2. ВТОРИЯТ ОТ БОЖИИТЕ СЪВЪРШЕНИ ДАРОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю! Господ отново ме беше върнал във водите на Извора, които изпълваха стаята на Божиите Съвършени дарове. А аз, запленен от невероятната Небесна пълнота и щастие, гледах второто от седемте златни ковчежета. И ето, че за втори път Спасителят ме подкани, като протегна ръката Си напред и ми казваше:
“Пристъпи към второто златно ковчеже! И като вдигнеш капака му, виж втория от Божиите Съвършени дарове…”
И този път, с огромно вълнение и трепет в сърцето си, пристъпих към златното ковчеже, като протегнах ръка и повдигнах капака му. А тогава под могъщата Светлина на Святия Дух очите ми видяха две кристални чаши. Едната беше пълна с Вода, а другата – с Вино. Това ми се стори твърде чудно, тъй като водите на Вечния Извор изпълваха пространството на стаята, а Светлината на Духа спускаше ослепителните си снопове над ковчежетата. Ето защо се обърнах и попитах моя Господ:
“Как да разбирам тоя Съвършен дар, Исусе? Защото виждам две чаши. Едната – пълна с Вода, а другата – с Вино. Но как Водата и Виното се задържат всред водите на Извора?”
Господ се усмихна на въпроса ми, а след това ми отговори, казвайки:
“Както вече ти казах, всичко тук е Дух от Духа на Отца Ми. Така и кристалните чаши, пълни с Вода и Вино, също са Дух. И ако е вярно писаното от Апостола Ми Петър, че вие се явявате настойници на многоразличната Божия Благодат, то се приготви да повярваш, че именно този е Съвършеният дар от Отца Ми, който утолява жадния Исус. Затова сега вдигни чашите в ръцете си и ги постави в Светлината на Духа…”
Послушал Господ, аз вдигнах двете чаши, като ги поднесох към ослепителните лъчи от Светлина. И ето, че както при Хляба и Рибата, така и тук чашите с Водата и Виното се разтвориха в Святия Дух. А Исус отново ми проговори, казвайки:
“Помниш ли колко жаден Ме видя в сърцето на Моя свидетел? Помниш ли изпръхналите Ми устни и напуканото Ми Лице?”
“Да, Спасителю мой! Аз никога няма да забравя колко голяма беше жаждата Ти и как там не се намери един, който да я утоли…”
“Помисли и Ми кажи: С какво ти първом би утолил жаждата на едно сърце? С Вода или с Вино? Понеже сам видя, че Съвършеният дар на Отец Ми е както Водата, така и Виното…”
“О, Исусе! Аз първом бих поднесъл Вода на устните Ти, а Виното бих оставил за отпосле…”
Господ очакваше точно такъв отговор от мен. Ето защо очите Му заблестяха радостно. И Той, като протегна ръката Си и докосваше главата ми, вече ми казваше:
“Нека тогава отново да те върна в онова жадно сърце. За да видиш как можеш да напоиш жадния Исус…”
Миг след докосването на главата ми, аз и Исус се намерихме в сърцето на свидетеля Му. И Той, изглеждащ измъчен от жажда, с пропукани и кървящи устни, посочи към вратата на сърцето, като ми казваше:
“Излез от тая врата! И като помниш, че съм много жаден, намери ми студена Вода, за да пия. А след това и пенливо Вино, за да се развесели Сърцето Ми. Разбра ли поръката Ми?”
