3. ТРЕТИЯТ ОТ БОЖИИТЕ СЪВЪРШЕНИ ДАРОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз благодаря с цялото си сърце на моя Господ, че ми дава чудесната привилегия да проглася това Небесно послание, свързано със Съвършените дарове, с които Небесният Отец издига сърцата ни при Себе Си. Но сега искам да знаеш, че видението с третия дар твърде много развълнува сърцето ми. Понеже самият дар се явява като повратна точка в моя живот и служение за Небето. Ето защо когато отново се намерих с моя Господ във водите на Извора на Живота, аз погледнах към третото ковчеже с неутолим копнеж. И моят Господ, виждайки силното ми желание да го отворя, ми заповяда, казвайки:
“Пристъпи към ковчежето и отвори капака му! Защото ти казвам, че наистина ще бъдеш твърде много изненадан…”
Така аз пристъпих към ковчежето и вдигнах капака му. А тогава очите ми видяха златен ключ, който пламтеше от Огън. Да, братко мой! Огънят на самия ключ пламтеше във водите на Извора, а аз не знаех какво да кажа на Господ. И понеже учудването ми беше наистина голямо, Исус се приближи до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Помниш ли думите Ми, с които се обърнах към рода на нечестивите, когато Ме намериха за твърде странен?”
“Да, Исусе! Помня думите Ти! – отговорих аз и продължих:
“Ти каза на нечестивите, че беше странник, а те не Те прибраха…”
“А как ти разбираш това – да прибереш твоя странен Господ? Как трябва да Го прибереш? И къде трябва да Го прибереш?”
Думите на Исус бяха пълни с неразгадана тайна. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“О, Господи мой! Аз трябва да Те прибера в сърцето си!”
Думите ми явно не удовлетвориха Спасителя. И Той отново ме попита, казвайки:
“Дори наистина да Ме прибереш в сърцето си, когато съм странник, то не рискуваш ли и ти да станеш странен, както съм и Аз? Не това е отговорът на въпроса Ми! Затова ще те попитам още по-ясно:
Къде твоят Господ престава да бъде странен в очите на онези, които Го гледат? Къде Аз наистина съм Свой сред Своите Си, а не странник сред чуждите?”
Думите на Исус бяха твърде светли и ясни, за да не Му отговоря. Ето защо Му казах:
“Господи мой! Ти преставаш да бъдеш странен тук, в Небето! И сега не мога да не си спомня думите на Апостол Павел, който каза в посланието си:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния…” (I Коринтяни 15:47-49)
Ето така, Исусе, разбирам, че Ти, Небесният, всякога ще бъдеш странен за земните и пръстните. Но ако някой е роден от Твоя Дух, той е ново създание, родено в Сион. И за такова ново създание Ти никога няма да изглеждаш странен…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли как вече започваш да проумяваш думите Ми. Помисли тогава отново върху това, че на земята Аз всякога ще бъда странен в очите на земните и пръстните. Какво тогава трябва да сторят истинските служители на Бога и Отца, сиреч, тия които Му се покланят в Дух и Истина?”
“О, Исусе! Те трябва да прегърнат всеки странник, в когото Ти живееш, а след това да го приберат далече по-горе, за да не бъде повече странен сред чуждите, но свой сред своите…”
След последните ми думи Исус посочи златния ключ в ковчежето, като ми казваше:
“Вдигни този ключ и го притисни до сърцето си! Защото ти казвам, че това е Давидовият ключ. Ключът, който отваря, и никой не може да затвори след него. Ключът, който затваря, и никой след него не може да отвори…”
С огромно вълнение протегнах ръката си към ковчежето и вдигнах пламтящия ключ. А след това го притиснах до сърцето си с всичката си сила. И ето, че Огънят от ключа просто разтвори сърцето ми, тъй че самият ключ влезе в мен. И Господ отново ми проговори, като казваше:
“Както ти отвори сърцето си за Любовта на Отца Ми, така и Отец Ми отвори Сърцето Си за твоята любов! И сега ти казвам, че странният Исус може да бъде прибран само в Сърцето на Отца. Защото само там Аз преставам да бъда странен. Но нека двамата с теб отново да слезем в онова сърце на свидетеля Ми, който беше бичуван и поруган от църковните търговци. Защото ще дам на всичките Ми братя и сестри да разберат действителната Сила на Давидовия ключ…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а само след миг двамата с Него се намерихме в сърцето на свидетеля Му. И аз отново видях Исус да изглежда по начина от първото видение. Той седеше с разкъсана от бичуването дреха, по която бяха останали кървави съсиреци. Така Исус се обърна към мен, като ми казваше:
“Излез от вратата на това сърце! И като протегнеш ръка към свидетеля Ми, погрижи се за него, за да не бъде никога повече странен сред чужди, но да се намери като свой сред своите…”
Ето, че аз отново излязох от сърцето на Христовия свидетел и го видях паднал на земята пред църковните сергии всред тълпа от насилници. Наемниците и търговците вече го бяха бичували и той беше претърпял страшно поругание. Самият му вид твърде силно жегна сърцето ми, тъй че се приближих и наведох над него, като погалих главата му. А след това тихо му казах:
“Братко мой! Нека те отведа далече от тези зверове, които те бичуваха и се поругаха с тебе. Защото ако и за тях да си странен, за мене не си…”
В отговор на думите ми, свидетелят на Исус повдигна главата си. А след това ме попита:
“Кой си ти? Моят Бог ли те изпраща? Той ли сега отговаря на молитвата ми?”
