6. ВИДЕНИЕТО СЪС СТРАННИЯ ИСУС
(ТРЕТИЯТ ГРЯХ НА НЕРАЗПОЗНАВАНЕТО)

Братко мой! Верни ми приятелю! Святият Дух отново ме беше върнал в огнената стая на Божия Гняв. И сега очите ми гледаха на най-омразният от възбудителите на Гнева, който беше кесията със сребърниците. Тая кесия, която Господ през годините беше пронизвал толкова много с Меча Си. Тая кесия, която бе заплатата на Юда, а се явява като заплата и на последните поколения от търговци и наемници. Но знаех ли аз, че Господ ще ме изненада с видението Си? Знаех ли, че ще разбера за неща, които не съм знаел? Разбира се, че не! Ето защо, без всякакво бавене, аз прострях ръката си и докоснах кесията. А тогава през гърба ми премина болезнено плющене от бич, тъй че изохках от болка. А в следващия миг очите ми отново гледаха моя Господ. Той лежеше пребит в средата на осветена стая, а аз мигновено разбрах, че Исус бе бичуван. Самата Му дреха, разкъсана от ударите на бичовете, беше напоена от Собствената Му Кръв. Това ме накара да се наведа до Него и да докосна рамото Му, казвайки:
“Святи мой Господи! Кой и защо така нарани тялото Ти? Кой с такава ярост и злоба е стоварил бича си върху Тебе?”
В отговор на въпроса ми Исус се повдигна и започна да ми говори, като казваше:
“Когато станеш странен за човеците, то не очаквай нищо друго, освен бичуване. Но ти сега Ме последвай! Защото Аз съм в сърцето на ревнивия Си служител. И самата Ми ревност ще го направи странен в очите на тия, при които го изпращам. За да се сбъднат думите на Царя против рода на проклетите:
Странник бях и не Ме прибрахте!”
След тези думи Исус се изправи и отвори вратата на осветената стая, а Святият Дух за сетен път ме издърпа, за да гледам отстрани. Така аз видях ревностния служител на Исус. Той държеше Божието Слово в ръцете си и вече влизаше във фоайето на църковна конференция с богато наредени отпред сергии. И ето, че когато служителят видя сергиите, Господ Сам излезе и Го изпълни с цялата Си пламенна ревност, като го накара да рече на търговците пред сергиите:
“Дигнете мерзостите си от тука и не превръщайте Дома на Отца в дом на търговия!”
Чули думите му, търговците бурно се разсмяха. А най-богатият сред тях вече казваше на колегите си:
“Ха-ха! Чухте ли го тоя? Не е ли странен с приказките си?”
И като се обърна към ревностния служител, с неприязън му рече:
“Какви ги говориш, безумецо? Къде да вдигнем стоката си, след като тя достатъчно добре тежи на мястото си? Какви са тия странни възгледи в сърцето ти?”
В отговор, с още по-голяма ревност, служителят на Исус им каза:
“Ако аз съм странен за вас, то и вие сте странни за Царството на моя Господ! Но ако все пак решите, че сте част от Църквата Му, то спомнете си писаното от апостола:
“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство…” (Ефесяни 2:19)
Ако вие, прочее, сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство, то да вършите ли дела, странни на Светиите и странни на всяко семейство?”
“А кое ни е странното, човече? Не усещаш ли, че говориш несвързано? Та ние тук продаваме Божии материали…”
Думите на търговеца никак не смутиха ревностния служител на Исус и той с Божия Гняв в гласа си отново казваше на всичките:
“Продавате ли вие хляба на чедата си, когато се съберете на вечеря в семейството си? Бъркате ли в джобовете на синовете и дъщерите си, когато искате да им дадете насъщния?”
Тоя въпрос буквално сащиса търговците. А най-богатият от тях с голямо дразнение отговори, казвайки:
“Много са странни въпросите ти! Откъде-накъде ще взимаме пари от родните си деца, когато им даваме насъщния хляб?”
Следващите думи на ревностния служител бяха бич за сърцата на търговците. Защото той вече ги питаше:
“А откъде-накъде взимате пари от Божиите деца, когато им давате Божия Хляб? Кой е тогава странен в Божиите очи? Аз ли или вие, които продавате всичките тези библии и останалите книги? И няма ли Господ да ви изгони от Храма Си, както изгони някога целият разбойнически вертеп? Не сте ли съблазнители и престъпници, които вършат всичко заради кесиите си?”
Последните думи никак не се харесаха на търговците. И главният с дива ярост каза на един от неговите:
“Иди и извикай пастирите на тая конференция. Защото тоя странник се опитва да препъне църковния ни бизнес и да ни смущава със странностите си…”
Ето, че изпратеният търговец доведе пастирите. А последните, вдигнали бичове в ръцете си, изкрещяха против ревностния служител на Исус, като казваха:
“Как си посмял да влизаш на нашата конференция и да внасяш странни учения в нашите паства? Да се махаш веднага, понеже ние сме тук Христови наместници и тозчас ще те бичуваме, ако продължиш да съблазняваш…”
Но и тези пастирски думи никак не смутиха служителят на Исус. И той с още по-пламенна ревност отговори на пастирите, казвайки:
“Църквите не са ваши, но Божии! И душите не са ваше притежание, за да ги държите в мерзостта на тоя търгашески вертеп. Или научете всички да дават даром, след като са получили даром и живеят под Божия Благодат, или вие сами се махнете от амвона, понеже не служите на Живия Бог!”
Последните думи явно наляха твърде много масло в огъня, тъй че пастирите със зверски крясъци си казваха едни на други:
“Какво чакаме още? Нека да накажем тоя богохулник! Защото такива като него са странни и трябва да бъдат изгонени от Храма!”
След тия думи пастирите скочиха върху служителя на Исус. И като го вързаха, започнаха да го бичуват, крещейки:
“Кой е сега странният, а? Кой е недоктриналният? Пророкувай де! Кой не търгувал по Бога, а? Ще кажеш ли нещо в твоя защита?”
Претърпявайки болезнените удари от пастирските бичове, ревностният служител се обърна към сърцето си и тихо рече на Исус:
“Господи мой, опази ме! Ако мене тия църковни първенци намериха за странен, то Теб като какъв биха Те приели? И как тия зверове биха живели живите думи на Твоята Любов:
“Давайте и ще ви се дава! Даром сте приели, даром давайте!”
В отговор Господ проговори както на служителя Си, така и на мен, като казваше:
“Това е третият от греховете на неразпознаването – да намерят Господ за странен, когато в пълна степен странни са те! Аз поисках да царувам в църквите, но земните царе пожелаха да царуват вместо Мене! Аз поисках да давам, но те поискаха да продават! Аз ги намерих за странни на Живота на Моя Бог – те Ме намериха за странен в техния живот! Ето защо в Деня на Божия яростен Гняв Аз ще заявя против пастирите-наемници и търговците-престъпници:
Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! Защото той, дяволът, открай време е търговец, и неговите открай време са търговци! Идете си от Мен, вие рожби на пъкъла! Защото странник бях за вас и не Ме прибрахте! И не само Аз изгоних вас от Моя Небесен Храм, но и вие изгонихте Мене от вашите земни храмове! Допълнете, прочее и вие, мярката на бащите си!”
Гледах Исус и в тоя миг разбирах, че Той наистина е Странният Господ, Когото последните църкви бичуваха и изгониха, а вместо Него възцариха алчността и сребролюбието! Гледах служителя на Исус и в тоя миг разбрах, че Христовите служители наистина са странни за всичките земни човеци! Защото живеят далече по-горе от всяка проклета търговия и всеки проклет бизнес! Амин и Амин!