4. СВЯТОСТТА НА КАНАРАТА

ВИДЕНИЕ ЗА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ

Усещаш ли дъха на Скритата Манна, братко мой?
Усещаш ли онази превелика радост и надежда, че Господ ни е избрал, за да бъдем украшения на Славата Му и избрани скъпоценности на Небесния Ерусалим? Ето, с искреност свидетелствам на сърцето ти, че тази последна глътка от Скритата Манна ми се услади повече от всичките предишни. Защото зная в сърцето си, че Господ дава Небесните тайни на победителите Си. И нека никой повече не ми се оплаква, когато усети в живота си огнените изпитания и целия възможен натиск от дявола. Защото са твърде верни думите на апостола, че всичко съдейства за добро на ония, които любят Бога. “Имам натиск от дявола, братко!” – ще ми каже някой. Ами, радвай се, приятелю! Защото това е натиск, назначен да те превърне в диамант. “Ще се пръсна, Стефане!” – ще ми каже друг. Ами именно това е целта! Защото иначе няма как да стане преподреждането на всичките ти помисли и утвърждаването на Небесния приоритет в сърцето ти. Апостол Павел говореше на всички ни за прицелната точка на горното от Бога призвание в Христа Исуса. Кога би видял ти тази прицелна точка? Когато сърцето ти е черен графит или когато е светъл диамант? “Когато е диамант, разбира се!” – ще отговориш ти. Ами тогава просто се приготви да пиеш Чашата на Исус и да понесеш върху духа си всичките съпротивления на дявола, според както Бог прецизно ги е допуснал в живота ти. И вместо да се оплакваш, се радвай, че с всяко следващо изпитание духът ти отвътре заблестява като скъпоценен камък. Защото ще дойде време, когато всички ние ще паднем на коленете си и ще благодарим на Небесния Отец, че е допуснал всичките гонения в живота ни, за да се изобрази Исус в нас. И ако някой днес бяга от изпитанията и се страхува да понесе дяволското гонение, то такъв с цялото си сърце показва, че желае да си остане черен въглен, вместо да заблести като светъл диамант.
Отново ще повторя, и дори ще потретя ако трябва, че съдбата на християните е да бъдат живи и скъпоценни камъни, които се вграждат в Канарата, за да бъдат Свято обиталище на Бога. И ако в нас не се утвърди онази древна и Свята Вяра, с която първите последователи на Исус положиха живота си на Божия Свят Олтар, то тогава е напусто да си играем на Християнство. Защото пространният път, който води в погибел, днес е претъпкан от туристи с евтина и суетна вяра. Хора, които ходят на църква, понеже и другите ходили там. Гладници и келепирджии, за които едно кило захар, два пакета макарони, и един кат дрехи втора употреба, са по-желателни от всичките обещания на Новия Завет. Нека ти кажа, че времето на този свят изтича, като зрънцата през тънкия процеп на един пясъчен часовник. И всички, които са пясък, ще бъдат уловени в долната част на часовника. И само онези, които са станали скъпоценни камъни, ще останат в горната част. Тъй щото, когато настъпи грабването на Църквата, да бъдат грабнати именно скъпоценните, понеже останалите вече са получили наградата си и самоволно са избрали сетнината си. Те не са внимавали на Господните думи, нито са имали в сърцата си онази любов към Исус, с която да въздигнат към Бог Отец молитвените думи на псалома:
“От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; заведи ме на Канарата, Която е много висока за мене…” (Псалом 61:2)
Ето това трябва да бъде очакването ти, братко мой! Да бъдеш заведен от Святия Дух до Канарата, Която е много високо. Не просто някой от плът и кръв да те заведе на черква, семинар или конференция, но Сам Отец да те посочи и въздигне на Господния Хълм. Защото на този Хълм и в този миг ни очаква Исус. И Той е, Който отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Слуго Мой! Ще те пратя да свидетелстваш на Моята Църква за най-великите чудеса, които тя трябва да очаква от Мене! Защото те не са свързани с изцеления, свръхестествено снабдяване на нужди или каквито и да било земни благословения. Но в действителност ти казвам, че великите Небесни чудеса са свързани с раждането на скъпоценните камъни и с тяхното утвърждаване на Канарата. Понеже в деня, когато цялата Църква се събере на Небето и настъпи Сватбата на Агнето, там горе няма да има нищо, което Господ ви е давал за земята и земното. Нито ще качите в Сион къщите си, нито автомобилите си, нито банковите си сметки, нито хубавите си дрехи или скъпи украшения. Но единственото, с което ще заблестите на Сватбата на Младоженеца, ще са вашите духовни естества, станали живи и скъпоценни камъни.
