СЪГРАДЕНИ НА КАНАРАТА – III ГЛАВА

3. ВИСОЧИНАТА И ТВЪРДОСТТА НА КАНАРАТА

ВИДЕНИЕ ЗА СЪВЪРШЕНОТО ОТДЕЛЯНЕ НА ЦЪРКВАТА ОТ ДУХА НА СВЕТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не вярвай на никой безумен човек, който реши да ти хвали пясъчния си дворец и да те убеждава, че мястото ти е сред пясъка. Не приемай в сърцето си свидетелствата и религиозните кампании на църкви, които светът обича и поощрява по всякакъв начин. И най-вече – научи се да забелязваш пясъка и да го избягваш своевременно. Има няколко неоспорими факта за пясъка, които са болезнени за сърцата на Божиите чеда, и често се превръщат в примка и съблазън за тях. Нека ги изброя, преди да ти разкрия чудесните видения, свързани с Канарата на Господния Хълм.
Първо: Факт е, че по отношение на финансови възможности пясъчните дворци ще разполагат с всичката възможна подкрепа на Мамон, тъй щото лесно ще могат да осъществяват религиозните си кампании по целия свят.
Второ: Факт е, че по отношение на пропагандата и промиването на мозъци, пясъчните дворци ще разполагат с всички съвременни средства, били те зали, печатници, телевизии, радиостанции и Интернет.
Трето: Факт е, че по отношение на организация и кадри, пясъчните дворци отдавна разполагат с престижни институти, академии и училища, от които бълват амбицирани кариеристи и просмукани от заблуда теолози.
Четвърто: Факт е, че когато трябва да употребят земни блага, за да привлекат човеци към себе си, пясъчните дворци ще разполагат с едно огромно количество от “помощи”. Сложи тук дрехи, хранителни продукти, а дори и пари, раздавани на ръка.
Пето: Факт е, че когато трябва да избират между духовното богатство и материалното благополучие, повечето човеци с удоволствие се втурват да вземат користите за плътския човек, като са готови да почетат с присъствие всеки пясъчен дворец, стига там да има някакъв келепир и далавера. И след всички тези факти идва заключението, което гласи:
Пясъкът може да действа само привременно на човека, но цената да му уповаваш и да го превърнеш в основа на битието си, е загуба на Вечния Живот. Защо е така?
Именно защото пясъкът е много, а Канарата е само една! И докато пясъкът е долу, при брега на морето, Канарата е горе – на върха на Господния Хълм.
Аз няма да те убеждавам какво е коствало на Божия пророк, за да се възправи против всичкия религиозен пясък на света, най-малкото защото във всички написани книги съм свидетелствал за това и Святият Дух мощно е потвърждавал думите ми. Но аз непременно искам да ти кажа, че ако в последните четиринадесет години дяволът е хвърлил всичките си сили, за да спре делото ми, и не е успял, то тогава срещу него Исус е противопоставил нещо повече от пясък. Защото именно камъкът е нещо повече от пясък. А този Свой камък Господ многократно е засвидетелствал в пророческите книги. И при все, че съм Стефан, а не Петър, пак Божията Вярност ме е отделила от света и ме е направила всякога да пребъдвам в Канарата.
И ето тук, братко мой, аз ще призова сърцето ти с всичката си любов и вярност, за да последваш моя Господ и Бог, Който е и твой Господ и Бог. Защото виденията в тази пророческа книга ще бъдат за теб чудо на чудесата, и Сам Исус отново ще ти даде да пиеш от Скритата Манна, и да усетиш как в сърцето ти се сбъдват всичките Заветни обещания. А сега нека да ти разкрия разговора, който имах с Господ, миг преди Той да ме посвети в твърде благодатните Си видения. Ето какво ми каза Исус:
“Слуго Мой! Както многократно съм ти говорил при описването на Небесните видения, така и тук ще ти кажа да се закрепиш Съвършено в Мен и да не се поклатиш, нито да се смутиш от жестоката ярост и ужасния натиск, на които ще бъдеш подложен заради писането на тази книга. Защото залогът в нея е толкова голям, колкото по-скъпоценен е един диамант в едната ръка от един черен въглен в другата.
И сега ти казвам, че именно с Твърдост разумните девици ще се съберат на Хълма Господен и ще превъзмогнат над всичката съпротива на дявола. Понеже Аз и Отец Ми видяхме колко страшна и повсеместна стана уплахата на неразумните девици от последната книга, в която Бог пророчески отхвърли отстъпилите от Завета Му, и пророчески възвести петте благоуханни девици. И именно това беше най-острото на Господния Меч против Вавилон, за което ти говорих преди седем години и преди сто и двадесет книги. Защото в крайна сметка Новият Завет се доказва и потвърждава в сърцето само с участие на Сватбата между Младоженеца и Невястата. Понеже какво ще се ползва човек, ако има всички авторитетни издания на Библията, а душата му намери сетнината си при измамника и неприятеля?