“Той е, приятелю мой!” – отговорих аз, като повдигнах бичувания. И ето, че видели намесата ми, църковните търговци и наемници закрещяха в хор:
“Какъв си ти бе? И защо помагаш на тоя смутител на църквите? Не виждаш ли, че е странен?”
Думите им никак не уплашиха сърцето ми, нито ме докоснаха, понеже Огънят от Давидовия ключ пламтеше твърде силно в мене. Ето защо им отговорих според безумието им, като им казах:
“Ако моя брат и приятел намерихте за странен, то и мене бихте намерили за такъв. Но каква по-голяма привилегия за нас от тая – да бъдем наречени странни от истински странните и чуждите на Божието Царство?”
Чули думите ми, търговците и наемниците се озъбиха още повече, а след това отново закрещяха:
“Какво странно пък ти намери в нас? И не си ли извратен подобно на оня, комуто помагаш?”
В тоя миг огънят в сърцето ми не просто се усили, но забушува. Затова отново казах на търговците:
“Ако наричате странен и извратен Божий слуга, който десет години дава даром на Божието домочадие Живите думи на Исус, то колко ли странни и извратени ще са авторите, чиито книги вие продавате? Колко ли странни и извратени ще са тия тщеславни американски идоли, след като на кориците им сами вие сте написали, че са най-продавани в историята на християнството? Най-продаващи ли трябва да бъдат Божиите помазаници или най-даващи? Не каза ли Господ Исус на всяко Божие дете и на цялата Си Църква:
“Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота…” (Откровение 21:6)
И ако Господ, Който дава даром от Небето, намерихте за странен, то чудно ли ви е, че странни ще ви се сторят и свидетелите Му? Защо по-скоро не се затворят устата ви и не млъкнете, та да не трупате яростен гняв за деня на Съда? Вие намерете своите си, за които не сте странни и чужди, а аз и моят брат ще намерим нашите, та всеки да си отиде на мястото, което му подобава…”
Докато говорех с ревност на търговците и наемниците, стана така, че не собствените ми устни, но Огънят на Отца говореше изсред мене. Тъй че насилниците млъкнаха и не смееха нищо да кажат. А аз, прегърнал моя брат, вдигнах ръката си и посочих към Господния Хълм като му казах:
“Братко мой! Има място, където гладният утолява глада си без пари, и жадният утолява жаждата си без заплащане. Ето, Господ ме изпрати при тебе. За да те скрия от позора и угнетението, и да те въздигна до Божието Сърце, където ще получиш утехата си…”
Така ние двамата тръгнахме към Хълма, а тогава някои от пастирите казаха на търговците:
“Следвайте ги тия издалеч. И като видите къде отиват и докъде стигат, пратете ни известие, за да знаем…”
И ето, че аз и моят брат вървяхме, а съгледвачите ни следваха. Най-накрай ние наистина стигнахме до Хълма, а тогава самият Давидов ключ се разигра в сърцето ми. А аз чух нежното нашепване от Отец, Който ми казваше:
“Чедо Мое! Понеже си приклонил сърцето си да любиш с Моята даваща Любов и не си поискал да бъдеш търговец в света на търговците, но си останал странен и даващ, за да помагаш на странниците и даващите, то Аз сега ще те допусна в Сърцето Си. Извади Давидовия ключ, чедо Мое! И дръж го в ръката си, за да отвориш и никой след тебе да не затвори, и да затвориш, и никой след тебе да не отвори…”
В следващия миг на Хълма Господен се появи блестяща в Светлина Врата. И аз, като протегнах напред Давидовия ключ, пъхнах го в ключалката на Вратата. Така ключът сам се завъртя, а Вратата се отвори и двамата със свидетеля на Исус преминахме през нея. И аз, облян от Отеческа Светлина и Любов, пристъпих напред. А Отец отново ми проговори, като казваше:
