1. ВИДЕНИЕТО С ДРЕВНИЯ ПОМПЕЙ И ИЗРИГВАНЕТО НА ВЕЗУВИЙ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ние живеем в твърде страшно и ужасно време. Време, което усърдно крие всичките белези на развалата и гнилотата с измамен блясък и привидно спокойствие. Мнозинството човеци в това време са станали пленници на сатанинската измама, че няма сетнина, възмездие и наказание за нечестивите им дела. Самото нечестие, като е прескочило плътта, се е забило в сърцата на човеците. И те са станали не просто изкусни, но перфектни в делата на абсолютното зло.
Какви са делата на това абсолютно зло? Или какви са способите на дявола да направи последното време запечатано от умножено беззаконие?
Истината е, че това са изкористените духовни способи за упражняването на вяра. Не вяра в Бога, но вяра в маските на дявола! Не вяра в Божието Слово, но вяра в сатанинските обещания и поощрения! С такава вяра мнозина са направили от живота им да изчезнат белезите на видимото зло, но такива са дамгосали сърцата си с белезите на невидимото зло. А силата на едно такова дамгосване е фатална. Защото белезите от дамгосването правят човека неспособен да различи Добро от Зло, Светлина от тъмнина, Христос от Антихрист. Именно тогава дамгосаният започва да се подвизава в греховете на неразпознаването. Той вече е готов да тъпче и онеправдава бедните и скромните в Христа, а едновременно с това да вика “Алелуя” и “Амин” на всичките си мерзости. Гордостта и надменността стават естествена изява на дамгосания от дявола. И такъв, като се упражнява в презиране на по-долните от него, започва да трупа Божий Гняв против живота и съдбата си. Именно за натрупването на тоя Божий Гняв, дошъл от греховете на неразпознаването, Господ Исус беше решил да ми даде видението с древния Помпей и изригването на вулкана Везувий. А като начало Той се сниши до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Как мислиш? Не затова ли се умножи беззаконието в последното време, понеже Отец Ми стои безмълвен и видимо не реагира на съгласието между хора и демони? Не затова ли измамата шества като царица в човешките сърца и мнозина бързат да поставят основите на живота си на местата на всяка мерзост и запустение?”
Докато слушах въпросите на моя Господ, сърцето ми се сви болезнено. И аз, като Го погледнах със скръб, Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Ти знаеш колко много съм искал от моя Отец да реагира на беззаконието! Ти знаеш колко пъти ревността ми е пламтяла против делата на нечестивите и аз със сълзи на очи съм молил Теб и Отец да въздадете на нечестивите с всичкия пламенен Гняв на Небето. Но ето, че и до днес нечестивите цъфтят и прецъфтяват, а Правдата на Твоите чеда се угнетява и Примерът Ти се хули и презира. Защо, Господи мой, Отец стои безмълвен и видимо се бави? Защо присъдата против нечестиво дело се бави толкова много и не се изпълнява скоро?”
Скръбта в гласа ми беше толкова голяма, щото тя накара Господ да ме погледне с огромно състрадание. А след това да ми каже:
“Ти непременно трябва да видиш как една древна огнена пещ поглъща нечестивите. За да разбереш в сърцето си и да предадеш на Моите братя и сестри, че трупането на Божий Гняв е като разпалването на пещ. И така сам да проумееш, че последната пещ, приготвена за всичките нечестиви, ще е по-страшна и ужасна от всичко, което би родило дори най-смелото въображение. А сега ти казвам, че ако днешните се упражняват в най-проклетите грехове на неразпознаването, то те са взели духа и примера за нечестието си от древния Рим. Затова ще те заведа в древността, момчето Ми. В зората на Моето благовестие, когато Римските патриции имаха един девиз на мерзостта си:
“След нас и потоп!”