Да Ме молите ли тогава да ви давам нещата, които преминават, или да се посветите на Канарата с всичкото усърдие и покорство на сърцата си? Да искате ли от Господ да ви дава, както светът дава, или да пожелаете нетленните съкровища на Святия Дух?
Злато, сребро и купища пари ли да изсипя в съдбите ви, та още толкова да се вържете в земните връзки, или да ви развържа от всичките зли духове и да ви извися в Съвършено познаване на Канарата? Светила на света ли да бъдете, за да премахвате сатанинския мрак от сърцата на човеците, или светски светила, които ходят от прием на прием, и от банка на банка?
Ето, напомням ви, че онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Лицето на Отца Ми, понеже е пясък от пустинята на света, а не скъпоценност от съкровищницата на Сион!
И за тия, които наистина искат да бъдат Божии скъпоценности, Аз сега ще въведа пророка Си в едно от най-святите и благословени видения, които Отец някога е давал на слугите Си!”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, като ми казваше:
“Слуго Мой! Нека сега те въздигна до Божия Престол. За да разкрие Сам Отец Ми на сърцето ти великата тайна, свързана със скъпоценните камъни на Царството…”
Ето, че Исус вече ме въздигаше със Себе Си към висините на Сион. И съвсем скоро сърцето ми видя оня Свят Небесен Град, който блестеше като самороден диамант. И когато с Господ преминахме през портите на Града и стъпихме по златните му улици, сърцето ми съзря Светии, като скъпоценни камъни, които славеха Исус и неизразим Небесен възторг изпълваше сърцата им. Така, продължили да вървим, ние застанахме пред Божия Дворец на Святостта. А Исус, като пристъпи напред, отвори вратите му и направи още няколко крачки навътре. А след това, въздигнал ръцете Си към Бога и Отца, Господ проговори със силен Глас, като казваше:
“Отче Святи! По Собствената Си Воля Ти посочи пророка Си, и със Съвършения Си Дух го изяви на света, като настойник на Небесните Ти тайни и откровения! И сега, Отче Мой, Аз доведох пророка Ти пред Святия Ти Престол, за да му дадеш достъп до най-дълбокото Си и извечно намерение – да съградиш всичките Си скъпоценни камъни в Канарата на Единородния Си Син.
Благоволи, Святи Мой Боже, да приемеш пророка Си в Присъствието Си! И да му изявиш тайните, замълчани от създанието на света! Ето, пророкът Ти стои в подножието Ти и Те слуша!”
Докато сърцето ми се пълнеше с благодатните думи на Исус, аз паднах по лицето си, и покрих с ръце главата си, понеже от самия Божий Престол се въздигаше Облак на Слава, която не можех да понеса. И ето, че отсред Облака към мен прокънтяха думите на Бог Отец, които бяха толкова тежки, щото сякаш една огромна каменна планина беше започнала да говори с величествения стон на Твърдостта си. А Отец вече ми казваше:
“Слуго Мой! Сине човешки, когото съм посочил и избрал още отпреди създанието на света! Аз те образувах и изявих на света, като пророкът на Сион, за да възвестявам чрез слугуването ти всичките откровения на Моята тайнствена премъдрост. Ти наистина достигна да стоиш в края на пътя, и да бъдеш камък от Канарата, съграден на Святия Господен Хълм. И сега Аз ще дам на сърцето ти да види, как твоят Всемогъщ Отец и Премъдър Творец е приготвил камъните за Славата на Сина Си още отпреди създанието на света. Времена и години ще полетят назад! Столетия и епохи ще се върнат в утробата на Сътворението! За да видиш Канарата в оня изначален миг, когато Старият по дни я въвежда във Вселената, и казва на всичките й творения:
Поклонете Се Нему, началства, власти и сили! Защото чрез Него създадох видимото и невидимото! Поклонете се Нему – милиарди по милиарди по милиарди звезди и слънца! Защото е Словото, чрез което вдъхнах Живота на творенията Си! Поклонете се на Канарата, която е от Вечността и ще пребъдва във Вечността! И гледайте на Святите Камъни, които ще бъдат отсечени от Нея! Защото са човешките духове на Сион, скъпоценните камъни на Правдата, които отначало записвам за Спасение и Вечен Живот!
Ето, сине човешки! Свитък Господен ще се разтвори пред Святия Ми Престол! И Небесните думи от свитъка ще те върнат с твоя Господ в зората на времето!”