Какво ще се ползва книжникът, ако чете под лупа Вулгата или гръцкия оригинал, конкорданса на Стронг или превода на крал Джеймс, ако в крайна сметка е построил къщата си върху пясък? Какво изобщо ще ги ползва всичките пясъчни дворци, които лицемерно са демонстрирали Християнство пред очите на света, когато основата им не е била Канара, а просперитет, теология и фарисейски квас?
И ето затова Аз и Отец Ми решихме още веднъж да ти дадем Съвършен достъп до Светилището и до съкровищницата на Божията тайнствена премъдрост. За да станат явни на Моята Църква трите най-важни белега на Канарата – Височината, Твърдостта и Святостта. Първите два белега ще ти покажа в това видение. А белегът на Святостта ще ти разкрия в последното видение, което е пред Божия Престол. Но ти сега Ме последвай в разкриването на първия от белезите. Белегът на Височината…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се разкри и самото видение. Аз и Исус вече бяхме тръгнали да се изкачваме нагоре към Господния Хълм. А тогава Господ посочи с ръка към Небето, като ми казваше:
“Всеки, който е решил да се изкачи на Господния Хълм и да намери Канарата, става прицел на онзи тъмен облак, който сега ти посочвам. Защото това е облакът на Вавилон, и там се намират всичките началства и власти на Сатана…”
Погледнах към облака, който Господ ми посочваше, когато забелязах как вихър, подобен на фуния, излезе от облака и се втурна право към нас. Това ме накара да кажа на Исус:
“О, Спасителю мой! Тъмен вихър от Вавилонския облак идва към нас!”
“Разбира се, че ще идва, слуго Мой!” – ми проговори Господ и продължи:
“Та нали ти сега се изкачваш до Височината на Канарата? Нима мислиш, че дяволът ще се съгласи просто да гледа как някой решава да се съгради като камък в Духа на най-големия му противник и най-омразната на сърцето му Личност? Никак да не се плашиш, но просто дръж ръката Ми и нека да продължим да се изкачваме, като никак не обръщаме внимание на сатанинския вихър…”
Послушал Исус, аз още по-здраво стиснах ръката Му, като продължих да вървя нагоре с Него. Но ето, че вихърът вече се втурваше по Хълма, като се стовари върху нас. А тогава сърцето ми усети толкова пронизващ леден вятър, щото дъхът ми пресекна от студа. И аз, събрал всичката си сила, едвам успях да кажа на Господ:
“Исусе! Този вихър е леден! Той така нападна сърцето ми, щото хиляди стрелички на омраза се забиват в душата ми. Какво да сторя?”
“Обичай своя Господ, слуго Мой!” – ми отговори Исус и продължи:
“Колкото повече обичаш Бога, толкова повече Огънят на Духа отвътре ще противостои на студа на дявола отвън!”
Послушал Исус, аз просто Му казах:
“Обичам Те, Господи! И ще Те следвам до смърт, тъй щото където Си Ти, там да бъда и аз!”
Думите ми никак не се харесаха на дяволския леден вихър, който още повече започна да блъска сърцето ми и цялото ми духовно естество. Но било, че усещах студа, аз продължавах да вървя с Исус, когато очите ми забелязаха, че вече се бяхме изкачили на Господния Хълм. И ето, че тогава Господ се преобрази пред мен, понеже стана Канара. А самата Канара отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Сега си във Височината Ми! А да стоиш и пребъдваш във Височината Ми, ще рече всякога да усещаш омразата и студа от дявола. Понеже затова Аз някога предупредих всички ви:
“Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 10:22)
И ако до днес не сте знаели кога започва да се усеща омразата и ледения вятър, то сега непременно знаете, че ще усещате лютия студ, когато пребъдвате във Височината на Канарата. Но ти сега просто съедини духа си с Моя Дух, за да разбереш какво още е Височината на Канарата. Защото във високото от устните винаги излиза Дъх, който се вижда…”
Погледнал на Канарата, аз прострях ръцете си и Я докоснах, когато усетих как Господ просто ме прибра в Себе Си. И ето, че от дълбочините на сърцето ми излезе Дъх, който пламна на устните ми. И самият Дъх проговори със собствения ми глас, като казваше:
“Да бъдеш камък във Височината на Канарата, ще рече всякога да противостоиш на духа на света с Дъха на Всемогъщия!