Тъй че към мнозина от тях непременно дойде потопът на Гнева и ги погреба живи. А сега тръгни след Мене…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а духът ми полетя след Него. Така времето пред очите ми се преобрази като гигантска река, чиито води течаха назад. Колкото по-бързо течаха водите, толкова повече светът остаряваше пред очите ми. И едни векове отстъпваха място на по-старите от тях, а по-старите – на още по-древните. Така дойде миг, когато аз и Господ стъпихме на висока планина, под която се откриваше разкошен град с белокаменни крепости и стени. И Исус, като посочи към града, вече ми казваше:
“Господ Алфа и Омега протегна ръката Си назад във времената. И сега Той те постави да гледаш на древния Помпей, само няколко часа преди пълното му изтребление и погубление. Но преди да ти покажа Помпей отблизо, Аз искам да видиш какъв Божий Гняв е стаила тази висока планина, на която сме стъпили…”
След тези Свои думи Господ протегна десницата Си към самата скала, на която бяхме стъпили. И ето, че скалата се разтвори, като разрязана с бръснач, а пред очите ми се появи огромна пукнатина, под която видях гигантски вълни от цвърчаща лава. Вълните се надигаха и разплискваха, а разтопеният метал кипеше и бълбукаше твърде страшно. Всичко това ме накара да повдигна изплашения си поглед към Исус. А Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Гледай на кипналата лава и пламтящите вълни в тая планина само като на един твърде беден и незначителен пример за сетнината на последните поколения нечестивци. Защото мнозина сте забравили писаното от Апостола Ми, който казва в посланието си:
“А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (II Петрово 3:10-12)
Какви трябва да сте вие в своето Свято живеене? Какво трябва да е благочестието ви, докато очаквате дохождането на Божия Ден? И ако стихиите нажежени ще се разложат, то няма ли в тях да се разложат всички, които вършат беззаконие? Но ти отново виж огнената лава в отвора на Везувий и Ми кажи:
Колко ли огън ще е нужен, за да се разпали тая лава? Колко ли време ще е нужно, за да заврат тия земни недра?”
“О, Господи мой! Такъв огън не се разпалва лесно! За него е нужно много време!”
“Става ли ти тогава ясно защо Отец Ми стои безмълвен, когато нечестивите трупат Гняв? Не казах ли на всички ви как се разпалва пещта на Божия Гняв? И колко от вас помнят или са проумели думите на Йоан Кръстител, с които той ви предупреди:
“А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:10)
Ако несъмнено дървото е вярата, то разбираш ли сега, че всяка вяра, която не ражда Мен и Моето присъствие, се хвърля в огъня, за да разпалва пещта на идещия Божий Гняв? Защото Денят на Моя съд вече е дошъл и чука на вратата пред прага на последното време. Ден, за който пророкът Ми Малахия писа:
“Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен ни клонче…” (Малахия 4:1)
Но ти сега тръгни след Мене. Защото двамата с тебе ще слезем в тоя красив и белокаменен град. За да видиш какво вършат жителите му, за да предизвикат Божията пламенна ярост…”
След последните думи на Исус пукнатината на Везувий се затвори, а аз и Господ тръгнахме към самия Помпей. Не зная колко вървяхме, но ето че накрая преминахме през портите на града. А тогава очите ми видяха едно твърде живописно стълпотворение от човеци в бели тоги и хитони. Те бяха навсякъде из града. При фонтаните му, в градините му, по улиците му и в залите му. Един белег стоеше като запечатан върху лицата на всичките граждани на Помпей. Този белег беше безгрижието. Това бяха безгрижни човеци, сякаш убедени в сърцата си, че ще живеят вечно. И аз, като вдигнах ръка и ги посочих, попитах моя Господ:
“Исусе! Не са ли тия Римски патриции твърде безгрижни? Та аз не виждам по лицата им дори белег или сянка от притеснение и страх…”
“Правилно го нарече безгрижие. Но нека сега ти покажа отблизо на каква гнусота и безумие е способно човешкото безгрижие…”
Ето, че Господ хвана ръката ми, тъй че двамата с Него влязохме в просторна зала. А вътре в самата зала видях човеци, от които сърцето ми изпита върховна погнуса. Те къпеха охранените си тела в мраморен басейн. И като надигаха кани с вино, разкъсваха с безгранична похот дрехите на млади робини, готови да се поругаят с телата на момичетата и да извършат ненаситно всякакво блудство и нечистота.
“О, Дионисий! Сладко е виното ти!” – крещяха едни.
“О, Ерос! Сочна е любовта ти!” – пъшкаха други.