След последните думи на Бог Отец, могъща Светлина премина като ураган през мене. И Исус, като се приближи, ми подаде ръка и ме възправи, като ми казваше:
“Пристъпи след твоя Господ, за да прочетеш Святите думи на Господния свитък, които вече са били дадени на Божий пророк, и възвестени като Светлина на света…”
С огромно вълнение и непрестанно благоговение аз пристъпих след Исус. А Той, като се приближи до Божия Престол, взе от огнената Божия Ръка свитъка. И като го разгърна пред очите ми, отново ми проговори, като казваше:
“Прочети писаното от пророк Исайя, слуго Господен!”
Погледнах на слънчевите думи, написани на свитъка, а те гласяха:
“Слушайте Мене, вие, които следвате Правдата, които търсите Господа; погледнете на Канарата, от Която сте отсечени, и в дупката на ямата, из която сте изкопани…” [ (Исаия 51:1)]
Едва бях прочел писаното, когато пространството под нозете ми изчезна. А Господ простря ръката Си и ме хвана здраво. И ето, че времена и години полетяха назад, и столетия и епохи се връщаха в утробата на Сътворението. Това продължи известно време, но аз не можех да преценя колко. А накрая, когато бяхме в едно изначално място на времето, Господ Исус ми проговори, като казваше:
“Според както Всемогъщият Отец е заповядал, то нека такова да бъде и видението, което ще получиш. Защото ти, слуго Господен, трябва да погледнеш на Канарата, от Която си отсечен в началото на времето, както и в дупката на ямата, от която си изкопан в края на времето. А сега, гледай Стефане! Гледай и запиши на книга всичко, което ще видиш…”
След тези думи Исус се отдалечи от мен. А заедно с отдалечаването Му, с Него настъпи чудно преобразяване. Понеже Господ заблестя в нищото като Свята и Съвършена Канара. Тя беше по-огромна, отколкото можех да си Я представя. Всъщност – мога да кажа, че сърцето ми сякаш гледаше целия Небесен Ерусалим в едно изначално състояние. И ето, че там, при Канарата, се появиха огнените ръце на Всевишния. И Сам Отец проговори на Сина Си, като Му казваше:
“Възлюбен Мой Сине! От Канарата Ти отсичам всичките скъпоценни камъни, които ще Ти подаря до края на времето! Всеки от тях ще бъде дух от Духа Ти, сърце от Сърцето Ти, светлина от Светлината Ти! И всеки от тях ще направя като огнен скрижал на Завета Ти, който ще направиш с човеците! Аз ще разхвърлям камъните по земята, която ще направя! И като ги разхвърлям – ще ги посоча! И като ги посоча – ще ги прибера! За да Ти бъдат Вечна Слава и великолепие на Небето!”
След тези думи на Отца, в Божията десница се появи Пламенен Меч, който започна да отсича камъните от Канарата. И всеки отсечен камък от десницата падаше в свитата шепа на Божията левица. А самото видение сякаш продължаваше цяла вечност. И ето, че когато и последният камък вече беше паднал в Божията шепа, Отец отново проговори на Сина, като му казваше:
“Ти Си Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят! От Тебе се родиха всичките скъпоценни камъни в Началото, и при Тебе ще се съберат всичките скъпоценни камъни в Края! Всеки от тях ще е огнен скрижал на Завета Ти, и Словото, което Си Ти, ще бъде написано с Огън върху всеки скъпоценен камък!”
След тези думи на Отца, Господ се приближи във видението при мен. И като ми се усмихна с Небесна Благост, ме попита, казвайки:
“Сега стават ли ти по-ясни думите на Апостол Павел, който в посланието си записа:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля…” (Ефесяни 1:3-5)
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Твоите са били отсечени от Тебе в началото, за да се върнат при Тебе в края. Защото така е угодно на Бог Отец, Който привежда много синове в Слава – да ни усъвършенства чрез страдания, както усъвършенства Тебе като Човешки Син…”
Слушайки ме внимателно, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Прочети тогава отново думите от Святия Божий свитък! Защото в тях е показано не само Началото, но и Края. И ако Началото е в думите:
“…погледнете на Канарата, от Която сте отсечени…”
То краят е в следващите думи:
“…и в дупката на ямата, из която сте изкопани…”
И ако ти, несъмнено, сега видя и проумя, че отсичането е горе, в Небесната Твърд, отпреди създанието на света, то къде ще е изкопаването в края на времето?”
