“Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот…” (Матея 25:41-46)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Още в началото на това пророческо послание искам да знаеш, че ако за други книги плащах цена от ревност, дързост или постоянство, то за всички видения в тази книга платих цена от чрезмерна скръб. Скръб, толкова тежка и ужасна, щото това сякаш бяха ноктите на Сатана в собствения ми гръб, в собствените ми гърди, и в собственото ми сърце. За себе си знаех, че пророческите видения от тази последна година бяха твърде Святи и силни и те донесоха големи загуби в религиозното царство Вавилон. Ето защо аз намерих онова, което търсех. Сиреч – онази конфронтация с дявола, за която моят Господ заплати с Живота Си на Кръста. И едва сега, в последните дни на моето страдание за Исус, аз изпитах в пълна степен най-страшното зло, което дяволът беше силен да стори на моя Господ, а така и на мен, като Негов слуга и свидетел.
Това страшно зло беше грехът на човешкото неразпознаване…
Само си представи какъв е тоя грях, братко мой! Само си представи как Господ държи тежкия дървен Кръст на рамената Си и прави огромни усилия с пребитото Си тяло, за да стигне до мястото, наречено Голгота. А там, край Него, с непрестанни крясъци, свиркания и дюдюкания, Го гледат земни човеци с още по-земни погледи. И те, като не могат да надникнат по-дълбоко от пребитата и кървяща плът на Исус, виждат в Него само един нещастник, дръзнал да се възправи против властта на могъщия Синедрион и още по-могъщия Рим.
Земните човеци виждат в Исус земен човек!
Пръстта вижда пръст и плътта вижда плът!
А князът на тоя свят, усмихнат и доволен, че е ослепил човешките сърца, протрива доволно ръцете си, понеже слепците са станали част от неговата хилядолетна борба и бунт против Бога. Но именно на тези земни и плътски човеци Господ се обеща, като им каза в Словото Си:
“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име…” (Матея 23:37-39)
“Благословен, който иде в Господното Име!” – колко много исках да чуя тези думи от устата на човеците, към които Господ ме изпращаше с думите Си и виденията Си. Колко много жадувах да видя събудени църкви, осветени пастири, помазани проповедници. За съжаление оня, когото Господ изпрати в Своето Си Име, не бе благословен от църквите, но стана повече от проклет. Понеже си навлече омразата и ненавистта на всичките платени наемници и на излъганите от тях стада. Тъй че скръбта, дошла в деня на Исусовото разпъване, стана и моя скръб. И както в Него мнозината земни човеци видяха земен човек, досущ като тях, така и в мене, като пратеник на Исус, видяха един, който си измисля и въобразява безумни неща.
Разбираш ли сега скръбта ми, братко мой? Разбираш ли, най-сетне, че от многото ужасни грехове, които човеците могат да сторят против Бога и Неговите пратеници, няма по-страшни от греховете на неразпознаването? Защото това са греховете на слепите, които заявяват, че виждат, на глухите, които заявяват, че чуват, и на помрачените, които заявяват, че са просветени. А идва ден, когато същите тези слепи, глухи и помрачени човеци ще заявят с всичката си наглост на Господа:
“Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?” (Матея 25:44)
Но тогава Исус ще им заяви:
“Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили…” (Матея 25:45)
И всички тия слепи, глухи и помрачени, които не са разпознали Него в слугите Му и пратениците Му, Господ ще запечата с най-съдбоносните и огнени думи на Сърцето Си:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели…” (Матея 25:41)
Защото грехът им е бил същият, като на ония в древността, които са свиркали, кълнели и дюдюкали против Исус по пътя Му към Голгота. И те, като са имали безумието да отхвърлят Господ и Неговото Присъствие в бедните и скромните, са отхвърлили сами себе си от Царството Божие. За да допълнят мярката на баща си, дявола. И да споделят участта му в дълбочините на вечното проклятие. Ето такива мисли горяха в сърцето ми поради всичката ужасна скръб, с която Сатана поиска да ме съкруши и смачка. И аз, с плач и сълзи паднах до постелката си и призовах моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Спасителю мой! Утеши ме в скръбта, която ми причиняват всички, които ме мразят. Понеже те по-скоро биха умрели, отколкото да вдигнат ръка и да изповядат, че Ти Си ме пратил. Те ме мразят, Господи, заради Твоите думи на Вечен Живот! Те не понасят свидетелството ми, понеже Ти ги призоваваш да излязат от Вавилон! Те не могат да приемат факта, че Си издигнал пророк, който толкова много да се различава от тщеславните идоли на Америка! Понеже Ти, Исусе, във всичката Си ревност издигна служение, което стана Твоят бич против търговците в Храма. Ти, Господи, във всичката Си Святост, издигна слуга, когото посвети в най-великите тайни на Небето. Но ето, че църквите не пожелаха да ме разпознаят, като Твой слуга! И като надъхаха хиляди по хиляди, забиха в сърцето ми стрели на чародейство и религиозна злоба. Тъй че няма ден, нито час и минута, в които да не усещам ужаса на всичката им омраза. Утеши ме, Господи, в скръбта ми! Понеже разбрах и познах, че това е възможно най-голямото зло, което трябваше да претърпя заради Тебе!”
В отговор на плача ми и на сълзите ми Исус се сниши до мен. И като ме докосна с ръката Си, започна да ми говори, като казваше:
“Ти наистина влезе в Съдбата на Човешкия Син! Не просто в Живота Ми, но в най-болезнената част от него. Там, където Господ блестеше като Слънце в Духа Си, ако и да Го виждаха като купчина пребито месо и кости. Там, където Спасителят действително победи всичката сила на Сатана, ако и човеците да Го виждаха като олицетворение на безнадеждността и ужаса. И сега ти казвам, че трудът ти за Мене през годините на младостта ти не е напразен, но великолепен. Защото той е Моето свидетелство против Вавилон! Свидетелството на Вечния Съдия, Който в Деня на Страшния Си Съд ще отлъчи овци от кози и ще осъди за вечен грях всички дяволски човеци поради дяволските им думи и дела. А на теб потвърждавам, че не можеше да имаш друга съдба и път, освен пътя и съдбата, с които заповядах да се въздигнеш пред Лицето Ми. Защото докато земните човеци търчаха да се кланят на земните си идоли и да участват в мерзостта на запустението, ти приклони сърцето си да чуваш Гласа Ми и да вършиш онова, което Ми е угодно. Докато земните човеци се надпреварваха да търчат по широкия път на религията и да влизат през широката порта на погибелта, ти влезе през тясната порта на Спасението и стана ходатай на Божия Свят Хълм. За да събера чрез свидетелството Ти всичките Си чеда, които ходят в Дух и Истина.
Колкото до слепите, глухите и помрачените, които възлюбиха духа на дявола, а не Духа на Бога, то съдбата на всички тях ще е като на древния Помпей, чиито жители не разпознали идещия Божий Гняв, но били погребани живи под огнената лава на Везувий. Аз ще дам на Моите да видят това древно въздаяние върху рода на нечестивите. А след това ще те посветя върху всички грехове на неразпознаването, които извърши последното поколение на Вавилон…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а духът ми се въздигна с Него. За да видя сетнината на ония, чрез които дяволът е силен да върши най-големите си злини против Бога и слугите Му.