А в самата мерзост на патрициите Господ ми даде да видя демони, живеещи в разлагащата се от охолство, блудство и пиянство плът. Тези демони държаха дървета, пораснали от сърцата на самите патриции. И като късаха от тях плодовете на всяко зло, хранеха с удоволствие сърцата си. Всичко това ме накара да извърна главата си и да кажа на Исус:
“Ах, Господи мой! Не ми давай повече да гледам на тая гнусота! Та ето, демоните в сърцата на патрициите държат дървета, изникнали от самата им вяра. И като ядат плодовете на злото, тържествуват в нечестието си…”
В отговор Исус с твърд Глас настоя, като казваше:
“Напротив, момчето Ми. Аз ти давам и ти трябва да гледаш на тази вакханалия. Защото именно сега ще разбереш как се разпалва Божия Гняв…”
И действително, че след думите на моя Господ, в залата и при самия мраморен басейн долетяха Божии ангели, хванали остри и блестящи мечове. Те се снишиха над самите патриции, а демоните им ужасени изкрещяха и избягаха настрани. А след това всеки от Божиите ангели отсичаше дървото от сърцето на посочения му от Бога патриций. Така ангелите събраха отсечените дървета. И като се вдигнаха от залата, полетяха към върха на вулкана Везувий. А Исус отново ми проговори, като казваше:
“Всяко дърво, което не ражда добър плод, отсича се и в огъня се хвърля. Разбираш ли го сега по-добре? Разбираш ли как се разпалва пещта на Божия Гняв?”
“Да, Господи мой! Сега разбирам, че когато вярата на човека се превърне в зло дърво, което ражда зли плодове, то Отец посочва на ангелите Си тази зла вяра, а те я вдигат от сърцето на човека, за да я хвърлят като свидетелство в огъня на Божия Гняв…”
В отговор Господ отново каза:
“Ето така в огъня на последния Божий Гняв ще бъдат хвърлени дърветата на всички безгрижни, които са стигнали дотам да вършат греха на Содом. И нека никой от Моите да не казва, че не може да разпознае последните Римски патриции на земята. Защото такива патриции, като стоят в собствените си къпални, пият виното на Вавилон и превръщат собствените си църкви в блудници, като ги насилват и омърсяват със семето на религиозния дух. Но ти сега отново върви след Мен. Защото с тия блудства греховете на Помпей не се изчерпват…”
Ето, че Господ отново хвана ръката ми, тъй че двамата излязохме от залата с мраморния басейн. А Той ми посочи нещо като тържище или пазар, на който бяха струпани много човеци. Там очите ми видяха охранен и дебел патриций, който държеше роби, вързани с вериги. Той размахваше камшик върху телата на робите, като викаше:
“Купете тия чудесни мъже! Здрави, силни, издръжливи! Защото на такива се крепи царството на Юпитер Виктор! На такива се крепи силата на Юпитер Консерватор и въздаянието на Юпитер Верзор…”
Думите му предизвикаха моментален възглас сред останалите граждани на Помпей. И те, вдигнали кесии, започнаха да наддават за робите. А Господ се приближи до самия охранен патриций като ми казваше:
“Ти знаеш ли що ще рече възгласът на тоя търговец? Понеже той отдаде слава на Юпитер Виктор, Юпитер Консерватор и Юпитер Верзор…”
“О, Господи! Та за мен тоя патриций е същински поклонник на дявола. Понеже кой друг да е богът Юпитер в империята на Рим…”
“Точно така, момчето Ми. Но ти сега виж, че когато Юпитер е Виктор, то тогава богът на Рим е победителят. Когато Юпитер е Консерватор, то тогава той е закрилникът на Римската войска. А когато Юпитер е Верзор, то тогава той отблъсква противниците на Рим. Как мислиш тогава? Кой е противникът на Юпитер, ако не твоят Господ? И няма ли и тук да се яви ангел Господен, който да отсече дървото на Римската гордост и надменност, което расте от сърцето на тоя търговец?”
