тях с Огън. Така лъчът изписа върху плочите Божиите заповеди. След това, вдигнал скрижалите, ги даваше в ръцете на Моисея. Точно тогава, в мига на взимането на плочите, пророкът видимо се промени. Понеже лицето му заблестя с вътрешна светлина. И Духът на Отца, като докосваше със светкавичния лъч главата му, покри го с бяло покривало. И ето, че моят Господ, като излизаше от златната Врата на Облака, посочи към пророк Моисей, като ми казваше:
“Виждаш ли покривалото? Ето това е покривалото на Отеческата Святост! И именно то е десният дял от Моята Дреха. Дял, който прави посочените от Бога и Отца като завинаги отделени от света и посветени на Бога. Онези от вас, които искат да получат тоя дял, трябва завинаги да приемат десетте Божии заповеди, като покривало на вътрешния си човек, което ще го пази, за да не се допира до нечисто. И не са ли такива думите на Отец Ми, Който казва на всеки от служителите на Освещението:
“Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде”. Затова – “Излезте изсред тях и отделете се”, казва Господ, “И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери”, казва всемогъщият Господ…” (II Коринтяни 6:16-18)…”
След цитираните думи Господ слезе при пророка на Отца. И като взе покривалото от лицето му, приближи се към мен и ми го подаде, като казваше:
“Прибери това покривало в сърцето си. Защото в него е Силата на Отеческото Освещение. И ето затова Моисей е пророкът, който стои отдясно на Отца, понеже нему е даден десният дял на Господната Дреха…”
С извори на преляла от сърцето ми любов към Отца, Сина и Святия Дух, аз протегнах ръката си, като взех покривалото от ръката на Исус. А след това силно го притиснах към сърцето си, като усетих как Дух от Духа на Отца изпълни всичките ми жили и подпали всичките ми кости. А Исус отново ми казваше:
“Възправи се от Канарата и хвани отново ръката Ми. Защото сега ще те заведа и на другия висок планински връх. Там, където е левият дял на Моята Дреха…”
Едва хванал ръката на Господа, аз усетих как духът ми се извиси с Него. И ето, че сърцето ми вече виждаше вторият висок планински връх. И Исус, като ме сниши до бялата Канара на самия връх, отново ми заповяда, като казваше:
“Стой тук, облегнат на Канарата и гледай знамението, което ще се открие пред очите ти. Защото ако при първия връх имаше пророк и Облак на Божията Слава, то и при втория връх има пророк и Облак на Божията Слава…”
Така аз се облегнах на самата Канара, като започнах да наблюдавам. И ето, че моят Господ се издигна над върха, като полетя към Облак, който се виждаше едвам-едвам на линията на хоризонта. А тогава Святият Дух отмести погледа ми, за да гледам на пророк Илия, който се възкачваше на върха на Кармил. И ето, че пророкът падна на коленете си, като призова Господното Име. А след това, свил главата си между коленете си, той молеше и викаше за дъжд. И колкото повече Илия се молеше, толкова повече Облакът се уголемяваше на хоризонта. Така дойде миг, когато Облакът беше над самия връх на Кармил. И бисерните капки на Божията роса започнаха да падат върху кожуха на пророк Илия. А и този път, по подобие на първия, светкавица излезе от Облака. И като докосна тялото на молещия се Илия, преобрази го. Тъй че самата Божия роса преобрази кожуха на пророка в светло и сияйно покривало…
Точно в тоя миг Господ Исус излезе от златната Врата на Облака. И като посочи на молещия се пророк, вече ми казваше:
“Виждаш ли сияйното покривало, което се яви върху пророк Илия? Ето това е левият дял на Моята Небесна дреха. Дял, с който всичките слуги на Божието Освещение стават слуги и на Божието Плодородие. Понеже извикват дъждовете на Святия Дух, за да се напояват сърцата, които любят Бога и се надяват на Спасението Му. С тоя дял на Моята Небесна Дреха Небето всякога ще има своите молители и ходатаи. С тоя дял на Моята Небесна Дреха вие ще познаете Божията Съвършена Воля. Волята да раждате! Волята да любите! Волята да утвърждавате!”
След тези Свои думи Господ слезе от Облака до пророк Илия. И като вдигна сияйното покривало от тялото му, приближи се до мен, като ми казваше:
“Извади сега първото покривало на Моисея и дай го в ръцете Ми. За да видиш чудото, което ще сторя…”
Сълзите премрежваха лицето ми, а аз – блажен и щастлив както никога, извадих покривалото на Моисея, като го подадох на Исус. И ето, че Той, хванал покривалото на Моисея с дясната Си ръка, а покривалото на Илия с лявата, съедини ги, като докосваше Сърцето Си. А тогава настъпи самото Преображение на Господа. Защото Дрехата Му заблестя като Светлината на обедното Слънце. И самият Облак над Кармил се сниши над мен и Господа, а Гласът на Отца прокънтя из облака, като ми казваше:
“Чедо Мое! Аз ти дадох да познаеш Преображението на Сина Ми! Аз ти дадох да познаеш както Силата Ми в Моисея, така и Волята Ми в Илия! За да имат всичките Ми люде Светлата Дреха на Сина Ми! Вземи сега тая дреха и слез долу от планината. И като намериш онова голо детенце, в което живее Исус, Съвършения, загърни го в Дрехата и дай му да познае с каква Любов ви любя и с каква Светлина ви освещавам!”
В следващия миг Исус положи Дрехата Си върху мен. А аз, с порива на птица и със силата на лъв се затичах по стръмния склон, за да намеря голото детенце. А то наистина стоеше все още там, при снежната пъртина. Замръзнало и с вкочанени пръсти, то все още се молеше, като викаше към Бога и Отца:
“Стопли ме, Татко мой! Покрий ме, Татко мой!”
Протегнал ръцете си, аз вдигнах детенцето, като му казвах:
“Скъпо мое братче! Вече няма да си голо, нито да мръзнеш! И няма никога повече никой да те излъже – било с черно расо или с измамна коприна. Стопли се, детенце Божие! И нека Дрехата на Господ да ти стане заслон от вятъра и прибежище от студа…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Аз не зная дали си виждал как едно цвете разлистя цветчетата си, когато бъде огряно от слънчевата светлина и топлина. Но сега ти казвам, че докато държах голото детенце под Дрехата на Господа, то се променяше не с часове, но с минути. И в един миг Сам Исус проговори от сърцето му, като ми казваше:
“Блажен си, Стефане! Блажени са и всички, които приемат това най-свято видение, което дадох на сърцето ти. Защото Аз ще превърна това видение в Дух на Святост и плодородие в сърцата им. И като издигна всичките Си чеда на високата планина на Преображението, скоро ще им дам да се облекат с Дрехата Ми. За да ходят по студения свят и да Ме търсят, за да Ме облекат. За да се съберете всички при Мене на Хълма. И на всички вас да кажа:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми! Наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото гол бях и Ме облякохте с Дрехата на Моето Преображение!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s