“Блажен си, чедо Мое! Понеже си довел в присъствието Ми едно от децата Ми. За да не бъде вече странно в света на човешката злоба, алчност и пресметливост, но да намери утеха за сърцето си. Не само то, но и Исус Съвършения, Който живее в него. А ти сега виж какво е силен да стори Давидовият ключ. Защото той отваря, и никой не може да затвори, и затваря, та никой не може да отвори…”
Послушал твърде мъдрите думи на Отца, аз се обърнах към Вратата, когато забелязах, че съгледвачите се възкачваха на Хълма, явно видели самата Врата. Така те застанаха пред нея, като си казваха един на друг:
“Тия странните май, че имаха право! Понеже Вратата на Хълма блести като Слънцето в силата си. Я да преминем и ние през нея, а след това непременно ще пратим известие на пастирите ни…”
Но точно в тоя миг на решението им, вятър от самите небеса задуха върху Вратата, тъй че я затвори. И Давидовият ключ сам се превъртя, като я заключи. А търговците, като се приближиха и хванаха дръжката на Вратата, натиснаха я, като казваха:
“Господи, Господи! Можеш да ни пуснеш, за да влезем! Понеже цял живот сме се трудили, за да има Слово за децата Ти…”
Но нито Бог, нито Вратата реагираха. Бог мълчеше, а Вратата стоеше заключена. И при все, че търговците опитаха по всякакъв начин да я отворят, тя никак се не отвори. А тогава моят Господ Исус, излязъл от сърцето на свидетеля Си, се приближи до мен, като ми казваше:
“Иди и кажи на всички Мои, че когато пожелаят да любят с Божията безусловна и даряваща Любов, Сам Отец Ми ще им даде Давидовия ключ, който е ключът за Вратата на Божието Сърце.
А тогава любещите непременно ще Ме потърсят. И като Ме потърсят – ще Ме намерят в сърцата на всичките странни по земята, в сърцата на тия, които помнят и знаят, че тоя свят не е техният дом и родина, но Небето е тяхното отечество.
А тогава, прегърнали странните, за да ги приберат в Съвършената Божия Любов, те ще видят, че ключът на Давид отваря Вратата на Божието Сърце и няма нито сила, нито власт, нито чародейство, което да я затвори. Тъй че ще влизат, за да приберат странните. И ще излизат, за да ги намерят. Но същият този ключ, отворил на странните, за да отидат сред своите си, непременно ще затвори Вратата за търговците, наемниците, сребролюбците и чародеите, тъй че никой от тях няма да може да отвори, докато стои чужд на Божията Любов и противен на Божието Сърце. Ето затова повелявам с божествена строгост на всичките Си братя и сестри:
Помнете каква е Истинската Божия Любов! Помнете думите на Апостола Ми Павел:
“Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада…” (I Коринтяни 13:4-8)
Най-голям враг на тази Любов е духът на Вавилон! Духът на търговия и пресметливост! Духът на гордост и превъзнасяне! Духът, пред който Вратата на Божието Сърце всякога ще стои затворена!
Ето, Аз все още ходя странен и чакам да Ме приберете! Но Гласът Ми ще чуят само тези човеци, които сами себе си са видели за странни в местата на всяка мерзост и запустение! И такива, като се възкачат на Хълма и Ме приберат при Отца Ми, ще застанат като овце от дясната Ми страна. И на тях Царят на Сион ще каже:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми със Съвършения дар на Давидовия ключ! Наследете Царството, приготвено за всички вас от създанието на света. Защото странник бях и Ме прибрахте!
За да бъда Свой сред Своите Си!”
След тези последни думи Господ ме погледна с дълбоките Си зеници, в които се четеше едновременно строгост и удовлетворение. А след това ми каза:
“Нека отново да се върнем във водите на Извора. Защото ако е чудесно да прибереш странния Исус, то колко по-чудесно е да облечеш голия…”