2. “НА ТАЯ КАНАРА ЩЕ СЪГРАДЯ МОЯТА ЦЪРКВА”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз нямам никакво намерение да убеждавам когото и да било колко фатален е пясъкът, върху който мнозина устройват живота и съдбата си. В крайна сметка на тях така им харесва и това е техният начин да изразят свободната си воля. Но за всеки, който иска да намери мъдрост и водителство от Бога в тази книга, ще кажа, че светът ще става все по-пясъчен и по-пясъчен. Докато накрая се превърне в една гола и страшна пустиня, приготвена от дявола за идването на запустителя, който е човекът-Антихрист.
През всичките години на моето слугуване към Исус, аз многократно призовавах и все още призовавам човеците, които имат много пясък, да го обърнат в основа за Вечен Живот и в гаранция за всичките бъдни добрини, които ще дойдат от Бога. Сам Господ в Евангелието призоваваше богаташите с думите:
“И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища…” (Лука 16:9)
Можеха ли онези древни богаташи да се вслушат в призива на Исус и да придобият вечните си жилища? Разбира се, че можеха! Трябваше само да се оставят от земните си имоти и да раздадат богатството си на сиромасите, а след това да последват Господ, като се предават на скромност и Божия достатъчност. Да, но повечето богати отказаха да се покорят на божествения призив.
Могат ли днешните богаташи да се вслушат в призива на Исус и да придобият съкровища на небесата? Разбира се, че могат! Да, но има един голям проблем и той се дължи на пясъка. Проблемът е, че пясъкът много тегли. В него се намират всичките инвестиции на дявола, а той не би се отказал да си прибере както инвестициите, така и постоянно растящите лихви. Защото по-лесно е за един продуцент да извади купища пари и да ги вложи в телевизионното шоу на Азис или в поредния блудкав албум на някоя чалга-певица, отколкото да ги посвети за успеха на благовестие, което не е от този свят…
Пясъкът, братко мой! Тоя коварен и страшен пясък, с който сърцата запустяват и изсъхват, понеже нямат живите води на Святия Дух. Аз не зная до какви чудовищни извращения ще стигне масовата разрушителна аморалност и пълното оскотяване на българския род, но смея да твърдя, че в тази сатанинска кампания играят стотици милиони и дори милиарди левове. А какво правят църквите, докато в общественото пространство се развихрят масовите оргии между хора и демони? За какво изобщо християните се събират в църковните си събрания, когато стълпът на Истината е съборен, а духовното тяло на нацията е предадено за ръфане и разкъсване от милиони демони?
О, братко мой! Нека ти кажа, че в пясъчните Вавилонски дворци поклонниците се събират само за едно:
Да проповядват за пясък, да дават свидетелства за пясък, да полагат основи върху пясък, и да градят със пясък!
Защото какво друго да е проповядваният сатанински просперитет, освен пясък? Какво друго да са конференциите, спретвани в най-престижните зали, ако не пясък, примесен със златен прах? Какво друго да са всичките пръкнали се библейски училища, ако не пясъчни дюни, в които вярващите се подлъгват от змии и скорпиони, за да ровят в буквата, а да мразят Духа на писаното?
Когато Исус подготвяше сърцето ми за следващото видение, което щеше да ми покаже, Той нарочно ме провокира с думите:
“Слуго Мой! Досега не съм ти заповядвал да правиш нещо подобно, но именно сега ти казвам да попиташ всички, които храня чрез слугуването и пожертвуванието ти. И да им зададеш следния въпрос:
“Но според както се говори по всичките църкви, кой съм аз, мили мои братя? Според както говорят пастирите, дяконите и презвитерите в предадените им за управляване светски църкви, кой е тоя Стефан Главчев, дето четиринадесет години пише някакви книги?”
Как ще ти отговорят, слуго Мой? И какви свидетелства ще излязат от устните им?”
Въпросът на Господ жегна сърцето ми, тъй щото изпитах болка. А след това Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Аз вече многократно съм чувал през годините какво говорят за мен по църквите. Знам, че там името ми е поругано и омърсено, а делото ми е анатемосано като дяволско. Тъй щото за църквите аз съм еретик, антихрист и лъжехрист, който има за цел само да събаря вярата в Бога. Неведнъж мои братя и сестри ми писаха писма, че точно това говорят за мен скъпо платените църковни наемници…”
“Да, така е! Именно такава змийска отрова и бяс се изсипа против името ти и живота ти, както и против слугуването ти на Небесния Цар. Но Аз нека сега да продължа и да ти кажа да зададеш друг въпрос на братята и сестрите си:
“Но според както говорят Бог Отец и Господ Исус Христос, а Святият Дух свидетелства на Тях, кой съм аз, мили мои братя? И според както Небето е потвърдило Печата си в сто и шестдесет пророчески книги, кой е тоя Стефан Главчев?”