Това, което духът на света ще нарече бяло, ти с Дъха Ми ще наречеш черно. И онова, което духът на света ще нарече черно, ти с Дъха Ми ще наречеш бяло.
Това, което духът на света ще нарече сладко, ти с Дъха Ми, ще наречеш горчиво. И онова, което духът на света ще нарече горчиво, ти с Дъха Ми ще наречеш сладко.
Това, което духът на света ще нарече светло, ти с Дъха Ми ще наречеш тъмно. И онова, което духът на света ще нарече тъмно, ти с Дъха Ми ще наречеш светло.
Това, което духът на света ще нарече добро, ти с Дъха Ми ще наречеш зло. И онова, което духът на света ще нарече зло, ти с Дъха Ми ще наречеш добро.
Докогато продължаваш с Дъха Ми всячески да се противиш на духа на света, то и дотогава пребъдваш като камък във Височината на Канарата. Защото Височината на Канарата е заповядана, за да се изявяват високите помисли и високите решения на Превъзвишения, като пълен противовес на долните помисли и долните решения на падналия от Сион. Ако светът те мрази, то е, защото Мен преди теб е намразил, и Моят Дъх преди твоя е отхвърлил. И докогато продължава омразата на света против сърцето ти, то и дотогава ще имаш съвършеното потвърждение и непоколебима увереност, че си камък от Височината на Канарата!”
Не зная какво извърши Дъхът на Отец в сърцето ми, но в този миг, съединен с Канарата, аз знаех, че това е вечната ми съдба от Вечния Бог. И Канарата, усетила благоговейните ми помисли, ми проговори отново, като казваше:
“Ако с такъв Дъх е свързана Височината Ми, то каква ли ще да е Твърдостта Ми? Нека да те заведа и в Твърдостта Ми, слуго Мой, за да свидетелстваш за нея на всичките Божии чеда…”
След тези думи Канарата отново се преобрази пред сърцето ми, тъй щото виждах моя Господ Исус. И Той, като бръкна в мантията Си, извади от нея златната Стомна със Скритата Манна, като ми казваше:
“Вземи Стомната! И отпий от онова Святото, което се съдържа в нея! Защото сега Божията тайнствена премъдрост ще изпълни сърцето ти и ще отвори очите ти. За да разбереш каква е Твърдостта на Канарата…”
Със силен трепет и дълбоко благоговение аз взех от Исус Стомната, като я надигнах да пия. А тогава божествената течност с дъх на мед и кориандрово семе изпълни целия ми дух и просвети всичките ми помисли. И ето, че аз видях как от Небето към земята се спусна огромна Чаша, която във високата си част беше много широка, а в долната си част – твърде тясна. Това ме накара с почуда да попитам моя Господ:
“Какво ми даваш да видя, Исусе?”
А Спасителят ми проговори:
“Това, което ти давам да видиш, не е ново за сърцето ти. Но нова е ситуацията, в която сега се намираш. Защото тази Чаша, която виждаш, е единственото място за изработване на скъпоценни камъни. А кой е най-скъпоценният камък, за който ти си чувал?”
“Ти Си Този Камък, Господи!” – отговорих аз. Това накара Господ да се разсмее и да ми каже:
“Разбира се, че Аз съм Този Камък! Но въпросът Ми беше простичък и изискваше прост отговор. Затова нека отново да те попитам:
Кой е най-скъпоценният камък, за който си чувал?”
“О, Исусе! Това е диамантът!”
“Точно така, слуго Мой! Диамантът е най-скъпоценният изсред камъните. Виж тогава тази Чаша, защото е Чашата на Човешкия Син, която Той изпи в Гетсимания. И като хванеш ръката Ми, последвай Ме до дъното на Моята Чаша. Защото именно там Скритата Манна ще просвети сърцето ти…”
След последните Си думи Господ ме обгърна с могъщите Си ръце, като ме отнесе до високата част на Чашата Си, откъдето двамата се спуснахме покрай стените й до самото дъно. И ето, че когато бяхме на дъното, с дълбок и твърде съкровен Глас Исус ми проговори, като казваше:
“Много години съм жадувал да ти споделя това най-дълбоко откровение от Скритата Манна! И именно затова те поставих срещу най-силната власт на дявола – за да те намеря победител и да имам всичките Святи основания да ти давам от скритите Божии тайни. А сега сърцето ти ще вкуси тайната, която е възможно най-великата привилегия за духовния човек. Тайната за изработването на скъпоценните камъни за Сион. Защото Моята Гетсимания е ковачницата на Отеческата Мъдрост, където се раждат диамантите. И ето, тя сега ще се яви сред нас, за да проговори на сърцето ти…”
Докато Исус още ми говореше, отсред височината на Чашата се появи Божията Мъдрост. Както и във всички видения, давани ми отпреди, така и този път аз я видях уподобена на девойка. И ето, че Мъдростта се усмихна на Господ, а след това се приближи до мен, като ме докосна с белите си пръсти. А тогава от устните й излезе въпрос:
“Знаеш ли какво представлява диамантът, слуго Господен?”
