ДОЙДЕТЕ ВИЕ, БЛАГОСЛОВЕНИ! – ПРЕДГОВОР

ВИДЕНИЕТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Много пъти съм искал да разбера какъв е този Божий Избор, това предузнание, и тази Воля на Небесния Отец да ме поставя като прицел на всичката Си Благост и Милост. Но сега ти казвам, че ако Бог е поревнувал за мене, то е, понеже някъде в годините назад сърцето ми се е променило. То е отказало да бъде моделирано според мръсните калъпи на дявола. Защото в тия калъпи идеалното е било скрито, а материалното измамно е присвоило името му. Тъй че материалното е станало идеално за много хора. Те така и казват за поощренията си от дявола:
“Имам идеален дом, идеална кариера и идеално благополучие!”
Ах, вие измамени измамници! Няма ли кой да ви каже, че не сте идеалисти, но жалки материалисти? Няма ли кой да преобърне представите ви, след като изповядвате вярата, която стига само до материалните благословения? Как не се отвориха ушите ви, за да чуете едно единствено изречение от посланието на Апостол Павел:
“Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление…” (I Коринтяни 15:19)
Виждаш ли, братко мой, колко Святи и правдиви са думите на апостола? Тези думи станаха любими на сърцето ми още при първото ми докосване до Божието Слово. И в мига, когато ги проумях, аз пожелах никога повече да не бъда съжаляван по начина, записан от Павел. Затова предпочетох да се надявам на Христос не толкова за този земен живот, колкото за Вечния Живот, който ще се открие за нас при Неговото завръщане. А е дълбока истина това, че оня, който се надява за Вечния Живот, придобива едни невидими и вечни благословения от Бога и Отца, с които става достоен за облажаване от всичките Божии чеда.
Да, братко мой! С тия Божии благословения ще се похваля, а не със себе си. Защото, колкото до материалното, и до днес живея в бедност на държавна квартира и нямам собствен дом. Но колкото до духовното, Отец даде на сърцето ми бисери и диаманти, чудеса и видения, мъдрост и разум, знания и откровения.
Защо ти говоря за всичко това? Именно защото си в началото на пророческа книга, която те призовава да отвърнеш сърцето си от земните благословения, за да прегърнеш Небесните, които са Божиите Съвършени дарове. Понеже никой, който има изобилие от земни блага, няма никак да приеме писаното в тази книга. И като посочи с ръка всичкия си просперитет и благоденствие, скоро би си казал:
“Душо моя, имаш много блага! Яж, пий, весели се!”
И всичко в живота на подобен човек би било наистина прекрасно, ако нямаше една малка подробност, която по-бързо от всяка друга се превръща в най-жестокият проблем. Идва мигът на смъртта! Днес или утре, след седмица или след сто години, но тя ще дойде. Без да я вълнува колко е богат човекът, при когото дохожда, тя ще скъса сребърната му верижка. Тогава тялото ще се върне в пръстта. А духът и душата? Какво ще стане с тях, братко мой? Няма ли точно в тоя миг на смъртта човек да поиска необратимото, а именно – да е живял по-различно преди срещата си със Създателя? Няма ли тогава всичките земни благословения да му се сторят като пепел и прах, които никак не могат да изкупят душата му от идещия безконечен ужас? Разбираш ли още по-добре защо Апостол Павел говореше, че повярвалите в Христа само за земния живот, са достойни за съжаление? Именно защото вярата им е била лъжлива и суетна! Защото няма такава вяра в Христос за земния живот! Защото има Вяра в Христос за Небесното Царство и за Вечния Живот! Но мнозина днес са дотолкова ослепени от княза на света, щото такива са решили, че земният им живот е досущ като Вечния. Никой от тях не би намерил и десет минути от живота си, за да отвори библията и да прочете твърде точните думи от псалома:
“Защо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите? От ония, които уповават на имота си, и се хвалят с голямото си богатство, ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него. (Защото толкова скъп е откупът на душата им, щото всеки трябва да се оставя от това за винаги), та да живее вечно и да не види изтление. Защото гледа, че мъдрите умират, и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други. Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, и жилищата им из род в род…” (Псалом 49:5-11)
Но аз сега нека оставя тайните мисли на земните човеци, които Господ скоро ще направи явни, за да ти разкрия самото чудесно видение, което Исус изяви на сърцето ми. Аз отново ходех след моя Господ по златните улици на Небесния Ерусалим, когато сърцето ми забеляза, че Той ме води към Божието Светилище. Ние вече се приближавахме до самите му врати, когато Исус се обърна и ми каза:
“Блажен си, Стефане! Защото плът и кръв няма да ти открият онова, което ти предстои да видиш. Понеже за сетен път Отец Ми те призова да свидетелстваш за Съвършената Му Воля и да изявиш скритото от създанието на света. А това, което сега ще видиш в Светилището, ще изпълни сърцето ти с непозната радост и щастие…”
След тези Свои думи Исус вече отваряше вратата на Божието Светилище, когато отвътре към мен излезе Божията Светлина. Тя беше като прегръдка от Любов, понеже две сияйни и блестящи ръце свиха дланите си една към друга и прегърнаха мен и Господа. И ако в други видения, аз пристъпвах плахо зад Спасителя, то този път светлите ръце привлякоха мен и Него в самото Светилище. И ето, че Исус протегна ръце напред към Светилището, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Отче Мой и Боже Мой! Аз доведох слугата Ти във всичката Благост и Милост на Любовта Ти. За да му дадеш да свидетелства за Нас и за Съвършените дарове, които даваме на Невястата. Ето, Отче Мой! Слугата Ти стои в присъствието Ти и Те слуша!”