“О, Святи мой Господи! Изкопаването ще е от земята, от пръстта, и най-вече от дълбоката религиозна яма Вавилон, от която Ти Си ни спасил чрез Святия Дух…”
В този миг Господ ме погледна с най-съкровения и дълбок поглед на очите Си. Поглед, от който аз почувствах всичката Съвършена Любов и Святост на Канарата. И тогава Той ми проговори, като казваше:
“Нека сега двамата с теб от началото на времето да отидем в края на времето. И от видението с отсичането на камъните от Небесната Твърд, да стигнем до видението с изкопаването на камъните от дупката на ямата…”
След тези думи Исус отново ме хвана здраво, тъй щото двамата с Него полетяхме през времето. И времена и години полетяха напред, а столетия и епохи излизаха от утробата на Сътворението. Докато накрая очите ми съзряха днешната земя и свят. А тогава Господ просто се спусна с мен към земята и света. И когато ги приближихме, очите ми наистина съзряха дупката на ямата, от която скъпоценните камъни щяха да бъдат изкопани. Така, влезли дълбоко в дупката, ние застанахме пред камъните. А Господ ме попита:
“Помниш ли как Отец отсече камъните от Канарата Си в онова изначално видение? И сега, като погледнеш тук, в дупката, скъпоценни камъни ли виждаш?”
Погледнах със свито сърце към камъните, но всички те бяха черни въглени. Ето защо проговорих на Господ, като Му казах:
“О, Исусе! Диамантите са станали на въглени!”
В този миг с огнен и ревнив Глас Господ извика, като ми казваше:
“Ами какво още чакаш? Започни да изкопаваш тези въглени от ямата на Вавилон. Защото при тях се е случило това, че слепи са били водени от слепци.
Но ти протегни ръце и воювай за тях! Пожертвай се за тях! Изкопай ги с Пламенния Меч, който Отец е дал да въртиш с ръцете си! Върни камъните Ми при Мене! Защото от Канарата бяха отсечени и при Канарата трябва да бъдат възвърнати!”
В следващия миг Господ бръкна в мантията Си и извади Пламенен Меч, като го подаде в ръцете ми. А аз, без да губя никакво време в чудене, започнах да изкопавам камъните от дупката на ямата. А тогава, докоснати от Пламенния Меч, въглените започнаха да проблясват в Огън, а духовните им естества започнаха да се променят. И при всеки следващ удар от Пламенния Меч, те все повече и повече се просветяваха и заприличваха на диаманти. Това накара Господ да се усмихне и отново да ми проговори, казвайки:
“Сега ти вече знаеш що ще рече да бъдеш слуга, който работи за Святостта на Канарата. Защото ето това – да се посветиш на Святостта на Канарата, ще рече да започнеш да измъкваш пленниците от дупката на Вавилонската яма и да ги възкачиш на Господния Хълм.
Не всички ще те послушат и приемат Небесната Светлина на пророческите ти свидетелства, защото не всички са отсечени от Канарата! Но Аз ти казвам, че няма да има камък, отсечен от Канарата, който да не се върне и съгради на Канарата! И ето за това Свято Дело Отец Ми те посочи и избра! Защото не е възможно Словото Божие да не се сбъдне и очакванията на Твореца да се осуетят! Защото в Истинната и Свята Библия на Отца Ми е записано:
“Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето: Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни…” (Еклесиаст 3:1,5)
Отец Ми е, Който отсече камъните от Канарата Си и ги разхвърля по земята – за да се роди всеки на времето си! И пак Отец Ми е, Който със слугите Си пророците ще събере камъните Си, за да се съградят на Канарата!
Ето, дадох най-дълбокото и Свято видение на пророка Си от Божия Престол! Видение, с което заповядвам на всичките Си просветени и скъпоценни камъни да слязат в дупката на ямата, от която са били изкопани, за да съберат и осветят последните камъни, записани за Спасение и Вечен Живот, преди да дойде свършекът на всичко!
Аз, Канарата на Господния Хълм, ви чакам да се съградите в Мене! И като свидетелствам могъщо за пророка Си, ви призовавам – днес и сега, да престанете да бъдете черни въглени, но да станете Святи скрижали, върху които Отец Ми с Огън е записал целият Ми Нов Завет! Имате Огъня Ми, Святи люде! Имате виденията Ми, Божии люде! Имате благоволението на Отца Ми, скъпоценни камъни на Небесната Канара! Подвизавайте се за Канарата, за да заслужите Вечните си жилища!
Утвърждавайте Делото Ми и Примера Ми! Да, утвърждавайте ги! Аз, Канарата на Вечното Спасение, дадох тези Святи видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”