Как ще ти отговорят верните, слуго Мой? И какви свидетелства ще излязат от устните им?”
“О, Господи! Верните ще ме разпознаят като пратеник на Неизменния и Вечно съществуващ Бог Отец, на Сина Му Исус, и на Святия Дух…”
Господ се усмихна на думите ми и ме погали по главата, а след това отново ме попита, казвайки:
“А знаеш ли след един такъв отговор как Аз ще отговоря на всички, които те приеха като пророк в името на пророк, и като праведник в името на праведник? Ето, нека чуят думите Ми:
Блажени сте, вие Божии чеда, които разпознахте слугата Ми Стефан, като пророкът на Сион! Защото плът и кръв не са ви открили това, но Отец Ми, Който е на небесата! И Аз ви казвам, че всички вие сте скъпоценни камъни, съградени върху Канарата Христос! И портите на ада няма да ви надделеят!
Да, слуго Мой! С Кръвта Си подпечатвам думите Си, и с Духа Си ги изпълвам, че са верни и истинни! И ако някой се съблазни, че Канарата те е посочила за пророк на Сион, и за Божий настойник над Верния остатък, то такъв не е скъпоценен камък за Небето, но глинена тухла, залепена със смола върху последната Вавилонска кула на земята. А сега Ме последвай и виж видението, което Канарата ти дава. Защото е видение за всичките скъпоценни камъни, които ще се съградят в Мен!”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се появи видение. И ето, че в това видение аз вече виждах моя Господ като Канара. Цялата Му осанка – от главата до сандалите на нозете Му беше светло-каменна. Отстрани на Исус върху голям пясъчен куп беше застанал Сатана, уподобен на змия, а досами Господ стояха учениците Му. И ето, че Исус проговори на учениците Си, като ги попита:
“Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” (Матея 16:13)
Дочул въпроса на Спасителя, дяволът нервно реагира. И като започна да мята опашката си насам-натам, хвърляше пръски от пясък към сърцата на учениците. И ето, че някои, усетили пясъка, побързаха да отговорят на Исус, казвайки:
“Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците…” (Матея 16:14)
Дочул отговора им, Господ се обърна към мен във видението, като ми казваше:
“Виждаш ли сега що ще рече пясък? Това са не само светските суетни блага, но също така и клюките, шушуканията и откровените лъжи от религиозни книжници. Именно затова дяволът размаха опашката си – за да смути сърцата с пясък, а така да ги обърка с всичката човешка глупост. Но ти гледай как Аз отново ще попитам учениците Си…”
След тези думи Господ отново се обърна към учениците Си, и повторно ги попита, този път с бавен и твърде сериозен Глас:
“Но според както вие казвате, Кой съм Аз?” (Матея 16:15)
Миг след въпроса, духовното естество на Исус заблестя, и Канарата съвършено се просвети пред учениците. И тогава лъч от Небето докосна сърцето на Симон, тъй щото духът на рибаря мигновено се уподоби на светъл камък. И Симон, усетил докосването от Небесния лъч, проговори на Господа, казвайки:
“Ти си Христос, Син на живия Бог…” (Матея 16:16)
Думите му накараха Исус да се усмихне, да го посочи с показалеца Си и да му каже:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър…” (Матея 16:18)
А след това, погледнал с презрение към треперещия от яд дявол, Исус обърна показалеца към Сърцето Си, като допълни:
“…и на тая Канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
След последните Му думи, огнени пламъци излязоха от каменната Му осанка, карайки дявола да изпищи и да отскочи назад. И докато аз гледах втрещен, Исус отново ме попита, казвайки:
“Колко от Божиите чеда се упражняват в псаломната села (необходима пауза, нужна за дълбоко осмисляне, поставяна при четенето на някои псалми – б.а.) дори само за едно вдишване, та да разберат, че Канарата посочи Симон като един от камъните Си, а Себе Си – като Основа на Църквата Си? Колко от Божиите чеда имат очите на Святия Дух, за да проумеят, че Отец даде на Сина Си да бъде Канара и Основа, а учениците Му отпосле да Му станат живи и скъпоценни камъни? И колко от Божиите чеда най-сетне се просветиха, та да разберат, че самото знамение при околностите на Кесария Филипова, бе избор между Канарата и пясъка?
И именно затова Аз първом попитах учениците си:
“Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?”