След думите на Исус блестящите от Светлина ръце на Отца се простряха върху главата ми. Те обгърнаха всичките ми помисли и цялото ми същество с върховна нежност и никога невкусвана Благост. А Гласът на Всемогъщия дойде към мен, не като Глас на Господар, но като любовен шепот на Баща към детето Му. И ето тихите думи, които моят Отец проговори на сърцето ми:
“Чедо Мое! Аз те извиках и призовах да се явиш в присъствието Ми. Защото искам да отворя пред тебе дълбочините на Сърцето Си. Защото искам да те потопя с водите на Вечния Живот. Защото искам да те просветя докрай със Светлина от Светлината Ми, с Благост от Благостта Ми, с Любов от Любовта Ми.
Ето, чедо Мое! Земята трепери и се клатушка, полита като пиян човек и се разпада като сламена колиба. Защото краят на всичко вече е дошъл. Но в тоя край, Аз, Бащата на чедата Си, имам съдби, с които да осветя Името Си в сърцата на чедата Си. В тоя край Аз за последен път ще направя от облаците да капе роса, а в капките на тая роса да блестят Съвършени дарове. Тръгни след Сина Ми, чедо Мое! И нека Той да те въведе в Стаята на Моите Съвършени дарове, които Бащата е приготвил за синовете и дъщерите Си. Защото както напуканата земя очаква влагата за плодородието си, така и сърцата на Моите очакват Небесната роса, която ще ги направи поколение на Вечния Плод. Ето, любя ви с цялото Си Сърце! И Моето Небе роси отгоре, а облаците Ми изливат Правда! Вземете тая Правда, за да се наречете праведни! Бъдете поръсени от Дъжда на Съвършения Дух, за да се намерите Съвършени пред Лицето Ми!”
След тия думи на Отец, блестящите Му от Светлина ръце отпуснаха главата ми. А тогава Исус се приближи до мен, като ми казваше:
“Тръгни след Мене! Защото двамата с тебе ще се потопим в Извора на Вечния Живот. За да отидем на мястото, където се раждат капките на Божията Роса, заредени от Божиите Съвършени дарове…”
След тези, чудни за сърцето ми думи, Господ хвана ръката ми и ме поведе напред, към самия център на Божието Светилище. А тогава очите ми видяха вода, като застинал Небесен кристал. Тази вода беше пред самия Божий Трон в Светилището. Надолу и навътре в самата вода слизаха мраморни стълби. И Господ, като ги посочи, отново ми каза:
“Нека двамата с тебе да слезем във водите на Извора на Живота. За да видиш с очите си и да познаеш със сърцето си мястото на Божиите Съвършени дарове…”
Едва стъпил след Господа във водите на Извора, аз усетих как цялото ми същество започва да се изгубва в Живота на Бога и в Светлината на Неговото Съвършенство. Да, братко мой! Аз бях просто една малка капчица, която с всеки изминал миг се разтваряше в Божията пълнота. А когато водите покриха главата ми, аз вече не можех да открия себе си, понеже всичко в Извора беше Той. А Исус, Който ме водеше по самите стълби, беше станал като Сияние от Небесна Светлина, от което извираха милиони искри. И ето, че на дъното на самите стълби сърцето ми видя врата от прозрачен мрамор, която Господ отвори и премина през нея. А след това, протегнал сияещата Си ръка към мен, Той ми каза:
“Влез след Мене! Защото Отец Ми ти даде достъп до дълбочината на Сърцето Си. За да видиш Съвършените дарове, дадени от Съвършения Отец за слугуване и грижа към Съвършения Плод…”
Не зная дали стъпвах или плувах във водите на Божието Сърце, но ето, че аз влязох през Вратата, а пред мен се разкри стая, в която бяха поставени седем златни ковчежета. Самите ковчежета бяха озарени от снопове ослепителна Светлина, която се издигаше нагоре във водите на Извора. И ето, че Исус посочи ковчежетата, като ми казваше:
“В тия ковчежета са поставени седемте Съвършени дара, които Отец Ми дава чрез Святия Си Дух на човешките сърца, които искат да ги получат. И Аз сега ще ти дам да отвориш всяко от ковчежетата, за да изявиш Божиите дарове на Моята Църква на земята.
Блажени и Святи човеците, които протегнат ръцете си и отворят сърцата си за Святия Дух, с Чиято роса тия дарове слизат на земята!
Блажени и Святи човеците, които не спират да гледат и да викат към Небето! Защото Отец Ми вече е чул гласа на плачовете им и въздишките на молитвите им! За да ги ороси и направи Съвършени, както Той е Съвършен, и Святи, както Той е Свят! Блажени и Святи човеците, които в дълбокото на сърцата си приемат и познаят, че Царството Божие се дава на ония, които Бащата е благословил с Любовта на Сина и Синът е благословил с Любовта на Бащата!”
След тези Свои думи Господ ме направи да пристъпя към всеки от седемте Съвършени дара на Бога и Отца! От самото ми съприкосновение с даровете се родиха и прекрасните видения на тази книга, която Сам Исус ти дава като Дар от Сърцето Си! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s