ИДЕТЕ СИ ОТ МЕНЕ, ВИЕ ПРОКЛЕТИ! – IX ГЛАВА

9. ВИДЕНИЕТО С ИСУС В ТЪМНИЦАТА
(ШЕСТИЯТ ГРЯХ НА НЕРАЗПОЗНАВАНЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ето, че дойдох до последното видение в тази книга, която намирам за по-съдбоносна от много предишни. Защото всеки от нас един ден ще плати за делата, които е вършил. Сам Господ казва това в “Откровението”:
“Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му…” (22:11-12)
Виждаш ли как Господ ще отплати на всекиго, според каквито са делата му? Казвам ти, че това е твърде съдбоносен стих, понеже мнозина са се заблудили, че Господ ще им отплати според изповедите на устата им. Но ако слушаш изповедите на човешките устни, то тогава едва ли ще има някой, който да е на друго място, освен в Небето. Истината ни казва друго. Истината на Бога ни напомня чрез Яков, че “вяра без дела е мъртва”. А най-прекрасното, най-живителното и най-благословеното дело, което един човек може да извърши за Господ Исус, е това:
Да Го разпознае в сърцата на Божиите чеда и да Му прислужва с всичката си възможна Любов, Благост и Милост!
За съжаление, времето, в което живеем, е време на неразпознаването! Време, когато последният Везувий бучи и се разтърсва страшно, но жителите на Помпей продължават да блудстват в басейните си и да разиграват търгове по пазарищата си. Как ли ще завърши всичко това? Погледни на историята и виж, че при изригването на Везувий през 79 година от новата ера, лавата погубила всички човеци, а вихрушката разрушила цялото великолепие на Помпей. Ето така Божият Гняв ще унищожи цялото последно великолепие на сатанинския свят. Защото той никога няма да стане Божий, но ще лежи в лукавия до последния ден. А когато настъпи Денят, там – при Царя на Сион ще се съберат всичките народи. И ще ги отлъчи, както овчарят отлъчва овци от кози…
Готов ли си да чуеш Гласа на Тоя Цар, ако и да ти говори от тъмницата? Готов ли си, най-сетне, да разбереш и последното видение на тази книга? Нека тогава отново да те върна в огнената стая на Божия Гняв. Защото аз вече гледах на шестият последен възбудител. И той беше отрязана глава в сребърен поднос. Самата гледка подсказа на сърцето ми, че по някакъв начин Господ ще свърже последното видение със собствения ми живот и служение. Ето защо за сетен път протегнах ръка, като докоснах последния възбудител. А тогава всичко край мен изгуби размери и очертания, а аз се озовах на едно тясно място с високи и влажни стени. Миг, след като осъзнах, че това е тъмница, самото място се просветли от Присъствието на моя Господ. Защото Той беше преминал през стените на тъмницата, за да дойде при мен. И ето, че Исус започна да ми говори, като казваше:
“Нали ти казах, че на точното място в книгата, която ти давам, ще видиш сам себе си? Ето, Стефане! Сега си в тъмницата на всичката религиозна злоба и отрицание, на които си подложен от пастири и църкви, поради думите и виденията, които ти давам.
Как мислиш тогава? Защо в огнената стая на Божия Гняв ти докосна сребърния поднос с отрязаната глава?”
“О, Господи мой! Този възбудител, без всякакво съмнение, напомня за греховете на Ирод и Иродиада. Защото Ирод затвори пророк Йоан Кръстител в тъмница, а Иродиада поиска главата му в поднос…”
“А кой е Ирод на последното време? И коя е Иродиада?”
“О, Исусе! Ирод е духът на Антихрист, а Иродиада е духът на Езавел! Явно, че комбинацията от яростта и злобата на двата духа е тази религиозна тъмница, в която съм хвърлен…”
“Точно така, момчето Ми. Но ти погледни сега нагоре към стените на килията. Виждаш ли там светло прозорче, от което прозира Светлината на Слънцето?”