“Да, Господи мой!” – отговорих аз и продължих:
“Студена Вода и пенливо Вино! Това ще търся и това ще Ти донеса…”
…Едва излязъл от сърцето на Божия свидетел, аз забелязах, че той вече се отдалечаваше от проповедника, който възвеличаваше собствената си праведност и се опита да го напои с виното на религиозното си опиянение. Но човекът, разтворил шепите си и излял виното на земята, беше отказал да го пие. Наместо това – вдигнал поглед с надежда към Небето, той едвам успя да извика към Бога:
“Боже мой! Милостиви мой Татко! Не ме оставяй жаден в тая пустиня на човешко лицемерие и гордост. Моля Те, заръчай за мене от всичките Си Благи милости, защото сърцето ми величае Твоята Вярност и Любов…”
След думите на жадния човек стана чудо. Защото облаците по Небето отново се раздвижиха и от тях започна да капе бисерна роса. А аз, протегнал ръце, с вълнение очаквах първите капки да докоснат сърцето ми. Но колкото и да очаквах капките, те все така не идваха, а Небето валеше ли, валеше… Това ме накара да падна на коленете си и да извикам към Отца с всичката си сила. Така аз виках и Му казвах:
“Отче мой! Исус ми заръча да Го напоя, защото е жаден! Дай ми Съвършения дар на Водата и Виното…”
В отговор на викането ми, от Небето прокънтя Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Виж скромния брат на Исус, Съвършения! И спомни си как Той ти заръча да Му донесеш студена Вода! Чаша студена Вода, чедо Мое! А след студената Вода и пенливо Вино…”
Както Исус в сърцето на жадния, така и Отец отново ми казваше, че става дума за студена Вода и пенливо Вино. Това ме накара да се замисля. А след това да вдигна очите си към Небето и да видя, че бисерните капки не падаха навсякъде, но Духът ги събираше, подобно на водопад, за да ги излее в кладенец на самия Господен Хълм. Това ме накара да се затичам към кладенеца. А когато застанах до него, сърцето ми отново чу Гласът на Отца, Който ми казваше:
“Аз наистина съм Верен да те благословя със Съвършения дар на Водата и Виното. Но ти бъди верен, за да ги вземеш. Затова влез сега в кладенеца. И като потънеш до дъното, вземи от Водата, която ти давам…”
Думите на Отец Ме накараха плахо да Го попитам:
“А защо, Отче мой, трябва да потъна, за да намеря Водата Ти?”
В отговор Гласът на Отец отново дойде към мен, като ми казваше:
“Защото само потъналите в кладенеца могат да намерят студената Вода и съвършено да напояват жадния Исус. Ако не искаш да потънеш, то ще изглеждаш висок и праведен в собствените си очи. А тогава вместо Съвършения дар на студената Вода, ще дадеш на жадния Ми Син виното от всякакво религиозно опияняване и гордост. А това ли искаш ти, чедо Мое?”
“О, Небесни мой Татко!” – извиках аз – “Прости ми, че не съм бил просветен от Съвършената Ти Воля. Аз ей сега ще сляза в тоя кладенец. И като потъна толкова, колкото Ти искаш, ще почерпя от Водата на Твоето Спасение, за да напоя моя скъп и обичан Господ…”
В следващия миг аз наистина слязох в кладенеца. И колкото повече слизах в него, толкова по-нищожен и малък ставах в очите си. А когато накрая нозете ми стигнаха до водите на дъното, Гласът на Отец отново дойде към мен, като ми казваше:
“Виж отвореното си сърце! Защото там има кристална чаша, която чака, за да бъде напълнена с тая студена Вода. Напълни я, чедо Мое! И след това Аз ще те възвися своевременно!”
Без всякакво бавене, аз извадих чашата от сърцето си, като загребах от Водата и така я напълних. И една Сила изпод нозете ми ме въздигна бързо нагоре. А когато се намерих вън от Кладенеца, Гласът на Отец отново ми казваше:
“Вдигни ръцете си към Мене, за да ги напълня…”
Погледнах с почуда към Небето, когато забелязах, че бисерните капки на росата му отново падаха по земята. Така аз протегнах ръцете си според заповяданото от Отца. Тогава капките започнаха да чукат по дланите ми, а Святият Дух превръщаше всяка капка в гроздово зрънце. Така, само за минута, шепите ми се напълниха с грозде. А Гласът на Отец отново ми каза:
“А сега, за да бъде благословението ти от Мене пълно, прибери гроздовите зрънца в сърцето си и пристъпи към Лина, който ще ти покажа…”
Послушал Отца, аз прибрах гроздето в сърцето си. А тогава забелязах Лин, който се намираше под самия Господен Хълм. Така аз се затичах към Лина, а когато стигнах досами него, Отец отново ми казваше:
“Постави чашата с Вода встрани от Лина. А ти самият влез в Лина и мисли за Виното, което трябва да развесели Сърцето на твоя Господ…”
За втори път в живота си на Вяра аз попадах във видение с Божия Лин. Така разбрах, че вторият Съвършен дар на Отца е не само благословение, но най-тежка отговорност. Отговорност, да опазиш и възвеличиш плодовете на Божията Благодат. Защото гроздето се възвеличава не когато изсъхва и става на стафиди, но когато бъде тъпкано и мачкано, за да се превърне на Вино. Така, попаднал в Лина, аз скоро видях пресата на религиозния дух, надвесена над сърцето ми. Тази преса се снишаваше и снишаваше, докато ме притисна. А когато ме притисна до ужас и страшна болка, тя започна да се върти. Така гроздето в сърцето ми многократно бе мачкано и притискано, смазвано и разкъсвано… Не зная колко дълго продължи агонията ми. Но когато пресата се вдигна нагоре, аз бях като сдъвкан и разкъсан, и все пак цял. Нещо повече – в сърцето ми кипеше Дух от Духа на Отца и Сила от Силата Му. И ето, че излязъл от Божия Лин, видях до чашата с Вода, втора кристална чаша. А Отец отново проговори от Небето, като ми казваше:
“Виж отвореното си сърце и пенливото Вино, което кипи в тебе. Затова напълни втората чаша с Виното, за което истински се потруди и истински пострада. Защото сега, взел и втория от Съвършените Ми дарове, ти наистина ще утолиш жаждата на Сина Ми Исус…”
Послушал Гласа на Отца, аз с радост напълних и втората чаша, тъй че вече наистина можех да се върна при моя жаден Господ. Така, слизайки по Хълма, очите ми отново видяха свидетеля на Исус. И аз, застанал пред него, извадих чашата със студена Вода, като му казвах:
“Мили мой братко! Жадни мой приятелю! Нашият Небесен Татко заръча за тебе според благите Си милости. И от Своя Извор Той сега ти дава чаша студена Вода! Пий, приятелю мой! И нека Водата Божия стане влага за костите ти, утеха за душата ти, и мир за духа ти!”
