7. ВИДЕНИЕТО С ГОЛИЯ ИСУС
(ЧЕТВЪРТИЯТ ГРЯХ НА НЕРАЗПОЗНАВАНЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Едва ли има по-тъжна и скръбна книга, която да съм писал през живота си от тази, в която Господ показва на сърцето ми смъртоносните грехове на неразпознаването. Истината е, че ако всички ние пребъдвахме с Исус в небесните места, то тогава не би се намерил един, който да не Го разпознае и да не Му служи с благоговение и трепет. За съжаление една огромна част от човеците изповядва девиза “Бог високо – цар далеко!”. Но би било по-правилно да се каже, че не Бог е високо, а човеците са твърде ниско, и не Царят е далеко, но човеците са твърде далечни за Неговите божествени принципи и добродетели.
Ето защо, когато отново застанах в огнената стая, за да докосна четвъртия от възбудителите на Божия Гняв, аз изпитвах вълни от скръб и тъга. И гледайки мръсната дрипа, с огромно нежелание протегнах ръката си, за да я докосна. А тогава през цялото ми същество премина ледена хладина и мраз, а очите ми отново видяха моя Господ, седящ в осветена стая. Този път Той изглеждаше така, сякаш, че само преди минута са Го свалили от Кръста на Голгота, а Йосиф от Ариматея все още не е дошъл, за да покрие тялото Му с чиста плащаница. И един студ, една хладина, се опитваше да смрази цялата стая. Това ме накара да се приближа до Исус и да хвана ръцете Му, като Му казвах:
“Господи мой! Защо Си гол? Защо никой не е поискал да Те облече, за да Те предпази от тоя ужасен студ?”
В отговор на думите ми Господ проговори, като казваше:
“Гол съм, Стефане! Защото Верните Ми чеда живеят във времето на най-голямото охладняване и омраза между човеците. И когато всички трябваше да търсят топлината на Любовта и да я задържат помежду си, стана така, че мнозина се отдадоха на студа и той ги облада и изпълни. А така се яви и грехът на неразпознаването, за който и казах на злите:
“Идете си от Мене, вие проклети!
Защото гол бях и не Ме облякохте!”
Как мислиш, момчето Ми? С всяка дреха ли можеш да облечеш твоят Господ? Не иска ли Господ да облече Неговата Си Дреха, както и човеците обличат собствените си дрехи?”
“Така е, Исусе! Ти искаш да облечеш Своята Си Дреха, понеже друга Духът Ти не би приел, но би я отхвърлил…”
“Нека тогава излезем през вратата на това сърце. За да видиш едно от голите Ми чеда, което замръзва. Защото то е застанало на пътеката, която води до Преображението, и протяга ръка, та дано би намерило някой, който да слезе от високата планина и да му даде Моята Дреха. Защото дрехата Ми е светлият висон на благовестието, но човеците обичат да си носят други дрехи, създадени от други духове…”
След тези Свои думи Господ отвори вратата на осветената стая, а Святият Дух мигновено ме издърпа, за да гледам отстрани. Така аз видях едно полуголо момче, което седеше свито до снежна пъртина. Вятърът го духаше, а снегът беше направил ръцете му да посинеят от студ. И ето, че като се взираше с надежда, момчето видя на снежната пъртина пътуващ църковен служител. Това го накара да протегне ръка към него и да му каже:
“Моля те, човече! Помогни ми, понеже умирам от студ! Дай ми дрехата, която Исус ни остави като пример на земята! Защото само с нея ще оцелея в тоя сняг и мраз…”
Чул вика на момчето, църковният служител свърна от пъртината, като застана при него. След това, вдигнал наставнически показалец, започна да го поучава, като казваше:
“Виждаш ли докъде води липсата на послушание? Виждаш ли докъде стигат такива като тебе, които са излезли от лоното на светата апостолска църква? Хайде, целувай сега ръка и аз ще ти дам расото си, за да не измръзнеш от студ…”
Погледнало протегнатата ръка на църковния служител, момчето забеляза, че тя сякаш току-що беше извадена от фризер за дълбоко замразяване. Така то се отвърна от нея, като му казваше:
“Как да целуна ръката ти и да взема расото ти, след като ръката ти е по-студена дори от леда, на който стоя? Сбъркал съм, човече! Не желая дрехата ти! Понеже не е светла и Свята, като Господната при планината на Преображението…”
Думите на момчето накараха църковният служител да смръщи очите си. А след това, сваляйки расото си, да му каже:
“Тая ли дреха не е свята? И моята ли ръка не е топла? Колко свещи е запалила твоята ръка, та да отсъждаш за моята? Или колко пъти се е прекръстила, за да покаже, че я движи Господ? О, чадо, помрачена е душата ти! Дай да те покрия от лукаваго!”
Така, с ловко движение, служителят вече хвърляше расото си върху голия гръб на момчето. Но точно тогава Господ Исус простря ръцете Си от сърцето му, докосвайки гърба му. И на самото расо се появиха дупки, направени сякаш от молци. Така то никак не можа да се задържи на гърба на момчето, но се свлече като безполезна дрипа в снега. Видял знамението с расото му, църковният служител отскочи назад, като изкрещя на момчето:
“Какво стори на дрехата ми, неразумний и грешний?”
