“Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили…” (Матея 25:34-40)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С огромно благоговение и трепет, както и с всичката си любов към Господа аз пристъпвам към написването на пророческите видения в тази книга. Видения, които днес са нужни на сърцата ни точно толкова, колкото са нужни въздухът, водата и храната за нашите тела.
Няма да те питам какво си преживял при прочитането на последната пророческа книга, с която Исус отлъчва рода на нечестивите, изричайки съдбоносните Си думи:
“Идете си от Мене, вие проклети!”
Но сега непременно ще те насърча да прочетеш и осмислиш всеки ред от тази пророческа книга. Защото в Своята притча Царят имаше не само кози отляво, но и овце отдясно. И ако ти вече разбра какво е нечестието на козите отляво, то е време да разбереш какви са и праведните дела на овцете отдясно. Другояче не може и да бъде. Защото Исус е Верен не само да ни изобличи, но и да ни даде Дух на поправление и наставление в Правдата.
Нека като начало да ти кажа, че след написването на книгата за греховете на неразпознаването, сърцето ми остана в плен на голяма и непрестанна скръб. Скръб, която идваше на вълни, сякаш за да ми напомня за злините, които нечестивите са сторили на моя Господ. Така аз никак не можех да забравя нито гладния и жадния Исус, нито болния и странния. И като стоях на колене и в молитва пред Господ, ми се искаше да оплача всичкото безумно поколение, което се поруга с Неговото Свято присъствие в човешките сърца.
Изпитвал ли си това, братко мой? Имал ли си онази скръб, при която не можеш да задържиш сълзите си, но те сами рукват и обливат лицето ти?
Казвам ти, че без Божията Сила самият товар на тази скръб скоро би ме премазал и убил. Но аз все още съм жив и докато имам дъх в устните си ще се моля, ще викам и ще ридая към Бога на Вечното Спасение, та дано Той би се смилил за всички ни, за да ни даде надежда и виделина. А този Свят и прекрасен Бог отново се сниши над мен. И като докосна с ръка наскърбеното ми сърце, започна да ми говори, казвайки:
“Зная колко голяма е скръбта ти и колко тежко понесе виденията, които ти дадох. Но все някой на тази земя трябваше да види и да опише злото, сторено Ми от нечестивите човеци. И сега ти казвам, че скръбта ти скоро ще се обърне в радост. Защото Небесният Цар има не само кози от лявата Си страна, но и овце от дясната. И ако козите бяха силни в Злото, то овцете непременно ще са силни в Доброто. Не в човешката мярка за добрина, но в упражняването на онази вяра, с която да изпълните думите Ми от Евангелието:
“И тъй, бъдете съвършени и вие, както е Съвършен вашият Небесен Отец!”
Как мислиш тогава? Могат ли Моите чеда да изпълнят тези думи на своя Господ? Могат ли да се подвизават така, щото наистина да се намерят в Моята притча, като овцете от дясната Ми страна?”
Слушах думите на моя Господ, а от Него лъхаше такава Благост и нежност, щото те мигновено пропъдиха скръбта от сърцето ми. Затова с голямо вълнение отговорих на Исус:
“Господи мой! Твоите чеда непременно ще изпълнят думите Ти и Ти ще ги направиш да се подвизават в тази вяра, която ще ги възвиси до Съвършенството…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Помниш ли думите, които ви написа Апостолът Ми Яков? Помниш ли как той каза в посланието си:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания…” (1:17-18)
Как разбираш ти това – да бъдете пръв Плод на Отеческите създания? Кой е Първият Плод на всичките Отечески създания?”
“О, Исусе! Ти Си Плодът! И за да казва Яков, че Отец ни е родил със Словото на Истината, то го е сторил, за да обърне всички ни в служба към раждането и приноса на Този Плод…”
“А какъв е Този Плод? Обикновен или Съвършен?”
