8. ВИДЕНИЕТО С БОЛНИЯ ИСУС
(ПЕТИЯТ ГРЯХ НА НЕРАЗПОЗНАВАНЕТО)

Братко мой! Верни ми приятелю! Искам твърде много да внимаваш на това видение с болния Исус. Защото ако Той беше болен и не Го споходиха, то и мнозина от нас също ще бъдат болни и няма да бъдат споходени. За да допълнят нечестивите онази мярка, заради която Господ много скоро ще им каже:
“Идете си от Мене, вие проклети! Защото болен бях и не Ме посетихте!”
Ти може би ще се учудиш как е възможно това. Ти може би ще решиш в сърцето си, че Господ, Който е Изцелителят и Осветителят на човешките сърца, не може да бъде болен. Просто това никак не се вмества в Неговата божествена природа. Но аз ще ти кажа, че Исус може да бъде болен. Толкова болен, щото всяка човешка представа да бледнее пред състоянието Му.
Ето защо, когато Святият Дух ме върна в огнената стая и погледнах на трапезата с хранителни остатъци, нещо познато жегна сърцето ми. И аз разбрах, че Исус вече ми е показвал болестта Си. Но нека не изпреварвам събитията, а да ти кажа, че и този път протегнах ръката си с върховна погнуса, за да докосна самата трапеза, по която бяха останали трохи, обелки и оглозгани кокали. И в мига на докосването усетих гърба си, като наранен от хиляди стрели. А тогава залитнах в самата огнена стая, като паднах на лицето си. Така, след самото ми падане, отново се намерих в осветената стая с моя Господ Исус. А когато вдигнах очите си, за да Го погледна, сърцето ми никак не издържа, но ме накара да възридая пред Него. Защото моят Господ, Царят на Сион, беше станал олицетворение и въплъщение на абсолютната мизерия и злощастие. По цялото му Тяло личаха страшни поражения от рани и струпеи. Сякаш не гледах на Исус, но на бедния Лазар от Неговата съдбоносна притча. Това ме накара, все така ридаейки, да прегърна нозете на Спасителя и да Го запитам:
“Кой така Те разболя, Господи мой? Отгде дойде тая лоша болест върху Тебе? И отгде се взеха раните и струпеите по Твоето Съвършено Тяло?”
В отговор, с учудващо окуражаване в Гласа Си, Господ ми каза:
“Тая болест не е смъртоносна! Но в пълна степен ти можеш да я наречеш “несправедливостта на човешкия живот”. Защото всеки от струпеите Ми, е удар на несправедливостта, а всяка от раните – доказателство, че съм странен и пришълец в света на дявола, който не е Моят свят…”
Слушах думите на Исус и все още не разбирах защо Той е болен. Ето защо настоятелно Го попитах, казвайки:
“И все пак, скъпоценен мой Господи! Не е ли добро за човека тая несмъртоносна болест да побегне от него? Не е ли добро да се сложи масло на раните и мехлем на струпеите?”
В отговор на въпроса ми с все така окуражаващ Глас Господ ми каза:
“Разбира се, че е Добро! И ето тоя е съдбоносният Ми изпит спрямо човеците, които биха сложили масло на раните и мехлем на струпеите. Защото такива в Дух и Истина, и в дело и действителност биха показали, че са родени от Мене, за да вършат Моите дела на земята. Но дали всички в това последно време са родени от Мене? Дали всички, когато видят болния Исус, скоро биха Го посетили, за да Му послужат в изцелението? Ето, казвам ти, че трябва да отворя вратата на това сърце и ти да видиш какво става отвън. Защото ти казвам, че тая трапеза с остатъци, която разпалва Божия Гняв, неслучайно се намира в огнената стая на Божието Светилище. А сега нека да отворя вратата на Моя беден Лазар и Духът да те постави отвън…”
След последните Си думи Господ отвори вратата на осветената стая, а Святият Дух ме издърпа отвън. И ето, че очите ми виждаха бедния Лазар. Състоянието му беше такова, щото да предизвика покруса и състрадание във всяко чисто сърце. Той седеше, завит с вехто одеяло пред портите на красив дом с мраморни стени и богато украсени етажи. Раните и струпеите на Лазар, като лъщяха болезнено на слънцето, събираха около него ята от мухи. Докато гледах на Божия страдалец, там край него премина самият собственик на дома. Облечен по последния крясък на модата, той вече свърташе, за да влезе в дома си, когато погледът на очите му срещна погледа на Лазаровите зеници. А Господ Исус освети цялото същество на Лазаря и накара беднякът да рече на богаташа:
“Милостиви господине! В Името Господно ви моля! Помогнете ми, понеже съм много болен! Раните ме болят, и струпеите ме изяждат…”
В отговор богатият извърна погнусеното си лице, а след това с пелтечещ глас изсумтя:
“Защо намесваш Името на Господ, жалка отрепко? Та ти си цяла зараза и жив боклук! Кой те постави пред дома ми, за да ми осмърдяваш портите?”
