4. ВИДЕНИЕТО С ГЛАДНИЯ ИСУС
(ПЪРВИЯТ ГРЯХ НА НЕРАЗПОЗНАВАНЕТО)

Братко мой! Верни ми приятелю! Само Господ може да потвърди на сърцето ти какво ми е коствало, за да протегна ръката си към всеки от злите възбудители на Божия Гняв. Защото от мига, когато ги видях, аз вече ги мразех и презирах с всичката сила на сърцето си. Но така или иначе Господ искаше от мен да ги докосна. Ето защо, останал сам в огнената стая, аз се наведох към първия от възбудителите, сиреч, към потъмнелия камък и змията, свита на кълбо върху него. А когато пръстите ми докоснаха камъка, аз усетих остра и пронизваща болка в сърцето си. Само миг след това очите ми видяха моя Господ, седнал в средата на осветена стая. За разлика от всички други видения, в които сърцето ми Го беше виждало, този път Господ изглеждаше различно. Той бе много слаб и изтънял. Толкова слаб, щото Лицето Му бе твърде впито и скулите Му изпъкнали, а под очите Му имаше тъмни ямички. Не можещ да кажа и дума от вида на моя Господ, аз се свлякох до Него в стаята, а устните ми едвам можаха да отронят един единствен въпрос:
“Защо изглеждаш така, Господи мой?”
А Исус, като ме погледна с острия поглед на очите Си, ми отговори, казвайки:
“Гладен съм! Но никой не иска да Ме нахрани и Аз линея…”
“Но къде се намираш, Господи, че Си останал гладен?” – попитах отново аз. А Исус, като вдигна ръката Си и посочи стаята, каза:
“Тази стая е сърцето на един от най-скромните Ми свидетели. Той Ми е отворил с Вяра и Аз съм влязъл в него. Но ето, че този Божий човек е имал съдбата да се роди във времето на най-жестокото охладняване и коравосърдечие. Тъй че, вярвайки в Мене, той е търсил и искал да получи Милост от зли човеци. Но ти сега си спомни какво докосна с ръката си в огнената стая на Божия Гняв…”
“О, Господи мой! Аз докоснах тъмен камък, върху който лежеше змия, свита на кълбо. Така една жестока болка прониза сърцето ми и се намерих в тая осветена стая при Тебе…”
След последните ми думи Господ се изправи. И като посочи вратата на стаята, вече ми казваше:
“Сега Аз ще се изявя от сърцето на този Мой скромен брат, а теб ще те поставя да гледаш отстрани. Защото всички Мои трябва да разберат какъв е първият от страшните грехове на неразпознаването, поради който Аз изричам думите Си против нечестивите:
“Идете си от Мене, вие проклети! Защото гладен бях, а не Ме нахранихте…”
Ето, че Исус отвори вратата на стаята, а тогава Святият Дух ме издърпа от самата стая, като ме постави да гледам отстрани. Така аз вече виждах моя Господ, Чието присъствие бе изпълнило Божия човек. Самият човек изглеждаше също толкова слаб и излинял, колкото беше и Исус в сърцето му. Междувременно аз забелязах още много подробности в това видение. Защото освен скромния и слаб Божий човек, очите ми видяха охранени и затлъстели човеци, които седяха на богато наредена и отрупана маса, като ядяха с удоволствие. И ето, че скромният свидетел на Исус се приближи към масата на пируващите. Така Сам Господ протегна ръцете Си от сърцето му, а човекът вече им казваше:
“Имайте Милост, братя мои! Дайте на мене, гладния, малко хляб от вашата трапеза и едно сварено яйце. В нужда съм, а вие имате доволно от Божиите блага. Само малко хляб и едно яйце, моля ви!”
В отговор на молбата му охранените човеци на масата го изгледаха с презрение. А най-дебелият изсред тях изсумтя, като му казваше в отговор:
“В нужда си значи, а? А къде е вярата ти в Бога, Който е силен да ти снабди всяка нужда? Да имаш ли ти общение с нас, след като ние знаем как да вярваме, а ти не знаеш? И не затова ли си толкова кльощав, понеже нямаш вяра?”
В отговор на злите думи скромният свидетел на Исус протегна още по-настоятелно ръката си към охранените, като им казваше:
“Братя мои! Сигурно нямам тая силна вяра, която вие имате. Но аз ви моля в Божието Име да ми покажете Милост. Тая Милост, заради която нашия Господ каза в Евангелието:
“Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? Или ако поиска яйце, ще му даде скорпия? И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!” (Лука 11:9-13)
Ето, братя мои! С тая вяра и с тия Исусови думи искам, за да ми дадете, и хлопам, за да отворите сърцата си за нуждата ми!…”
Думите на Божия свидетел никак не се харесаха на охранените. А най-тлъстият измежду тях се изправи. И като взе от масата парче хляб и едно яйце, канеше се да ги хвърли с презрение към гладния, като му казваше:
“Нас ли намери да наричаш зли с тоя цитат? Нас ли намери да съдиш с тия думи на Господ? Ето, яж хляба, който ти даваме и яйцето, което поиска. Защото ако не сме ние, милосърдните, такива нещастници като теб да са умрели от глад…”
Така тлъстият човек хвърли хляба и яйцето към свидетеля на Исус, а когато те паднаха в нозете му, хлябът мигновено се превърна в тъмен камък, а яйцето стана змия. И от сърцето на гладния, Господ се обърна към мен, като ме питаше:
“Да ям ли камъка на тоя тлъст и охранен човек? И да погълна ли змията му?”
“Не, Исусе! Ти никак няма да го направиш!” – извиках през сълзи. След това ревността запали устните ми, тъй че продължих да говоря, казвайки:
“Този охранен човек хвърли хляба и яйцето на гладния, но в даването му нямаше любов, но жестокосърдечие. И в жеста му нямаше милост, а презрение…”
В отговор моят Господ отново проговори от сърцето на скромния Си свидетел, като ми казваше:
“Ето с такова презрение и жестокосърдечие мнозина ще осъдят сами себе си в това последно и охладняло време. Защото хлябът им непременно става камък, а яйцето им – змия!
О, безумци на всяко охолство и лакомия! Нямат край пируванията и банкетите ви! Няма край презрението ви към гладните и не престава надуването на охолството ви. Вие не Ме разпознахте, за да Ми прислужвате с благоговение и трепет, и затова и Аз няма да ви разпозная в Моя Ден! Гладен бях и не Ме нахранихте, понеже хлябът ви не беше Хляб на Любов, но камък на коравосърдечие, и яйцето ви не беше Яйце на Живот, но змия на презрение! Ето затова ви намерих проклети пред Мене и чужди на Живота на Бога!”
След тези Свои думи Исус погледна към мен, като ми казваше:
“Върни се сега отново в огнената стая и докосни втория от възбудителите на Божия Гняв…”