Погледнах нагоре в тъмницата и наистина видях прозорчето. Въпреки, че беше с решетки, те никак не можеха да спрат Светлината на Небето. Това искрено ме възрадва, тъй че казах на Господ:
“Исусе! Даже и от тъмницата Твоята Сила е превъзходна. Но как да разбирам думите Ти спрямо онези, които не Те разпознаха, че и Ти Си в тъмницата. Защото Ти ясно казваш в Словото Си:
“В тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:43)
В отговор на думите ми Исус ме прегърна с ръцете Си, а след това ме въздигна до малкото прозорче, като ми казваше:
“Виж сега кой стои пред входа на тъмницата ти и какви думи възвестява из устата си…”
Погледнах през решетките на прозорчето, когато видях самата Иродиада. Тя седеше на пост пред входа на тъмницата. И ако някой дръзнеше да се приближи до тоя вход, чародейката моментално му изкрещяваше:
“Да не си посмял да посещаваш човека от тъмницата, нито да пращаш каквото и да било за нуждата му! Защото тозчас ще аз ще ти вменя това за грях против Господ, и за бунт против Царя. Защото делото на тоя в тъмницата вече е прекършено и главата му вече е отрязана…”
Слушайки думите на чародейката, аз неволно пипнах шията си, сякаш да се убедя, че главата ми все още си е на мястото. А тогава Господ ми каза:
“Не приемай думите на Езавел дословно. Защото тя е амбицирана да прекъсне всяка връзка между църквите и Божия Пророчески Дух. За да продължи да ги мами с теологията и чародейството си. Но ти сега помисли върху тия дребнави и малодушни човеци, които бързо се огънаха от заплахите й, и хвърлиха върху тебе, пророка Ми, всичкото човешко предателство, хули и опозоряване.
Колко човеци те напуснаха, добри Ми и Верни слуго? Колко човеци се подадоха на крясъците на чародейката и отказаха да покажат дължимото на делото ти благодарение, щедрост и почит? Колко човеци, след като пиха от Живата Вода и ядоха от Небесния Хляб, вдигнаха ръцете си да те прокълнат и отвориха устните си, за да кажат “Амин” на всяко Езавелино чародейство? Няма ли утре тия човеци да осъдят сами себе си? И няма ли утре да е късно, за да си спомнят, че най-верните и Святи слуги на Господ всякога са преминавали през тъмница?
О, безумни люде, които сте забравили Любовта на Ранната Ми Църква! Спомни ли си някой от вас, че докато Апостолът Ми Петър бе хвърлен от Ирод в тъмница, Църквата беше на усърдна молитва за него? Спомни ли си някой от вас, че пророк Йоан не написа Откровението в кабинет със секретарка, но с вериги на ръцете си в килията на Патмос?
Аз заявявам против всички малодушни, страхливи и предателски души, които отстъпиха пред Ирод и Иродиада, и никак не Ме посетиха в тъмницата! Идете си от Мене, вие проклети! Защото в тъмница бях, и не Ме споходихте, ако и доволно да ядохте Хляб и да пихте вода от пророка Ми! Идете си от Мене, вие проклети, които не разсъдихте, че най-верните и най-посветените слуги на Небето всякога стават затворници за Господ и носят най-тежкия Кръст на Спасението – да разпнат сами себе си и да положат живота си за Господното Стадо!
А на всички Мои казвам, че от тая тъмница ви дадох чрез слугата Ми сетното доказателство за Моята Благост и Милост!
Благост и Милост, миг преди огненото въздаяние на Отеческия Гняв! Благост и Милост, миг преди последният Везувий да изригне и да потопи нечестивите във вечен огън и жупел! Блажени човеците, които от тоя миг поискат да Ме разпознаят и да Ми прислужват! Защото на тях Царят на Сион ще каже:
“Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:34-36)
Който заживее тия Мои думи, той няма да вкуси Гняв и смърт довека! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s