Чул думите ми, свидетелят на Исус погледна с изумление към чашата, по която се пързаляха капчици поради преголямата жега наоколо. И като я взе от ръцете ми, сладостно въздъхна:
“Благодаря Ти, Боже, че ме намери и ми стори чудо на чудесата! Защото какво по-голямо чудо в тая пустиня и в тоя пек от чаша студена Вода, почерпена от Извора на Живота…”
Ето, че водата наистина промени човека. Защото напуканите му устни се заздравиха, а влагата видимо укрепяваше костите му и той стоеше уверено на нозете си. А взрян все така с изумление, напоеният човек ме попита, казвайки:
“Братко мой! Можеш ли и мене да научиш, та всякога да откривам Извора на тая Вода? И като го открия и напълня чашата си, да напоя други като мене? Кажи ми, Божий човече! Недей да криеш от мене!”
Гледах с цялата си възможна радост на напоения си брат. И като протегнах към него втората чаша, пълна с Вино, му отговорих, казвайки:
“Както пи от Водата, дадена от Вечния Извор, така сега пий и от Виното, дадено от Вечната Лоза! Защото една тайна ти казвам, скъпи ми братко и верни ми приятелю:
Оня, който пие от Виното на Лозата, непременно ще види, че Коренът й черпи Силата Си от Вечния Извор! Защото ние пием Водата, за да пожелаем Виното! А след това пием Виното, за да пожелаем Водата!”
След последните ми думи свидетелят на Исус отпи и от Виното. А тогава Сам Господ се изяви от сърцето му. И като застана пред мен и ме погали с ръката Си, с твърде развълнуван Глас ми каза:
“Добри Ми и верни слуго! Ти напои един от тия скромните с една чаша студена Вода и затова никак няма да изгубиш наградата си. Защото тая студена Вода не дойде в чашата ти просто ей така. Но ти потъна, за да приемеш образ на слуга. Защото само на слугите Си Отец е дал да слизат във Витлеемския кладенец.
Добри Ми и верни слуго! Ти даде на един от скромните Ми Виното на Завета и така развесели Сърцето Ми и донесе голяма радост на Господаря си! И сега ти казвам, че това Вино не дойде в чашата ти просто ей така, но се роди с всичкото гонение и натиск против живота ти и сърцето ти. Защото само на гонените заради Правдата Отец е дал да имат чаши, пълни с Вино!
Ето затова казвам на всички Мои:
Бъдете вдъхновени от това Свято видение, което дадох на пророка Си! Видение, което ще ви направи смирени, утвърдени и чудотворни във Вечната Правда! Смирени – за да слезете на дъното и да напълните чашите си с Водата от Извора на Вечния Живот! Утвърдени – за да влезете и излезете от Божия Лин! Чудотворни – за да бъдете като слугите на Царя в Кана Галилейска, които са силни да превърнат Водата във Вино! Защото на всички вас, които Ме напоихте и утолихте жаждата Ми, Царят на Сион ще каже:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми!
Наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света! Защото жаден бях и Ме напоихте!”
След тези съкровени и прекрасни думи Господ вдигна ръката Си нагоре към Небето, като ми казваше:
“Ако с два от Съвършените дарове на Моя Отец сърцето ти вече е преизпълнено, то ще намериш ли място и вяра за останалите пет? Ето, казвам ти, че Аз ще разширя докрай сърцето ти, за да изявиш цялата пълнота на Отеческите благословения!
А сега Ме последвай, за да видиш третия от Божиите Съвършени дарове, който е приготвен за странния Исус…”