В отговор, без всякаква злоба и обида от жлъчните и остри думи, Лазар тихо каза на богаташа:
“Не ме укорявай, милостиви господине! Не съм искал толкова да изпадна, нито съм търсил и желал такава съдба! Но и аз и ти сме човеци! Както аз имам сърце, така и ти имаш. Както аз имам душа, така и ти имаш. Не е ли Господ, Който прави човеците в нужда да бъдат спохождани от човеци в излишък? И какво би ти коствало на тебе, за да помогнеш на болестта ми?”
С още по-голямо презрение в гласа си, богаташът му отговори, казвайки:
“Ако до такъв като тебе бих се докоснал, то скоро болестта ти би ме заразила. А мен Господ ме е направил колкото здрав, толкова благословен!”
В отговор Лазар отново каза:
“Моля те, господине! Не се гнуси от мен, но повярвай, че Господ и за такива болни като мен е пролял кръвта Си! И не е ли Той, Който днес те призовава да сложиш масло на раните ми и мехлем на струпеите ми?”
Тук богаташът не издържа, но изкрещя на Лазаря, като му казваше:
“Престани да намесваш Господ в думите си, нещастнико! Ти самият си олицетворение на проклетия от Бога! Да се докосва ли моето благословение до твоята проклетия! Да не бъде, да не бъде! Ти си един от излишните на Бога, които Сам Той е отхвърлил! Но за да видиш, че имам благородно сърце, ще ти подхвърля нещо от излишъка си…”
След тия думи богаташът влезе в дома си, като извика един от слугите си. И като му посочи бедния Лазар, казваше му:
“Когато почистваш след угощенията ми, не хвърляй остатъците на боклука, но ги давай на оня смърдящия. Току виж Бог ми го вмени за милосърдие…”
И действително, че слугата извърши според казаното от господаря му. Събрал остатъците в кофа, той ги подхвърли на Лазаря, като му казваше:
“Вземи, яж и хвали Бога, че си попаднал на господар с благородно и милозливо сърце…”
Така, протегнал ръка към остатъците от богаташката трапеза, Лазар започна да ги яде. И като се опитваше да задържи бликналите си сълзи, казваше на Исус в сърцето си:
“Господи мой! За един, който е странен и пришълец, и помни, че тоя свят не е неговият дом, и тоя дял е доволно много…”
В следващия миг, привлечени от миризмата на вкиснатите и разлагащи се остатъци, при Лазаря се приближиха кучета. И той като ги галеше с ръка, споделяше с тях трапезата си, а те ближеха раните му. Всичко в това видение толкова силно разтърси сърцето ми, щото не можейки да сдържа рукналите си сълзи, аз се приближих при Лазар и го прегърнах, като целунах сърцето му. А след това извиках:
“Господи мой! Болен мой Господи! Тоя алчен и стиснат богаташ не сложи масло на раните Ти, но ги подлюти със солта на злобата си. Тоя горд и надменен човек не сложи мехлем на струпеите Ти, но самите му жестоки думи отвориха нови струпеи върху Тялото Ти. Въздай му, Господи! Защото такива като него днес се обхождат с бедните Ти братя и сестри, като с бездомни кучета, на които хвърлят вкиснатите остатъци от богатите си трапези…”
В отговор на думите ми Господ възлезе от сърцето на Лазаря. И като докосваше с ръка гърба му – придаваше му утеха. След това – с божествен Гняв в очите Си Той ми каза:
“От всичките проклети човеци на земята, които вършат проклетите си дела, не са се намерили по-проклети от делата на тоя богаташ, на които ти дадох да станеш свидетел. Да, момчето Ми! Болен бях и нито един от богаташите не Ме споходи! Защото всеки от тях слуша съвета и нашепването на един друг бог в сърцето си, и един друг господар на живота си. Затова днес твоят Господ се обръща към всичките богаташи, които се поругаха с Лазаря и не му послужиха с Любов и щедрост, за да изцелят болестта му.
Идете си от Мене, вие, най-проклети от проклетите! Защото унизихте и поругахте Моите сиромаси в светски неща, но богати с вяра и наследници на Царството! Идете си от Мене, вие, поклонници на дявола! Защото докато Лазар се утешава в Лоното на Авраама, вие ще пищите със зверски гласове в огнения пъкъл! И Отец Ми, Огненият Вулкан на възмездието, ще излива Гнева Си върху вас от век на век и из род в род! Защото вие сте излишните за Царството! Вие сте боклукът и разваленото, чиято смрад ще диша целият ад!
В Отец Ми се заклех, че непременно ще ви въздам! И за всяка рана и струпей по Моите болни, ще ви се връща с огън и жупел!”