“Нищо не й сторих?” – отговори момчето и продължи:
“Вярата, с която търся Исус, тя показа истинското състояние на дрехата ти. Тая вяра прошепна в сърцето ми, че моят Господ не търси ръце, които да се кръстят и да палят свещи, но ръце, които да носят Кръста Му и да запалват сърца. Ако твоите ръце носеха Кръста Господен и запалваха с Любов човешките сърца, то аз с радост бих ги целунал, понеже бих познал в тях ръцете на Исус. И ако ти се беше качил с Господ на планината на Преображението, то дрехата ти не би била проядена от молци…”
Последните вдъхновени думи на момчето накараха служителя ловко да се прекръсти. А след това, вдигайки дрипата си, да изкрещи:
“Анатема на такива като тебе! Анатема, анатема!”
Самите думи, изговорени от църковния служител, бяха леден вихър, който се стрелна към сърцето на момчето, искайки напълно да го вкочани. Но и този път Господ простря ръцете Си и опази голото Си момче. Така аз продължих да гледам във видението, когато видях как на снежната пътека се появи префърцунен господин, който стъпваше като балерина. За разлика от предишния служител, той носеше меки копринени дрехи, под които прозираха добре охранени телеса. И ето, че за втори път момчето протегна ръка, като казваше на господина:
“Помогни ми, човече! Дай ми топла дреха, понеже не издържам на тоя студ и сняг!”
В отговор на викането господинът се приближи до момчето. А след това с учудване му каза:
“За какъв студ и сняг говориш? Аз не виждам тук никакъв студ и сняг! Напротив – слънцето грее толкова чудесно. Толкова птички пеят, и толкова мушици жужат. И не виждаш ли сам, че дрехата ми отговаря на хубавото време? Как да не хваля Бога и да не съм Му благодарен за този чудесен живот, който ми е дал? Как да не се радвам, че ме е направил праведен?”
Гледайки с учудване на господина, голото момче едвам успя да попита:
“Как Господ ти даде този чудесен живот? Как така те облече в тези меки дрехи? И защо за мен е люта зима, а за теб – топло лято?”
“Много просто е!” – продължи господинът – “Аз съм го изповядал за бог на просперитета, а ти си останал далече от спасителната му сила. Но ето, днес е хубав ден за спасение! Изповядай го и бъди богат! Така зимата ще си отиде, а и ти повече няма да стоиш гол!”
След тези думи господинът свали меката си дреха и се готвеше да я метне върху голото момче, когато то вдигна ръцете си към Небето, като извика:
“Исусе! Изповядвам, че искам да бъда богат с Твоята Вяра и така да се облека в Святата Ти Дреха…”
“Чакай, чакай!” – извика господинът и продължи:
“Аз трябваше да те водя в молитвата и да ти кажа как да се молиш. Какви са тия твои думи, та да изповядваш, че искаш да си богат с Вяра? Та аз ти носих благовестието за богатство на земята? Пари, просперитет, имот! Как иначе зимата да си отиде от живота ти, и ти да се облечеш, за да не ходиш гол?”
В тоя миг Господ твърде силно изпълни голото Си момче. И то с Дух и Истина в гласа си отговори на господина, като му казваше:
“Сега разбирам защо за мен животът е зима, а за теб е лято. Ти си повярвал в един друг Исус, когото светът не може да мрази, нито да презира. И аз, колкото и да съм гол, имам увереност в моя Господ, понеже Той ми дава да видя, че ти си много по-нещастен, сиромах, сляп и гол от мене. Твоите меки дрехи са за тия, които живеят в царските дворци на земята, а не в Двореца на Царя на небесата. Иди си от мене, господине! Ти не можеш да ме загърнеш с дрехата си. Понеже не това е Дрехата на Преображението, която може да стопли моя Господ в сърцето ми…”
Последните думи на голото момче сякаш допълнително амбицираха господина. И той, като свали меката си дреха, вече се опитваше да я сложи на гърба на момчето, като му казваше:
“Господ е един и няма нужда да се конфронтираш с мене. Както е облякъл мене, така ще облече и тебе…”
Но ето, че и този път Исус простря ръцете Си против дрехата на господина. А тогава по самата коприна се появиха червеи, и тя потъмня и се сбръчка, като подпалена от огън. Видял знамението с дрехата си, господинът побягна, като викаше:
“Боже опази пътя ми да не попадна друг път на такъв проклет човек…”
И ето, че Исус започна да говори от сърцето на голото Си момче, като ми казваше:
“Накъдето и да погледнат очите Ми в това последно време, то отвсякъде пъплят земни човеци с демонични дрехи. Едни от тях – черни, като мрака на религията, от която са уловени. Други от тях – меки и копринени – като измамата на тщеславието, от което са погубени.
О, безумни и проклети люде, които намразихте Дрехата Господна и оставихте Господ гол и лишен от топлина! Това ваше беззаконие няма никак да се очисти, докато наричате Доброто – Зло, а Злото – Добро. Аз непременно ще ви въздам! Защото във всичкото си обличане сте останали по-голи и от най-голите Ми чеда! И като сте забравили, че Аз ида като крадец, не сте се облекли в нетлението на Любовта и Святостта, но сте се облекли в дрипите на мерзостта. Идете си от Мен, вие проклети! Защото всичката ви праведност е мръсна дрипа пред очите Ми!”