“О, Божия слугиньо! Аз знам, че това е най-твърдият камък на земята. И знам още, че Господ ни иска като диаманти за Канарата Си, защото Сам Той е най-скъпоценният диамант на Сион…”
“А какво е самият диамант? Или какъв химичен елемент представлява той?”
“Диамантът е една от природните форми на въглерода!” – отговорих развълнуван аз, когато усетих как Скритата Манна започва да просветлява сърцето ми. И ето, че Божията Мъдрост отново ми проговори, като каза:
“Знай тогава от Мъдростта на твоя Бог, че цялото ти плътско тяло има за основа именно въглерода, понеже Творецът направи Адам от земна пръст, която беше въглерод. А духовният първообраз на въглерода е личният ти дух. Помисли тогава коя е другата природна форма на въглерода, освен диаманта?”
Знаех всичко това в сърцето си и затова отговорих:
“Другата природна форма на въглерода е графитът или просто въгленът…”
В следващия миг Мъдростта бръкна в мантията си, като извади два камъка. Единият беше скъпоценен диамант, а другият – черен въглен. И като държеше скъпоценния диамант в дясната си ръка, а въгленът в лявата, тя отново ми проговори, като казваше:
“В дясната си ръка държа въглерод, който е диамант. А в лявата си ръка държа въглерод, който е въглен. Какво ли ще е нужно, тъй щото въгленът в лявата ми ръка да заприлича на диаманта в дясната? И защо диамантът е прозрачен и скъпоценен, а въгленът е черен и цапащ?”
Скритата Манна вече действаше мощно в сърцето ми, тъй щото отговорих:
“Божия слугиньо! Диамантът в дясната ти ръка е осветен, посветен и просветен от Бога дух, а въгленът в лявата ти ръка е дух, обременен от природата на грешното естество. За да може въгленът да стане диамант, то трябва Святият Дух да влезе във въглена, а самият въглен да бъде подложен на огромно налягане, за да се преподредят частиците му, тъй щото от хаотично струпани те да станат във вид на кристали. Само така въгленът би станал диамант…”
Слушайки думите ми, Мъдростта отново проговори, като казваше:
“Духът е, който дава живот. И тоя въглерод, който е първообраз на личния ти дух, става диамант тогава, когато се изпълни от Божията Светлина и понесе всичките изпитания, назначени да го превърнат в скъпоценен камък.
Ето, ти сега си в Чашата на твоя Господ Исус. И след малко тя ще се напълни. А ти ще свидетелстваш на братята и сестрите си как черен въглен, взет от света, се превръща в скъпоценен камък, достоен за Божия Престол…”
След тези свои думи Мъдростта загадъчно се усмихна и издигна нагоре от Чашата. А аз, все още не можещ да осъзная напълно Светлината на мъдрите й думи, попитах Исус:
“Да разбирам ли, Господи, че абсолютно всеки човешки дух е духовен камък, но едните са черни въглени, а другите – диаманти?”
“Точно такова разбиране имай, слуго Мой! Защото човешкото тяло е само един физичен аналог на духовното. И ако белтъкът и протеинът за плътското тяло природно представляват въглерод, свързан в сложни съединения с други химични елементи, то духовният първообраз на въглерода е именно човешкият дух, който дава живот. Самото новорождение в Святия Дух е поставянето на въглена в такава среда, в която да се превърне в диамант. А това означава пренареждането на всички помисли, думи, намерения, ценности и критерии в човека. И ето тази Моя Чаша служи именно затова – да се постави въгленът под такова налягане, щото да се превърне в диамант…”
“Направи ме диамант, Господи!” – извиках с вълнение аз. А Исус се усмихна и ми проговори, казвайки:
“Аз отдавна съм те направил диамант! Как иначе да би издържал чудовищното налягане, което дяволът упражни против сърцето ти? Но за свидетелство на цялата Ми Църква сега ще те поставя под същото налягане. И на всички Мои ще кажа:
Не бъдете черни въглени, защото Царството Божие не е направено за черни въглени! Но станете живи и скъпоценни камъни, защото Сион е съграден от блестящи диаманти.
