3. ВИДЕНИЕТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

Братко мой! В мига, когато Господ започна да говори на сърцето ми, за да ми разкрие всичките шест гряха на неразпознаването, Той имаше твърде велика Скръб, запечатана на Лицето Си. И аз, като погледнах на Скръбта Му, за сетен път почувствах себе си като безполезен слуга, който е бил удостоен да пострада само мъничко за Божието Царство. Ето защо, видял скръбното Лице на моя Господ, паднах по очи пред нозете Му, като казвах:
“Боже мой! Недостоен съм да се нарека Твой слуга, понеже не съм понесъл дори капчица от великата Скръб, която носиш Ти. Дай ми да пострадам за Тебе, Господи! Дай ми да нося Игото Ти и Кръста Ти…”
В отговор на думите ми Господ протегна ръката Си и ме възправи на нозете ми, като ми казваше:
“Вярвай Ми, че Злото, което Ми сътвориха последните поколения от нечестиви човеци, надвишава многократно Злото, което получих на Голготския Кръст. Защото Аз трябваше многократно да бъда пробождан, похулен и опозоряван от злите в сърцата на верните Си чеда. А Моите Верни, като понесоха Скръбта Ми, уподобиха се във всичко с Мене. Затова ти казвам, че и ти носиш от Скръбта Ми в немалка степен. И на точното видение в тази книга ще видиш сам себе си. А сега нека да те възкача в Светилището при Моя Бог и Отец. Защото Той те посочи да станеш възвестител на Гнева Му и да изявиш тежките грехове на неразпознаването…”
След последните Си думи Господ въздигна духа ми и сърцето ми със Себе Си, тъй че двамата с Него се намерихме в Небесния Ерусалим. Така Господ тръгна към Божието Светилище и аз Го последвах. И ето, че Исус вече отваряше вратите на Светилището, когато аз усетих горещината на непоносим огън. Тая горещина буквално ме блъсна, а аз паднах настрани. И при все, че Отец ми беше давал многократен достъп до Себе Си, то този път дори не исках да помисля как ще пристъпя с Исус към Него. Но Господ протегна ръка към мен, като ми казваше:
“Отец Ми те допуска в Гнева Си. А Гневът Му е изгарящ огън. Но ти не бой се! Понеже Аз съм умилостивението на Отеческия Гняв. Затова пристъпи, като вървиш след Мене, и така огънят няма да те докачи…”
С вълнение и страх аз започнах да пристъпвам след моя Господ. И ето, че очите ми видяха как цялото Божие Светилище пламтеше от Гнева на Отца. А Исус протегна ръцете Си към Отец, като Му казваше:
“Всемогъщи Отче Мой и Боже Мой! По Собствената Си Воля и Вечен Избор Ти призова слугата Си, за да свидетелства на Гнева Ти. Ето, Отче Мой! Слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша!”
След думите на Исус огънят в Светилището се раздвижи. А Гласът на Отец закънтя с онова бучение, което вече бях чул при вулкана на Везувий. Самите думи на Отец, като огнени стрели започнаха да се забиват в сърцето ми, тъй че Всемогъщият вече ми казваше:
“Сине човешки! Гняв съм натрупал против всичкото нечестие на хора и демони! Гняв съм натрупал против всичките грехове, с които човеците отказват да разпознаят Сина Ми в сърцата на чедата Ми. Гняв съм натрупал против поколението на религиозното лицемерие и фалш, което измамно вярва, че е родено от Духа Ми и осветено от Словото Ми. Аз ще изсипя този Гняв върху сърцата на нечестивите! Аз ще направя Гнева Си огнена пещ, която ще погълне всичката човешка и демонична измама. Защото греховете на последните превишават многократно греховете на древните. И тия грехове станаха постоянни възбудители на Гнева Ми, постоянни разпалвачи на огнената Ми пещ.
Ето, сине човешки! Моят Син ще те въведе на мястото, където се намират възбудителите на Гнева Ми. За да свидетелстваш за тях и да предупредиш последните развалени поколения на земята за Гнева, който трупат, и за сетнината, която търсят…”
След тези последни думи на Отец, Исус се обърна към мен. И като ми посочи странично място в Божието Светилище, вече ми казваше:
“Нека сега да те въведа при възбудителите на Божия Гняв. За да ги видиш с очите си и да свидетелстваш на всеки от Моите и против всеки от нечестивите…”
Така Исус се приближи до врата от черен мрамор и натисна дръжката й, за да влезе… Братко мой! Как да опиша онова, което виждах? И с какви думи да предам видението от тая стая с възбудителите на Божия Гняв? Истината е, че очите ми виждаха няколко предмета в средата на стая, пламнала от огън. Самите предмети сякаш, че издухваха струи с въздух от себе си, като правеха огънят да пращи и да се разгаря с всичката си сила. Но ето, че моят Господ пристъпи напред в огнената стая и при самите предмети, като ми казваше:
“Виж тия възбудители на Божия Гняв! Първият възбудител е потъмнелият камък и змията върху него. Вторият възбудител е мехът с вино. Третият възбудител е кесията със сребърниците. Четвъртият възбудител е мръсната дрипа. Петият възбудител е трапезата с остатъци. И шестият, последен възбудител е сребърният поднос с отрязаната глава.
Всеки от тия възбудители на Божия Гняв убиваше многократно Сърцето Ми! Всеки от тия възбудители на Божия Гняв похулваше многократно Святия Дух! Всеки от тия възбудители на Божия Гняв убиваше божественото зачатие на Плода и Небесната Светлина на Образа! И Аз ще ти дам да докоснеш всеки от възбудителите на Божия Гняв. За да преживееш със сърцето си това, което преживях и Аз в сърцата на всичките Си Верни чеда.
Ето, оставям те сам в тази стая. А ти ще Ме намериш и видиш отново, когато докоснеш с ръка всеки от тия възбудители…”
След последните Си думи Господ излезе от стаята, като затвори вратата след Себе Си. А аз, гледайки на самите предмети, паднах на нозете си и извиках към моя Отец, казвайки:
“Отче мой! Дай ми Сила, за да издържа и да не отпада сърцето ми поради тия възбудители на Злото, които раздухват и разпалват Огъня на Свещения Ти Гняв…”