Можех ли да противореча на Исус, след като очите ми виждаха грозното и зло дърво на Римската гордост и надменност, което буквално стърчеше от сърцето на търговеца. Нещо повече – демон-вълк от подопечните на Корей се удоволстваше да яде от плода на гордостта. Но точно тогава при самият пазар се появи ангел Господен и това накара вълкът да изскочи с вой и да се скрие всред навалицата. А ангелът, като простря меча си към търговеца, отсече дървото от сърцето му и го вдигна, за да го занесе на върха на Везувий. И Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Нищо ново под слънцето! Както в това древно време се продаваха роби и търговците възвеличаваха дявола с някое от многото му имена, така и в последното време на земята нечестивците нямаха друга задача и длъжност пред лукавия, освен да му продават роби. Тъй че Мамон, който е ковчежникът на Сатана, купи милиони души, съвести и сърца, като ги направи войска на сатанинското нечестие. И както тоя търговец на души роди зло дърво със зли плодове, така и последните търговци в Храма родиха злите си дървета със злите си плодове. Но Аз нека отново да те върна на върха на Везувий. За да видиш какво се случва, когато ангелите на Отца Ми хвърлят злите дървета в огъня на Божия Гняв…”
След тези думи Господ ме прегърна през кръста и двамата полетяхме към високата планина. Тогава Той отново простря десницата Си, тъй че в планината се разтвори пукнатина и аз отново виждах кипналата лава и огромните й огнени вълни. А докато гледах към врящия вулкан, над самия него се появиха Божии ангели с отсечени зли дървета в ръцете си. Те хвърлиха дърветата в самата лава, а тогава, при поглъщането им от лавата, дърветата дадоха още по-силен огън на вулкана, който започна да бучи страшно и да тресе цялата планина. Така, поради ужасната горещина и допълнителен огън, лавата набъбна още повече и започна да се издига към повърхността. А Исус, като ми даде знак да гледам, вече ми казваше:
“Жителите на Помпей или са твърде безгрижни, за да чуят страшното бучене от Везувий, или са твърде пияни, за да реагират, или просто спят непробудно. Безгрижието, пиянството и сънят им са собствените им грехове на неразпознаването. Затова Аз ще те изведа оттук, за да гледаш отдалеч на кипналия против тях Божий Гняв…”
В следващия миг Исус ме отдалечи на едно твърде почетно разстояние, при което върхът на Везувий бе като на длан. И само след броени секунди върхът се разтресе и вдигна в небето гигантски облаци от пепел, прах и дим. А след пепелта, праха и дима, целият небосвод се озари в червено от изригналия гейзер на лавата, чиито пръски хвърчаха към Римския град. Самият гейзер никак не намаляваше, но със страшни тласъци изригваше хиляди тонове от лава, която вече се превръщаше в огнена река. И пред самата река бушуваща вихрушка от пепел и прах се спусна към Помпей. Така вихрушката стигна крепостните стени на града и буквално ги пояде, като нападна къщите, фонтаните, залите и пазарите. А след нея огнената река пристигна твърде бързо, за да довърши започнатото от вихрушката. Понеже огнените езици вече влизаха всред разрушенията и нападаха на всичко. И при все, че пред огнения ад бягаха хиляди човеци, те мигом се опърляха и превръщаха на горящи въглени…
Това беше картина на страшна обреченост и още по-страшен Божий Гняв. Понеже лавата се превръщаше в легло и огнен ковчег за всичките жители на града. Никой от Помпей не беше избягал. Никой от Помпей не беше подготвен за Гнева. Никой от Помпей не беше оцелял. А тогава Исус с твърде сериозен Глас започна да ми говори, като казваше:
“Изригването на Везувий и гибелта на Помпей са Отеческо напомняне от древността за сетнината на последните поколения от нечестиви. Защото Отец Ми е последният Везувий и Гневът Му ще стане огнена пещ за всичките поклонници на дявола! И тоя свят е последният Помпей! Понеже в него се намират нечестивите, които трупат Гняв и вършат беззаконие. Нечестиви, които Аз ще посоча в Деня на Гнева и ще им кажа:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото между многото грехове, които човеците вършат против Бога, вие извършихте най-тежките грехове. Греховете на неразпознаването. Греховете, с които наричахте себе си християни, ако и да оставихте Господ гладен и жаден, странен и гол, болен и в тъмница!”
Но ето, огънят на последния Везувий вече е разпален твърде много. И ако искате да го избегнете, побързайте да го угасите със сълзите на покаянието и скръбта по Бога. Аз ще покажа на слугата Си как мнозина възбудиха Гнева на Бога и така ще ги призова на покаяние! Блажени човеците, които се отвърнат от греховете на неразпознаването! Проклети човеците, които за сетен път похулят виденията Ми и думите Ми, с които посещавам слугата Си!”