“Съвършен е, Господи! Защото Този Плод е Твоето Свято присъствие в човешките сърца. Присъствие, на което ние трябва да служим непрестанно. За да може Ти все повече и повече да растеш в сърцата ни. Възвисяван, обичан и утвърждаван…”
След последните ми думи погледът на моя Господ стана твърде Свят и проницателен. И Той, като протегна показалеца Си и докосна сърцето ми, отново ме попита:
“Ако Аз съм силен да говоря на пророка Си отгоре, то не съм ли превъзходно силен да говоря и на чедата Си отвътре? Ако Аз съм силен да ръководя Църквата Си отгоре, то не съм ли превъзходно силен да я ръководя и отвътре? Как мислиш тогава? Не затова ли нечестивите се препънаха в греха на неразпознаването, понеже те Ме търсеха някак си отгоре, а забравиха да Ме потърсят отвътре? И ако Отец Ми наистина ви е призовал да носите Съвършения Плод на Неговите създания, то помисли какво е нужно, за да разпознаеш и утвърдиш Съвършения Плод?”
Замислих се над последните думи на Исус, но те бяха твърде дълбоки, за да Му отговоря. А Той, като настояваше, отново ме попита:
“Помниш ли виденията, които ти дадох за Моето раждане във Витлеем? Кои тогава Ме разпознаха и какъв беше белегът на разпознаването им?”
“О, Исусе! Тогава Ти бе разпознат от мъдреците от Изток, които последваха Светлината на Витлеемската звезда и намериха Теб, повит в яслите…”
“А какво стана, след като Ме намериха? Какво сториха мъдреците, след като разпознаха в Младенеца Спасителя на целия свят?”
Светлината в устните на Исус беше толкова голяма, щото без всякакво съмнение думите на тези устни бяха моята Витлеемска звезда. Ето защо с огромно вълнение казах на Господа:
“Скъпоценни мой Спасителю! Мъдреците Ти принесоха дарове!”
Думите ми накараха Исус да се разсмее. И ето, че с голяма Благост и нежност в Гласа Си Той отново ми каза:
“Най-сетне стигна до отговора, който очаквах от тебе!
Да, момчето Ми! Мъдреците Ми принесоха дарове, защото Ме разпознаха! А за всички, които от този миг насетне щяха да Ме разпознават като присъствие в човешките сърца, Отец постави в Святия Дух едни други дарове, които не са злато, ливан и смирна. Отец Ми ви даде Съвършените дарове, с които всякога да прислужвате на Съвършения! Именно това ви говори и Яков, като казва:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар слиза от Отца на светлините…”
Именно тези дарове накараха Синът да прогласи в Проповедта на планината:
“И тъй, бъдете съвършени и вие, както е Съвършен вашият Небесен Отец!”
Как мислиш? Разбрала ли е Църквата Ми кои са Съвършените дарове на Моя Отец? Разбрали ли са Моите, че на Съвършения Исус в сърцата могат да послужат само Съвършените дарове на Отца? Ето, казвам ви, че днес, миг преди Моето пришествие, мнозина ще се препънат в греховете на неразпознаването, а само малцина ще се намерят Съвършени пред Моя Бог и Отец.
Затова казвам на всичките Си братя и сестри: Вижте думите в Моята притча и ги проумейте! Вижте как Царят казва на овцете от дясната Му страна:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света!”
Колко от вас са били наистина благословени от Отца Ми? Не със земните блага и користи, които вече прехождат, но със Съвършените Отечески Дарове, положени в Святия Дух! Колко от вас са разбрали, че само с тези Съвършени дарове би било възможно да Ме разпознаят и да Ми прислужват?
Ето, Аз отново дойдох при пророка Си! За да изтрия сълзите му и да укрепя сърцето му! И като го издигна до Божието Светилище, да му покажа какви са Съвършените дарове, дадени от Отца за почит, грижа и слугуване към Съвършения! Оня, който послуша думите Ми и повярва във виденията Ми, непременно ще бъде овца, която Царят е поставил от дясната Си страна! Оня, който вземе Съвършените Отечески дарове и се посвети да ги даде на Съвършения, непременно ще доживее да чуе думите на устата Ми:
“Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:34-36)
След тези Свои думи Исус докосна главата ми и въздигна духа ми нагоре. За да стане сърцето ми свидетел на Божиите Съвършени дарове, които Щедрият и Любящ Отец днес дава на всички ни! Нему да бъде Слава, почит и благодарение – отсега и до века! Амин и Амин!