И за насърчение и съвършена увереност знайте, че ако земните диаманти се раждат под огромно налягане от милиони атмосфери, то духовните диаманти се раждат под духовния натиск на милиони демони. Защото всяка атмосфера от този натиск е присъствената съпротива на един демон. Тъй щото в пътя ви до Канарата непременно всички вие ще преминете през Гетсимания и ще пиете Чашата Ми, за да се променят необратимо и съдбоносно духовните ви естества. За да се пренаредят помислите в сърцата ви в съвършено съгласие със Закона на Животворящия Дух и със Святото Слово на Всемогъщия Ми Отец…”
След тези думи Господ съпричастно ми се усмихна, като каза:
“Аз сега ще изляза от Чашата и ще заповядам тя да бъде напълнена с всичкото духовно налягане, което превръща черния въглен в светъл диамант. А ти, като пребъдваш в Святия Дух и се изпълваш със Святата Вяра на Човешкия Син, просто претърпи за свидетелство на братята и сестрите си…”
След тези думи Исус се извиси от Чашата. А тогава в нея започнаха да се изливат всичките води на нечестието. И когато водите притиснаха духа ми, аз усетих всичката възможна ярост, злоба и съпротива от дявола. Но при все, че натискът се увеличаваше до пълно ужасяване, аз така и не се ужасих. Защото Святата Вяра на Канарата изпълни сърцето ми. И Духът започна мощно да утешава помислите ми, като ми казваше:
“Спомни си всичко, което знаеш от Завета на Исус! Спомни си как Той ти се обеща, че ще бъдеш пръчка от Лозата Му, която дава плод, а плодът се превръща на Вино.
Ето, ти сега си в Лина, а зрънцата ти са подложени на натиск до пръсване. Спомни си как Господ ти обеща, че който изгуби живота си заради Него, ще го намери! Ето, ти сега си в Смъртта на Човешкия Син, за да намериш и Живота Му! Спомни си как апостолите на Исус увещаваха повярвалите, че през много скърби ще влязат в Божието Царство! Ето, ти сега си в тези скърби! Спомни си най-сетне Святите думи на Яков, защото именно сега те действат върху духа ти, за Слава и почест на Вечния Цар:
“Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде…” (Яков 1:2-5)
Ето, Исус днес даде Мъдростта на всички ви, за да познавате великата тайна на духовното Преображение. Защото с това Преображение вие се уподобявате на Небесния Цар, и като живи и скъпоценни камъни се съграждате в Канарата за Божие обиталище! Ето, Исус днес даде Чашата Си на всички вас – за да преминете през налягането на големите води и да бъдете съвършено преобразени. И нека никога никой от вас да не забравя, че вашият Пример Исус понесе в Чашата неизмеримо повече от който и да било човешки син. Защото Божият Син понесе налягането на целия ад, на цялата бездна, и на всичките поднебесни сили на нечестието. А Той се е обещал, че няма да ви изпита повече, отколкото е силата ви, но заедно с изпитанието ще ви утвърди и направи скъпоценни довека…”
Святият Дух все така говореше в сърцето ми, когато усетих, че всичките ми вътрешности светят. Светеха ръцете ми, нозете ми, устните ми. Светеха гърдите ми, кръстът ми, раменете ми. Светеше цялата ми глава. И една дълбока и пламенна Любов се издигаше като огнен извор от сърцето ми, тъй щото се изправих без всякакво усилие. И онези води над мен, напълнили Чашата, сякаш че бяха станали невалидни и безпомощни. Те вече никога нямаше да могат да ме спрат, нито да ме поклатят или отместят от Канарата. Аз бях станал скъпоценен камък за моя Господ! А Той, като отмахна само с погледа на очите Си всичките води, напълнили Чашата Му, отново се сниши до мен, като ми казваше:
“Нека отново да те въздигна до Господния Хълм. А оттам – до самия Божий Престол. За да дам на сърцето ти да свидетелства за последния и най-важен белег на Канарата – Святостта.
А на всички Мои сега казвам:
Няма преки или кратки пътища до Сион и до Канарата на Вечното Спасение. Има един единствен път и това е Моят Път. А който върви на Моя Път, той ще намери Моите изпитни! И който издържи в Моите изпитни – той е достоен да се нарече Мой скъпоценен камък! Ето, Аз сега ще въведа пророка Си пред Божия Престол и ще му дам да свидетелства за Святостта на Канарата, потвърдена от огнените скрижали на Новия Завет. Аз, Канарата на Вечното Спасение, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s