Ето ви пясъка, направен от клюки, шушукания и лъжи! Симон не се докосна до този пясък, защото знаеше, че ще наскърби Отца и Сина. Но тогава Аз повторно попитах:
“Но според както вие казвате, Кой съм Аз?” (Матея 16:15)
Тук въпросът Ми вече търсеше сърцата на учениците Ми! Тук Канарата вече търсеше първия от камъните Си, който щеше да се съгради в Нея. И този камък, докоснат от Отеческия лъч, Ме изповяда и засвидетелства, като каза за Мене:
“Ти си Христос, Син на живия Бог…” (Матея 16:16)
А тогава възрадвана Канарата му отговори:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър…” (Матея 16:18)
Пречудните думи на моя Господ ме накараха да коленича в нозете Му и да Го попитам:
“А защо, Господи, евангелистът не е записал, че след като нарече Симон с името “Петър”, Ти посочи Сърцето Си, за да се изповядаш именно като Канарата, върху която съграждаш Църквата Си?”
В отговор Господ с благ и нежен Глас ми отвърна, казвайки:
“Това умишлено е скрито! Защото Отец Ми е ревнив Бог! И Той е, Който лично посочва камъните за Канарата Си! Защото никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец Ми, Който Ме е пратил. Но ако някой е останал религиозен, та да не търси лъч от Небесния Отец, но е искал потвърждение от плът и кръв, то такъв непременно попада на пясъка на Сатана.
И не се ли повтаря вече две хиляди години това знамение и този избор между Канарата и пясъка? Не тръгнаха ли още от древността човеците да се съграждат върху човеци, а не върху Господ, Който е Спасителната им Канара? Не направиха ли религиозните в Рим една катедрала “Свети Петър”, решили, че именно Петър Господ е посочил за Канара, а не Себе Си? Не се ли нарекоха хиляди пясъчни храмове с имената на светии и светици, когато Канарата изобщо липсваше от основата им? И не се ли повтори това знамение и този избор между Канарата и пясъка и в твоя живот на пророк и Божий слуга?”
Слушащ Господ, аз още повече наведох главата си пред Него, а тогава Гласът Му стана гневен и твърде ревнив, тъй щото Той вече казваше:
“До Отца, Сина и Святия Дух ли се допитаха човеците, които те отхвърлиха и заклеймиха като антихрист и лъжехрист, или до плът и кръв? Небесните устни на Отца ли послушаха тия, които късаха и изгаряха книгите ти, или змийските устни на платени наемници и религиозни кариеристи? До Благия Пастир ли дойде да се допита овцата, получила пророческо слово, или побърза да блее пред гегата на дипломирания наемник и да го пита дали да чете виденията на Божия пророк или да ги похули в сърцето си, като вдъхновени от дявола? Колко хиляди български овце бяха завлечени в ямата, и вълната им оплетена в драките и тръните на проклетия религиозен дух? Колко хиляди български камъни потъмняха, само защото нямаха ревност да се допитат до Канарата Израилева, нито да претърпят яростното гонение на Вавилон? Колко хиляди български пръчки изсъхнаха, поразени от мана, само защото не се изцелиха от болестта да обогатяват лъжците си, и да викат “Амин” при всяко хулене на Моя пратеник Стефан, и да се поругават с дългогодишната му жертва на Божия Свят Олтар?
И сега, при тези пророчески видения, покрити със Святия Печат на Господния Дух, отново ли ще поискате да се допитате до плът и кръв? Отново ли хиляди ще хулят, късат и ругаят дадено даром Небесно Слово, когато просто трябваше да наведат глави и да се покаят? Отново ли хиляди блуждаещи овце ще блеят пред проклетите амвони на Вавилонското тщеславие, за да искат позволение от дявола да четат словото, което го поразява и съсипва делата му?
Нека ви кажа, люде Мои, че дяволът никога няма да даде позволение на никого, та да чете Словото на Божия Пророчески Дух, та да спаси човек душата си и да освети сърцето си. И всеки, който е пропаднал в ямата дотам, че да търси съвет от демони, а не потвърждение от Небето, е завинаги отделен от Мене, и Аз от него. Но ако някой е разумен, та да помни, че е бил купен с цена и не трябва да става роб на човеци, то такъв непременно ще падне на колене пред Канарата. И гласът му ще се въздигне до Престола на Отца Ми с думите:
“Отче Святи! Не желая никога вече да се допитвам до плът и кръв, относно Твоето Свято пророческо Слово! Аз приемам пророка Ти в името на пророк, и праведника Ти в името на праведник, и Те моля завинаги да ме съединиш като жив и скъпоценен камък в Спасителната Твоя Канара! Аз искам всякога Твоето благоволение и Небесно потвърждение да изпълва сърцето ми! Защото само Ти можеш да ме съградиш в Канарата на Сион и да направиш така, че портите на ада да не надделеят над вярата ми в Исус!”
Тази нека бъде молитвата ви, и тоя нека да бъде стремежът ви към Мене! И всички вие, които искате да уповавате на Канарата, сега Ме последвайте в изкачването до Господния Хълм и в извисяването до Божия Престол. Защото ще ви покажа Височината, Твърдостта и Святостта на Канарата. Аз, Канарата на Вечното Спасение, все още говоря и не млъквам!”